Блаженната Матрона Димитриевна Никонова е родена 1885 г. в селцето Себино Тулска губерния. Селото е на двадесетина километра от знаменитото Куликово поле. Родителите и - Димитрий и Наталия, били благочестиви хора, честно се трудели и живеeли бедно. В семейството имало 4 деца - двама братя — Иван и Михаил, и две сестри — Мария и Матрона. Матрона била по-млада. Когато тя се родила, родителите и вече не били млади.

При беднотията в която живеели Никонови, четвърто дете означавало, преди всичко, още едно гърло. Затова, поради бедността, още преди раждането на детето, майката решила да се избави от него... За тази цел имало много приюти, където незаконородени и неосигурени деца се отглеждали и възпитавали от държавата или със средства на благотворители. Майката на Матрона, Наталия, решила да даде бъдещото дете в приюта на княз Голицин, в съседното село Бучалки, но сънувала прозорлив сън. Неродената още дъщеря се явила на сън, на Наталия, като бяла птица с човешко лице и сас затвирени очи, кацнала на дясната и ръка. Богобоязливата жена приела този сън за знамение и се отказала от мисълта да даде детето в приют. Дъщеря й се родила сляпа, но майката обичала "нещастното си дете".

Свeщенното Писание свидетелства, че Всезнаещият Бог, понякога Си предизбира служители, още преди да са се родили. Така, Господ казва на светия Пророк Йеремия: "Още преди да те създам в червото, Аз те познах, и още преди да излезеш от утробата, Аз те осветих (Иер. 1, 5). Господ, избрал Матрона за особено служение и още от самото начало я натоварил с тежък кръст, който тя с покорство и търпение носила през целия си живот.

При кръщението момиченцето било наречено Матрона, в чест на преподобната Матрона Константинополска, гръцка подвижница от пети век, чиято памет се празнува на 9 (22) ноември. За богоизбраността на момичето свидетелствало това, че при кръщаването, когато свещеникът спуснал детето в купела, присъстващите видяли над младенеца стълб от благоуханен, лек дим (виж рисунката). За това говорел роднината на блажената, Павел Иванович Прохоров, присътствал на кръщението. Свещенникът, отец Василий, когото посещаващите храма почитали като праведник и блажен, бил неизказано удивен: «Мнозина съм кръстил, но такова нещо виждам за първи път, и този младенец ще е свят». Отец Василий казал още на Наталия: «ако момичето поиска нещо, непременно се обърнете направо към мене; елате и кажете, какво е нужно». Той добавил, че Матрона ще застане на неговото място и ще предскаже кончината му. Така се и получило, впоследствие. Веднъж нощем Матрона внезапно казала на майка си, че отец Василий е умрял. Учудените и изплашени родители изтичали до дома на свещеника. И когато стигнали, се оказало, че наистина току що бил починал.

Рассказват и за външен, телесен знак за богоизбраността на младенеца: на гръдите и имало изпъкналост, във формата на кръстче. По-късно, когато вече била на 6 години, майка и нещо започнала да и се кара: «Защо сваляш кръстчето от себе си?»

– «Мамичко, аз си имам кръст на гърдите», — отговорило момичето.

– «Мил детенце, — опомнила се Наталия, — прости ми! Аз все ти се карам...»

Приятелка на Наталия по-късно разказвала, че когато Матрона била още мъничка, майка и се оплаквала: «Не знам какво да правя? Момиченцето не цица в сряда и петък, в тези дни, денонощно спи, и не можем да я събудим». Матрона била, не само слепа, но и въобще нямала очи. Очните трапчинки били закривани от ниско спуснатите вежди, като у бялата птица, която майка и видяла на сън. Но Господ и дал духовно зрение. Още в младенчеството и, нощем, когато родителите и спели, тя се промъквала до светия ъгъл, и по някакъм непостижим начин сваляла иконите от полицата, слагала ги на масата и в нощната тишина си играела с тях. Матронушка часто я дразнели децата, даже издевателствали с нея: момичетата я парели с коприва, знаейки че не може да види, кой именно я закача. Слагали я в яма и с любопитство наблюдавали, как тя опипом се измъквала и бягала в къщи.

От седем-осем годишна възраср Матронушка придобила дар за предсказания и изцеления на болни. Домът и бил близо до църквата Успение на Света Богородица. Храмът е красив, един, на седем-осем околни села. Родителите на Матрона се отличаавали с дълбоко благочестие и обичали заедно да са на богослуженията. Матронушка буквално израснала в храма, ходила на службите, от нчачло с майка си, а после сама, при всяка възможност. Като не знае, къде е, майка и обикновено я намирала в черквата. Тя си имала привично място, в ляво след входната врата, до западната стена, където стояла неподвижно по време на службата. Тя добре знаела черковните песнопения и често припявала на певците. Видимо, още в детството Матрона придобила дар за непрестанна молитва.

Когато майка и, жалейки я, казала на Матронушка: "Детенце мое нещастно!" – тя се учудвала: – "Аз ли съм нещастна? Ваня и Миша са ти нещастни". Тя разбирала, че на нея и е дадено от Бога много повече, от колкото на другите. Матрона още от рано била белязана с дар на духовен разсъдък, прозорливост, чудотворство и изцеления.

Близките и започнали да забелязват, че на нея са и известни не само човешките грехове, но и мислите. Тя чувствала приближаването на опасности, природни стихии и обществени бедствия. По молитвите и, хората получавали изцеление от болести и утешение в скърби. При нея започнали да идват и да пътуват посетители. Към къщата на Никонови идвали хора, навървяли се каруци, талиги с болни от околните села, от целия окръг, от други окръзи и даже губернии. Докарвали лежащо болни, които момичето вдигало на крака. И за благодарност те оставяли на родителите й продукти и подаръци. Така, момичето, вместо да е в тежест на семейството, станало главна хранителка. Родителите на Матрона обичали да идат в храма, заедно. Веднъж на един празник майката на Матрона се облякла и извикала мъжа си. Но той отказал и не отишъл. В къщи той четял молитви и пеел. Матрона също била в къщи. Майка и в храма все мислела за мъжа си: "Ето, не дойде". И все се тревожела. Литургията свършила, Наталия се прибрала, а Матрона и казва: "Ти майко не беше в храма". "Как да не бях? Току що си дойдох и се събличм!" С духовното си зрения тя видяла, че майка и е в храма, само телесно.

Веднъж есента Матронушка седяла на издатината на зада от основата на къщата, а майка и казва: Защо седиш на зида, студено е, влизай вътре. А Матрона отговаря: "Не трябва да седя в къщи, слагат ме на огън, с вили ме бодат". А майка и недоумява: "Но вътре няма никой". А Матрона пояснява: "Ти мамо не разбираш, сатана ме изкушава!"

А друг път Матрона казва на майка си: "Мамо, готви се, скоро ще имам сватба". Майка и разказала на свещеника, той дошел, причастил момичето (той винаги я причастявал в къщи, по нейно желание). И изведнъж, след неколко дни, идват и идват каруци към къщата на Никонови, идват хора с бедите и мъките си, карат болни и кой знае защо, всички питат за Матронушка. Тя "четяла" над тях молитви и много хора излекувала. Майка и я пита: "Матронушка, какво ще да е това"? А тя отговаря: "Казвах ти, че ще има сватба". Ксения Ивановна, роднина на брата на блажената Матрона, разказала, как веднъж Матрона казала на майка си: "Сега ще заминавам, а утре ще има пожар, но ти няма да изгориш". И наистина, сутринта започнал пожар и почти цялото село изгоряло, но после вятърът насочил огъня към другата страна на селото, и къщата на майка и оцеляла.

В детството и се предоставила възможност да попътешества. Дъщеря на местния помешчик, благочестивата и добра девица Лидия Янкова, взела Матрона със себе си в поклонническо пътешествие - в Киево-Печорската лавра, Троицко-Сергеевата лавра, в Петербург и други градове, и свети места в Русия. До нас е достигнало предание за среща на Матрона с Йоан Кронщадски, който след приключването на службата в Андреевския събор на Кронщат помолил народа да направят път на приближаващата 14 годишна Матрона, и на всеослушание казал: "Матронушке, ела при мене. Ето идва моята отмяна – осмият стълб на Русия". Значенията на тези думи Матронушка не обяснила на никого, но близките и се досещали, че отец Йоан е предвидял особеното Матронино служение на Русия и руския народ, по време на гоненията срещу Църквата. Минало немного време и на седемнадесетата си година Матрона се лишила от способността да ходи: краката и внезапно отказали да я слушат. Самата матушка посочвала духовната причина за болестта. Тя вървяла в храма след причастие, и знаела че към нея ще се приближи жена, която ще и отнеме способността да ходи. Така и станало. "Аз не се и опитвах да го избегна, защото такава беше волята Божия".

До края на дните си тя беше "седяща". И седенето и, в различни домове и квартири, където намирала приют, продължило още 50 години. Тя никога не роптала за своя недъг, а смирено носела тежкия си кръст, даден и от Бога.

Още от младата си възраст Матрона предсказала революцията, как "ще грабят и разоряват храмовете, и ще гонят всички подред"... Помешчика Янков от тяхното село Себино, Матрона съветвала преди революцията, да продаде всичко и да заминава в чужбина. И ако я е послушал, нямало да види разграбването на имението си и щял да избегне ранната си, преждевременна смърт, а дъщеря му - скитането.

Съселянката на Матрона, Евгения Иванова, разказвала, че преди самата революция една дворянка купила къща в Себино, отишла при Матрона и казала: "Искам да строя камбанария". – "Което си намислила да правиш, няма да се сбъдне", – отговорила Матрона. А дворянката се зачудила: "Как няма да се сбъдне, когато имам всичко – и пари, и материали?" Така и не станало нищо с построяването на камбанарията.

За църквата Успение на Света Богородица, по настояване на Матрона (която вече била придобила известност и молбата и се възприемала като благословение) била изписана икона на Божията Майка «Взыскание погибших» ("Дългът към загиналите"?). Ето как станало това. Веднъж Матрона помолила майка си да предаде на свещеника, че в библиотеката му, на еди-кой си ред, лежи книга с изображение на иконата «Взыскание погибших». Отецът много се зачудил. Намерили иконата, а Матронушка казала: "Мамо, аз ще изпиша такава икона". Майка и се натъжила – с какво да заплати за изписването и? След това Матрона казала: "Мамо, на мен все ми се присънва иконата «Взыскание погибших». Божията Майка иска да е в нашата църква". Матронушка благословила жените да събират пари за иконата по всички села. Сред другите дарители, един селянин дал една рубла, с нежелание, а брат му – една копейка, за подигравка. Когато донесли парите при Матронушка, тя ги взела, намерила рублата и копейката, и казала на майка си: Майко, върни им ги, те покваряват всичките пари.

Когато събрали нужната сума, поръчали иконата при художни от Епифания. Името му останало неизвестно. Матрона го попитала, ще може ли да нарисува такава икона. А той отвърнал, че това за него е нещо обикновено. Матрона му казала да се покае за греховете си, да се изповята и причасти със Светите Христови Тайни. После го попитала: "Ти сигурен ли си, че ще нарисуваш тази икона"? Художникът отговорил утвърдително и започнал да рисува. Минало много време, накрая отишъл при Матрона и казал, че нищо не се получава. А тя му отговорила: "Иди, покай се за греховете си" (с духовното си зрение тя видяла, че има още един грях, който той не бил изповядал). Той бил потресен, откъде тя зная. След това пак отишъл при свещеника, покаял се, отново се причастил, и поискал прошка от Матрона. И тя му казала: "Иди, сега ще нарисуваш иконата на Царицата Небесна (руснаците често така наричат Света Богородица)"...

Когато вече била готова, понесли я с кръстно шествие и хоругви, от Богородицко до самата църква в Себино. Матрона ходела да срещне иконата четири километра, като я водели за ръка. И изведнъж тя казала" "Не ходете повече, те скоро ще дойдат, вече идват, близо са". Сляпа по рождение, тя говорела, като зряща: «След половин час ще дойдат и ще донесат иконата». И действително, след половин час се показало кръстното шествие.

Отслужили молебен, и кръстното шествие се насочило към Себино. Матрона, ту се държела за иконата, ту я водели за ръка, край иконата. Тази икона на Божията Майка «Взыскание погибших» станала главната местна светиня и се прославила с много чудотворства. Когато имало суша, изнасяли иконата на поляната, на сред селото и отслужвали молебен. След който хората не успявали да се приберат в къщи, и дъждът започвал.

През целия и живот, Матрона я обкържавали икони. В стаята, в която живя особено дълго, имало три свети ъгъла, и в тях - икони, от горе, до долу, с горящи кандила.

Една жена работеща в храма "Полагане..." в Москва, често ходела при Матрона и после си спомняше, какво и казвала тя: "Аз зная всичките икони във вашата църква, коя, къде стои". Удивително е и това, че Матрона имала, нормална представа за обкържаващия ни свят, като зрящите хора. На съчувственото обръщение, на близкия и човек - Зинаида Владимировна Жданова: "Жалко, Майко, че не виждате красотата на света!" – тя отговорила така: «На мен Бог въднъж отвори очите ми и ми показа творението Си. И слънцето видях, и звездите на небето, и всичко, което е на земята, красотата земна: планините, реките, птичките..."

Но има още по-удивително свидетелство за прозорливостта на блажената. Зинаида Жданова си спомня: «Матушка беше напълно неграмотна, а знаеше всичко. 1946 г. трябваше да защитавам дипломна работа в "Министерството на военно-морския флот" (тогава учех в архитектурния институт в Москва). Моя ръководител, неясно защо, през цялото време ме преследваше. Решен да попречи на дипломирането ми, за пет месеца нито веднъж не ме консултира. Две седмици преди защитата той ми каза: "Утре ще дойде комисията и ще потвърди несъстоятелността на дипломната ви работа!" Отидох си в къщи, цялата в сълзи: Баща ми беше в затвора, не можеше да помогне, а майка ми беше на моя издържка. Единствената ми надежда беше – да защитя дипломната си работа и да работя. Матушка ме изслуша и каза: «Нищо, нищо, защитавай се! Довечера ще пием чай и ще поговорим!»

Едва дочаках вечерта, и матушка ми казва: "Тръгваме с тебе за Италия, във Флоренция, в Рим, да погледаме делата на великите майстори..." И започна да изрежда улици, здания! Тя се спря: «Ето го палацо Пити, ето друг дворец с арки, направи ги така, както са там — трите по ниски етажи с едра зидария, с две входни арки». Бях потресена от знанията (или видението) и. Сутринта изтичах до института, наложих копирната хартия върху проекта и с кафяв туш направих всичките поправки. В десет, дойде комисията. Огледаха проекта и казват: Е, какво, май проектът е сполучлив, изглежда отлично – защитавайте го!"

Много хора идваха за помощ при Матрона. На четири километра от Себино живееше човек, чиито крака бяха неподвижни. Мaтрона каза: «Нека утре дойде при мене, пълзешком". Той пълзя тези четири километра, а на връщане си отиде с краката си, изцелен. Веднъш при Матрона, през Пасхалната (Страстната?) седмица дойдоха жени от село Орловка. Матрона приемаше, седейки до прозореца. На едната даде просфора, на другата – вода, а на третата - червено яйце, и й каза да го изяде, когато подмине градината, на гумното. Жената сложи яйцето в пазухата, и си тръгнаха. Когато излязоха на гумното, жената, както и каза Матрона, счупи яйцето, а в него – мишка. Тя се изплаши и реши да се върне обратно. Дойде до прозореца, а Матрона и казва: "Какво, гадно ли е да ядеш мишка?" «Но как да го ям, Матронушке?» «А как ти продаваше млеко на хората, които, още повече, че са сиромаси? Имаше мишка в млекото, ти я изхвърли, а млекото продаваше на хората". А жената отговори: «Матронушке, ама нали хората не са видяли мишката и не са знаели, – аз я ихвърлих». — «Но Бог знае, че си продавала млеко - с мишка!»

Много хора идваха при Матрона, с болестите и скърбите си. Имайки предстоятелство пред Бога, тя помогнала на мнозина. А.Ф. бащата на която кръстили заедно с Матрона, разказва подробности за едно от тези изцеления. "Майка ми е родена в село Устйе, и там имаше брат. Той веднъж се събудил, и нито ръцете, нито краката му се движат. А той не вярвал в целителните възможности на Матрона. За майка ми в село Себино дошла щерката на брат и: "Лельо, ела веднага, баща ми е много зле, стана като труп, отпуснал ръце, очите не виждат, езикът му не мърда". Тогава майка ми запрегнала коня, и тръгнали за Устйе. Стигнали при брат и, а той я погледнал и едвам продумал "сестро". Взела тя брат си и го докарала в нашето село. Оставила го в тях, а тя отишла при Матрона, да я пита, може ли да го докара. Влязла, и Матрона и казва: "Е, какво сега, брат ти казвал, че аз нищо не мога, а самият той стана като труп". А тя още не го била видяла! После казала: "Докарай го, ще помогна". Почела над него, дала му вода, и го налегнал сън. Заспал като убит, а сутринта станал напълно здрав. "Благодари на сестра си, нейната вяра те излекува", – само това казала Матрона на брат и.

Помощта която даваше на болните, не само че нямаше нищо общо с баянята на т.н. народно лечителство, екстрасензорството, магиите и другите магьоснически дела, при извършването на които, извършителят влиза във връзка с тъмната сила, но имаше принципно отличаваща се, християнска природа. Именно за това праведната Матрона я ненавиждаха магьосниците и разните окултисти, за което свидетелстват хората, познаващи я от близо, по време на московския и период от живота. Преди всичко Матрона се молела за хората. Като Божия угодница, богато надарена свише с духовни дарби, тя измолвала от Бога чудната помощ за страдащите. Историята на Православната Църква знае много примери, когато не само свещенослужители или монаси - аскети, но и живеещи в света праведници, с молитва лекували нуждаещите се от помощ. Матрона "четяла" молитви над вода и я давала на идващите при нея. Пиещите водата и напръскалите се с нея, се избавяли от различни напасти. Съдържанието на молитвите и, не е известно, но, разбира се, тук и дума не е можело да става за освещаване на вода, по канонично установения начин, на което имат право само свещенослужителите. Но също така е известно, че благодатни лечителни свойства притежава, не само осветената вода, но и водата от некои водоеми, извори, кладенци, ознаменувани с пребиваването, и с молитвения живот край тях, на свети хора...

 

1925 год. Матрона се мести в Москва, където живее до края на дните си. В този огромен столичен град имало много нещастни, изгубени, отпаднали от вярата, духовно болни хора с отровено съзнание. Докато живяла три десетилетия в Москва, тя извършила духовното-молитвено служение, което отървало мнозина  от гибел и ги отвело към спасение. Блажената много обичала Москва, казвала, че "това е свят град, сърцето на Русия". Двата брата на Матрона, Михаил и Иван, влезли в партията (т.е. станали комунисти), Михаил станал селски активист. И е ясно, че присъствието в техния дом на блажената, която по цели дни приема народ, с дело и с пример учела да се пази православната вяра, ставало непоносимо за братята и. Те се опасявали от репресии. Жалейки ги, а също и старците си - родители (майка и починала 1945 г.), матушка се преместила в Москва. Започнали скитания по роднини и познати, по къщички, квартири, мазета. Почти навсякъде Матрона живеела без регистрация, и неколко пъти по чудо избягвала ареста. Заедно с нея живеели и я обслужвали, послушници, помощнички. Това бил нов период в подвижническия и живот. Тя станала бездомна странница. Понякога се налагало да живее при хора, които се отнасяли враждебно към нея. С жилищата в Москва било трудно и не е имало избор.

Зинаида Владимировна Жданова разказва, какви лишения понякога се налагало да понася блажената: «Аз отидох в Смолники, където Матронушка често живееше в малка шперплатова къщичка... Беше късна есен. Влязох, а вътре – гъсти, влажни изпарения... Доближих Матронушка, а тя лежи с лице към стената, не може да се обърне, косите и замързнали за стената, едвам ги отлепихме. Аз ужасена казах: Майчице, какво е това? Нали знаете, че ние живеем двете с майка, брат ми е на фронта, баща ми в затвора и какво става с него не ни е известно. а имаме две стаи в топла къща, четиресе и осем квадрата, отделен вход; защо не попитахте при нас?» Матронушка тежко въздъхна и каза: «Бог не разреши, за да не съжалявате после».

До войната Матрона живееше на ул. Уляновска (на снимката) у свещеника Василий, мъжа на послушницата и Пелагея, докато той беше на свобода. Живееше на Пятницка улица, в Соколники (в летна шперплатова постройка), на Вишняковската пресечка (в мазето на племенницата си), живя също у Нитски врата, в Петровско-Разумовски, беше гост и у племенника, в Царицино. Най-дълго проживя (от 1942 до 1949 год) на Арбат, в Староконюшното кръстовище (на снимката). Там, в голяма, старина, дървена, еднофамилна къща, в стая 48 кв.м. живееше съселянката на Матрона, Е. М. Жданова с дъщеря си Зинаида. Именно в тази стая, три ъгъла заемаха икони, от горе, до долу. Пред иконаите висяха старинни кандила, на прозорците - тежки завеси (до революцията къщата била на мъжа на Жданова (происхождащ от богато и знатно семейство). Разказват, че некои места Матрона напускала спешно, духовно предусещайки готвещите се неприятности, и винаги, преди идването на милицията, понеже била без адресна регистрация. Времената били тежки и хората се страхували да я регистрират. Така тя спасявала от репресии, не само себе си, но и приютилите я хазаи. Много пъти искали да арестуват Матрона. Били арестувани и вкарани в затвора или изселени, много нейни близки. Зинаида Жданова била осъдена, като участница в църковно-монархическа група. Ксения Ивановна Сифарова разказвала, че племенника на Матрона, Иван живеел в Загорск. И веднъж тя мислено го извикала. Отишъл той при началника си и казал: «Ако може да ме освободите. Трябва спешно да ида при леля ми». Той пристигнал, без да знае за какво, а Матрона му казва: "Хайде, хайде, откарай ме бързо в Загорск, при твоята тъща"... Тъкмо заминали и дошла милиция. Много пъти така ставало: тъкмо искат да я арестуват, а тя преди това замине.

Ана Филиповна Виборнова си спомня такъв случай. Веднъж дошел милиционер да прибере Матрона, а тя му казва: «Иди си бързо, у вас има нещастен случай! А слепата няма да ти избяга, ще седя на постелята и никъде няма да ида.» Той я послушал. Отишъл си в тях, а там, жена му обгоряла с керосинен газ. Но той успял да я откара до болницата. Отива на следващия ден на работа, и го питат: "Какво стана, прибра ли сляпата?" А той отговаря: «Сляпата аз никога няма да я докарвам. Ако сляпата не ми беше казала, щях да изгубя жена си, а така, все пак успях да я закарам до болницата». Живеейки в Москва, Матрона ходела и до селото си — ту я извикат по някаква работа, ту се разтъжи за дома, за майка си.
Външно животът и течал еднообразно: денем — прием на хора, нощем — молитви. Подобно на древните подвижници, тя никога на лягала да спи истински, а дремела, полягайки на една страна, подпряла глава с юмруче. Така минавали годините.

 

Веднъж 1939 или 1940-та година Матрона казала: «Ето сега всички се карате, делите се, а всеки момент ще започне война. Разбира се, ще загине много народ, но нашият руски народ ще победи». В началото на 1941 г. сестрата на З. В. Жданова, Олга Носкова попитала Матронушка за съвет, да взема ли отпуска (давали и да иде на почивка, но на нея не и се ходело през зимата). Матушка казала: «Трябва сега да се ида в отпуска, после дълго-дълго няма да има отпуски. Ще има война. Победата ще е наша. Москва врагът няма да засегне, тя само малко ще погори. От Москва не трябва да се бяга».

Когато започнала войната, матушка молела всички идващи при нея, да носят ивови клончета. Тя ги чупела на еднаква дължина, чистела ги от кората и се молела. Близките и си спомнят, че пръстите и били в рани. Матрона можела да присъства духовно на различни места, за духония и взор пространството не съществувало. Тя често казвала, че ходи невидимо на фронтовете и помага на нашите воини. Тя казала на всички, че в Тула немците няма да влязат. И пророчеството и се сбъднало.

На ден Матронушка приемала до 40 човека. хората идвали с бедите си, с душевните си и телесни болки. Тя на никого не отказвала помощ, освен тези, които идвали с лукаво намерение. Някои виждали в Матронушка народна лечителка, която може да развали магия или лошо око, но след общуване с нея разбирали, че пред тях е Божи човек, и се обръщали към Църквата, към нейните спасителни таинства. Помощта и към хората била безкористна, тя не взимала нищо от никого.

Молитвите Матронушка произнасяла винаги със силен глас. Познаващите я от близо, казват, че молитвите и били от известните, четени в храма и в къщи: "Отче наш", "Да възкръсне Бог", деветдесети псалом, "Господи Вседържителю", "Боже на силите и на всяка плът" (от утренните молитви). Тя подчертавала, че не тя помага, а Господ, по молитвите и: "Кой, Матронушка ли – или Бог? Бог помага!" – отговорила тя, на Ксения Гавриловна Потапова, на молбата и да и помогне.
Лекувайки болните, Матронушка искала от тях вяра в Бога и изправяне на греховния живот. Така, тя питала една посетителка, вярва ли, че Господ е силен да я изцели. На друга, страдаща от падания, казала да не пропуска ни една неделна служба, и на всяка да се изповядва и да се причастява със Светите Тайни. Живеещите с граждански брак, благославяла, непременно да се венчаят в Църква. Всички непременно да носят натален (родилен) кръст. С какво идвали хората при Матронушка? С обичайните беди: неизлечима болест, изгубване, напускане семейството от мъжа, нещастна любов, загуба на работата, гонения от страна на началниците... С житейските нужди и въпроси: Да се омъжи ли? Да променя ли местожителството или службата? Не по-малко били болните, обхванати от различни недъзи: Кой внезапно отпаднал, кой, без причина, започнал да лае, на кого ръце - крака отказали, кого - преследват халюцинации. Сред народа, такива наричат "омагьосани" от магьосници, знахари, чародеи. Това са хора, на които им била "направена" магия, които са подложени на особено демонично въздействие.

Веднъж четирима мъже довели при Матрона бабичка. Тя махала с ръце, като вятърна мелница. Когато Матронушка я очистила, тя отпаднала и се излекувала (виж рисунката)

Прасковя Сергеевна Аносова, често посещаваща своя брат в психиатрическата лечебница, си спомня: «Веднъж, когато отивахме при него, с нас пътуваше мъж с жена си, да изписват дъщеря си от болница. На връщане пак пътувахме заедно. Изведнъж момичето (на 18 години) започна да лае. Аз казвам на майка и: «Жал ми е за вас, ние минаваме покрай Царицино, хайде да заведем момичето при Матронушка...» Бащата на момичето, генерал, от начало не искаше и да чуе, и казваше, че всичко това са измислици. Но жена му настоя, и тръгнахме при Матронушка... И ето, когато наближиха с момичето до Матрона, тя се вцепени, ръцете и станаха като дърво, а после започна да плюва Матрона и да се дърпа. Матрона каза: «Оставете я, сега вече нищо (лошо) няма да направи». Пуснаха момичето. Тя падна, започна да се бие и да се върти по пода, започна да повръща кръв. А после момичето заспа, и проспа три денонощия. Грижели се за нея. Когато се събудила и видяла майка си, попитала: «Мамо, къде сме?» Ние дъще сме при прозорлив човек...» И й разказала всичко, както е било. И от тогава момичето напълно се излекува».

Зинаида Владимировна Жданова разказва, че 1946 г. в квартирата им, където тогава живеела Матрона, довели жена, заемала висока длъжност. Нейният единствен син се побъркал, мъжът и загинал на фронта, а самата тя, разбира се, била безбожница. Тя ходила с болния си син в Европа, но известни лекари не можали да му помогнат. "Дойдох при вас от отчаяние – каза тя – няма къде другаде да ида". Матрона попитала: "Ако Господ излекува сина ти, ще повярваш ли в Бога"? А жената каза: "Аз не зная, какво е, да се вярва". Тогава Матрона поискала вода и в присъствието на нащастната майка, започнала силно да чете молитва над водата. Подавайки и след това водата, блажената казала: "Отивай сега в болницата (психиатричната болница Кащенко в Москва), договори се със санитарите, да го държат здраво, когато го извеждат. Той ще се удря, а ти се постарая да плиснеш тази вода в очите, и обезателно, в да попадне в устата". Зинаида Владимировна си спомня: "След известно време ние с брат ми станахме свидетели, как жената пак дойде при Матрона. Тя на колене и благодари, казвайки, че вече син и е здрав. А станало така: Отишла в болницата и направила всичко, както каза Матушка. Там имало зала, където имало преграда, и от едната страна довели сина и, а от тя се приближила от другата страна. В джоба си носела балонче с водата. Синът и се биел и викал: "Мамо, изхвърли това, което ти е в джоба, не ме мъчи!" Нея я поразило, от къде знае? Тя бързо плиснала водата в очите му, попаднала и в устата, и изведнъж той се усопокоил, очите му станали ясни, и казал: "Колко е хубаво!" И скоро го изписали".

Често Матрона полагала ръце на главата и казвала: «Тъй, тъй, сега ще ти подрежа крилцата, повоювай, повоювай още малко!» «Ти кой си?» — ще попитам, а в човека изведнъж ще зажужи. Матушка пак ще каже: «Ти кой си?» — и още по-силно ще зажужи, а после тя ще се помоли и ще продума: «Е, повоюва комарче, стига вече!» И човека си отива излекуван.

Помагала Матрона и когато семейният живот не вървял добре. Веднъж при нея дошла жена и разказала, че са я оженили не по любов, и с мъжа си живее лошо. А Матрона отговаря: „А кой е виновен? Виновна си ти. Защото на нас Господ ни е главен, а Господ е в мъжки образ, и на мъжете, ние жените трябва да се подчиняваме, ти трябва да запазиш венеца (венчавката) до края на живота си. Ти си виновна, че живееш зле с него...“ Жената послушала блажената и семейният и живот се уредил.

„Майчицата Матрона целия си живот се бореше за всяка дошла при нея душа, – и побеждаваше, – спомня си Зинаида Жданова. Тя никога не се оплакваше за трудностите на своя подвиг. Не мога да си простя, че нито веднъж не я съжалих, макар че виждах, колко и е трудно, как страдаше за всеки един от нас. Светлината на онези дни топли и до сега. В къщата пред иконите гореха кандила, любовта на Матронушка и тишината й, обгръщаха душата. В дома ни беше святост, радост, покой, благодатна топлина. Беше война, а ние живеехме като на небето“.

Кава я запомниха Матрона нейните близки? С мънички, като детски, късички ръце и крака. Седяща, скърстила крака на леглото. Пухкави коси, разделени по средата. Ниско спуснати вежди, добро, светло лице. Ласкав глас. Тя утешаваше и успокояваше страдащите, галеше ги по главата, осеняваше ги с кръстното знамение, понякога се шегуваше, понякога строго изобличаваше и напътстваше. Не беше строга, а търпелива към човешките немощи, състрадателна, топла, съпричастна, винаги радостна, никога не се оплакваше от болестите и страданията си.

Матушка не проповядваше и не учителстваше. Даваше конкретни съвети, как да се постъпи в тази или друга ситуация, молеше се и благославяше.

Тя въобще не беше многословна, отговаряше кратко на въпросите, на посетителите. Останаха конкретните и наставления от общ характер. Матушка учеше да не осъждаме ближните. Тя казваше: „защо да осъждаме другите хора? Мисли по-често за себе си. Всяка овчица ще бъде окачена за нейната си опашчица. Какво общо имаш с чуждите опашки?“ Матрона учеше да се предаваме на Божията воля. Да живеем с молитва. Често да прекръстваме себе си и обкържаващите ни предмети, ограждайки се, така, от злата сила. Съветваше, често да се причастяваме със Светите Христови Тайни. „Защитавайте се с кръст, молитва, света вода, и често причастяване... Пред иконите нека горят кандила“. Учеше също, да обичаме и да прощаваме на старите и немощните. „Ако нещо ви е неприятно или обидно, от това, което говорят по-старите, болните или ненормалните, не обръщайте внимание, а просто им помогнете.

Трябва да се помага на болните, с цялото усърдие, и трябва да им се прощава, каквото и да са направили“. Матронушка не позволяваше да се отдава значение на сънищата: „Не им обръщай внимание, сънищата са от лукавия – да разстроят човека, да го оплетат с мисли“.

Матрона предупреждаваше да не се тича в търсене на „старци“ или „прозорливци“. С тичане по разни отци, може да изгубите духовната сила и правилната насока в живота. Ето думите и: „Светът лежи в зло, и прелестта (прелъстяването на душите) ще е открита. Пазети се!“

„Ако идете при старец (монах) или при свещеник за съвет, молете се, Господ да му даде мъдрост, за да ви даде правилен съвет“.

Учеше, да не се интересуваме за свещениците и живота им. Искащите християнско съвършенство, съветваше да не се отличават външно сред хората (с черно облекло и др.). Тя учеше на търпение в скърбите. На З.В. Жданова, казваше: „Иди в храма и не гледай в никого, моли се със затворени очи или гледай в някой свят образ, или икона“. Подобно поучение има и при преподобния Серафим Саровски и при други свети отци. В поученията на Матрона нямаше абсолютно нищо, което да е в разрез със светоотеческите учения.

Матрона казваше, че да се разкрасяваш, т.е. да употребяваш козметика, е голям грях, защото човек разваля и извращава образа на човешкото естество, и добавя неща, които не е дал Господ. Създаването на фалшива красота води към развращение. За момичетата повярвали в Бога, Матрона казваше: „На вас девиците Бог ще прости всичко, ако сте преданни на Бога. Която се обрича да не се омъжва, трябва да издържи до края. И Господ ще им даде венец за това“. Матронушка казваше: „Приближава ли дяволът, трябва обезателно да се молите. Ако се живее без молитва, се случва внезапна смърт. На лявото ни рамо седи дявол, а на дясното – ангел, и всеки си има своя книга: В едната се записват греховете ни, а в другата – добрите дела. По-често се кръстете! Кръстът е заключалка, като на вратата“. Тя съветваше да не забравяме да прекръстваме храната. „Спасявайте се и се защитавайте със силата на Честния и Животворящ Кръст!“

За магьосниците Матушка казваше: „За този, който доброволно е влязъл в съюз със силата на злото, и се е захванал с магьосничество, изход няма. Не трябва да се обръщате към бабички, те едно излекуват, но повредят душата“. Матушка често казваше на близките си, че се сражава с магьосници, със злата сила, и невидимо воюва с тях. Веднъж при нея дойде благовиден старик, с брада, сериозен, падна на колене пред нея, облян в сълзи, и казва: „Умира единственият ми син“. А Матушка се наведе към него и тихо го попита: „А ти как му я направи, на смърт или не?“ А той отвърна: „На смърт“. И Матушка му каза: „Махай се, махай се от мене, няма за какво да идваш при мене“. След това посещение, тя каза: „Магьосниците знаят Бога! Ако вие така се молехте, когато те измолват от Бога опрощаване за собственото си зло!“ Матушка почиташе покойния свещеник Валентин Амфитеатров. Тя казваше, че той е велик пред Бога и че на гроба си той помага на страдащите, и некои от посетителите си изпращаше за пясък от гроба му. Масовото отпадане на хората от Църквата, воинстващото богоборчество, нарастването на отчуждението и злобата между хората, отхвърлянето от милиони на традиционната вяра, и греховният живот, без покаяние, доведоха мнозина до тежки духовни последствия. Мотрона добре разбираше и чувстваше всичко това.

В дни на демонстрации Матушка молеше всички, да не излизат на улицата, да затварят прозорците, вратите, защото пълчища демони запълват цялото пространство, целия въздух и обхващат всички хора. (Може би блажената Матрона, често говореща иносказателно, е искала да напомни за необходимостта да се държат затворени за духовете на злобата „прозорците на душата“ – така светите отци наричат човешките чувства.) З. В. Жданова попитала Матрона: „Как Господ е допуснал да се закрият и разрушат толкова храмове?“ (Тя имала предвид годините след революцията.) А Матрона отговорила: „Такава е волята Божия, да се намали броят на храмовете, понеже вярващите ще са малко и няма да има пред кого да се служи“. „А защо никой не се бори?“ А тя: „Нардът е под хипноза, не е на себе си, страшна сила е влязла в действие... Тази сила съществува във въздуха и прониква навсякъде. Преди блатата и непроходимите гори са били местообитанията на тази сила, защото хората ходели в храмовете, носили кръстчета, и в къщи били защитени от иконите, кандилата и осветеността. Бесовете пролитали покрай такива домове, а сега с бесове се населват и самите хора, поради неверието им и отхвърлянето на Бога“. Искайки да приповдигнат завесата над духовния и живот, некои любопитни посетители се старали да видят, какво прави Матрона по нощите. Едно момиче видяло, че тя цяла нощ се молела и правела поклони...

Докато живееше у Жданови, на Староконюшната пресечка, Матроне се изповядваше при свещеника Димитрий от храма на Красная Пресня. Непрестанната молитва помагаше на блажената Матрона да носи кръста в служба на хората, което беше истински подвиг и мъченичество, висша проява на любов. Очиствайки бесновати, молейки се за всеки, споделяйки хорските скърби, матушка (майчицата) така се уморяваше, че към края на деня не можеше даже да говори с близките си и само тихо стенеше, полегнала „на кулачке“ (на юмруче или на кълка?)

Макар и да не познаваха духовния живот на Матронушка, хората не се съмняваха в нейната святост, и че беше истинска подвижница* (вършешта подвиг). Подвигът на Матрона беше в голямото й търпение, идващо от чистото и сърце и горещата любов към Бога. Именно за такова търпение, което ще спасява християните в последните времена, са пророчествали светите отци на Църквата. Като истинска подвижница, блажената учеше не с думи, а с целия си живот. Сляпа телесно, тя учеше и продължава да учи на истинно духовно зрение. Нямаща възможност да ходи, тя учеше и учи да ходим по трудния път на спасението. В спомените си Зинаида Владимировна Жданова пише: „Каква беше Матронушка? Матушка беше въплътен ангел-воин, и като да имаше огнен меч в ръцете си за борба със злата сила. Тя лекуваше с молитва, с вода... Тя беше мъбичка като детенце, и през цялото време полулежеше на клъка и на юмручето си. Така и спеше, и истински никога не лягаше. Когато приемаше хора, сядаше, скръствайки крачета, двете и ръце протягаше точно над главата над клекналия пред нея, на колене, човек, прекръсти го, каже главното, което е нужно за душата му, и се помоли.

Тя живееше, без да има свой ъгъл, имущество, запаси. Който я покани, при него и живееше. Живееше на подаяния, с които не можеше сама да се разпорежда. Беше на послушание при злата Пелагия, която се разпореждаже със всичко и раздаваше всичко, което донасяха на Матронушка, на своите роднини. Без нейно знание Матронушка не можеше, нито да пие, нито да яде...Матронушка изглежда предварително знаеше всички събития. Всеки преживян ден от нейния живот беше низа от скърбите и тъгите на идващите при нея хора, от помощта на болните, утешението и изцелението на всеки. Излекуваните по нейните молитви са били много. Хване с двете си ръце главата на плачещия човек, съжали го, сгрее го със светостта си, и човека си отива окрилен. А тя, обезсилена, само въздиша и се моли по цели нощи. От честото кръстене тя имаше на челото си ямичка, направена от пръстчетата й. Кръстеше се бавно и усърдно, а пръстчетата и търсеха ямичката...“

По време на войната имаше случаи, когато тя отговаряше на въпросите на идващите при нея – жив ли е или не. На някой каже – жив е, чакайте. На друг – да се опее и да се помунава. Може да се предполага, че при Матрона са идвали и такива, които са искали духовен съвет и напътствие. За Матрона знаели много московски свещеници и монасите от Троицко-Сергеевската лавра. По неведомите божии съдби, край Матрона не се оказа внимателен наблюдател и ученик, способен да приповдигне завесата над духовните и деяния и да го напише за назидание на потомците. Често отивали при нея земляци от родния и край, и тогава от всичките околни села й пращали бележки, и тя им отговаряла. Идвали при нея, и от двеста, и от триста километра, и тя знаела името на човека. Имало и московчани, и дошли от други градове, чули за прозорливата матушка. Хора на различна възраст, и млади, и стари, и на средна възраст. Някого приемала, а някого – не. С некои говорела с притчи, а с други, на обикновен език.

Зинаида нещо се оплакала на Матронка: Матушке, нерви...“ А тя: „Какви нерви, нима на фронта и в затвора няма нерви... Трябва да се владееш, да търпиш“. Матушка съветвала да се лекуваме непременно (но, явно, не с медицината!). Тялото е дом, даден от Бога, и трябва да се ремонтира. Бог е създал света, лечебни треви, и те не трябва да се пренебрегват. На близките си Матушка съчувствала: „Колко ми е жал за вас, ще доживеете до последните времена. Животът ще е все по-лош и по-лош. Трудно ще е. Ще дойде време, пред вас ще сложат кръст и хлеб, и ще кажат – избирайте!“ „Ние избираме кръста“, – ще отговорите, а как ще живете тогава, – питат?“ „Еми, ще се помолим, ще вземем малко земя, ще направим топчета, ще се помолим на Бога, ще ги изядем и няма да сме гладни!“ А друг път тя, ободрявайки в тежка ситуация, казала, че не трябва от нищо да се плашим, колкото и страшно да е. „Возят детенце в шейна, и то няма никаква грижа! Самият Господ всичко ще нареди!“ Матронушка често повтаряла: „Ако народът губи вярата си в Бога, постигат го бедствия, и ако не се кае, загива и изчезва от лицето на земята. Колко народи са изчезнали, А Русия я е имало и ще я има. Молете се, искайте, кайте се! Господ няма да ви остави и ще запази земята ни!“ Последния си земен приют Матрона намери до подмосковската станция Сходня, където се заселила при далечна роднина, когато напуснала стаята на Староконюшната пресечка. И там също идвали като поток посетители и носели своите скърби. И чак пред самата си кончина, Матрона, вече съвсем слаба, ограничила приемането. Но хора пак идвали, и на някои тя не можела да откаже помощ. Казват, че времето на кончината й било открито от Господа - три дни предварително, и тя направила всичките нужни разпореждания. Матронушка искала да я опеят в черквата Ризополагане. (По това време там служел любимият на черкуващите се там, свещеник Николай Голубцов. Той познавал и почитал блажената Матрона.) Тя не искала да носят на гроба и венци и изкуствени цветя.

До последните дни на живота си тя се изповядвала и причастявала на идващи при нея свещеници .
В смирението си, тя, като обикновените грешни хора, се плашела от смъртта и не криела от близките страха си . Переди смъртта й, да я изповяда, дошел свещеникът отец Димитрий. Тя много се вълнувала, правилно ли е сложила ръцете си. Отеца я питал: „Нима и вие се страхувате от смъртта?“ „Страхувам се“.

На 2 май 1952 год. тя починала. На 3 май в Троице-Сергиевата лавра, на панихидата била подадена записка за упокоение на новопреставлената блаженна Матрона. Сред множеството други, тя привлекла вниманието на служещия иеромонах. «Кой подаде записката? — развълнувано попитал той.— Нима е починала?» (Много посетители на лаврата добре познавали и почитали Матрона.) Бабичка с дъщеря си, дошли от Москва, потвърдили: снощи матушка починала, и тази вечер ковчегът с тялото и ще бъде поставен в московската черква Ризополагане, на улица Донска. Така лавърските монаси узнали за кончината на Матрона и можали да отидат на погребението и. След опяването й, което извършил отец Николай Голубцов, всички присъстващи минавали и се допирали до ръцете и.

На 4 май в Неделята на жените-мироноски, при голямо стичане на народ, се извършило погребението на блажената Матрона. По нейно желание, била погребана на даниловското гробище, за да «слуша службата» (там се намирал един от малкото действащи московски храмове). Отпяването и погребението на блажената били началото на прославянето и в народа, като угодница Божия.

Блаженната предсказвала: «След смъртта ми, малко хора ще ходят до гроба ми, само най-близките, и когато те починат, гробът ми ще запусте, защото рядко ще отиде някой.... Но след много години хората ще узнаят за мене и ще тръгнат на тълпи за помощ в мъките им, и с молби да се помоля за тях на Господа Бога. И аз на всички ще помагам и всекиго ще чуя».

Още преди смъртта си тя казала: „Всички, всички идвайте при мене и разказвайте, като на жива, за скърбите си. Аз ще ви виждам и ще ви чувам, и ще ви помагам“. Матушка казвала още, че всички които доверят себе си и живота си на нейното ходотайство пред Господа, ще се спасят. «Всички, които се обърнат към мене за помощ, всеки от тях ще посрещам при смъртта му».

И над тридесет години след смъртта на Матрона, гробът и на Даниловското гробище стана едно от светите места в православна Москва, където идват хора от всички крайща на Русия и от чужбина, с бедите и болестите си. Блажената Матрона е православен човек, в най-дълбокото, традиционно значение на тази дума. Състраданието към хората, идващо от пълнотата на любящото сърце, молитвата, кръстното знамение, вернастта към светите устави на Православната Църква – ето това беше средоточието на напрегнатия и духовен живот.

Природата на подвига и, с корените си стига далече в многовековните традиции на народното благочестие. Затова и помощта, която хората получавали, молитвено обръщайки се към праведницата, принася духовни плодове: хората се утвърждават в православната вяра, вцърковяват се външно и вътрешно, и се приобщават към всекидневния молитвен живот. Матрона я познават десетки хиляди православни. Матронушка — така ласково я наричат мнзина. Тя, също, както и по време на земния си живот, помага на хората. Това го чувстват всички, които с вяра и любов я молят за застъпничество и ходотайство пред Господа, пред когото блажената старица има голямо дръзновение.

 

Превод от руски сайт
Григор Симов

 

(Съжалявам, че при копиранията и при превода, съм изгубил адреса на сайта, от който е тази публикация!)