Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2014 23:30 - Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски – извадка от logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.02.2014 09:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дъщерята на госпожа Каменска, докато била в Института в Смолни, боледувала едновременно от две тежки болести.
Лекарите оценили положението й, като много тежко. Тогава майка й изпратила телеграма на о. Йоан с молба да се помоли за изцеление на дъщеря й. Когато на другия ден майка й отишла и попитала за състоянието на дъщеря си, някой от болничния персонал й казал, че дъщеря й е много по-добре, а самата болна разказала на майка си, че при нея бил свещеник в митра и я благословил. Но след справка, се оказало, че никакъв поп не е идвал в лазарета.

Но дъщеря й оздравяла.
_________


Разказ на Надежда Ивановна Дубелштейн, жена на полковник, живеещ в Белград, Югославия, на ул Светосавска, 30.
В град Вознесенске, Херсонска губерния, в немското семейство Майш, от лютеранско вероизповедание, момиче на 8 год. заболяло от дифтерит. Положението й било много тежко. Лекарите не помогнали нищо. Родителити били в отчаяние. Някой от православните ги посъветвал да се обърнат към о. Йоан Кронщадтски, по телеграфа. Вечерта изпратили телеграма, а сутринта получили от о. Йоан отговор на телеграмата, че той „ще направи всичко каквото може“. Момичето, като се събудило, казало на роднините си, че при нея идвал свещеник, когото никога не била виждала, и описала външността му.
А още преди това, познати им били донели портрет на о. Йоан.
Когато показали портрета на момичето, тя възкликнала: „ето този същия беше при мене, дойде до леглото ми и каза: «ще бъдеш здрава!»
И момичето наистина напълно се оправило.
Този случай го знаеха всички в града.
Това явяване на Йоан Кронщадски в Херсонска губерния, само по себе си е голямо чудо...
Той не само имал велика власт от Бога, да лекува от разтояние, но след като изпратил телеграмата, решил да се яви на безнадеждно болното момиче в Херсонска губерния, и да го излекува.


Разказ на монахиня Ксения от Лесненския манастир, намираща се в манастира вече 20 години.


На един баща от Волъйн, умряли почти едновременно от някаква болест, три деца, и останало едно, също болно.
Началникът в службата на този човек, съчувствайки на ужаснната му мъка и предвиждайки неизбежната загуба и на последното дете, го посъветвал да се обърне към о. Йоан. Нщастният баща писал на о. Йоан, и следващата нощ жена му имала видение, че свещеник люлее детето. Детето заспало, и се събудило здараво.
_________

Случайят на изцелението на девицата Елизавета Георгиевна Белявска, по молитвите на о. Йоан Кронштадтски. (Записано по думите на генерал-майора Семьон Николаевич Пономарйов, служещ в Харкове).
Брат ми Степан Николаевич Пономарьов беше женен за Юлия Георгиевна Белявска, дъщеря на Екатеринославски помешчик.

Балдъза на брата на Елизавета Георгиевна учила в Харков. Вече в горните класове, тя заболяла и се лишила от дар слово - онемяла. Нито най-добрите харковски професори, нито от чужбина, не могли да помогнат, и след продължителни усилия се принудил да признаят безсилието си. Разбира се, Лиза трябвало да изостави гимназията и живеела в имението на родителите си.
Не е трудно да си представим отчаянието и мъката на близките. Убедила се в безсилието на науката, майката на Лиза писала о. Йоан Кронщадтски, умолявайки го да се помоли за Лиза и, с набесната помощ, да я изцели. Свещеника отговорил, че ще се помоли, да не се отчайват, и че милостта Божия е неизмерима.
С. Н. Пономарьов, тогава още млад офицер, дошел и имението на Белявски. Било е изглежда някъде преди Великден. След вечерята всички се разотишли по стаите. Отишла си и Лиза, нема и тъжна. Още не успели да заспят, когато се чул силният, радостен и изплашен вик на Лиза - «мамо, мамо!»
Това било толкова неочаквано, та всички се втурнали към стаята й. Извън себе си, в някакъв екстаз, Лиза разказала: «в стаята ми влезе свещеник, благослови ме и ми каза силно да извикам мама. И аз завиках: мамо, мамо».
По описанието на Лиза, влязлият при нея свещеник, приличал на Йоан Кронщадски.
И Лиза и роднините й, потресени от чудото, горещо благодарили на Бога и на изцелителя о. Йоан.
От тогава Лиза била напълно здрава, благополучно завършила гимназията и се омъжила.


Записал този случай - генерал Борис Александрович Штейфон, от Генералния щаб, по думите на генерал Пономарьов, за което свидетелствам с подписа си.
1 май 1937 г. Югославия.
Б. А. Штейфон.
_________



О. Йоан възкресява умрели

О. Йоанн, сам, скромно соменава за въкресяване на починал. Той пише, че бил извикан да се помоли за изцеление на болно детенце, а когато пристигнал, детенцето вече било умряло, но след молитвите му, детето се съживило.
_________

Жената на О-в, напълно здрава и видна жена, имаща вече три или четри деца, била пак бременна и се готвела да става майка на следващото дете.

И изведнаж нещо се случило.
Жената се почувствала много зле, температурата й се вдигнала до четиресет градуса, пълно безсилие и непознати й до тогава болки я мъчели нетърпимо, много дни.
Били извикани, разбира се, най-добрите лекари и акушерски светила на Москва, в която, както е известно, никога не имало недостиг на пироговски клиники.
«Да не дава Бог, какво се случва у дядови“! - каза ми сутринта Саша Т., като се стрещнахме, както винаги, на полковия манеж, на офицерската езда. - Лиза е пред смърт. Вчера имаше консилиум на професори... Ако днеска не направят някакво цезарево сечение и не извадят от нея трупчето на умрялото детенце, Лиза Ще умре. Дядо е отчаян, мама седи неотлъчно у тях, а в дома им - ужас и смут...»
След приключването на ежеднеавните занятия в полка, ние със Саша наехме първия попаднал ни файтонджия и тръгнахме към „О“.
Още по начина на посрещането ни от главния слуга, се разбираше, че в тези минути, мъка и ужас царят в дома.
«За сега няма промяна“... - шепнешком ни събщи стария слуга. – „Господарката гори цялата и е бесчувствена... Само дето не позволиха да я режат днес... молят първо отеца от Кронщад. Изпратиха му телеграма.»
Вечерта същия ден от Кронщат дойде кратко съобщение:
«Идвам, моля се на Господа. Йоан Сергиев».
О. Йоанн Кронщадтски вече добре познавал семейството на О. И се е отбивал у тях, при преминаванията си през Москва. И още на другия ден. По обед, влезе в дома на О., където по това време се беше събрала цяла тълпа, покорно и благоговейно чакащи в голямата гостна, съседна на стаята, където лежеше болната.
«Къде е Лиза? - попита о. Йоан, влизайки в гостната с обичайната си забързана походка. - Заведете ме при нея, а вие всички останете тук и не шумете.»
О. Йоанн влезе в спалнята на умиращата и плътно затвори зад себе си тежката врата.
Занизаха се дълги и тежки минути, и мина, някъде към половин час.
В гостината, където се бяха събрали цяла тълпа близки, беше тихо като в гроб
.
И изведнъж, вратите към спалнията, с шум, напълно се разтвориха.
Във вратата стоеше посивял старец, в свещеническо расо, с облечен отгоре старичък епитрахил, с рядка, разрошена, сива брада, с необикновено, зачервено и покрито с едри капки пот, лице, от преживяното молитвено напрежение.

И изведнъж прогърмяха думите му: «Господу Богу беше угодно да сътвори чудо! - произнесе о. Иоан. - Беше му угодно да сътвори чудо и да възкреси умрелия плод! Лиза ще роди момче...»

«Нищо не мога да разбера!.. - смутено каза някой от професорите, дошли във връзка с операцията, два часа след заминаването на Йоан в Кронштадт. - Плодът е жив. Детето мърда, температурата спадна на 36,8. Нищо, нищо не разбирам... Твърдях, твърдя го и сега, че плодът беше мъртъв, и че отдавна беше започнало заразяване на кръвта».
Нищо не можеха да разберат и останалите светила на науката.
Тази нощ г-жа О. благополучно и бързо роди напълно здраво момче, което аз много пъти впоследствие срещах на Каретно-Садовата ул. в униформта на възпитаник на Катковския лицей.


Евгений Вадимов.
Перепечатано от № 2555 газ. «Новое Время» 1929 г.
_________


Явяване на о. Йоан след смъртта му
Разказ на Анна Емеляновна Таран, за Надежда Александровна Соломкина, жена на неин братовчед.


Преди Голямата война (Първата Световна), 1911 или 1912 г., Александър Николаевич Соломкин, главен счетоводител на Министерството на Пътищата, в Петербург, посещавайки своята родна майка, живееща в провинцията, си позволявал да се изказва неодобрително, а понякога и унизително за личността на отец Йоан Кронщадтски, скептично се отнасял към неговата духовна сила, представяйки отеца, за обикновен сващаник, не представлява нищо особено. Този спор се пораждал между сина и майка му, защото била религиозна и дълбоко почитала о. Йоан, който й давал душевно спокойствие и душеспасителна насоченост в живота, както и на всички останали, макар че само един път имала някакъв контакт с него.
Когато Александър Николаевич Соломкин се оженил, то и жена му се оказала със същото мнение за отеца, както и мъжът й, което тя никога и не скривала в разговорите си.
И ето че не минало много време, и на Надежда Александровна Соломкина започнала постепенно и без никаква причина да изсъхва дясната й ръка. Никакво лечение не помагало, а напротив, изглеждало че се влошава болестта: болната престанала даже и самостоятелно да се облича, и все повече и повече се нуждаела от чужда помощ.
Така продължило, докато под влиянието на болестта и търсенето на причините за нея, жената започнала да придобива религиозна нагласа. Тогава, на сън й се явил странен свещеник и я посъветвал да отида на гроба на о. Йоан Кронщадтски, да отслужи панихида за него и да се помоли. Всичко което и било казано, макар и на сън, тя изпълнила съвсем точно, и даже повече от това. Поръчала постоянно кандило, което неугасимо да гори на гроба на отеца. От мъжа си скрила всичко, нареждайки на прислугата, никой нищо да не говори за това.
Като се върнала у тях, Надежда Александровна почувствала необикновена умора и сънливост, и стараейки се да не безпокои никога, легнала да спи. Спала 36 часа. В дома им това предизвикало голяма уплаха. Прислугата трябвало да признае всичко на господаря си, който не закъснял да извика лекари, незабавно да върнат жена му в нормално състояние. Но като изслушали, какво е предшествало толкова дългия и сън, лекарите не го посъветвали да се буди спящата, и оставили случая на естественото му развитие.
Като се събудила, Надежда Александровна започнала да се облича сама, без ничия помощ, и извикала от радост, че вече може сама да върши всичко. И в този момент тя разбрала, че с нея се е случило чудо, по молитвите на о. Йоан, и че той е измолил опрощаване на греховете й от Бога, Който, по безкрайната Си милост, възстановил здравето й.
_________

Писмо на Мария Николаевна Гришина, жена на полковник от Генералния Штаб,

живеещ в гр. Смедерево, Югославия, на ул.Войводе Джуше, 6.


1933 г. на шестия ден от неделята на Великия пост, аз отидох при приятелката си К. Н. Барташевич с цел да поговея в руската Белградска черква.
На Връбници се причастих и същата вечер заминах за Смедерево. Беше ранна пролет. Понеже бях със слабо здраве и страдах от болест на белия дроб, настинах и във вторник, в Страсната неделя легнах с висока температура. Помня, как през нощта все ми се присънваше някакъв „свещеник-монах“ в черен подрасник, препасан със широк кожен ремък, с черна бархетна шапка на главата. Той се навеждаше, и понякога простираше над мен ръцете си и говореше нещо убедително. Аз се въртях в леглото, събуждах се и се терзаех, че не можех да запомня нито една дума, заспивах пак, и пак този старец-свещеник сънувах.
Накрая се обърнах с отчаяние към него: „Не мога да разбера и да запомня думите ти, кажи ми кой си и как ти е името?“ И получих следния отговор: «Аз съм Йоан Кронщадтски, запомни, аз съм Йоан Кронщадтски!» И аз запомних...
Нощта ми се стори необичайно дълга – заспивах и се събуждах със страх, да не забравя името му. Преди разсъмване заспах здрав сън. Събудих се без температура, но със страшна слабост в цялото тяло.
Спомних си за съня и попитах мъжа си, не знае ли какъв е бил този Йоан Кронщадтски и въобще имало ли е такъв човек?
«Да, той беше свещеник с благочестив живот“ – отговори мъжът ми.
Замислих се над съня си и започнах да търся отговора на моя сън.
Най-добрия отговор ми даде Архиепископ Нестор в лекцията си, посветена на паметта на о. Йоан Кронщадтски, на която аз специално отидох в Белград и следях думите на Владиката.
Искаше ми се да поговоря с него, но не ми достигна храброст, бях развълнувана и буквално се задъхвах от преживяваните чувства.
Започнах постепенно да разбирам, че белодробната ми болест престана да ме безпокои и започнах да забравям за лекарите, лекарствата и санаториумите.
_________

Леонид Александрович Фрибес, живеещ (1935 г.) в гр. Казабланка, в Мароко, ми разказа следното:


В гр. Казабланка живее руският Архимандрит Варсонофий, който разказва, че е бил лично при о. Йоан и помолил великия старец да му даде нещо за спомен, но о. Йоан му отказал, и то доста по рязък начин.
След смъртта на о. Йоан, при Архимандрит Варсонофий дошла секретарката на о. Йоан, момиче, посветило се да служи ма великия чудотворец, връчила на о. Варсонофий ръкопис на о. Йоан и казала, че о. Йоан и се явил и и заповядал да предаде този ръкопис на о. Варсонофий.
_________


Отец Йоан още приживе бил причислен към светците, от Самия Бог

Колкото и славни да са били некои владетели и велики пълководци, за тях се споменава само в учебниците по история и по военно изкуство, а светите божии угодници ги споменават всички и всеки християнин. В коя черква я няма иконата на свети Николай Чудотворец? В кой православен дом не я е имало?
«В памет вечна ще е праведникът!»
Много хора се молят на о. Йоан и получават от него чудна помощ. Така и на мене чудесно и многократно ми помогна той, в случаите, когато се молехме край неговата гробница.
Макар че може да ме попитат: «как сте се молили на о. Йоан, когато той още не е канонизиран?»
На това ще отговоря с два разказа.
Ако прочетете пълното житие на Св. Николай Чудотворец, ще намерите следващото повествование:
Веднага след кончината на Св. Николай Мирликийски, знаменития Чудотворец, Константинополският художник, да речем, нещо като нашия Васнецов, нарисувал голяма икона на Св. Николай и я поставил в своето ателие, до иконата на Царицата Небесна. Този художник бил голям почитател на Св. Николай.

Веднъж при него дошел Патриархът със свитата си, с цел да му поръча икона. Като влязъл и видял иконата на Св. Николай, Патриарът казал на художника: «защо си поставил портрета на Епископа Николай Мирликийски, до Царицата Небесна?!» Художникът в това време времене угощавал Патриарха и свитата му с вино, но не му достигнало виното, тогава той се помолил на Св.Николай, великият чудотворец, да му помогна, и... - Св. Николай сътворил чудо, подобно на чудуто Христово в Кана Галилейска, превръщайки водата в прекрасно вино. Зарадваният и поразен художник с чест нагостил посетителите, но за чудото нищо не им казал.
Патриархът поръчал иконата и си заминал.

След това Патриархът се отправил с кораб към Мала Азия, по работа. Случила се страшна буря и Патриарха го отнесла вълна от кораба. В това мигновение той се помолил на Св. Николай Чудотворец за спасение. И какво мислите: Свети Николай веднага се явил, вдигнал го от морската вода и го поставил на кораба. Проникнат от благоговеен ужас, раскаялят се Патриарх, веднага след връщането си в Цариград, устроил тържественно прославяне мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец.
С този случай, Самият Господ Вседържител показал, че щом Той е прославил Св. Николай с много чудеса и сили, още приживе, не е позволително за хората да не признават Божието прославяне.
Точно така Бог приживе прославил верния си слуга Йоан Кронщадтски с множество чудеса и явил чрез него великите сили на Светя Дух.
Ето и втория разказ: Полковникът от Петроградската Столична Полиция Густав Аполинариевич Шебеко, живеещ в Югославия, ту в гр. Смедерево, ту в Белград, (католик), лично ми разказа следното:
На него, дълбоко в гърлото му се образувал оток.
Лекарите решили, че не могат да помогнат и че всичко зависит от това, къде ще пробие отокът: ако е навън, болният ще се спаси, а ако е навътре, тогава смъртта е неизбежна.
Под тези впечатления болният лежал на постелята и се ужасявал, какво ще стане. Това било през деня, той задрямал и видял видение: все едно в стаята му, пред леглото, във въздуха стои икона на Йоан Кронщадтски, който тогава бил още жив. Като се събудил, след тази дрямка, полковникът видял, че леглото и подът били заляти с гной от отока, който избил навън, и той бил спасен.
Кои сме ние дребните хорица, че да спорим, с Господа Бога Вседържител, който с това видение - икона във въздуха, при още живия Йоан Кронщадтски - показал, че Той още приживе е причислил верния Си служител Йоан, към образите на Светците.
До болшевишката революция в Русия почти нямаше стая и дом, където да няма портрет на о. Йоан.
_________



По вопроса за канонизацията на отец Йоан

Църковният старейшина на храма в село Верх-Буевско, Осински уезд, Пермска губерния, Павел Семьонович Воронов, с праведен и благочестив живот, тежко и неизлечимо болен от рак на стомаха, изгубил всяка надежда за медицинска помощ, в началото на февуари 1895 г. по телеграфа се обърнал към о. Йоан Кронщадтски, с молба да се помоли за неговото оздравяване.
Денонощие след изпращането на телеграмата, вечерта на следващия де, когато болният останал сам в стаята, в помещението се появил непознат свещеник, гологлав, в расо, с блестящ кръст на гръдите и, като спрял на входа на стаята, със светлото си и благо лице, със състрадание и съчувствие, се взирал в тежко болния.
Явлението било толкова реално, че Павел Семьонович, изнемогвайки от тежките страдания, се обърнал с молба към явиля му се Йерей, да се помоли за прекратяване на страданията му.
Още щом болният произнесъл тези думи, видението изчезнало, и той веднага се почувствал по-добре, и започнал бързо да се възстановява. След Великден здравето на Воронов дотолкова укрепнало, че в средата на април той тръгнал за Кронщадт, та лично да поднесе признателността си на отец Йоан, за исцелението му от тежката болест.
След пристигането си в Кронщадт, Воронов се настанил в Дома на Трудолюбието, в отделна стая, където и поканил о. Йоан. Когато той дошел, Павел Семьонович веднага познал в него, онзи благодатен Йерей Божий, който му се явил и го изцелил от смъртоносната болест.
След излекуването му, Воронов преживял още 14 години, винаги изпълнен с гореща и най-дълбока признателност към о. Йоан, и мирно починал в Господа, на 27 януари 1909 год., ден преди отреждането на четиридесетия ден от кончината на отец Йоан Кронщадтски.
В предсмертните минути, вече губейки външното съзнание и встъпвайки във вечността, Павел Семьонович, видимо, бил зрител на неземната слава, на о. Йоан, понеже с въсторг говорел за великото тържество на Църквата Небесна, което съпровождало възшествието на праведната душа, на о. Йоан в райските обители.

Слово на Архиепископ Теофан Полтавски,
в 4-тата неделя след Петдесетница, 8/21 юли 1929 година във Варна


Во имя Отца и Сина и Светаго Духа!
«Позде же бывшу, приведоша к Нему бесны многи, и изгна духи словом и вся болящия исцели». (Мат. VIII, 16).
Такива думи добавя евангелист Матея към своето повествование в сега четенто Евангелие, за изцелението на разслабления слуга на Капеумския стотник.

При четенето на тези думи, някой може да попита: а има ли бесновати и в днешно време, и ако има, възможно ли е тяхното изцеление?
На този въпрос на недоумяващите ще отговорим, не с отвлечени разсъждения, а с излагане на действителен случай, в нашите, не толкова отдалечени времена, на което и ние бяхме свидетели и съвременници.
1909 г. по целия Петербург се разнесе слухът за 16 годишния юноша Павел Ильин, обзет от някакъв необясним за науката недъг. Той бил докаран на литургия в Йоанновския манастир, на Карповка. И тук се случи следното: По време на Херувимската песен той се отскубна от ръцете на държащите го петнайсетината силни мъже и по въздуха се пренесе над народа, към западната врата на храма, и на входа на храма, падна безчувствен. Безчувственния го взеха и го занесоха до гробницата на Йоан Кронщадтски. Там болният, за кратко време се опомни, а после дълбоко заспа. По време на съня, му се явил о. Йоан, дал му наставления, исповядал го и му казал да отиде във Валаамския манастир.

Какво точно се се случвало в съня му, болният, след като се събуди, не искаше да говори. И ако не бяха откъслечните фрази, казани гласно по време на съня: «отче Йоане, прости ми, помоли се, ще изпълня», може би щеше да скрие всичко това, но, като чул от околните, казаните на сън, от него думи, разбрал че знаят за случилото се, и всичко им разказал.


Ето какво се случило с него. Той Видял о. Йоан седящ в кресло до гробницата си, и о. Йоан му казал: ти ме виждаш във вид, в какъвто никой не ме е виждал. Служи ми панихида, както е установено от Църквата. Но на Великия Бог е угодно да ме прослави и ще дойде време да ми служат молебени».
След тези думи о. Йоан духнал към болния, благословил го и добавил: «когато му дойде времето ще ти кажа, какво трябва да направиш за пълното ти излекуване». И като каза това, се скри.

А какво са чували в това време обкържаващите болния? Те виждали как той гризе със зъби мраморния гроб на отец Йоан и с див глас викал: «излизам, излизам, о, велики угодниче, пророк Йоане, но не напълно». Разбира се, викал не самият той, а обитаващият в него демон. След това Павел не срадал толкова от болестта си, но още не бил оздравял напълно.
В същата 1909 г. той от Петербург отишъл във Виборг; записал се с благословенито на архиепископа Финландски, за послушник във Валаамския манастир и се заселил в архиерейския дом в г. Сердоболе (в имението на Хюмпел). Той изпълнявал там послушание в градината и прислужвал като четец в черквата. Там живял до октомври 1911 г. На 19 октомври, същата година, в деня за поменаване паметта на преподобния Йоан Рилски и деня на ангела на Йоан Кронщадтски, Господ благоволил да покаже още една Своя милост към боледуващия Павел, чрез о. Йоан, в изпълнение на обещанието, дадено му на гроба.
И тогава с него се случило следното: Вечерта, този ден, след всенощното бдение, брат Павел четял акафист на Божията Мака и по время на четенето на акафиста изпаднал в состояние на въсхищение. Пред духовния му взор се открило дивно видение. Първоначално му се явил, в слава, о. Йоан с Преподобния Йоан Рилски, след това павел Тивейски и Атанасий Атонски, и множество други преподобни отци. Всички те се приветствали един- другиго с радостни възгласи: «радвай се Йоане, радвай се Павле, радвай се Атанасие!»... Накрая, след тях се явила Самата Божия Майка в неописуема слава, при появяването на Която, хор на преподобнте отци тържествено запял песента: «Взбранной воеводе победителная...»
След това о.Йоан приближил брат Павел и казал: «а сега излез от тялото, и с душата си ни последвай». Доста трудно било за Павел да изпълни тази заповед, но той я изпълнил и тръгнал след преподобните - о Павел Тивейски, Йоан Рилски и след Йоан Кронщадски. «Те ми показаха, - казвал Павел, - първо райските обители и наслажденията, предназначени за добродетелните, а след това, мъченията на грешниците.
Както славата и блаженството на праведниците, така и мъченията на грешниците, не се поддават на описание с човешки език. Когато всичко било показано, о. Йоан започна да ме съветва, как да живея, и за получаването на окончателно изцеление, и ми нареди пак да се върна в тялото си, и да отида в Оптинската пустиня при оптинския Старец о. Варсонофий».

И с тези думи, брат Павел завърши своето повествование за видяното от него, в състоянието си на възхищение.
Нември 1911 г. брат Павел в изпълнение повелята на о. Йоан Кронщадтски, ходил в Оптинската Пустиня при Оптинския Старец о. Варсонофий, заедно с йеродиакона на Валаамския монастир. Старецът вече бил предупреден за идването на болния с придружителя му, приел болния Павел и довършил всичко, което му било заръчано да изпълни, от о. Йоан Кронщадтски. Той го изповядал и причастил, след което и последвало окончателното изцеление на болния.
До 1912 г. изцеленият Павел, вече напълно здрав, живял в Сердоболе, в имението на Хюмпел, а после бил призован за изпълнение на воинската повинност. 1914 г. участввал във Великата война (първата Световна). Жив ли е сега или е загинал във войната и последвалата след нея революция, - остава неизвестно. Но той, чрез иеромонаха от Валаамския манастир, Варсонофий, някога съпровождал го в Оптинската Пустиня, ми препрати записките си за публикуване – десет години след изцелението му. От тези записки, написани собственоръчно от него, се вижда, както, от каква болест е боледувал, така и, по каква причина е боледувал от тази болест.
От записките му се вижда, че Павел, по време на пребиваването му в Москва, преди да замине за Петербург, изпаднал в тежка нужда. Никъде не можал да намери място за себе си, а познатите се отказали от него. Тежката нужда го довела до униние и до отчаяние, и нееднократно му идвала мисълта за самоубийство.
В една от тези минути, внезапно му се явил «таинствен старец» и му казал: «аз мога да ти помогна, ако ти собственоръчно, със собствената си кръв, писмено удостовериш, че ще си ми верен, и тук на земята, и след смъртта си!»
«Кой си ти, че да ти вярвам и да ти се доверявам?» - попитал Павел. - «Аз съм самият този, когото не обича и когото ненавижда вашата Църква», - отговорил явилият му се. - «Добре, ще ти бъде верен!» - заявил заслепеният от отчаяние Павел и дал исканата подписка. «Е, а сега трябва да свалиш от врата си излишната тежест» - казал таинственият старец при което посочил кръста му. Юношата свалил и кръста, и по този начин се отрекъл от Христа, и предал душата си на дявола. И поради това отричане от Христа, в него се вселил дяволът, и от тогава той бил обхванат от духа на беснуването.
От този дух на беснованието го изцелил о. Йоан Кронщадтски, от части - непосредствено, а от части чрез посредничеството на Оптинския Старец Варсонофий.
От всичко изложено, с достатъчна очевидност произлиза следното заключение: Бесноватите или обхванатите от нечисти духове съществуват и в сегашното време, както и някога са съществували в древното време. На духа на беснуването се отдават хора, поради нечестив живот и, особенно, заради греховете - Богоотричане и богохулство. Но съществуват в наше врема, както и някога са съществували в древността, праведници, угодили на Бога, които имат сила и власт да изгонват злите духове от телата на обзетите от тях хора.
Най-велик от тези чудиотворци, в последно време е о. Йоан Кронщадтски, столетие от дня на рождението на който ще се празнува тази година. Той толкова угодил Господу със светия си живот, че още сега се числи в райските градини, между образите на преподобните, наред с Антоний Велики, Павел Тивейски, Йоан Рилски. «На Великия Бог», - както самият той казал. - в скоро време ще му бъде угодно да го прослави и на земята, както вече го е прославил на небесата. И така, в скоро време ще имаме нов молитвенник и ходатай наш, на небесата. А дълбокопоучителното повествование за отрока Павел, освен непосредственото му значение, има и дълбок символичен смисъл. Този бесноват отрок, чрез себе си ще преобразува нашата нещастна и многострадална Русия. И тя, нещастната, като този отрок Павел, е предадена на духа на беснуването заради своите грехове и за нечестието си. Предадена, не поради изставянето й от Бога, а поради особената Негова любов към нея.
«Ибо его же любит Господь, наказует и биет всякого сына, его же приемлет» (Евр. XII, 6), «да спасется дух его» (Кор. V, 5) *.

Това Слово е получено от княгини Лобанова-Ростовска, преписала го от самия Архиепископ Теофан Полтавски.


Инженер Д. Ст. Сов. Даниил Горский.

* Това,което се е случило в Йоанновския манастир, е било още тогава напечатано от протойерей Орнатски в списанието «Кронштадтский Пастырь».

Превод: Григор Симов, от:
http://www.logoslovo.ru/forum/all_25/topic_8501/
– извадка




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312390
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031