"Без съмнение сексуалният гнет е главно средство за поробването на човека. Докато съществува тоя гнет и дума не може да става за истинска свобода". Това пише eвреинът Лейба Бронщайн, повече известен като Лев Троцки, на своя другар по идеи Владимир Улянов през 1911 г. И продължава: „Семейството като буржоазна институция е пълна отживелица. Трябва по-подробно да се говори за това на работниците”. „И не само семейството – охотно продължава мисълта му в отговора си Владимир Илич. – Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети. Има на какво да се поучим в тая област от суфражетките; трябва да се даде свобода и на еднополовата любов”. И понеже според него, буржоазните „форми на брак и отношения между половете не носят удовлетворение”, бъдещият съветски вожд предрича: ”В областта на брака наближава революция, съзвучна с пролетарската”.

Тази революция наистина започва. Още през декември 1917-а Ленин подписва няколко декрети, отменящи църковния брак, легализиращи извънбрачното съжителство и улесняващи развода – достатъчно е единият от съпрузите да подаде заявление за това. Болшевиките дават на рускините такива права, които западнячките не са и сънували – да запазват в брака и след развода моминската си фамилии, да правят свободно аборти, които даже са поощрявани, защото „освобождават жената”. Дадена е и пълна свобода на хомосексуализма. Неслучайно годишнината от декрета „За отмяна на брака” е отпразнувана на 19.ХII.1918 г. в Петроград с шествие на лезбийките. Троцки в спомените си описва как при вестта за това Ленин радостно възкликнал:

„Само така, другарки!”

„Половият живот като неотменна част на боевия арсенал на пролетариата – ето единствено възможната днес гледна точка на работническата класа по въпросите на секса”, заявява в „научните” си разработки проф. Арон Залкинд. Официален статут добива теорията за секса като „чаша с вода” – пие ти се, пиеш. И потиснатите доскоро в сексуално отношение пролетарии разпасват коланите. „Как да удовлетворяваме естествените си потребности? - пише един възторжен комсомолец в „Правда” – Девойките са длъжни да откликват на молбите на другарите си комсомолци и да снемат от тях сексуалното напрежение, за да могат те, вдъхновени и доволни, смело да крачат към нови трудови победи! Еросът на революцията трябва да помага на младежта да строи светлото социалистическо бъдеще!”

Болшевиките бързат да заменят „ретроградното и мухлясало семейно огнище” /по израза на Троцки/ с домове-комуни.. Пример дава червеният Комсомол - през 1923 г. повече от 40 на сто от работническата младеж в Москва живее в комуни..В такова голямо и разкрепостено „пролетарско семейство” (което след доста десетилетия ще имитират хипитата) живеят по 10-12 души с общо домакинство и общ полов живот. Разделянето на постоянни интимни двойки е забранено, не се поощрява и раждането на деца, за да не отвличат комунарите от строителството на светлото бъдеще. „Половият въпрос се разрешава в младежките комуни много просто – хвали се един комсомолец от завода „Сърп и чук” в сп.”Смяна” през 1926-а. - В комуната, девойката, която влиза в полова връзка, не се отвлича от обществения живот. ”На някои места дори стигат дотам, че заедно с еднаквите рубашки, поли и панталони, раздават на комунарите и еднакво долно бельо.

Патрон на това движение е Надежда Крупская, жената на Ленин. Пролетарската полова реформа не отминава и юношите. В образцовата трудова комуна за безпризорни в Болшево, създадена по личното разпореждане на Джерджински, близо 1000 малолетни от 12 до 18 години, между които 300 момичета, живеят в общи казарми. Възпитателите приветстват „съвместните сексуални опити” на питомците си и с гордост отчитат, че „половото общуване отвлича възпитаниците от противозаконни постъпки и лоши настроения”.

Половият разгул закономерно води до рязък ръст на извънбраните деца

– статистиката сочи, че през 1923 г. те са минимум половината от всички бебета, родени в Москва. Масово раждат 14-15 годишни девойчета и интернатите се пукат по шевовете. Правителството бърза да въведе в училищата часове по „сексуална просвета”, но се натъква на липсата на квалифицирани преподаватели-сексолози – къде такива кадри в „изостаналата” православна Русия! Започва масовото им търсене от чужбина, предимно от Германия – от 1919 до 1925 г. са „внесени” близо 300. „СССР през 1925 година ми се видя, като нещо фантастично, – пише немската сексоложка Хале Фанина. – Ето ти простор за работа! Приложната сексология и психология тук е толкова развита, че материалът за изучаването й стига за няколко години”. Тиражите на книгите и брошурите на сексуална тема стигат милиони. Авторитетни научни семинари обсъждат теми, като „Естествена ли е сексуалността на детето” и „Как да разбираме и регулираме отношението на детската сексуалност към труда”.

Още през 1913 г. бъдещият комисар по социалните въпроси Александра Колонтай очертава портрета на съветската гражданка в статията си „Новата жена”. Тя не трябва да принадлежи на мъжа си, а да е пълноправен член на обществото, което изисква да се избави от излишните емоции - да се откаже от ревността, да уважава свободата на мъжа и правото му да си избира полов партньор. Затова в първата в света пролетарска държава стават популярни призиви от рода на ”Жени, дружете с любовниците на мъжете си!” и „Добрата жена сама подбира

подходяща любима на своя мъж, а мъжът препоръчва жена си на приятелите си”. Само след десетилетие Колонтай с гордост ще напише: „Историята още не познава такава пъстрота на брачните отношения: неразривен брак с устойчиво семейство и паралелно поддържане на свободна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство на девойката с любимия й, „двоен” и „троен” брак, и даже сложната формула „брак на четирима”.

През 1927 г. старият болшевик и комисар по правораздаването Курски, едва сдържайки радостните си сълзи, докладва пред партийния конгрес, че семейството стремително се разлага и се извинява за това, че „някои елементи от тая отживяла институция се налага временно да останат в сила”. Сбъдва се и друга прогноза на другарката Колонтай: „Поглъщайки семейно-брачните форми на собственост, комунистическият колектив ще направи излишна проституцията”. В първите години на съветската власт проститутките масово изчезват – замества ги „познатата“ и „колежката“.

„Как просто е уреден въпросът със секса в страната на победилия социализъм!”, удивява се писателят Херберт Уелс след посещението си в Москва. Мексиканският художник-комунист Диего Ривера е по-директен: „В СССР се е... като зайци!”

Поуплашена от стихийността на процеса, властта се опитва да го усмири с публикуването на „12 полови заповеди на революционния пролетариат”, които вече отричат „прекалено ранното развитие на половия живот”, както и честата смяна на „половия обект”, дори призовават към моногамност. Разбира се, „половият подбор трябва да се прави по линията на класовата революционно-пролетарска целесъобразност. В любовните отношения не трябва да се внасят елементи на флирт, ухажване, кокетство”. И още: „Заради революционната

целесъобразност класата има право да се намесва в половия живот на своите членове; полът във всичко трябва да се подчинява на класовия интерес, да не му пречи в нищо и да го обслужва във всичко”.

Но „духът на чувствеността”, тъй ценен от Ленин, вече е изпуснат от бутилката. „Моралът на съветската младеж се изразява накратко в следното – пише ”Правда” през май 1925 г.

– 1./ Всеки, даже непълнолетен комсомолец и рабфаковец има право и е длъжен да удовлетворява сексуалните си потребности.

– 2./ Ако един мъж пожелае младо момиче, било то студентка, работничка или даже ученичка, тя е длъжна да се подчини на желанието му, иначе ще я сметнат за буржоазна еснафка и недостойна да се нарича истинска комунистка”.

Нужна е твърдата ръка на Сталин, за да тласне махалото в обратна посока. През 1934 г. комуните са официално разкритикувани и отречени. Въведено е наказателно преследване за хомосексуализъм, забранени са абортите. Сексуалното обучение е прекратено, изчезват книгите на тая тема, семейството пак е на пиедестал, а разводът и изневярата са обществено укорими. Държавата „вкарва в пътя” разпусналите се поданици - настъпва време, когато всеки гражданин на СССР с гордост може да заяви: „В нашата страна сексът не съществува!”

Татяна МАЧКОВСКА
...................................

Вижте и предишната публикация, на същата тема:
"Болшевишките комисари и Еро-комисарите, са от един баща - дявола, и от една майка - Юдейството!":

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/02/12/bolshevishkite-komisari-i-ero-komisarite-sa-ot-edin-bashta-d.1238212