2009 г. премерите на Британия и Австралия поднесоха извинения за програмата за изпращане на хиляди деца в бившите английски колонии, в 20-ти век. В съответствие с нея «децата от бедни семейства ги пращали, «за по-добър живот» в Австралия, Канада и в други страни. Некои от тези деца (естествено) там били подлагани на жестокости, много от тях станали ратаи във фермите».

 

Тази система съществувала само в Британия. И съществувала… почти 400 години! Починът бил още в 17 век! 1618 год., първата група деца била откарана в британската колония Вирджиния в Америка…. Оказва се, че правителството на просветена Британия, родоначалничка на европейското свободолюбие и демокрация, е изселвала, не само каторжници в далчените задморски колонии! Но е пращала там и десетки хиляди малки деца.

В началото са били наистина сирачета, но, в края на краищата, под тази програма започнали да попадат и деца от многодетни бедни семейства, които с труд свързвали двата края. Англия влязла в епохата на разцвета на правата на човека. Правителството било принудено да провежда някаква социална политика, да създава приюти за деца и да плаща за издържката на бедните. Но бюрократите са си бюрократи (- юдеите са си юдеи! Целта им е - да се откъсват децата от семействата и да се прекъсва наследствената памет и култура). Решили да икономисват. Издържката на децата в далечните задморски територии била много по-евтина (а превоза евтин ли е бил?)
Освен това, така реавали и въпроса с разпространението на британския генетичен фонд, из страните на Британската Общност…

Показателно е, че под тази програма попадали само деца от европейската раса. Така, уж, се осъществявала идеята за укрепване на расовото единство на Британската империя. Трябвало да се населят земите на империята с истински британци (А Англия да ае насели с негри, араби и китайци!)…

Най-ужасното е, че децата просто били откъсвани от семействата. При това, казвали на децата, че родителите са им умряли, а на родителите казвали, че децата са починали! Малчуганите (най-малките на 4 години, най-старите на 14, а мнозинството, на 7-10 год.) ги товарели на кораби и карали, на партиди, в Канада, Нова Зеландя, Южна Африка, Зимбабве и, предимно в Австралия. По най скромни сметки, това са около 130 хиляди деца… Особено старателно било Британското правителство, в тази дейност, след втората световна война. Статистиката сочи, че в този период (40-те- 60-те години на 20-ти век) от Англия откарали около 10 хиляди дечица, от които 7 хиляди в Австралия).

Както пишат в публикациите по този въпрос, на децата, които откарвали далеко от всичко, което им е било привично и скъпо, далече от бащите и майките им, обещавали златни планини до небесата…. Портокали и Слънце. Разказвали им истории за земи с „Мед и Млеко“, където ще живеят безгрижно, ще идат на училище, яздейки на коне, по пътя ще късат плодове от дърветата… Но в действителност, реалността била жестока. Откъснати от тези, на които наистина са били скъпи, децата се оказвали в напълно безконтролна среда, където никого не го е грижа за тях. Нямали, ни паспорт, ни какъвто и да е документ. Те били – НИКОЙ И НИЩО. Често при превозването разделяли братя и сестри, а връзката с родителите се прекъсвала абсолютно.

Въпреки че с това се занимавали, (на вид) съвсем прилични организации – всевозможни католически мисии и попечителски съвети, там царяло въпиющо беззаконие. В Канада некои деца устройвали в семейства на фермери, и това било възможно най-добрият вариант, ако не се отчита факта, че фермерите не се интересували за образованието им, и не криели, че им трябват за безплатна работна сила. Имало и неколко ужасни съдебни процеса, по повод убийства на такива деца от приемни родители. Що се отнася за Австралия и Нова Зеландия, там мнозинството деца попадали, или в католически приюти, или веднага ки качвали на товарни камиони, като добитък, и ги карали далече във вътрешността, на плантациите, където открито ги ползвали за черноработници.

Сега признават, че условията при които ги държали в тези заведения били просто въпиющи, и десетки пъти на по-ниско ниво, отколкото в самата Британия. Образованието им били минимално, процъфтявали физическите наказания и тежък ненормиран труд; антисанитария, сексуални посегателства. Известни са многочислени скандали, на тази тема. Десетки случаи на самоубийства. Стотици физически увредени, а хиляди – морално.
Тази позорна практика била прекратена чак в 1967 г...»

 

Источник: http://patriotka.livejournal.com/32681.html

http://www.sdelanounih.ru/kogda-pravitelstvo-britanii/
http://www.km.ru/news/gordon_braun_izvinilsya_za_polit
www.liveinternet.ru/users/julia_ma
http://warrax.net/93/02/children.html

Превод, Григор Симов, от:

http://www.logoslovo.ru/forum/all_144/topic_7220/