Св.Архангел Михаил защитавал и обсипвал храма с толкова блага, но все още липсвало нещо много важно – вода. Поклонниците носели прясна вода от Мантамадос в малки местни кани, наречени „кмариа”, което било много изтощително. Този проблем бил най-важната грижа за всяко настоятелство на храма, но по околните хълмове не се намирала никаква годна за пиене вода. Имало един извор на километър и половина от там в една нива, собственост на семейство Карулис. След дълго обсъждане настоятелството през 1906г. решило да откупят извора на Карулис и да доведат водата до храма, макар че това било доста скъпо начинание. Карулис веднага се съгласил да даде извора, радвайки се на добрата печалба, но трябвало да попита и съпругата си, тъй като нивата била част от нейната зестра. Семейството притежавало много земи и можело да премести стадата си на друга нива, в която също имало вода.

Когато казал на жена си за предложението обаче, Карулина силно възразила: ”Няма да дам водата. Ако го направим, нивата ще стане безполезна. Да си намерят вода на друго място и да ни оставят на мира. Искам да виждам как през нивата ни тече вода и добитъкът ни пие от нея.”  Всички опити на съпруга и да я убеди, били напразни. Той и обяснявал, че това е за Архангела, за болните, за поклонниците, за сиротите, но тя не искала и да чуе. Карулис се натъжил, отишъл в едно кафене и си поръчал узо. Срам го било да каже на настоятелството, че жена му не дава водата. След малко, когато узото го поотпуснало, той набрал кураж. Отишъл при настоятелите и обяснил,че жена му има възражения и не е съгласна да даде водата.

На другата сутрин из селото се разнесла мълниеносно новината, че „Карулина ослепяла”. Ужасна треска през нощта довела до ослепяването и. Двамата ни лекари не можели да обяснят този феномен и напразно се опитвали някак да облекчат болката и. След седмица състоянието на Карулина оставало все същото. Нейни приятелки дошли в неделя вечер и, утешавайки я, и казали нещо, което се въртяло в ума им предния ден: „ Да не би да страдаш затова, че не даде водата на Архангела?”- попитали я те. Като чула тези думи, стъклените очи на Карулина се отворили широко, сякаш се опитвали да различат очевидната истина. Повдигнала се в леглото и простряла ръце към приятелките си за помощ. С треперещи устни помолила да извикат мъжа и от пазара. Той пристигнал уплашен и запъхтян, като мислел, че ще му съобщят лоша новина. „Какво става тук, за какво ме викате?” –попитал той,  станал без сили. „Не се тревожи, Карулис, няма нищо лошо, Карулина те вика, иска да ти каже нещо.”- отвърнали приятелките. Жена му повдигнала зачервените си очи към него и казала:  ”Моля те, иди  кажи на настоятелите, че ще дам водата за Архангела.” – и се прекръстила. А след нея и всички останали.

Един поклонник на име Карадукас бил отседнал по онова време в килиите при храма. Той бил богат и набожен човек от Месагрос в Гера. По някакво съвпадение в същия час на деня  бил на една маса с двама от църковните настоятели. Карулис влязъл в кафенето разсеян, но усмихнат, дошъл при тях и казал :” Жена ми каза да ви предам, че ще даде водата за Архангела.” Тогава Карадукас се позаинтересувал за какво става дума и настоятелите му обяснили всичко за проблема с водоснабдяването от самото начало. Той пожелал да стане спонсор и да поеме всички разходи, ако настоятелството му даде съгласието си. Приятно изненадани и с насълзени от радост очи, настоятелите отвърнали, че това ще е най-ценният дар, който някога храмът е получавал.

За по-малко от седмица започнали усърдна работа и упорито напредвали към финалния резултат. Треската на Карулина спряла, но слепотата и останала.

След не много време дворът на храмовия комплекс се украсил от хубава мраморна чешма. Всички очаквали с нетърпение благословения ден, когато водата ще потече от нея за първи път. Денят настъпил. Свещениците,облечени в златните си одежди, чакали първите капки вода, за да осветят с тях  като със светена вода новата чешма.

Църковният двор бил пълен с радостни хора. Карулина също стояла в първите редици, подкрепяна от приятели и познати. Викове и радостни възгласи посрещнали първите капки вода. Благословеният народ се кръстел и благодарял,че най-после виждал течаща вода от чистия извор. Цялата околност на храма участвала в този празник на радостта.

Свещениците започнали освещаването, пеейки тропара на Архангелите: ”О, предводители на небесните войнства…” В двора царяла пълна тишина, сякаш бил празен. Само псалмопеенето на свещениците и хора се чувало толкова ясно, колкото ясна и бистра била водата от извора . Като завършили ритуала, Карадукас първи целунал Светия Кръст и бил поръсен със светена вода. След него пристъпила Карулина. „Очите ми, отче, очите ми…, казала тя,  Напръскай вода по очите ми и ги прекръсти…” Свещеникът докоснал очите и с клонка росен босилек. Светената вода се смесила с горещите и сълзи. За момент тя останала неподвижна. Приятелите и уплашени се навели към нея. Тя започнала да разтърква очите си и да ги отваря . Направила така няколко  пъти и накрая извикала: „ Архангеле мой, виждам, виждам, благодаря ти!”

После се втурнала пред удивената тълпа и спряла до релефната икона на Св.Архангел Михаил, където проляла много сълзи на радост и благодарност.