Опитните тайни служби осъществяват познат сценарий. Съмнителни убийства, тайнствени мъртви. Започна ли подготвителната фаза на войната за Русия?

ВАЦЛАВ ДАНДА открива изненадващи взаимовръзки в задкулисната страна на украинската „гражданска война” и пита какви са истинските интереси на чуждите й инициатори и спонсори.

Когато в началото на декември писахме за това, че с повече от просто „идейната благословия” на ЕС и Съединените щати към Украйна се насочват полувоенни формирования, които трябва да се опитат да предизвикат държавен преврат срещу демократично избраните президент и правителство, на мнозина това се стори прекалено. А сега, в края на януари, когато шпионската операция преминава към заключителната си фаза, доброжелателната усмивка на много усти замръзва. Играта с огъня, кой знае кое по ред повторение на подобен сценарий („арабската пролет” и под.), обаче този път се случва на европейския континент, в близост до Руския – но и до нашите държавни граници. Поради това последиците й могат да бъдат непредвидими.

Врата към Русия

Обучение на бунтовници в редиците на Майдана.

Украйна и руският Черноморски флот на котва в Крим са вратата към Русия. Държавата, която неочаквано бързо преодоля съветското си минало и под ръководството на Путин отново е велика сила, все повече лази по нервите на революционните елити от Новия световен ред. С други думи ясно показва, че няма намерение да приеме диктата на разрушаващите се традиционни ценности – а с това и разпада на цялото общество. Директна атака не е възможна, поради това засега войната се води индиректно: например през Сирия – или тъкмо през Украйна. Ето защо е необходимо да се завоюва властта над тази голяма страна по познатия сценарий, чрез радикалната вътрешна „опозиция”. От края на ноември, когато в Киев пристигнаха първите „полеви командири”, също наети от бившите шпионски американски и евросъюзни тайни служби, и започнаха с набора и обучението на терористични групи, е ясно, че всички усилия са насочени към насилствен държавен преврат.

Добре екипиран бунтовник мята специален трудно гасим разтвор по полицията.

„Кадифената“ версия на плана, чиято същност беше масово вербуване на т.нар. демонстранти на Майдана („хонорарът“ според различни източници се движи около 60-100 евро на човек дневно), очевидно се провали. На площада имаше все по-малко киевчани. По различни причини интересът към този вид заетост постепенно спадаше. Затова „агенциите“ трябваше да докарват все повече автобуси с до този момент „непридирчиви“ социално слаби „демонстранти” от по-далечни области.

Извънредно добре платени криминални банди също се превърнаха в „протестираща опозиция“. Възможността да се посбият с полицията и така да поддържат впечатлението за народна съпротива срещу украинското правителство и президента не противоречи на убежданията им. Статисти, наистина скъпи, но за западните информационни агенции и телевизионни щабове абсолютно задължителни. Само от време на време се стига до „гаф“, както когато по чешката телевизия пряк участник издаде, че освен на площада и една близка улица в Киев си тече нормалният живот. Повече не видяхме на екрана този „кореспондент“ в иначе до безкрайност повтаряните кадри.

План Б

Отделна глава представляват помръкналите ни революционни звезди Карел Шварценберг, и Михаел Коцаб и сие, включително „кодошбандата” на Махачек МИГ 21. Той после обясняваше на зрителите на чешката телевизия, каква прелест е да бъдеш през тези дни на Майдана, и колко съжалява, че не преживяваме у нас тази атмосфера на щастливо спокойствие и революционен ентусиазъм.

Въпреки масираната финансова и лична другарска помощ на „хавлистите от целия свят”, които отново се обединиха, този път под мотото „В Киев за Брюксел”, „солидарността” не донесе очаквания резултат. Бе взето решение да се задейства „План Б”.

Най-добрите пропагандни муниции са няколко мъртви

Хората по площадите непрекъснато намаляваха, така че и за опитните и специализирани по „революциите” новинарски горили ставаше все по-трудно да натаманят кадрите така, че да предизвикат поне бегла представа за „народна съпротива”. В мига, когато демонстрациите се стопиха само до неколцина статисти, режисьорите зад кулисите решиха да променят сценария. На сцената бяха пуснати полувоенни единици, които на всяка цена трябваше да провокират кръвопролития. Целта на това трябваше да бъде проклетата полиция, която се остави да я млатят с дръжки от лопати и не се намеси дори в случая със самоделно изработените огнепръскачки, да убие или сериозно да рани поне един демонстрант. Ако това не стане, в най-лошия случай „народните снайперисти” ще застрелят някого сами. „Революционните агенции“, имащи вече зад гърба си десетки държавни преврати, знаят добре, че най-добрите пропагандни муниции са мъртвите по улиците.

Заснет снайперист сред редиците на бунтовниците.

Всичко вървеше по мед и масло: Не много след т.нар. атаки на радикалите, се съобщи за първите мъртви. Промъкна се обаче една грешчица, за която в нашите медии със сигурност няма да разберете: Беше установено, че са застреляни с оръжия, с каквито полицията не разполага. Една от жертвите след това падна видиш ли „по нещастна случайност” от висока сграда, от която младежът хвърлял камъни по полицаите. Според публикуваните експертизи и двамата „демонстранти” получили огнестрелни рани, причинени от стрелба с ловно оръжие с гладка цев и самоделно изработени патрони. Премиерът Никола Азаров предложи да се състави двустранна комисия, която да се занимае с обективното разследване на престъплението. В крайна сметка е извънредно подозрително, че двамата мъртви не са украинци. Единият е от Кавказ, а другият от Беларус. (Според наши данни първият убит се казва Сергей Нигорян, който е арменец.)

Първата жертва по време на бунтовническия щурм на ул. Грушевского, Сергей Нигоян.

Тази снимка е от същият щурм на ул. Грушевского на 22 януари. Протестиращ стреля по полицията.

Горещата фаза

В западната част на Украйна вече се стига до открит терор, какъвто не би толерирала никоя държавна власт никъде по света – най-вече не и в Съединените щати. Насилствено се окупират административните сгради на държавните институции и полицията – и подобно на болшевишката революция в Русия властта се поема от самозван съвет на народните комисари. Въпреки това украинските институции и демократично избраните представители продължават да се призовават от Запада „да спазват човешките права”. По-добре това вече май не може да се каже.

Както винаги циничният сценарий е прост: Ако не бъде завладяна цяла Украйна, трябва да се предизвика кървава гражданска война и да се убиват представителите на легитимно избраната държавна власт. След това да се свика „мирна конференция“, където под политически натиск да се довърши това, което не е станало с оръжие. Същото театро от същите рокфелеровски режисьори напоследък беше използвано в Сирия. И заради големия успех циркът се премести малко по-нататък. Съществува обаче един голям риск. Никой не знае кога от „местното шоу“ ще прескочи искрата и конфликтът ще се разпространи и ще се превърне в „неуправляем“. Какво би се случило след това е по-добре да не мислим.

Международните революционери стъпват в Украйна по много тънък лед. Ако се пропука, наводнението няма да отмине и нас.

Източник: protiproud.parlamentnilisty.cz

Превод от чешки език: Диана Иванова

Още много преди сръбската война у нас идва Джеймс Бейкър за да се срещне с опозицията. Медии разпространяваха, че е идвал и вицепрезидент Гор да подкрепи опозицията в България.
Във всички случаи не са раздавали банички и не са псували умерени европейски независими ръководители

Току що в новините трябваше да плачем за демонстрантите - вярно е, има много убити, но може ли да докаже някой кой е истинският деятел на кървавата баня.