Една жена разказа историята на баща си Иван Ромащенко Сафонович, род.1907 г., който в края на 1943 г., по лъжлив донос бил осъден на 10 години лагер. И колко най-тежки изпитания му се наложило да преживее там. При това, бил тежко болен от туберкулоза, поради което не го и взели на фронта 1941 година.

Но даже намирайки се там, при най-тежки условия, баща и продължавал да е истински православен християнин. Той се молел, стараел се да живее по заповедите, и даже... спазвал Постите! Макар че работата била тежка и уморителна, а храната, само едната каша, той, въпреки това, в постните дни - ОГРАНИЧАВАЛ храната си.

Баща й си водел календар, знаел и помнел дните на големите църковни празници, изчислявал деня на настъпвне, на главния православен празник – Възкресение Христово (Великден). На съкилийниците си разказвал много истории на светци, знаел наизуст много молитви, псалми и местата им в Светото Писание. Особено почитал главните православни празници, и на първо място - Великден.

Веднъж отказал да излезе на работа на този светъл Празник, за което, по заповед на ръководството на лагера, като Неподчиняващ се, веднага го отвели в т.н. «кеменен ковчег». В него човек можел само да стои прав. Провинилите се, ги затваряли в него – ЗА ДЕНОНОЩИЕ, без горни дрехи и шапка. Освен това, светела силна лампа, а на темето на главата – постоянно капела студена вода. И като имате пред-вид, че на Север, през този период на годината, температурата е - минус 30-35 градуса, то, изходът за баща й бил предварително известен – Смърт. А и от многобройните случаи, всички знаели, че човек можело да издържи в този каменен гроб, не повече от денонощие, като постепенно ЗАМЪРЗВАЛ и Умирал.

И ето, затворили баща и - в това страшно смъртоносно съоръжение. Но освен това, като разбрали, че е Великден, лагерното началство започнали да го празнуват... И за затворения в ковчега лагерник се сетили, чак в края на третия ден.
И когато отишъл лагерният часовой – да прибере трупа му, за да го погребат, – „замръзнал“. Баща и стоел – Жив, и го гледал, макар че целият бил ПОКРИТ с лед. Часовият, изплашен отишъл да докладва на началството си. Тогава всички изтичали да Видят Чудото.

Когато го извадили от ковчека и го вкарали в лазарета, започнали да го разпитват, как е можал да остане ЖИВ, когато преди него, всички УМИРАЛИ за денонощие?! Той отговарял, че през всичките три дни, не спал, а непрестанно се МОЛЕЛ на Бога. Отначало било страшно СТУДЕНО, но вече към края на първия ден, станало по-Топло, после още по-топло, и накрая, вече било ГОРЕЩО. Казвал, че топлото идвало някъде ОТВЪТРЕ, макар че от вън бил покрит с лед. Това събитие така подействало на всички, че оставили баща и на мира. Началникът на лагера отменил работата на Великден, а на баща й даже разрешил да не работи и в другите църковни празници, заради голямата му вяра.

Но ето че се сменило началството, и на мястото на предишния началник дошел новият - истински звяр, а не човек. Жесток, безсърдечен, не признаващ Бога. Пак дошло Възкресение Христово, и макар в този ден да не се предвиждало да се работи, но в последния момент излязла заповед – всички да излизат на работа. Баща и пак отказал да излиза на работа, на този светлъл Празник. Но съкилийниците му го убедили да отиде до местоработата, иначе „този бездушен и безсърдечен звяр – веднага ще те убие“.

Баща и отишъл до местоработата, но ОТКАЗАЛ да иде да сече дървета. Доложили на началника. Той заповядал, незабавно да насъскат специално обучените, да настигат и разкъсват човек, кучета.
Охраната пуснала кучетата. И ето, повече от десет големи кучета, със злобен лай се ВТУРНАЛИ към баща й. Смъртта била неизбежна. Всички затворници и охраната -- замряли, в очакване на страшната кървава трагедия.

Баща й се поклонил и се прекръстил, в четирите посоки на света, и започнал да се моли. И чак после разказвал, че четял главно 90-тия пслам («Живият на помощ»). И ето, кучетата се спуснали към него, но като стигнали на 2-3 метра, изведнъж като че ли се ударили в Невидима Преграда. Те яростно скачали около баща й, и лаели, - от начало злобно, а после, все по-ТИХО, - накрая, започнали да се търкалят в сенга, а после всичките кучета, едновременно ЗАСПАЛИ.

И всички се вкаменили от това – явно Чудо Божие!

Така, още веднъж на всички била ПОКАЗАНА – огромната Вяра в Бога на този човек, и била демонстрирана – Божията СИЛА! И «Колко близо е до нас Господ, Бог наш, когато Го призовем». Той не допуснал смъртта на Обичащия Го, и верен Негов раб.
Бащата се върнал в дома си при семейството, в Михайловск, декември 1952 година, където живял още 10 години.


превод, Григор Симов, от: logoslovo.ru/forum/all_214/topic_6452/

т: