Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2014 21:44 - В памет на Григорий Нови - Разпутин†, Николай Козлов, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2434 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 09.03.2014 22:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Малцина знаят, че безпримерното гонение на Църквата, заедно с безпрецедентното ограбване и изтребление на руския народ, е започнало със злодейското убийство на сибирския селянин, Божия човек, и приятел на Царя †Григорий Разпутин-Нови.

“Заради Моето Име всички ще ви ненавиждат”, – обещал Господ Иисус Христос на избраниците си.

Злодейското убийство било предхождано от чудовищно и разюздано клеветничество и лъжи, което не може да се обясни другояче, ако не се има предвид, че целта е била – охулване на целия руски народ, и в крайна сметка, на Самия Христос

Известно е, че престъпникът се издава, със замитането на следите. И сега, след близо 100 години, само на слепия не е ясно, че убийството и оклеветяването на руския мужик (Разпутин) има таен ритуален смисъл. А цялата му вина била в това, че посмял да е най-близък съветник и Приятел на Царя.

Иначе не може да се обясни, защо с такова упорство и постоянство враговете на Русия, и до ден днешен повтарят тези клевети и лъжи, чрез всичките си издания, стремейки се изкуствено да подгряват отдавна изстиналата злоба.

Но би било наивно да мислим, че истинският характер и смисъл на престъплението е бил скрит за съвременниците му. Известно е заплашителното писмо до един от убийците на Разпутин, Юсупов, от 1917 г., в което се казва и следното: «...селяните се стремят да изяснят вината на Григорий Распутин, убит във Вашия дом, въпреки всичките обичаи за гостоприемство. Много водачи на селяните казват, че в лицето на Разпутин, цялото руско селячество, символично е изхвърлено под моста, и затова считат за желателно, всестранното осветляване на това дело, останало и до сега загадъчно. Та да се даде възможност да се установи невинността на Разпутин, в каквото и да е, за да се дадат под съд убийците и помагачите им».

Значи, ритуалният характер на убийството, своевременно е бил очевиден, даже и за обкновените селяни.

Какъв е смисълът на убийството?

В известните на целия свят «Протоколи на ционските мъдреци» е записано: «Ние бихме се бояли от съединяването на гоевската зряща сила на царуващите, със сляпата народна сила, но ние сме взели мерки против такава въвможност:  между едната и другата сила ние сме издигнали стена, във вид на взаимен трор. Така, сляпата народна сила си остава наша опора, и само ние ще сме и ръководители, и разбира се, ще я насочим към нашата цел» (Протокол № 9).

Смисълът и цета на ритуалното убийство на Григорий Распутин се заключвали именно в разобщаването (на мистично ниво) на тези две сили, – народа и царя, които, само в едниство могат да се противопоставят на светопоробващите сатанински амбиции на юдейството.

Според руските закони, всички участници в престъплението са подлежали на върховния съд, на който е бил подсъден (само) един от тях. Съдия над лицата с императорска кръв е самият Император. Затова, въвличайки великия княз Дмитрий Павлович в съучастие, убийците са поставили за съдия над себе си, самия Господар, което може би е трябвало да е гаранция за не прекалено строго наказание.

Същевременно в действията на престъпниците и ръководещите ги лица, може да се види и друг мотив – ритуално противопоставяне на царската кръв и народната кръв.
Десет дни преди убийството му, Григорий Распутин написал писмо на Царя, в което се прощава с Царското Семейство, предскавайки, че скоро ще бъде убит и че точно знае, че новта 1917 година, той няма да я посреща (по стария стил). Нататък пишел, че ако в убийството му вземат участие членове на Императорската Фамилия, то след две години на територията на Русия няма да остане ни един член от Императорската Фамилия. И това последно предсказание се сбъднало изцяло. 1919 год. бил убит затвореният в Петропавловската крепост велик княз Николай Михайлович, последният от останалите все още живи на территорията на Русия, членове на Императорската Фамилия. (Г.С: Това предсказание на Разпутин, доказва, че слуховете за преживели наследници на Царя, не са верни!!)

В отговор на застъпничеството на великите князе, писали на Царя по повод убийството на Разпутин, Царят изказал съжаление, че ръце на князе с Императорска кръв са се оказали обагрени с мужишка кръв, и написал: «Никому не е дадено право да върши убийства. Зная, че съвестта на мнозина няма да им дадва покой, понеже не само Дмитрий Павлович е замесен в това. Учудвам се на обръщението ви към мен. Николай».

В спомените на В. М. Пуришкевич има интересен епизод. Оказва се, че в деня след убийството Пуришкевич е намерил време да изпрати на В. А. Маклаков, бъдещия министър във временното правителство, телеграма с условнен текст: «Кога ще дойдете?», което означавало, както преди това е било уговорено, че Разпутин е убит.

Защо е било толкова важно да се изпрати тази телеграма до Маклаков, който е бил посветен в плана за убийството и одобрявал действията на заговорниците? Очевидно, че телеграмата подтвърждавала една друга подробност от убийството, за която неможело да се узнае от вестниците, но която е била съществен момент в по-нататъшните планове на заговорниците. По всяка вероятност, това е било уведомяване че е извършен, някакъв уговорен ритуал.

Нека уточним, кои са били убийците и как се описва по техните спомени ходът на престъплението.

Както е известно от резултатите на специалното разследване, провеждано под непосредствения контрол на министъра на вътреншните работи А. Д. Протопопов, един от малкото, останали верни до края, на Царското Семейство, в печата никакиви официални сведения не са се появявали. Всичките следствени материали постъпили в распореждане на Господаря и, явно са били унищожени от Императрицата, заедно с некои други документи, които според Царското Семейство
са били секретни. Затова, картината се описва изключително на основание показанията на самите участници в убийството, при това, направени, не в хода на разследване, провеждано със спазване на всички тънкости на следственото производство, като – потвърждения на показанията, чрез очни ставки, и т.н., – а на свобода, когато престъпниците са имали пъла възможност да координират действията си и да замитат всички следи. И само това е достатъчно, да постави под съмнение достоверността на признанията им, а доброволните признания на съучастниците в предумишленото убийство, ни карат да подозираме прикриване на някакво още по-тежко прстъпление.

Какво може да е било това? И къде да търсим следи?

В първите след-февруарски дни, при обиск в Царско Село, били намерени стихове, написани от някого, за смъртта на Разпутин, и съхранявани в папка на Императрицата:

Гоним от пошлата и дива тълпа
на жадната шайка, напираща към трона,
клюмна навеки посивялата глава,
от ръка - оръдие на невидимия масон.

Стиховете, сами по себе си, не са важни, но са написани от човек, който е бил в течение за случващото се.

– А. Маклаков – предполагаемият вдъхновител и организатор на убийството – според най-нови източници, е бил масон с високо посвещение.

– Ф. Ф. Юсупов, достаточно го характеризира фактът, че вече в емиграция, е водил преговори с некои лица в Русия, на които посочил мястото, където имало укрити фамилни брилянти, за което получил от тях своята половина. Струва си да се помисли, що за лица са били това в Съветска Русия, интересуващи се от фамилни скъпоценности, разбиращи от каратите на брилянти, - и от какъв характер характера трябва да е била връзката им, та да не се бои че няма да го измамят?

– Друг участник в убийството, членът а Държавната Дума, В. М. Пуришкевич, след идването на болшевиките на власт, бил арестуван и заключен в етапния каторжен затвор «Кресты» в Петроград, където бил на привилегированата длъжност - огняр. А на 1 май 1918 г. Пуришкевич бил амнистиран и спокойно се преместил в Южан Русия, при Бялата Армия, където и умрял, в Новороссийск, 1920 г., уж, от тиф.

Уверено може да се каже, че трябва да си направил голяма услуга на новата власт, та въпреки «миналото» на черносотнец и един от основателите на Съюза на Руския Народ, да заслужиш такова помилване. Впрочем, все пак Пуришкевич се оказал неудобна фигура… и тихо го премахнали.

Особено внимание заслужава личността на доктор Лазаверт, както по неизяснеността на националността му, уточнението на която би дало допълнителна светлина за убийството, така и характерът на професията. В множеството най-нови случаи на престъпления със следи от ритуален характер, винаги се оказвали замесени и лекари.

И така, как ни се представя целият ход на престъплението, според признанията на самите участници в убийството, и може ли изобщо да се отдава значение на думите, давани от убийците, които може да се окажат обикновена фалшификация, изфабрикувана, за да насочат следствието в лъжовна посоака?

Вземайки под внимание ритуалния характер на убийството, следва да се подчертае, че една от основните му особености е, изкарването на показ, на некои присъщи на ритуала детайли, които могат да разберат само посветени, но в качеството на улики не могат да бъдат приети от нито един съд в разцърковения свят. Защото разбирането на смисъла им се постига духовно. Тази особеност на ритуалните убийства, и позволява на посветените, на основата на споменатите от убийците подробности, да се съди, имало ли е ритуални действия.

Да проследим и ние тези подробности.

По предварително разработения план, Разпутин бил поканен на вечеря у известния в цял Петроград разкошен дом на княз Юсупов, където специално за тази цел, след ремонт, е била подготвена и мебелиранана сутеренна стая. Било решено да отровят Разпутин, и при пристигането му, на масата имало отровени, вино и пирожки. Като изпил неколко чаши и изял неколко пирожки, с калиев цианид, Разпутин се почувствал не добре. Между него и отровителя му продължавал вялият разговор. Минало около половин час. Юсупов се качил горе в кабинета си, където били останалите заговорници. И след кратък разговор било решено Разпутин да се разстреля, и Юсупов, като скрил в джоба си револвер, слязъл долу и като подвел Разпутон до разпятието, му казал: «Григорий Ефимович, време ви е да се молите за греховете си». Когато Разпутин се навел над изкусно направеното от слонова кост, разбятие, за да го целуне, Юсупов стрелял в гърба му, в областта на сърцето. Разпутин паднал, но следи от кръв нямало. След известно време Юсупов се навел да провери пулса му, и в това време Разпутин се вдигнал на крака, с думите: «Феликс, Феликс», – и го хванал за гърлото. С труд измъкналият се от ръцете на Разпутин, Юсупов се затичал нагоре към заговорниците. Като изтичал на горната площадка, се обърнал и видял, че Разпутин, с олюляваща се походка, се насочил към изходната врата. На вика, на Юсупов: «Разпутин бяга!», да го догони се спуснал Пуришкевич, Последната сцена се разиграла вече навън, в двора, където Пуришкевич открил по Разпутин стрелба, и от четирите изстрела в Разпутин, – един куршум го ударил в Гърба, а друг в главата. Разпутин паднал пред вратата, към него дотичал с дву-футова гумена гира Юсупов и започнал да го удря по главата. След това тялото на Разпутин било качено в автомобил и хвърлено от Крестовския мост в реката, при което, както е известно от признанията на убийците, като вариант се предполагало да се отвлече тялото върху леда, да му се привържат гири и да се зарови в снега, та напролет, при топенето на леда, тялото да потъне под водата.

Дрехите на Разпутин били изгорени в пещта на санитарния влак, който командвал Пуришкевич. А в двора на Юсуповия дворец, уж, за да оправдае появата на петната кръв, било застреляно куче.

Таковива са основните подробности за убийството, според начина по който са изложени от участниците.

Да обърнем внимание на следващите детайли. Преди всичко, поразява, че убийството на Разпутин било извършено около Разпятиято, което се оказало, неясно защо в сутеренното помещение, меблировката на което била завършена спешно, само неколко часа преди престъплението.

Още една подробност бие на очи с особеното си участие в делото: – убитото куче.

«Защо се е наложило да го убиват и при какви обстоятелства е станало това?» – пита навремето кореспондента на един от петроградските вестници. Да попитаме и ние, какво означава в талмудическата символика, мъртвото куче? Отговорът е известен: символизира пренебрегнатия и умъртвен Христос.

Изгарянето дрехите на убития, разбиване темето на черепа, потапянето или изхвърлянето на снега – всичките тези детайли навеждат на мисълта за ритуален смисъл.

Не случайно за обследването на трупа бил извикан професор Косоротов – същият, който веднъж бе доакзал на дело неподкупността си, с експертизата му по делото Бейлис. (Станалото широко известно дело за еврейско ритуалното убийство на украинско момче). След като огледал трупа и констатирал следите от раните, трупът бил преоблечен в пълна тайна. Актът за огледа попаднал в числото на секретните документи, които били унищожени още в първите след-февруарски дни.

Може само да се гадае, защо Императрицата, унищожила тези документи, е преценила, че е по-добре истината от тях да не излиза навън.

Тялото било положено в ковчега и в присътствието на Царското Семейство, погребано под олтара в параклиса на преп. Стефан, в императорския парк.

Петроградският епископ Исидор, отпял стареца, бил уволнен на 5 март от обер-прокурора на революционния Синод. Първото, което се постарали да направят
дошлите на власт, след февруарския преврат, било окончателното унищожаване на следите от престъплението им. Да си припомним, че Малаков се обявил за министър, а Юсупов бил заплашен от съд.

Тялото на Разпутин
било кощунствено извадено изпод параклиса и изгорено.  По уверения на очевидци, то се съхранило в нетление и издавало даже някакво леко благоухание (което, впрочем, революционният печат представлял, като следствие на изкуствена мумификация).

Ето как, според слуховете е описана тази сцена, от френския посланик в Русия М. Палеолог, който в мемоарите си, от време на време, се старае да е правдив:

«Вчера вечерта (22 март) ковчегът на Разпутин бил тайно превозен от Царскоселския параклис, в Парголовската гора, Там на една поляна, неколко войници, под командата на сапьорен офицер, натрупаха голяма клада от борови клони... После всичко заляха с керосин и го запалиха. Горенето продължи повече от 6 часа, чак до зори, Въпреки ледения вятър и уморителната продължителност на операцията... неколко стотин мъже, цяла нощ, на групи стояха около кладата, като в боязлива неподвижност и в вцепенена отнесеност наблюдаваха светотатствения пламък, бавно изгарящ стареца-мъченик, Божия човек, Приятеля на Царя и Царицата. Когато пламъка извърши своето дело, войниците събраха пепелта и я погребаха под снега».

Така, всички следи от престъплението, които предвид предстоящия съд можеха да изиграят решаваща разобличителна роля, били унищожени. Описанието на препогребването и изгарянето на останките, описано във всички петроградски вестници, заема неколко страници. От тях, внимание заслужава следното: заинтересованите да скрият уликите лица, не посмяха открито да извършат изгарянето. Затова беше използвано стереотипното по това време, възбуждане на негодуванието на масите. Отначало било решено ковчегът с останките на Разпутин да бъде препогребан, уж за това, да «не скверни» святото място. Но още по пътя след камиона с ковчега, се намесва друга сила, на която «не и харесва» самата идея за погребване, и се взема решение, тялото да се изгори, за което спешно се докарват «нужното количество дърва и 2 пуда керосин», които изглежда са били предварително приготвени.
Да си спомним че трупоизгарянето е напълно чуждо за православна Русия, където първият крематориум бил построен чак 1918 г. след усилена революционна пропаганда.

И така, след разгледаните показания на участниците в убийството, в които многозначителните признания са смесени с не по-малко красноречиви премълчавания, е логично да се запитаме: какво в действителност се е случило в подземието на имението, в нощта на 16 срещу 17-ти декември 1916 г., което, от една страна е причина за необичайното откровените и охотните признания на участниците в събитието, а от друга, толкова енергичните замитания на следите?

Още на 4 март министърът на правосъдието издал разпореждане за прекратяване делото за убийството на Разпутин. И веднага, на 6 март, последвала обща амнистия.

По всяка вероятност, истината така и никога нямаше да бъде разкрита, ако не съществуваше един източник.

Това са спомените на А. А. Вырубова – най-близка приятелка и доверено лице на Императрицата. Отличителната особеност на тези спомени е (и това се усеща във всяка фраза), че на автора е известно много повече, отколкото е искал, или поради някаква причина е считал за невъзможно, да каже.

Ето го епизода, отнасящ се непосредствено до подробностите по убийството.

«На 19-ти сутринта, – пишет Вырубова – Протопопов даде да се разбере, че тялото на Разпутин е намерено. Полицията, като влязла в дома на Юсупови, следващото утро селед убийството, попаднала на широките крървави следи до входа и на стълбите, и на признаци, че тук се е случило нещо необичайно. На двора намерили убито куче, но раната на главата му не можело да даде толкова кръв…  Цялата полиция в Петроград била вдигната на крак. Първо, в дупка в леда на Крестовския остров намерили галош на Разпутин, а после водолазите се натъкнали и на телото: руцете и краката били омотани с връви, дясната ръка той вероятно е освободил, когато са го хвърляли във водата, пръстите му били събрани на кръст (или – за кръстене?). Тялото било превозено в Чесменската богадельню(?), където било направена аутопсия. Въпреки многобройните огнестрелни рани и огромната разкъсна рана на левия хълбок, направена с нож или шпора (Г.С: по скоро - от кучето!?), Григорий Ефимович вероятно е бил още жив, когато са го пуснали в дупката в леда, понеже дробовете му били пълни с вода...»

И точно тези подробности – за разкъсването в хълбока и огромното количество изтекла (или източена) кръв – отсътстват в показанията на убийците. А именно те придават на цялата картина напълно различен, ритуален смисъл.

Да попитаме: какво, преди всичко би трябвало да потвърди медицинската експертиза, за извършването на която потрябвал такъв специалист, който е запознат с техниките на ритуалните убийства, като професор Косоротов?

Преди всичко – била ли е разкъсната рана на хълбока направена, преди или след огнестрелните рани? Отговорът, с голяма степен на сигурност, може да бъде предрешен, разбира се – преди. И именно поради тази проста причина, че стрелбата била открита в двора на къщата, с цел, доубиване на измъкналата се от ръцете на извергите, жертва.

Но след това напълно уместно ще е да попитаме, що за чудовищен начин за разправа със жертвата са избрали убийците?

Можем да се приближим до отговора, само ако се запознаем с подробностите при ритуалните убийства, извършени от евреите в Европа и в Русия през XIX и XX в. – Велижското дело, Саратовското дело, делото на Бейлис и т.н. А така, не остава нищо друго, освен да градим предположения!

Но защо толкова много прилича предсказаната блаженна кончина на Царствените Мъченици, с таинствения смъртен път на Техния Приятел Разпутин! Същото слизане в зловещо подземие, същият труп на убито куче, подхвърлен край Честните Им Тела, същото изгаряне на окървавените дрехи, перепогребването и изгарянето на телата.  И същите опити на извергите, в продължение на почти 100 години, да крият и да замъгляват със всички средства, картината на случилото се на мястото на убийството, въпреки, видимо, достатъчния брой свидетелски показания и улики.

Защо ли? Отговаряме категорично. Имайки предвид ритуално-мистичния характер на убийството на Царското Семейство, произлизащ от сбора, от съпровождащите убийството обстоятелства, а също, участието в организацията и извършването на убийствата, на изверги от юдейсйкото племе, може да се твърди, че без щателно разглеждане на версията за ритуално убийство, и потвържаването или отхвърлянето й, чрез старателно извършен следствен експеримент, въпросът за убийството на Царското Семейство в екатеринбургското подземие винаги ще остава открит. Прекалено много таинственост и не поддаващи се на осмисляне детайли се откриват в това дело!

И така... Много от живота на Царското Семейство било предсказано от Разпутин. Той многократно предричал, че с неговата смърт, царуването на династията на Романовите ще се прекрати. Но имало и други предсказания. За едно от тях разказва в дневника си, критично отнасящят се към Разпутину, Пиер Жиляр:

«Тръгнахме на 14-ти август в 6 сутринта, и на 17-ти вечерта пристигнахме в Тюмен, на гарата, която е най-близо до Тоболск.  Неколко часа след това се качихме на парахода «Русь». На другия ден вече плувахме покрай родното село на Разпутин, и Царското Семейство, събрано на мостика, можеше да съзерцава дома на стареца, който ясно се открояваше сред къщите. Това събитие не беше неочаквано за тях, понеже Разпутин го е предсказал, и това стечение на обстоятелствата, като че, още веднъж подтвърждаваше пророческите му думи».

Ние вярваме, че е бил предсказан от стареца и начина на спасителната кончина, на Царствените Мъченици, победили за много години напред тъмата на бесовския призрак, сгъстяващ се над Русия.

Разпутин писал на Царското Семейство, в едно от достигналите до нас писма, все едно Ги подготвял за някакви неведоми, до времето, но неизбежни в бъдещето, страшни събития. И простите му думи, казани в дни, когато изглеждало, че всичко е изпълнено с тишина и благополучие, се оказват изпълнени с необикновено дълбок пророчески смисъл:
«… Вие ще научите премъдрости от мене, а после ще има разни незгоди, и Вие чак след това ще бъдете готови, ще го видите и тогава ще разберете».

А ноември 1913 год., прикрито и отдалече, предсказвайки обстоятелствата, които ще съпровождат честната Им смърт,  старецът предсказал на десет-годишния Царски син Алексей, не оставяйки без намек и Августейшите Му Родители: «Скъпи малък
мой! Погледни Господа, какви рани има по него. Той едно време пострадал, а после станал силен и всемогъщ – така и ти, миличък…  така и ти... ще си весел, ще живеем заедно. Скоро ще се видим».

Както предсказал старецът – така и станало. «Ще живеем заедно…» – това е казано за общата им земна и небесна съдба, промислително и тайнственно свързваща Царствените Богомолци и юродивия странник, обикновения сибирски мужик. Ние винаги трябва да помним за тази неразривна връзка, съединила в единно духовн тяло Царя и народа Му, поради която, където се споменават Царствените Мъченици, там неизменно се споменава и Техния Приятел.

……
А ето записка от дневника на Олга Николаевна, точно передаваща атмосферата на дълбокото духовно единство и съпереживяване, в която пребивавало Царското Семейство в дните на предсказаната мъченичска кончина, на горещо обичания и уважаван от Тях Разпутин:

«Събота. 17 декември... Целия ден бяхме с Мама. Старецът Григорий от снощи изчезна. Търсят навсякъде. Ужасно тежко е. Бяхме на всенощна (литургия) тук у нас. Вечерта Мама и Аня се изповядаха. Татко пишеше. Седяхме почти до 12.  Все чакахме телефона от Калинин. Спахме четирите заедно. Боже, помогни. Неделя, 18 декември. Мама и Аня се причастяваха. Тя живее у нас, понеже Мама се страхува за ня. Около 11 часът, двете отидохме в лазарета. Работа имаше малко. Там се разтребва, чисти и т.н. Касянов от вчера е в града. При Татко имаше военен съвет. Помогни Боже, как ни е тежко. ……. Окончателно разбрахме,
може би от Дмитрий, че отец Григорий е бил убит и хвърлен от Крестовския мост. Намерили го във водата. Колко тежко е да се пише…  Седим и пием чай с Лили и Ана, и през цялото време чувствахме, че отец Григорий е с нас...»,

Казаното е достатъчно. Но каква е била вината на Разпутин, за която безуспешно искаха доказателства водачите на селските партии?

«Аз винаги съм съжалявали, – пише в своите спомени А. Вырубова, – че ако са считали Разпутин за виновен, не го съдиха, както следва, със свидетели и т.н. Убийството му е една от най-тъмните страници в историята на руското общество, и въпросът за вината му остава неразрешен». Ще добавим, че времето и хората не добавиха светлина за неговото дело.

Един пример. «Макар че постоянно обвиняха Разпутин в разврат, – пише А. Вырубова, – странен изглежда фактът, че когато след революцията започна да работи следствената комисия, не се оказа ни една жена в Петроград или в Русия, която да излезе с обвинение против него, но сведенията се черпеха от записки на "охраняващи", които били прикрепени към него».

За това, как са се фабрикували подобни документи, разказва в записка следователят от ЧСК (Извънредната Следствена Комисия) А. Ф. Романов:

«Сред разните бумаги, иззети при обиска, – пишет той, – беше намерена фотография, на която в обстановка на приключващ обед или вечеря, се вижда маса с остатъци от храна и недопити стакани. Изобразени са Распутин и някакъв свещеник, с някакви смеещи се жени. Но при по-внимателно изследване на фотографията, бе открито, че от нея са изтрити две мъжки фигури: едната, между Разпутин и стоящата край тях милосърдна сестра, а другата – между свещеника и стоящата редом с него жена. По нататък се оказа, че фотографията е била заснета в лазарета (наречен на името на Господаката), след закуската по повод откриването му. Изглежда полковник Л. и още един друг господин са взели под ръка, – единия, Распутин и сестрата на милосърдието, а другият – свещеника и една дама, завели ги в столовата и се постарали да ги наместят, така че да ги снима предварително подготвеният фотограф. След което инициаторите изтрили своите изображения...»

Другият «документ», на който се градели всичките, до- и след- революционните обвинения на Разпутин, е книгата на Илиодор «Светият дявол», която, по думите на същия А. Ф. Романов, била проверена от комисята, по документи, и тя се оказала пълна с множество измислени телеграми, които привежда в нея Илиодор, които никога в действителност не са били изпращани. Проверката е правена по номерата на телеграмите, а освен това, комисията имала в свое разположение, не само телеграфните ленти, но даже оригиналите на всички изпратени телеграми.

Митът за сребролюбието на Разпутин се развенчивава в записката, съставена от друг следовател на ЧСК, В. М. Руднев, специално занимаващ се с делото на Разпутин, който установил факта, че след смъртта на Разпути не останала ни копейка, така че децата му били принудени да ходотайстват за Височайша подкрепа…


Николай Козлов

image

Извадка. Превод, Григор Симов, от:
logoslovo.ru/forum/all_241/topic_6189/




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15649227
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930