Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2014 12:04 - Чудо в Москва по времето на Хрушчов, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1915 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 13.04.2014 00:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Един от театрите в Москва, пише известният бразилски журналист и добър християнин Густаво Корсан, представи нов кощунствен фарс «Христос в куртка». На премиерата докараха комсомолци и ученици, и залата беше перепълнена.

Главната роля повериха на Александър Ростовцев — първокласен актьор и близък на кръговете, имащи контакти с Хрушчов. А Ростовцев минаваше за правоверен марксист (т. е. съзнателен безбожник).


В дълбочина на сцената беше въздигнат „църковен престол“ с кръст от бирени бутилки и от водка, пред които се търкаляха бутилки, пепелници и изпочупени чаши. А наоколо се мотаеха „свещеници“ шкембелии. «Молебствието» трябваше да се съпровожда с пиянски викове и други не много целомъдрени сценки. Около "престола“ бяха наредени маси, на които стари дебели монаси играят карти, пият водка и пускат непристойни шеги. В началото на второто действие, на сцената излезе Ростовцев, изобразяващ Христа. Облечен в хитон и плащ, а в ръка носеше дебел том на Новия Завет, откъдето трябваше да прочете двата първи стиха от Заповедите за блаженствата, за да захвърли след това книгата на пода, да хвърли хитона и да се развика: «Дайте ми куртка и шапка».

Но тук се случи нещо непредвидено. Александър Ростовцев прочете с достоинство и без гримасничене първите стихове: «Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно. Блажени плачещите, защото ще се утешат». Нататък не влизаше в ролята му да чете. Но той продължи да чете: «Блажени кротките, защото ще наследят земята». И така — до края.

Отдавна беше изпуснат момента, когато трябваше да хвърли книгата и хитона на пода, и да поиска куртка и шапка. Отдавна суфльорът му правеше отчаяни знаци от будката си. Отдавна залата със зрителите беше замряла, чувствайки, че тук нещо не е наред.

Но Ростовцев продължи да чете. Ето че прочете всичките Заповеди на блаженствата. Прочете и за прелюбодеянията, за клетвата, за непротивенето на злото... Спря се чак когато дочете последния стих от петата глава на Евангелието от Матея. А после широко се прекръсти и произнесе гръмко и ясно:
– «Помени ме, Господи, когато влезеш в Царството Си!»
И слезе от сцената — с Новия Завет в ръка, с хитона и плаща Христов.

 


Густаво Корсан прави извода, че въпреки половинвековното преследване, властта не е можала да изтреби в народа любовта към Христос — любовта, която не се спира, ни пред изповедничество, ни пред мъченичество.


(Яков Левен, «Сеется семя»)

 

Превод, Григор Симов, от:

http://www.logoslovo.ru/forum/all_410/topic_4529/


И като "подарък"

Херувимска песен
“На Трисвятата-Троица песен пеем“

На гръцки език, в ортодоксален стил
– Наистина, ангелско пеене!

 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_401/topic_4604/

или

http://www.logoslovo.ru/forum/all/topic_1196

 




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15667310
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031