Когато синът ми беше на три месеца, заболя от двустранна стафилококова бронхопневмония и спешно ни хоспитализираха. Ставаше му все по-зле и по-зле. След неколко дни завеждащият отделението ни премести в отделна стая и каза, че на момченцето ми, не му остава много да живее.

Мъката ми нямаше предел. Звъннах на мама: "Детенцето умира некръстено, какво да прави?" Мама веднага отишла в храма при свещеника. Той и дал осветена вода и казал, коя молитва да чете по време на Кръщаването. Казал й, че в крайни случаи, когато човек е пред смърт, Кръщението може да извърши и мирянин. Мама ми донесе осветената вода и текста на молитвите.

В стаята вратите бяха стъклени, по коридора постоянно сновеха сестри. Неочаквано в три часа започна събрание. Нашата медсестра ми поръча да следя състоянието на сина си, докато те са на събранието. Аз спокойно, без пречки кръстих сина си. И веднага след кръщаването детенцето се съживи.

След събранието дойде лекар и страшно се учуди: "Какво е станало с него?" А аз отвърнах: "Бог помогна!"

След неколко дни ни изписаха от болницата, а скоро след това занесох синчето си в черквата, и отеца довърши Светото Кръщение.

Силата на молитвата

1994 г. ми се наложи да поработя, за съжаление, кратко, в храма свети Апостоли Петър и Павел. Храмът е един от най-древните и красиви в Москва. Много неща там бяха удивителни, и аз бях свидетел на неколко чудеса.

Ето едно от тях.

Свърши службата. Аз стоех до вратата. Дойде до мене жена, и задавяйки се от сълзи, започна да ме моли да и покажа, къде, какви икони има. Умирал мъжът й, и тя идвала от болницата. Алексей, мъжът на Валентина (както се казваше жената), имал много тежка болест на бъбреците, която, някак си много неочаквано започнала.

И ето, започнахме да минаваме, от икона, към икона, и пред всяка икона палехме свещ. Аз й разказвах за светците, които бяха изобразени на иконите и се стараех да я утеша.

Как плачеше тази жена и как молеше Бога да помогне на мъжа й, да му прости за тежкия характер, и за вичко лошо което е направил в живота си! За нея все едно нямаше никой наоколо: само Бог, Божията Майка и светците. Това не може да се забрави! Никога нищо подобно не бях виждала.

Когато си тръгваше, и аз самата не зная защо, я попитах за телефон. Вечерта нещо ме подтикна да и звънна. И изведнъж чувам развеселения й глас. И тя ми разказа следното:

Току що й бил позвънял далечен роднина, който, по някакво чудо намерил професор - уролог, при това, професорът се специализирал точно по това заболяване.

Професорът веднага се съгласил, да прегледа напълно непознатия болен, веднага се договорил с военната болница „Бурденко“, където имало всичкото нужно оборудване, и с болницата, където лежи Алексей.

И сега се срещали, за да откарат Алексей в болницата „Бурденко“.

Разговорът с професора и преговорите с болниците били по времето, когато Валя била в храма. Появила се надежда! Професорът почти до полунощ преглеждал Алексей и веднага предписал процедурите.

Това било много сложно лечение. Валя била денонощно в болницата. Алексей преживял процедурите.

Ние и до сега си звънкаме, и аз зная, че той е жив и здрав, като от време на време минава на повторни лечения. Алексей вече е напълно бодър и върши някои домашни работи, даже се готви да тръгва на работа.

А нали му оставаше да живее само неколко дни, понеже бъбреците му вече почти не работели.




За важността на проскомидията (парченце от осветен хляб, символ на тялото Христово)

Един много голям учен заболял тежко. Извиканите лекари, негови приятели, казали, че надеждите за оздравяване са много малки. Професорът живеел със старата си сестра. Той не бил напълно невярващ, но не ходел на църква, макар че живеел не далече от един не малък храм.

След тази медицинска присъда, сестра му много се натъжила, не знаейки как да помогне на брат си. И си спомнила, че наблизо има черква, където може да отида и да се запише за проскомидия, за тжко болния си брат.

Рано сутринта, без да каже и дума на брат си, сестра му се приготвила и отишла на предобедната служба. Разказала на свещеника за мъката си и помолила за частица от просфората, и да се помоли за здравето на брат й.

А в същото време брат й имал видение: все едно стената на стаята му изчезнала и се открила вътрешността на храма. Той видял сестра си как говори нещо със свещеника. Свещеникът отишъл до жертвеника (маса в олтара, на която се приготвя проскомидията), взел частица, която със звън, паднала на дискоса (специален поднос). И в същия момент болният почувствал, че някаква сила е влязла в тялото му. Той станал от постелята, което отдавна вече не можел да прави.

В това време се върнала сестра му, и учудването и нямало граници.

- Къде беше? - попитал бившият болен. – Аз видях всичко, как ти говореше със свещеника, и как той взе частицата за мене.

Тогава, и двамата, със сълзи на очи благодарили на Господа за чудното изцеление.

Професорът живял още дълго след това, и вече никога не забравял Божията милост, проявена към него – грешния.

 

Кратка извадка от:
logoslovo.ru/forum/all_487/topic_3735/

Превод, Григор Симов