За кървавите въпроси към политика, за медийната свобода, разпадащата се държава и каква кауза може да ни възроди Цвета Кирилова отговаря пред Faktor.bg

Интервю на Стойко Стоянов

- Цвета, взриви социалната мрежа от коментари, какво те провокира да пуснеш това „кърваво” писмо?

- Това писмо се оказа следствие от няколко различни факта, които ме провокираха. 15 години съм работила в различни национални медии и не ми е безразлично това, което се случва в България. Години наблюдавам какво правят политиците на национални празници и все повече виждам, че те дезертират от отговорностите си, когато се случват важни събития, когато честваме национални герои и светини. Политиците са избягали изобщо от диалога с гражданите чрез историческите дати и факти. Това дезертиране няма да доведе до нищо добро. През последните години голяма част от управляващите си намират повод да пътува и отсъстват точно на възлови чествания, когато трябва да сме най-сплотени и концентрирани, да се изявим като българи, да демонстрираме ценности. Не може да не уважаваш празниците си, да забравяш историческия си корен и народът, който те е избрал.

В деня преди обесването на Левски участвах в предаване при Милен Цветков. Гостите – българи мюсюлмани. Попитах ги с кой национален герой се гордеят и те не можах да ми отговорят, а иначе казват, че се чувстват българин. Оказва се някакво интересно разминаване - като търсене и искане на права си българин, а инак - като ценности и национален дух – отсъстваш, не знаеш кой си. Не може да не си впечатлен поне от двама-трима национални дейци и общественици. Чрез тях да се припознаеш, да се идентифицираш като личност. Но при тези хора се оказа празнота. На следващия ден пък прочетох едно патетично слово на Лютви Местан от парламента. Убеждаваше ни, че трябва да следваме заветите на Левски, как той ще се бори за постигането им. Нямам обяснение защото това изобщо трябва да ни се натяква. Лидерът на ДПС ни казва неща, които са азбучни истини. Не мога да се чувствам загубена в идеалите, с които съм закърмена. Левски е част от нашето ДНК, от моето духовно ДНК, и не приемам някой, дори и с елегантна риторика да си постига целите с името на Апостола.

- Подразнена си от подмяната на ценности?

- Подразни ме фактът, че много са хората именно от малцинствата, които години наред не припознават нито една историческа личност, сега изведнъж някой от тях да ни напътства да следваме заветите на Левски. Занимавам се през последните години с хора с увреждания, с интегрирането на деца, работим със всякакви етнически и социални групи, и при нас няма разбиране за разделение. Но се вбесявам, че се внушава, че има неравнопоставеност между българското мнозинство и малцинствата. И ни се натяква, че вина за това носим ние българите и сме безкрайно виновни. Аз не желая да живея с тази вина, аз приемам хората като равностойни, имам приятели от малцинствата. Но проблемът идва от политиците, които разделят хората и ги настройват. И такива манипулации се вършат с името на Левски. Отказвам да се чувствам виновна за това, че някой се е родил на тази земя, живял е 50-60 години и не е научил българския, не се е просветил и това изведнъж трябва да се превърне в претенции за някакви специални права. Проблемът е защо много хора от малцинствата не знаят българския? Какво направи тази партия ДПС за 25 г. за ограмотяването на тези сънародници, или просто това не е целта им. Наскоро ДПС се похвалиха, че са горди, че три мандата са във властта, но това звучи много цинично. С какво се гордеят, след като точно през тези години хиляди млади българи, независимо от етнос и религия, се изнесоха от страната за да търсят препитание и оцеляване в чужбина.Нима се гордеят, че в 21 век хората гласуват под строй за посочена партия, не могат да четат и пишат на български език и живеят на прага на нищетата. Гордеят се, а всяват непрекъснато смут и паника сред малцинствата, за да се печелят избори с принудителен и купен вот. Изумена съм как всичко това може да те прави горд. Аз се чувствам унизена, но не и горда от такива политици. Турското и част от ромското малцинство са монополизирани от една партия вече 25 години и нямат правото да избират между Реформаторския блок, земеделците или друга формация. ДПС пледира тези хора да бъдат агитирани на майчин език, но това е една спекулация с интимни и лични чувства. А как ще разберат, че другите национални партии им предлагат нещо по-добро, по-честно. Слагат ги в рамка и проблемът е приключил.

- Гневиш се от поведението на политици по време на национални празници, но на церемонията за 3 март на площада в София беше само Лютви Местан?

- Той просто се опитва да докаже думите, които произнесе в деня на обесването на Левски. По-скоро разчитам поведението му като един добър пиар ефект или политическа тактика. Само че той се възползва от тази игра. Нека погледнем реално каква е картината. ДПС непрекъснато ни демонстрира две лица – едно в София на национално ниво и съвсем различно в малките селища. Между агресивния им образ в провинцията и лустросания им вид на национална сцена няма нищо общо. Ето това не ми дава основание да вярвам в искреността на тези хора, а много искам. Във Фейсбук граждани непрекъснато ми пишат какво се случва по общините им – говори се демонстративно на турски, трудно стигаш до работа, до поръчки, до реализация без благословията на ДПС. Всички виждат, че тази партия преяжда с власт, но политиците отказват да изговорят тези истини. Понякога си мисля, че целта им е да сведат българите до едно малцинство, да прогонят кадърните в чужбина. Изтласкват ни, изтласкват ни и затова турският външен министър идва у нас като гост, а казва „ние искаме, ние настояваме, ние очакваме”. Много интересен език на дипломация – директно ти казват какво очакват от тебе, все едно сме васална губерния. Влизаш в чужд дом и почваш да искаш, а какво си донесъл, а какво си оставил след 5 века робство? Това са въпроси, на които, ако не започнем да си отговаряме честно, скоро исканията към нас ще станат още по-крайни.

- Очакваше ли такава лавинообразна реакция на писмото си във Фесбук?

- Изобщо не съм предвиждала такъв ефект. Написах писмото за минути, прочетох го на колеги от офиса, те го харесаха и го пуснах в социалната мрежа. След това установих, че е предизвикало наистина ефекта на лавината, споделяше се масово и това продължава до сега. Откривам го по най-различни страници, блогове, профили. Обаждат ми се от Търговище и казват, че говорят за него.

- Получи ли отговор от Местан?

- Не, а и не очаквам. Трябва да имаш отношение към хората, а и култура на общуване, независимо, кой се обръща към теб.

- Надменността ли му пречи?

- Доста години съм била в парламента като репортер. Познавам стила и маниерите на политиците, и ако се замисля и подредя кой политик с кого си е играл и заигравал през годините, ще установим, че само така са си предавали щафетата и са се прегрупирали. В един момент се губи връзката кой от къде идва и каква му е каузата. Надменността за Местан е нормална, той е префинен човек, говори изкусно, и е добре, че го прави. Но мен ме дразни манипулацията. И ако една част от обществото не я разбира, та за много други е ясно какво се случва и как се опитват да си играят с нас. Не искам българските политици да приемат обществото като затъпяло и неможещо да асимилира проблемни ситуации.

-  Защо медиите подминаха с мълчание твоята реакция, въпреки че коментираш опасни теми, които политици с опит и стаж подминават с години и не смеят да засегнат?

- Не съм очаквала и друго поведение от медиите. Това просто показва, че медийната среда е тотално узурпирана. Сложен й е похлупак и все едно се намира в тенджера под налягане, но не се знае кога ще гръмне. Нормално би било поне една национална медия да даде възможност да се чуе и друга гледна точка, независимо дали аз съм автор на този текст или който и да е друг. Аз съм лоялен гражданин, изпращам послание до един политик, поставям тревожни въпроси и имам право на отговор, защото не засягам лични проблеми, а обществени, касаещи големи групи хора. Но жалко и твърде опасно е, че медите са заключили вратите си за комуникация между граждани и политици, всяка информация в тях е контролирана, филтрирана. Все по-сериозни са ми и подозренията дали информацията, която достига до хората е не само селектирана, но и тотално подменена. Спряла съм отдавна да гледам новини, нямам никаква гаранция, че те не са изцяло манипулирани, след като се вижда, че в социалната мрежа хората се вълнуват от други проблеми, коментират усилено други теми и събития. Затова така се случи и с това писмо – медиите го подминаха, но във Фесбук има над 50 хил. споделяния, а четенията са в пъти повече.

- За този медиен разврат нямат ли вина и политиците?

- Не искам да деля вината, тя опира до всички – политици, журналисти, читатели, зрители. Проблемът е, че нямаме ясна ценностна система. Журналистите са докарани до там, че за 500-600 лв. са продали душите си на Дявола и са готови да скачат според пръчката му, според желанията му. От друга страна, разбирам тази трагична невъзможност на колегите да съчетаят морал и ценности с желанието да нахранят децата си. Тъжното в тази зловеща ситуация е, че журналистите не са обединени, не могат заедно да се опълчат, а напротив – противопоставени си, насъскани от господарите си. Всеки е срещу всеки, внушили са им партийна принадлежност и как тогава този журналист да бъде слуга на чистото слово. Знам, че безизходицата е огромна, но все пак като свободни хора имаме право на избор – оставаш и слугуваш на Дявола или напускаш и си търсиш друго поприще.

- Отговорът на много от въпросите, които задаваш на Местан, не е ли заключен в политиките на партии като БСП и Атака?

- Няма смисъл да се концентрираме само върху едни партии – всички са просто едно и също, не мога да ги разгранича, слели са се в един тюрлю гювеч. И как тогава да отделиш добрите от лошите. Не желая да обсъждам политиците, омерзена съм от тях, нямат градивно поведение, разделят нацията, вместо да я поведат и възродят. Как да очакваш позитивизъм от хора, които се ядат като вълци, езикът им е принизен, държат се като талибани, бодат си очите един друг, вкарват се в затворите още преди съдът да се е произнесъл. От къде се събра толкова арогантност, издават присъди, съсипват съдби, психясаха нацията. Нашите политици произвеждат само черни новини и представете си, след като цял ден си се бъхтал да изкараш пари, за да нахраниш семейството си, се прибираш вечерта и започват да те облъчват от екрана с черна хроника. Чудя се просто как оцеляваме при този психо-геноцид.

- Какво бъдеще имаме тогава?

- Не искам да си мисля лоши неща, но отдавна сме се отдалечили от правилната посока и затъваме смъртоносно. Кланим се на хиляди господари. Младите са ужасени от факта, че политиците виждат живота им единствено като четиригодишен период. Тези мандати от четворки им се въртят в главите като рулетка – четворка, четворка, четворка, но от тази игра те стават все по-богати, а гражданите затъват във все по-голяма мизерия. Никой не се интересува от раята, всичко е само фалшива патетика от парламентарната трибуна и от предизборни митинги. И на всяка ротация от четворки измитаме едни кадърни хора и ги заменяме с други. Но как тази опасна кадрова политика ще даде възможност нормално да функционира държавата и институциите, а от там и икономиката, образованието и културата като зависими от тях. Проблемът е, че със всяка четворка, която политиците калкулират, ние като нация не градим, не надграждаме, а рушим и се връщаме надолу, надолу. Скоро ще стигнем до под основите, а от там вече няма какво да махнем.

- Изненадана ли си от инвазията на журналисти в политиката – Бареков, Росен Петров, Калина Крумова?

- Не искам да коментирам колеги, имам какво да кажа, но предпочитам да спазвам някаква лична хигиена. За себе си знам, че за да влезеш в политиката първо трябва да имаш първичен опит и увереността, че ще можеш да променяш правилата, играта. Убедена съм, че трябва да се даде мащабна изява на гражданския вот като мажоритарен избор. Мисля си все повече и за неща, които някои биха обявили като крайност – забрана за гласуване на неграмотни хора. Не желая хора, които не могат да си напишат името, които не познават историята на страната си, да определят с вота си бъдещето ми. И най-жалкото е, че тази цялата неграмотност се мултиплицира с данъците, които аз плащам и отиват за издръжка на такъв тип социално слаби, които не искат да променят начина си на живот и реализация. Защо такъв човек трябва да чертае живота ми. Новите политици, които идват, ако са истински - нека променят този чудовищен модел, той е непродуктивен, той е проблем за националната ни сигурност.

Бъдеще имат политици, които успеят да формулират каузата на България и тръгнат да я отстояват. В момента положението е пагубно – без разлика от цветове, всички са забъркани в разни завери, въртят си някакви нечистоплътни сметки и убиват духа на държавата. Това е равностойно на световна война.

- С тези идеи могат да те обвинят за крайна, за националист?

- Нямам такива страхове, аз съм патриот, обичам си държавата, историята. Не бягам от отговорностите.

- Преди три години призна, че си на прага да напуснеш България?

- Проблемът е, че и сега съм в такава ситуация. На кантар, но не искам да хукна по света, да си оставя дома, защото нахалници са нахлули в него.

Писмо

20 февруари, 2014 г.

Лютви Местан: "Ще следваме завета на Апостола за Република, в която всички сме равни"
Реших, г-н Местан, да Ви отговоря като българка, на която и дедите са българи!

В пълна хармония на духа и толерантността проявих желание да напиша малко размисли снощи, но ги оставих за тази сутрин, тъкмо за да бъдат в синхрон с разбирането, че "Утрото е по - мъдро от вечерта!
На годишнината от екзекутирането на Васил Левски лидерът на ДПС Лютви Местан се позова именно на Апостола, за да призове да не се насажда етническо напрежение. Това стана по време на обсъждането на три декларации, които осъждат изказването на Хюсеин Хафъзов от ДПС от миналата седмица.
Вие представяте ли си, след толкова години измамен демократичен преход, колко лицемерно е да заговориш за най - великия българин - Васил Левски. След 25 години да си пречупиш езика и да споменеш името на Светеца, на Родолюбеца, на Духовния водач, на Революционера за национално освобождение, на Стратега, който е пожертвал живота си да освободи клетия народ от ТУРСКОТО РОБСТВО. Редно е, когато гласът на Левски говори, Вие да мълчите и да слушате правилно неговите завети, а не да интерпретирате изкривено думите му.
Вашата интерпретация я изслушах в парламента, а сега чуйте моята.
Казвате, че представлявате 500 000 български граждани и, че ще следвате неотклонно завета на Апостола за демократска република, в която българи, турци, евреи и прочее ще бъдат равноправни във всяко отношение. Уважаеми г-н Местан, чуйте ме внимателно, в България законите са валидни за всички, а за това дали се изпълняват отговорност носят политиците, управлявали държавата ни през последните 25 години, а именно и Вие и Вашата партия. Длъжна съм да отблежа, че за българите отношението към етническите малцинства е равноправно и то не от днес. Има знак за равенство между роми, турци и евреи по отношение на толерантност и разбирателство. След 25 години управление и 141 - години от ОБЕСВАНЕТО МУ Вие имате самочувствието да ни четете БАЩИНИТЕ ЗАРЪКИ И ПОСЛАНИЯ?! Вижте, господин Местан, Левски се намира в Кръвта на всеки един българин, НИЕ СМЕ ЗАКЪРМЕНИ С НЕГО! Той е Нашето ДНК. Непроменимо е, неизкоренимо е. Патриотизмът, моралът и дългът са свещени чувства. Тези качества в политиката не виреят, те се убиват и заличават безжалостно в най-ранната фаза на тяхната първа проява в нея. Чуйте ме, Левски не е просто историческа личност, с името на която някои може словесно да жонглира, за да продължава да внушава несъществуващи НЕРАВНОПРАВИЯ! И ще продължа да Ви цитирам:
„Това е концепцията на Апостола за върховенството на закона, като основа на правовата държава. Ние ще следваме този завет, докато той бъде реализиран наистина, докато се постигне истинското равноправие"
Какво означава за Вас истинско равноправие?
Ние не сме длъжни на никому с нищо!
Никой не длъжен в този живот на някого с нещо!
Къде видяхте неравноправие? На улицата, в малките населени места, в града, където в институциите на държавата се чува все повече турска реч? Нима не знаете, че членове на вашата политическа формация, която се капсулира на базата на етнос и се е самозатворила за външния свят, се намират на челни позиции в управлението на структури, министерства и правителства? С кое сте неравно третирани? С това, че в продължение на 25 години участвате активно в политическия живот на страната и сте сред основните управляващи партии в държавата ни? Че огромна част от властовия ресурс е в ръцете на политическата Ви формация? Къде е тази неравнопоставеност и какво още искате от едно крайно толерантно общество, което търпи всичките Ви политичски еквилибристики? Къде е неравенството, господин Местан? Гледахте ли на 18.02.14 предаването "Часът на Милен Цветков". Там гостуваше един отруден човек на име Юри Щерев, българин от турски произход. Той каза: "Аз бих застанал срещу всеки турчин, ако засегне България. България е моята Родина, аз обичам България. Не мога да кажа, че не обичам България. Аз проклинам тия, който дойдоха на власт, вече 25 години и нищо не направиха за България! Не може да ме убеждава никой, че е направил нещо за България! Нито една партия!" Ето в тези думи, господин Местан, България е повторена многократно с уважение и гордост. И точно тези думи са безспорното доказателство за етнорелигиозния мир, за който Вие смятате, че има какво още да се желае. Е аз Ви казвам, няма какво още да се желае! Бъдете благодарни и уважавайте търпението на българите, които Ви приемат с мир и разбирателство. И спрете да търсите под вола теле и да насаждате измислени неравноправия! Такъв филм няма. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права! Е и ние имаме права в собствената ни държава, на собствената ни територия, на собствената ни земя, в собствения ни дом. ТУК СМЕ БИЛИ ВИНАГИ, ТУК СМЕ И ТУК ЩЕ ОСТАНЕМ И В БЪДЕЩЕ!
Прочетете внимателно Конституцията на България и я спазвайте! Там е записано, че:
Цялата държавна власт произтича от народа.
Териториалната цялост на България е неприкосновена.
Официалният език в републиката е българският.
Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание.
Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели!
И накрая искам да Ви попитам, господа лидери, над лидери и под лидери на ДПС. Защо толкова години тези отрудени българо -мохамедани, изкривени от работа и с изпръхнали ръце и лица от умора са оставени в бедност и неравноправие от Вас самите? Защо са родени тук, а мнозина не знаят български език? Нима това не е неравноправие? Нима образователното им осакатяване е плод на личен избор? Защо не знаят за кого гласуват и изборът им се осъществява в стройни редици? Нима те не биха припознали добри идеологии и каузи, произведени от останалите български политически партии.
И накрая ще си позволя да променя името Русия с името България в речта на президента Владимир Путин

В България живеят българи. Всяко малцинство, независимо от къде е, което иска да живее, работи и яде в България трябва да говори български език и трябва да уважава и спазва българските закони. Ако някой иска Шериат, съветвам ги да отидат в държавите, където това е държавен закон. България не се нуждае от малцинствата. Малцинствата се нуждаят от България и ние няма да им предоставим специални привилегии или да редактираме законодателството си спрямо техните желания, независимо колко силно крещят думата „дискриминация“.