Чуваме ги често и навсякъде – и от лидерите на ЕС и от техните „трубадури“ в България. Понякога и от някой чужд посланик. Така например действащият посланик на Германия и бившия американски – Джеймс Пардю, след среща с „ранобудните студенти“ лично изказаха

Не се изискват особено задълбочени размишления, за да се долови какво се крие зад тези кухи, но пък елегантни и красиви, фрази за „евроатлантическо бъдеще“ и „налагането на европейските ценности“, – крие се геополитика. Или казано съвсем без недомлъвки: особен вид „нежно“ колонизиране и подчиненост.

Но, както уточних, не винаги колонизацията е била така „нежна“.

Всъщност, в историята няма такъв аналог. Но пък аналогиите днес, с методиката на колонизирането на Конго, са изключително много.

Всичко започва през 1876г., когато белгийския крал Леополд, чийто лик днес се усмихва от милиони европейски монети, създава правозащитна хуманитарна асоциация с идеална цел, или поне обявените дейност и цели са такива –  „Internationale Africaine“ 

Навярно можем да наречем белгийския крал „откривател“ на използването на подобни „правозащитни“ и „човеколюбиви“, само на хартия, фрази, за контролиране, вмешателство и заграбване на цели държави, на чиято територия те извършват дейността си. За това днес държави като Русия обявиха за незаконни и шпионски, всички „неправителствени организации“, които биват финансирани и ръководени от чужди държави.

Конго се превръща в най-голямата държава, притежавана еднолично от някой човек. Леополд си вдигнал столица и я кръстил „Леополдвил“ и не окупирал или заробил Конго, а просто се обявил за „собственик“. А най-важната му собственост били хората на Конго и изключително важния ресурс, който страната има най-много – каучукът.

За 15 години Леополд избил и осакатил над 10 млн. души. Всеки, който не набавил дневната миза каучук бива бит с камшици, а често и наказан с отсичане на ръцете и краката му.

Същото се случило с 5-годишната дъщеричка на този мъж.

Тя също се трудила принудително, но веднъж не успяла да покрие дневната норма, която трябва да набави. Ръцете и краката на това 5-годишно дете било отрязани за наказание. Нейния баща отишъл съсипан в дома на бяла заселничка, за да потърси помощ. Жената имала революционния, за времето си, фото апарат, тежащ близо 200 кг. И тази снимка става историческа – тя е първата снимка, която обикаля почти целия свят, първата известна фотография въобще и най-вече: причината зверствата на белгийския крал да стигнат до международната общност. Бащата на американската литература, известен с левите си убеждения, Марк Твен бил един от най-дейните срещу Леополд. Той запознал колкото се може повече влиятелни хора в Съединените щати и по света за случващото се, разпространявайки тъжната снимка и осмивайки и нападайки краля на Белгия, със своите памфлети.

Кралят се махнал от Белгия. За съвсем кратко, Конго е свободна държава.

Днес отново в Конго има робство. И то е наложено не от един крал на Европа, а от стотици западни корпорации, които експлоатират хората, техния труд и ресурсите, които притежава тази страна.

Какво означава „евроатлантическо бъдеще“ за България? Звучи като България без нищо българско. Без обичаи, без нашите собствени „ценности“, които не си спомням да са причинили зло или да сме рецитирали докато изтребваме цели народи, и най-вече: бъдеще в съюз с наши исторически кръвни врагове. Врагове по времето на цар Калоян, по времето, в което подпомагаха османците, които ни бяха поробили, врагове по времето на Балканската война. През цялата ни история.