В Църквата на старинния италиянски град Ланчано се извършвало Таинството Евхаристия. А в сърцето на свещеника отслужващ Литургията, изведнъж се появило съмнение, наистина ли Телото и Кръвта Господни, са скрити под вида на хляба и виното. Хрониките не са донесли до нас името на този свещеник, но зародилото се съмнение в душата му, станало причина за Евхаристично чудо, почитано и до сега.

Свещеникът гонел от себе си съмнението, но то нахално се връщало, пак и пак. "Защо трябва да вярвам, че хлябът престава да е хляб, а виното става Кръв? Кой ще го докаже? Още повече, че те външно въобще не се променят и никога не са се променяли. Навярно, това са само символи, просто възпоминание за тайната вечеря".

– „В нощта, преди да бъде предаден, Христос взел хляба: благословил, преломил и подал на учениците Си, с думите: "Вземете и яжте; това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощаване на греховете". Така и за чашата, казал: "Пийте от нея всички; Това е Моята кръв, на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива, за опрощаване на греховете".

Със страх произнасял священникът светите слова от Евхаристичния канон, но съмненията продължавали д го мъчат.

Да, Той, жертвеният агнец, е можел с Божествената Си власт да превърне виното в Кръв, а хляба, в Плът. Всичко е можел Той, дошел по волята на Небесния Отец. Но Той отдавна си е заминал, оставяйки грешния свят и давайки му в утешение Своите свети слова и Своето благословение. И, може би, Своята Плът и Кръв? Но възможно ли е това? Не е ли си заминало истинското Таинство на причастието заедно с Него в горния свят? Не е ли станала светата Евхаристия само обряд - и нищо повече от това? Напразно се опитвал свещеникът да възстанови мира и вярата в душата си. А междувременно, преобразяването станало. С думите на молитвата, той преломил Евхаристичния хляб, и веднага - вик на изумление огласил не голямата черква. Под пръстите на йеромонаха, преломляваният Хляб, изведнъж се превърнал в нещо друго – той не разбрал веднага, в какво именно. А и в чашата имало вече, не вино, а някаква гъста алена Течност, приличаща на Кръв.

Зашеметеният свещеник гледал онова, което е в ръцете му, което било тънка изрезка от Плът, напомняща мускулна тъкан от човешко тяло. Монасите обкръжили священика, поразени от чудото, не можейки да сдържат изумлението си. А свещеникът изповядал пред тях съмненията си, които били опровергани по такъв чудесен начин.

Като завършил светата литургия, мълчейки, свещеникът паднал на колене и потънал в дълга молитва. За какво ли се е молел тогава? Благодарил ли е за дадения свише знак? Молел ли е за прощаване на маловерието си? Това няма да узнаем никога. Но със сигурност се знае само едно: че от тогава в град Ланчано, дванадесет века, се съхраняват чудесните, Кръв и Плът, материализирали се по време на Евхаристията, в черквата Сан - Легонций (а сега, Сан - Франческо). Вестта за чудото тогава бързо обиколила близките градове и области, и в Ланчано се проточили върволици от поклонници.

Минали векове, и чудесните Дарове станали обект на вниманието на учените. От 1574 г. насам, над Светите Дарове се правели различни опити и наблюдения, а от началото на 1970-та година, те започнали да се правят на експериментално ниво. Но данните, получени от едни учени, не задоволявали другите. Професорът от медицинския факултет на Сиенския университет Одоардо Линолди, глоям специалист в областта на анатомията, паталогическата хистология, химия и клиническа микроскопия, от ноември 1970, до март 1971 г. провеждал с колегите си изследвания и стигнал до следните изводи. Светите Дарове, съхранявани в Ланчано от VIII век, са истински човешки Плът и Кръв. Плътта била част от мускулна тъкан на сърце, и е сечение на миокарда, ендокарда и близкия нерв... И Плътта, и Кръвта, са от една кръвна група – АБ. От същата група е и Кръвта върху Торинската Плащеница. Кръвта съдържа протеини и минерали в нормални за човешката кръв пропорции. Учените особено подчертали, че най-учудващото е, че Кръвта и Плътта, дванадесет века са се запазили от въздействието на физическите, атмосферните и биологичните агенти, без изкуствена защита и без употреба на специални консерванти. Освен това, Кръвта, приведена в течно състояние, останала годна за кърво-преливане, притежавайки всичките свойства на свежа кръв.

Руджеро Бертелли, професор по нормална анатомия на човека, от Сиенсия университет, провеждал паралелни изследвания на Одоардо Линоли, и получил същите резултати. В хода на повторните експерименти, провеждани 1981 г. с употребата на по съвършена апаратура, и с отчитане на новите постижения на науката по анатомия и патология, резултатите отново били потвърдени.

По свидетельства на съвременниците на чудото, материализиралата се Кръв, се съсирила в пет топчета с различна форма, които в последствие се втвърдили. Интересното е, че всяко от топчетата, взето отделно, тежи, колкото всичките пет, заедно. Това противоречи на елементарните закони на физиката, но това е факт, който учените не могат да обяснят и до сега. Поместена в антична чаша от цял къс планински кристал,чудесната кръв вече дванадесет века стои пред погледите на посещаващите Ланчано поклонници и пътешественици.

http://azbyka.ru/tserkov/chudo/5g14_1-all.shtml
http://krest.kz/node/670

Превод, Григор Симов, от:

logoslovo.ru/forum/all_528/topic_3337/