Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Да, все още не сме видяли най-доброто от капитализма. ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2014 18:55 - Да, все още не сме видяли най-доброто от капитализма. Автор: kolevdobri

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 1377 Коментари: 1 Гласове:

Живеем в изкуствен икономически строй.

Изкуствено ни е образованието. И никога не му стигат парите;
Възпитанието не е приоритет и никакво го няма;
Изкуствено ни е здравеопазването. И никога не му стигат парите;
Изкуствени ни са пенсиите и никой все още не може да ми докаже, как така цял живот плащаш вноски в някакъв скъсан чувал и няма никакво значение за системата, дали ще вземеш един лев или ще вземеш 50 хиляди, докато умреш. И никога на фонда за социално осигуряване не му стигат парите;;
Изкуствено ни е МВР - то. Едно такова найлонено, неестествено. Когато ти трябва, никога го няма и никога не му стигат парите;
Изкуствени ни са прокуратурата и съдебната институция. Няма нищо по неестествено от това да не можеш да раздадеш справедливост, когато имаш цялата власт и ресурси в ръцете си;
Изкуствени ни са и децата - още от раждането започват да ги дупчат с какви ли не отровни ваксини, така че, ако оцелеят, стават хилави, отпуснати, без хъс и без видимо желание за живот. Поколения без трудови и хигиенни навици;
Ние самите сме изкуствени, защото правим постоянно компромиси, за да се НАГАЖДАМЕ КЪМ ТАЗИ ТЪПА СИСТЕМА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ, ВМЕСТО ДА СЕ ВЗЕМЕМ В РЪЦЕ И ДА Я ПРОМЕНИМ;
Изкуствен ни е целият политически живот. Свикнахме да живеем без свобода. Свикнахме да живеем в лъжи. Свикнахме да ни крадат най-безочливо всеки ден и всяка нощ. Примирихме се с положението на парии... Повярвахме, че от нас нищо не зависи. Повярвахме, че някой друг трябва да се грижи за нас. Повярвахме, че ДРУГ ЖИВОТ НЯМА. Повярвахме на приказките, че нашият глас не е важен, защото не сме експерти. Повярвахме, че елитът е нещо много по-различно от нас и че няма как да го контролираме (и то си е така! Г.С.). Всички безобразия се извършват пред очите ни и НИЕ НИЩО НЕ ПРЕДПРИЕМАМЕ, ЗА ДА СПРЕМ ТАЗИ ДУХОВНА, ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА РАЗРУХА.
Накараха ни да мислим, че капитализмът е мръсно нещо (да, при капитализма, капиталът е съсредоточен в ръцете на шепа банкери - юдомасони - сатанисти, а всички останали са безимотни и безправни наемни работници), . Повярвахме, че богатите са измамници и далаверджии (Богатите са просто слуги на банкерите - юдомасони) именно гледайки как са формира и преразпределя богатството на нацията, с участието на ресурса на данъкоплатците и под благосклонния поглед на всички нас;
Повярвахме, че политическите връзки (политическото слагачество) са единствения шанс, човек да стане богат. Повярвахме, че друг начин няма. Повярвахме, че желанието за развитие и за постигане на по-високи икономически цели задължително се свързва с продажба на душата на дявола (и то си е точно така!). ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ Е ТРУДНО ДА СТАНЕМ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СМЕ. ПОВЯРВАХМЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНИЯ ДЕТЕРМИНИЗЪМ В ТАКАВА СТЕПЕН, ЧЕ ПРЕСЯКОХМЕ В СЕБЕ СИ ВСЯКА АМБИЦИЯ И СТРЕМЕЖ ДА НАПРАВИМ С ЖИВОТА СИ НЕЩО ПОВЕЧЕ; (можем, но само в духовен - християнски смисъл!)
В обществото отново се прокрадват социалистическиидеи (защото след всяка революция и "освобожедние" се оказваме във все по-безизходно робство!) именно заради това, защото нито политическата класа, нито ние - избирателите, пожелахме да живеем в капиталистическа икономическа система - система, която съществува на база на разкриване на пълния потенциал на личността, независимо от "помощта" на държавата и политиците. Система, която съществува на база на усърдието, качеството на работата, личната ангажираност и влагане на душа в това, което правим. Система, която произвежда мерцедеси... (да, ама няма такава мила капиталистическа система, защото Тя не е измислена за теб и за мен. Тя си ги произвежда мерцедесите, но... за нас - само трета употреба!) Отново се прокрадват мнения, че системата, която произвеждаше москвичите не е толкова лоша; (но "не се отчайвайте" защото следващата система непременно ще е по-лоша, защото... "княз на света е дяволът" и избрания му народ!)
Няма нищо естествено в социализма, във виждането, че държавата може да се погрижи за нас. Имагинерността на понятието "държава" в нашите очи изглежда като съвсем реален политически и икономически субект, който е всесилен и ние му се кланяме като на бог. (ДА, винаги вместо Бога, ни натрапват "култ към нечия сатанинска личност"!) Няма нищо чудно - отново си създадохме кумир, а както знаем, всеки кумир ни прави слаби и независими. (А последният натрапен ни "кумир", и "спасител", и "човеколюбец", и "бог", ще е еврейският им злодей (месия) - антихрист!) Затова трябва да преосмислим нашата роля в живота - ролята на личността. Имаме много какво да искаме от себе си. И да вярваме, че държавата, това сме ние. Ако изглеждаме зле, ако сме скапани от живота, ако сме дебели и неповратливи, ако сме болни и мрачно настроени, ако ни е криво и в нас таим неудовлетвореност, на какво очакваме да прилича нашата държава и на какво очакваме да приличат нашите политици. Крушката не пада по-далеко от дървото и няма дим без огън. Собственото ни самоосъзнаване и приемане на положението, че много от нещата зависят пряко от нашето лично участие в обществото, от нашата критичност не само към другите, но и към самите себе си, ще даде по-голям шанс на капиталистическата система да просъществува и да донесе по голям ред в обществото ни и по-голям просперитет.