Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2014 20:30 - ЕВРЕЙСКО ЛОБИ, ЦЕНЗУРА И ТАБУТА ИЛИ КОЙ УПРАВЛЯВА АМЕРИКА - Втора част, от Коrdon
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1673 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За да обезкуражи критичните репортажи лобито организира кампании с писане на писма, демонстрации и бойкоти на информационни издания, чието съдържание счита за антиизраелско. Един от шефовете на СNN например казва, че понякога получава по 6,000 е-мейла за един ден, оплакващи се от дадена статия. През май 2003 про-израелският Комитет за Точни репортажи от Средния Изток в Америка (CAMERA) организира демонстрации в 33 града пред радиостанциите  на Националното Обществено Радио. Освен това се опита да убеди дарителите да не подпомагат радиото докато репортажите му не станат по-приятелски към Израел. Бостънската радиостанция на същото радио например загуби повече от един милион долара като резултат от тия усилия. Националното Обществено Радио беше подложено и на натиск от приятелите на Израел в конгреса, които поискаха да се направи ревизия на новините от Средния Изток, както и повече контрол”.Най-големи трудности за лобито се оказа подтискането на дебати в университетите. В 1990-те когато започна мирния процес в Осло към Израел имаше само лека критика, но тя се разрастна с провала на Осло и възкачването на власт на Шарон, за да стане наистина силна когато израелската армия окупира отново Западния бряг през пролетта на 2002 и използва огромни сили да потуши втората интифада. Лобито моментално се задвижи «да си върне университетите». Появиха се нови групи, като например Кервана на Демокрацията, които докараха израелски говорители  в американските университети. Установени групи, като Еврейския Съвет за Обществени дела, също се присъединиха, а нова група на име Израелската Университетска Коалиция беше образувана за да координира всички останали, които  се стремяха да пробутват Израел. AIPAC  утрои финансирането си на програми, които да наблюдават развитията в университетите и да обучават млади активисти, «които да увеличат броя на студентите, заинтересовани... в про-израелските усилия». Лобито наблюдава също и какво професорите пишат и преподават. През септември 2002 Мартин Крамер и Даниел Пайпс, двама горещи привърженици на Израел, установиха нов сайт с името «Университетски наблюдател» (Campus watch), които публикуваха досиета на подозрителни преподаватели и окуражаваха студентите да донасят за държане или забележки, считани за враждебни на Израел. Този явен опит за черен списък и сплашване на академици предизвика остра реакция и Пайпс и Крамер махнаха досиетата, но сайта продължава да кани студенти да донасят за „анти-израелска” дейност”.Класическа илюстрация на усилията за контрол над академиците стана към края на 2004, когато Дейвид Проджект изфабрикува филм, в който се твърдеше, че преподавателите от факултета за изучаване на Средния Изток са антисемити и че унижават еврейски студенти, които защитават Израел. Университетът Колумбия беще оплют, но комитетът, който беше назначен да разследва случая, обяви, че самите академици са били мишена за открита кампания на унижение. Може би най-тревожният аспект във всички тия случаи е усилието на еврейските групи да оказват натиск върху конгреса за създаването на механизми за контрол върху това какво професорите говорят. Ако те успеят, обвинените в анти-израелски уклон университети няма да получават федерални субсидии. Усилията им досега не са успели, но те са показател за важността, която тия групи поставят върху контрол на дебатите.
Известен брой еврейски филантропи създадоха напоследък  програми за изследване на Израел (отгоре на вече съществуващите 130 програми със същата цел, само и само да увеличат броя привържениците на Израел в университетите”
.През май 2003 Университетът в Ню Йорк обяви създаването на Центъра Тауб за израелски изследвания; подобни програми бяха създадени и в Бъркли, Брандис и Емъри. Академичната администрация подчертава тяхната педагогична стойност, но истината е, че те са създадени да рекламират Израел. Фред Лафър, ръководителят на фондацията «Тауб», заявява недвусмислено, че неговата фондация подкрепя финансово центъра в Ню Йоркския университет, за да се проитвопостави на «арабската гледна точка», която той счита че доминира в университета. Никоя дискусия върху дейността на лобито не би била пълна, ако не разгледа едно от най-силните й оръжия – обвинението в антисемитизъм. Всеки който критикува Израел или твърди, че про-израелски групи имат голямо влияние върху политиката на САЩ в Средния Изток (влияние, което радва AIPAC) със сигурност може да бъде наречен антисемит. И наистина, всеки, който дори само твърди, че има израелско лоби, рискува да бъде определен като такъв, макар че самата израелска преса пише за «израелското лоби» в Америка. С други думи, първо лобито се хвали с влиянието си, а след това напада всеки, който му обръща внимание. Това е много ефективна тактика: никой не би искал да бъде обвинен в антисемитизъм”. Bernard Gwertzman (американски жерналист от еврейски произход) признава директно огромното влияние на еврейското лоби в САЩ:                                                          
Аз не мисля, че наистина има някакво съмнение, че Израел разполага с най-ефективното, най-влиятелното вътрешно лоби в тази страна.  Администрацията на Рейгън, например, никога не направи какъвто и да е ход в Близкия изток, без да се консултира с Американско-израелския комитет по обществени въпроси, главното произраелско лоби, и много сенатори и конгресмени редовно се обръщаха към тази група за насоки по въпросите на Близкия изток”. Израелското лоби е толкова могъщо, недосегаемо и всеобхватно, че си позволява да напада и дискредитира дори и евреи, несъгласни с действията на Израел, обвинявайки ги в... „антисемитизъм”. Един такъв пример е Норман Финкелщайн, американски евреин, политолог и писател. Финкелщайн е автор на книгата „Индустрията холокост”, която представлява обвинителен акт срещу онези евреи, които използват холокоста за извличане на печалби, за оказване на натиск върху определени лица и държави, за идеологически цели и за отклоняване на вниманието от истинските проблеми и престъпления на Израел. Заради острите си критики спрямо израелските престъпления срещу палестинците, Финкелщайн е наречен от Антидифамационната лига „вманиачен антиционист”, изпълнен с „разяждаща омраза към Израел и ционизма”.  Хулителите му го представят като антисемит, отричащ Холокоста и поддръжник на тероризма. Критичните му изказвания и трудове относно системното нарушаване на човешките права от страна на Израел срещу палестинския народ, и неговите основани на факти критики срещу израелското лоби му спечелват мощни врагове, които се погрижват да бъде уволнен (виж) след безпрецедентна атака и упорит широкообхватен натиск над академичната свобода от отделни евреи и различни еврейски организации. Особено усърден в тази клеветническа кампания е Алън Дершовиц, американски евреин, адвокат и преподавател, яростен застъпник за Израел. За мотивите на г-н Дершовиц ясно говори факта, че през 2010 г. става лауреат на израелската премия на името на Менахем Бегин „за систематично отстояване интересите на държавата Израел и противопоставяне на опитите за делигитимация на еврейската страна в средствата за масова информация и академичните кръгове на Запад”. Друг американски евреин, сдобил се с етикета „антисемит” заради осъждането на израелския тероризъм в Палестина, е Ноам Чомски. По този повод той казва: „Срамно е, че критиците на израелската политика биват възприемани или като антисемити, или като самомразещи се евреи. Това е гротескно”. И признава, че „сега евреите в САЩ са най-привилегированата и влиятелна част от населението. Чомски продължава с разконспирирането на удобната стратегия за дискредитиране на еврейските опоненти и израелски критици чрез обявяването им за антисемити: „Антисемитизмът вече не е проблем, за щастие. Той се увеличава, но това увеличение е защото привилегированите хора (т.е. евреите – В.К.) искат да се уверят, че имат пълен контрол, а не само 98% контрол. Ето защо антисемитизмът се превръща в проблем. Не заради заплахата от антисемитизма; те искат да се уверят, че няма критичен поглед към политиката на САЩ (и към тях самите) за подкрепата им (за Израел – В.К.) в Близкия изток. По отношение на анти-семитизма, известният израелски държавник Abba Eban посочи, че основната задача на израелската пропаганда... е да стане ясно на света, че няма разлика между антисемитизъм и антиционизъм (ето дословния цитат на израелския политик „Една от главните задачи на всякакъв диалог с езическия свят [т.е. с неевреите] е да се докаже, че между антисемитизъм и антиционизъм няма разлика изобщо” – В.К.). Под антиционизъм е имал предвид критиките срещу настоящите политики на държавата Израел. Така че няма разлика между критиката против политиката на държавата Израел и антисемитизма, защото, ако те могат да затвърдят това, тогава те ще могат да подрежат всички критики, позовавайки се на нацистите (т.е. всеки, който критикува еврейството, е последовател и привърженик на нацизма и преследването на евреите – В.К.) и така ще затворят устата на хората. Ние трябва да имаме предвид това, при разговорите в САЩ за антисемитизма”. Един от най-фрапиращите примери, доказващи силата на израелското лоби и способността му да въздейства върху политическите назначения, а от там и върху политическите решения на правителството, е случаят с Charles W. Freeman, Jr (американски дипломат, автор и писател). През февруари 2009 г. той е номиниран от директора на Националното разузнаване за председател на Националния съвет по разузнаване (National Intelligence Council – център за средносрочни и дългосрочни стратегии). Но новината за номинацията на Фриймън бива посрещната с остри и мащабни критики от произраелските коментатори и застъпници, заради неговите критични възгледи по отношение на израелската политика. Тогава Фриймън оттегля кандидатурата си за посочения пост със следните основания: Аз не вярвам, че Националният разузнавателен съвет може да функционира ефективно докато неговия председател е под постоянна атака от страна на безскрупулни хора със страстна привързаност към възгледите на една политическа фракция в чужда държава (има се предвид дясноцентристката консервативна партия Ликуд, която подкрепя еврейската колонизация на окупираните територии и се стреми да запази Израел като държава само на евреите)”. Той определя тази чужда държава като Израел. Фриймън изказва съмнение, че след скандалната агитация срещу неговото назначаване, администрацията на Обама ще е в състояние да взема самостоятелни решения „за Близкия изток и свързаните с него въпроси”.   „Клеветите срещу мен и лесно проследимите техни имейл следи показват убедително, че е налице мощно лоби, решено да предотврати изразяването на всеки възглед, различен от техния собствен. Тактиката на израелското лоби отвежда до дълбините на безчестието и неприличието и включва унищожаване на личната репутация, селективно неправилно цитиране, умишлено изопачаване на данни, фабрикуване на лъжи, както и пълно незачитане на истината”. ... „Целта на това лоби е контрол над политическия процес чрез упражняване на вето върху назначаването на хора, които оспорват проникновеността на неговите възгледи... както и изключването на всякакви и всички възможности за решения от страна на американците и на нашето правителство, различни от тези, които го облагодетелстват”.   Дотук се запознахме с предостатъчен брой примери, които доказват, че всяка критика спрямо Израел или представители на еврейския етнос се отхвърля като „антисемитизъм”, юдофобия или неуважение към евреите като етническа група. При такива условия демократичната свобода на мнението не се разпространява над тези категории (Израел, евреи). Точно това са основните табута на американското, а и на западното общество, които не бива да бъдат прекрачвани под страх от гражданска смърт и остракизъм.   Това са и причините, накарали известните личности от споменатата в началото статия да изтрият коментарите си – изключително мощен, агресивен и враждебен натиск от страна на евреи и еврейски и произраелски организации, каквито в Съединените щати има твърде много и са твърде активни. Това води до автоцензура, която е един от основните симптоми за недемократичността на обществения дискурс, ограничаван в определени рамки; автоцензура, която се изразява в ненарушаването от страх на определени табута. А това не е от полза за свободата на словото...   В заключение можем да кажем, че със сигурност има хора, които не обичат евреите и които могат да бъдат наречени антисемити (а доколко този термин е коректен е друг въпрос), както има такива, които не обичат американците, руснаците, французите, китайците, германците, арабите и т.н. Това е нормално и не представлява престъпление, доколкото не нарушава законите, защото не можем да задължим никого да обича когото и да било. Проблемът е, че твърде много се спекулира с обвинението в „антисемитизъм”,   Ако дадено лице прави изявление, критично спрямо евреите (независимо дали става въпрос за отделен индивид, за организация, за държавата Израел и др. под.), се заключава, че този човек е „антисемит” и изпитва „омраза и предразсъдъци към евреите”. Този критерий е твърдо имплантиран в съзнанието на много евреи и дори неевреи. Но по тази логика следва, че всяка критика, отправена към Съединените щати или към някой американец, е предизвикана от антиамериканска омраза, което е нелепо. Очевидно е, че концепцията за антисемитизма, в нейната толкова разпространена и недодялана форма, не се основава на рационални аргументи, а се използва като оръжие за подтискане на критичните гласове.   В действителност, Първата поправка към Конституцията на САЩ гарантира – сред другите форми на свободата на словото – правото на гражданите да проучват и да критикуват публично различните социални и политически сили, които влияят върху съдбата на нацията. Всеки фактор – било то група, институция, набор от културни ценности и т.н. – който оказва влияние на социалната система, законите, историческото развитие и политиката, трябва да е обект на обществена критика от страна на гражданите в една демократична страна, освободен от ограничения (освен законово предвидените). Табуизирането на критиките към евреите кара хората да се чувстват виновни за това, че мислят критично за политическата и социална мощ на еврейството, нещо, което в едно нормално демократично общество е не само право, но и задължение.   Обвинението в антисемитизъм от страна на евреите е мощно оръжие, което се използва за възпиране на техните критици. В исторически смисъл то е подобно на обвинението в ерес през средновековието или обвинението в антисъветска агитация и пропаганда, използвана от комунистическата партия в Съветския съюз. Във всички тези случаи узурпиралите властта предприемат подобни репресивни мерки, за да тероризират критиците, които смятат за заплаха. Чрез асоциирането на критиките към властимащите с нещо зло и негативно те сплашват опонентите си и защитават своята власт от рационална критика. Ако еврейските културни ценности, вярвания, обичаи и други подобни оказват влиятелние върху събития, процеси и тенденции, които засягат обществото като цяло, то е право на гражданите да подложат същите тези еврейски ценности, убеждения или културни характеристики, които засягат обществото, на разумна критика.   Но днес това са само пожелания и бледи сенки от демократичните принципи, които бащите на американската нация бяха заложили в нейния фундамент, който сега е ерозирал застрашително под влияние на чужди на тези принципи, философия и ценности сили, обсебили обаче ключовите функции на това общество.   Тук ще завърша, повтарйки проницателната мисъл на Волтер, според който „за да разберете кой ви управлява, просто научете кого нямате право да критикувате”. В случая със САЩ отговорът е пределно ясен!
 Автор: Виктор Кордон


Към Първа част




Гласувай:
2



1. minevv - да
19.08.2014 10:43
Следете и паричните потоци
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312850
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031