Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 00:40 - Оруелската свобода на словото днес, и "Откритото писмо - апел" за човешки права от 1986 г.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1995 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.08.2014 08:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

По повод публикацията на Любомир Чолаков
"Военните и президентът подготвят въвеждането на цензура в България",
публикувам текста на "Открито писмо - апел" на шестима политически затворници, по времето на комунизма в България


(1986 г.)
До конференцията във Виена,
разглеждаща изпълнението
на договореностите от Хелзинки


О Т К Р И Т О  П И С М О – А П Е Л
от български радетели за човешки права
дългогодишни политически затворници


Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада. Ние се обръщаме към вас и към широката европейска общественост, с апел: конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи, – като: право на свободно движение и емиграция; право на обективна информация и право на свободна трудова дейност!

Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма, – хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!

Ние сме напълно убедени, че без елементарни права и свободи, истински мир и сигурност, не може и няма да има!

Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения – раздела за човешките права – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправителствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правителства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права от хелзинкския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права за своите народи!

(Но ето вече 25 години след 10-ти ноември, това открито писмо, не само не е публикувано, но не се и споменава! Само от този факт си правете извод за истинската същност на демократите  и на демокрацията, въобще!)

 

Едновременно с "Откритото писмо – апел", на отделен лист, както се бяхме уговорили с Илия Минев, – написах:

 

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума от четирите източноевропейски страни, по случай годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага!



И за да се "оправдая" предварително, пред евентуалните "съмнения" за достоверност на писмото и на авторството му, от страна на днешни лукави демократи - не българи, добавям автентичен документ на тогавашното МВР, с уточнението, че долното "Уведомително писмо" на МВР е преписано, а не е сканирано в оригиналния му вид, защото навремето, по технически причини, не можах да копирам намерения в интернет сканиран документ.

 

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

ИНФОРМАЦИЯ
ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП - ДР. МИЛКО БАЛЕВ

Относно пропагандни спекулации срещу НР България 

През март т.г. (1987-ма) на заседание на Виенската Среща, представител на американската делегация съобщил, че в посолството на САЩ в София, бил получен „Апел – открито писмо“ от шестима „политически затворници“ в НРБ. Подписалите апела твърдели, че в България няма сигурни гаранции за защита правата на човека, и предлагали Виенската среща да упражнява контрол в това отношение. Непосредствено след това изложение на запад е направен опит да се раздуха случаят и да се организира антибългарска пропагандна акция. Френският вестник „Кутидиен дьо Пари“ публикувал клеветнически материал, а радиостанциите „Свободна Европа“ и Би Би Си излъчили четири провокационни предавания. Специално се акцентирало на два момента – за първи път, отправяни официални протести от български граждани, не били анонимни, и второ, макар да не ставало дума за дисиденти от ранга на Сахаров и Солженицин, важен е самият факт за „потърпевши“ заради техните убеждения, лица, независимо от тяхното обществено положение.

Установено е, че „Апелът“ е написан ноември 86 г. От Григор Симов Божилов – 35- годишен, от с. Парамун, Пернишки окръг, многократно осъждан за нелегално преминаване на границата и за шпионаж. Под него се подписали също Илия Стоянов Минев – 70-годишен, от град Септенври, бивш легионер, два пъти осъждан за създаване на противодържавни организации, и Цеко Кръстев Цеков, – 30-годишен, от с. Клисурица, Михаиловгадски окръг, осъждан като ръководител на нелегална група.

На 19 декември м.г. Божилов предал материала в посолството на САЩ, където го посъветвали да намери и други съмишленици, които да подкрепят протеста. Впоследствие към апела се присъединили, с писма пуснати в пощенската кутия на Американското посолство, Едуард Генов – 41-годишен, от София, профилактиран като ръководител на нелегална организация, поставила си терористични цели, осъждан за разпространяване на вражески листовки; Стефан Димитров Савовски – 65-годишен, от София, осъждан за шпионаж, и Божидар Евстатиев Статев – 42-годишен, от София, осъждан за криминално престъпление и опит за бягство през граница. Замесените в това деяние лица, са профилактирани в Главно следствено управление, а спрямо автора на „Апела“ е приложена административна мярка, установяване в друго населено място. С оглед случаят да не се използва за антибългарски спекулации, воденото следствие е прекратено и от виновните лица няма да се търси съдебна отговорност.

Независимо от тава, има данни, че някои от тези лица продължават да се занимават с нелоялна дейност. Ето защо от страна на Министерството на вътрешните работи се предприемат комплексни диференцирани мерки за разлагане на групата и неутрализиране на евентуални нежелателни последици. Успоредно с това се засилва оператиният контрол спрямо осъжданите за противодържавни престъпления и лицата от политизирания криминален контингент, за недопускане на подобни прояви.

екз. № 501 № 3, 1987 г. В 3 екз.
№ 1 – др. Т. Живков № 2 – Памет № 3 – К. Д. Изп. Пр. Тодорова Нап. В. Калчева – 772 

24.04.1987 год. МИНИСТЪР: Димитър Стоянов (подпис)



Писмото е преписано от мен, от следния сайт, където е поместено като ксерокопие: 

http://www.wilsoncenter.org/index.cfm?topic_id=1409&fuseaction=va2.browse&so

 




  Тук преписвам дословно един от протоколите за разпит, за да се добие известна представа за протоколите от рзпитите, и да е видно, как съм отговарял на следователя, от арестуването ми (във връзка с (откритото писмо) на 28 януари, – до 13 февруари 1987 г. (докато се не бях убедил, че откритото ни писмо е заминало за Виена. И едва след това казах на следователя, че ние всъщност няма какво да крием, и му цитирах по памет текста на писмото ни, на което той страшно се ядоса!)  Добавил съм само номера на следственото дело, защото в оригинала, вместо номер, е оставено празно място!

Следователят е записал отговорите ми, леко променени, по стил, за да са в "юридическия стил" на ДС.

Тогава бях арестуван във връзка с откритото писмо, и за седми път прекарах в килиите на ДС, на ул. Развигор, 2 месеца, след което без съд и присъда бях интерниран в село Кайнарджа, в Добруджа, на Румънската граница



Един от протоколите за разпит в ДС



МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

 

ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА ЗАПОДОЗРЯН
– София, 12. 02. 1987 г.

 

Подписаният Деньо Проданов Колев – следовател по ДС в Главно следствено управление МВР гр. София, по следствено дело 35/29.01.1987 г. по описа на същото управление и в съответствие с чл. 87–91,206,223,–227 и др. от НПК, разпитах в качеството на заподозрян:

Григор Симов Божилов – с установена по следственото дело самоличност.

Разпитът започна в 14.15 ч.

Въпрос: От кога датира познанството ви с лицето Стефан Савовски и в какви отношения се намирате с него?

Отговор: От 1976 до 1981 г. изтърпявах наказанието си в Старозагорския затвор. През този период от време се запознах с лицето Стефан Савовски който изтърпяваше също присъдата си в този затвор. С това лице се намирам в нормални отношения, но дали поддържам с това лице връзки и какво е тяхното естество, аз не желая да давам обяснения.

Въпрос: По какъв повод в средата на м. декември 1987 г. Вие посетихте домът на Стефан Савовски в гр. София ?

Отговор: На този въпрос не желая да давам каквито и да било обяснения.

Въпрос: При посещението на домът на Стефан Савовски, какви разговори водихте с това лице, със съдържанието на какъв материал го запознахте и какво му предложите ?

Отговор: И на този въпрос, конкретен отговор не желая да давам.

Въпрос: По същото време по какъв повод посетихте домът на Едуард Генов от София?

Отговор: Още веднъж повтарям, че за отношенията ми с приятелите, няма да давам обяснения.

Въпрос: Как да тълкувам отказа Ви да дадете отговор на горния въпрос: като потвърждение на факта че сте посетили неговия дом или като отрича не на този факт ?

Отговор: Отговора ми е ясен, посещавал съм някои приятели, но не искам да давам обяснения относно тези посещения.

Въпрос: Значи Вие не отричате посещението си в дома на Едуард Генов през средата на месец декември, така ли да разбирам отговора Ви?

Отговор: Не желая да давам обяснения по този въпрос, като мотивировката ми за това е, че не е извършено никакво нарушение на закона.

Въпрос: Присъствувахте ли на погребението на Петър Стефанов, и кога се състоя то ?

Отговор: На погребението на Петър Стефанов присъствувах, то се състоя мисля че на 20.12.1987 година.

Въпрос: По какъв начин узнахте за неговата смърт и за датата на погребението?

Отговор: Беше ми съобщено за това, но от кого и по какъв начин, не желая да дам обяснения.

Въпрос: Кои от Вашите приятели присъствуваха на погребението на Петър Стефанов ?

Отговор: На въпроси за мои приятели и познати няма да давам отговори.

Въпрос: След погребението, дома на кого от Вашите приятели посетихте и кои лица присъствуваха на тази среща в неговия дом.

Отговор: Не желая да давам отговор и на този въпрос ?

Въпрос: По какъв повод заедно със Стефан Савовски посетихте дома на Едуард Генов в град София, след погребението на П. Стефанов ?

Отговор: Няма да давам отговор на този въпрос.

Въпрос: Познавате ли лицето Илия Минев от гр. Септември и в какви от ношения се намирате с това лице?

Отговор: Познавам лицето Илия Минев от град Септември. Познавам го от 1976 година. С това лице се намирам в добри отношения.

Въпрос: По какъв повод посетихте в домът му в гр.Септември Илия Минев в началото на м. декември 1986 година ?

Отговор: Не желая да давам отговор на този въпрос. По отношение на въпроси които засягат моите познати и приятели, не искам да давам обяснения.

Горното продиктувах лично аз, прочетох го, правилно е записано и затова се подписвам.

Разпитът приключи в 15.50 часа.

 

СЛЕДОВАТЕЛ: ..............       ЗАПОДОЗРЯН: ..............


 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28355030
Постинги: 4299
Коментари: 7559
Гласове: 8247
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930