Третяков: Според мен, ако трите основни субекта на евроатлантическата (християнската) цивилизация, а именно Северноамериканският съюз, Европейският съюз и Източноевропейският (Руският) съюз (или САЩ, Съединените европейски щати и Съединените щати на Русия) не сключат стратегически съюз (с наддържавни органи), нашата цивилизация рано или късно ще изчезне. В какво виждате спасението на евроатлантическата цивилизация, ако тя има нужда от него?

Солженицин: Уви. Световният политически процес никак не се движи в желаната от вас посока. Съединените щати разполагат окупационните си войски в една страна подир друга. Такова е фактическото положение в Босна вече 9 години, в Косово и Афганистан – по 5 години, в Ирак засега 3, но там ще продължи дълго. Ясно виждайки, че днешна Русия не е за тях никаква опасност, НАТО системно и настойчиво развива военния си апарат – в Източна Европа и в континентална Русия от Юг. Тук е и отворената материална и идеологическа подкрепа на „цветните” революции, парадоксалното внедряване на Северноатлантическите интереси – в Централна Азия. Всичко това не оставя съмнения, че се подготвя пълно обкръжаване на Русия, а после загуба на суверенитета й. Не, присъединяването на Русия към такъв евроатлантически алианс, който пропагандира и насилствено внедрява в различни части на планетата идеологията и формите на днешната западна демокрация, би довело не до разширяване, а до упадък на християнската цивилизация.

Третяков: Какво е отношението Ви към ставащото в Украйна, към проблема за разделянето на руската нация? Трябва ли Русия, нека не политически, а поне интелектуално, да постави въпроса за обединяването на  руснаците и руските земи, в случай че украинският елит очевидно поведе Украйна към Европейския съюз и особено НАТО?

Солженицин: Ставащото в Украйна, още от фалшивата формулировка за референдума през 1991 г. (аз вече за това писах и говорих), е моята постоянна мъка и болка. Фанатичният натиск и преследване на руския език (който в предишните социологически проучвания беше признат за свой основен от над 60% от населението на Украйна) е просто една зверска мярка, насочена срещу културната перспектива на самата Украйна. Огромните простори, които никога не са се причислявали към историческа Украйна, като Новорусия, Крим и целия Югоизточен край, насилствено са вмъкнати в състава на днешната украинска държава и нейната политика, която алчно желае да влезе в НАТО. За цялото управление на Елцин нито една негова среща с украински президенти не е минавала без капитулации и компромиси от негова страна. Премахването на Черноморския флот от Севастопол (който никога и при Хрушчов не е бил преотстъпван на УССР) е подло злостно оскверняване на цялата руска история през XIX и ХХ в.