Доктор Майкъл Taйт от Куинсланд, Австралия, се присъедини към използващите Б17 Леатрил “Laetrile”. В неговата клиника “извор на живот” “Fountain of Life” на Голд Коуст (Gold Coast), д-р Tait и колегите му обикновено имат по 4-7 пациенти с рак на ден, получаващи 3 часова Laetrile терапия. Ако се съди по наличните данни, отговора на пациентите е предсказуемо позитивен.

 Въпреки натовареността му в клиниката, д-р Taйт също успя да създаде много впечатляващ уеб сайт, предоставящ повече данни за витамин Б17, отколкото всеки друг уеб сайт, който съм виждал. Неговият сайт заслужава да бъде посетен от всеки, който някога се е чудел защо американската FDA и австралийското правителство са отговорили на Б17 с такова порочно незачитане на човешкия живот.

Въпреки че много алтернативни лечения за рак са показали успех през годините, имало е твърде малко дискусии относно възможните начини за предотвратяване или подтискане на рака, преди да има шанс да атакува, или контролирането му ефективно, след като удари. Налице е и въпросът защо ставаме все по-уязвими по отношение на всяка форма на рак .

Има ли пряка връзка между лесно проучваемите и непрекъснато увеличаващи се количества химикали и добавки в храната ни и водоснабдяването, или причината е в премахването на някои важни съставки от нашите рафинирани западни диети?

Има убедителни доказателства, че премахването на витамин Б17 от нашите диети изигра най-голяма роля за увеличаването на уязвимостта ни.

Преди десетилетия две книги, представиха жизненоважни улики към една възможна причина за тревожно увеличаване на честотата на всички форми на рак. Въпреки, че са насочени към най-различни читателски аудитории, двете книги показваха възможните връзки между недостиг на витамин и болестта.

“Свят без рак” “World Without Cancer” от Едуард Грифин от Калифорния разглежда нарастващото убеждение, че витамин Б17 може да предотврати появата на всички форми на рак, а втората книга “Яж мазнини и расти слаб” “Eat Fat and Grow Slim” от др. Ричард МакKaрнeс, предлага диета с високо съдържание на мазнини за тези, които са уморени да опитват подхода “зелена салата” за загуба на тегло.

Първоначално е трудно да се види някаква връзка между тези две различни теми, но връзка има. По различен начин двете книги разглеждат две напълно различни групи от хора (едни вегетарианци и други хищни), които не страдат от рак или сърдечно-съдови заболявания изобщо, докато консумират естествени храни в родната си среда.

Това е критична точка, защото без такава връзка е твърде лесно за утвърдените медицински изследователи да доведат обществеността до заблуда чрез изследвания на стойност милиарди долари , насочени към насърчаване на лечение с радиация и химиотерапия. През 1950 г. след много години на изследвания биохимика д-р Ернст Т. Кребс младши, изолира витамин, който номерира Б17 и назова Леатрил “Laetrile”.

 С течение на годините хиляди се убедиха, че Кребс най-накрая откри начин за контрол на всички ракови заболявания, убеждение споделяно от още повече хора днес. Обратно през 1950 г. Ернст Кребс не е имал представа какво гнездо на оси той е на път да разбърка.

Неможещи да патентоват Б17 или защитят изключителни права за витамин, мултинационалните фармацевтични компании стартират мащабна пропагандна атака с безпрецедентна порочност срещу Леатрил, независимо от факта, че сме заобиколени от доказателства за неговата ефективност в контролиране на рака.

Каква е причината за рака всъщност – пушенето на цигари, интензивна слънчева светлина или може би ефекта на токсичните хранителни добавки?

Д-р Кребс не мисли така. Неговите категорични биохимични доказателства потвърждават факта, че ракът е просто болест предизвикана от дефицита на витамин Б17, отдавна отстранен от нашите високо рафинирани Западни диети. Кребс постулира, че така наречените “канцерогени” са просто стресови фактори, които изтъкват недостигът на Б17 с опустошителен ефект.

Верността на твърденията на Кребс е най-добре илюстрирана от причинената от недостиг на витамин С болест, известна като “скорбут”. Както при рака така и при скорбута няма предварителни признаци които да предупреждават, че тялото е останало с ниски резерви на витамин С . В един момент пациентът е здрав човек а в следващият инвалид. Възстановяването от скорбута е също толкова бързо. В рамките на дни (понякога часове) на лечение с високи дози витамин С скорбутът изчезва, появявайки се отново само ако резервите на витамин С още веднъж спаднат под критичното (но не документирано) ниво.

Така че, ако Ернст Кребс е прав, алтернативни лечения, като Essiac, кислород и електромагнитни терапии непрекъснато водят не равностойна битка. Простото добавяне на “изгубения” Витамин Б17 в нашата диета може да допринесе за увеличаване на успеваемостта на другите алтернативни лечения, или да ги замени напълно.

Доказателствата които д-р Кребс представи през годините в подкрепа на твърдението си за “изгубения” Б17 в нашата диета са впечатляващи. Преди векове сме се хранили с хляб съдържащ просо и ленено семе , богати на Б17, но сега дъвчеме пшеничен хляб, в който няма изобщо.

В продължение на поколения нашите баби, внимателно чупеха костилките на сливи, череши, ябълки, кайсии и други членове на Ботаническото семейство Розоцветни, и усърдно смесваха ядките с домашните си, конфитюри и сладка. Баба вероятно не е знаела защо го прави, но ядките на всички тези плодове са едни от най-мощните източници на Б17 в света. В тропиците, са намерени огромни количества Б17 в горчивата маниока, известна също като тропическа маниока.

Изследвания показаха, че никои от племето Хунза в Хималаите, не страда от рак или сърдечно-съдови заболявания, ако се придържа към родната си диета, която е изключително богата на кайсии и просо. Въпреки това, изложени на западните диети, Хунза станаха толкова уязвими, колкото останалата част от нас

Тъй като Хунза ядат много малко месо, това би могло да насърчи голям брой вегетарианци да се потупат един друг с нетърпение по гърбовете, като в същото време обявят:

 “Вижте, ние сме били прави!”

Уви, такова ликуване ще бъде тъжно неоправдано. В опит да се намери алтернатива за тези, които не желаят да клъват едно листо маруля като дневна диета, Ричард MaкKaрнес направи подробно проучване на ескимосите, които живеят на полярния лед , и американските индианци ядящи традиционните си диети.

В естествените им среди двете групи са предимно месоядни, ядящи дивеч, включително лос и карибу, допълнени от диви плодове, само през сезона когато са налични . Основната теза в книгата на МакKaрнeс “Яж мазнини и расти слаб” е, че няма такова нещо като затлъстяване сред тези хора: един интересен факт сам по себе си, тъй като те редовно се тъпчат с наситени животински мазнини, най-малко два пъти на ден.

Нещата стават определено по-интересни когато се разгледат доказателствата му, че ескимосите и индианците, които живеят в естествената им среда и се хранят с традиционните храни, НИКОГА не боледуват от рак или страдат от сърдечни оплаквания: точно като хората хунза в Хималаите, въпреки че ескимосите и американските индианци са месоядни а не вегетарианци.

Внимателно изследване разкрива, че най-вероятния общ фактор е витамин B17. Карибу, които формират голяма част от основната храна на двете групи пасат предимно стреловидна трева (arrow grass), съдържаща до 15 000 мг на килограм нитрилозит nitriloside, основният източник на Б17.

Капините, малините и боровинките сушени и ядени от ескимосите и индианците, също съдържат огромни количества витамин Б17.

Така че в тези различни общности, както вегетарианците така и месоядците, могат да останат напълно здрави. Това е от особено значение за тези, които не са в състояние да се придаржат към вегетарианска диета. Такава диета ще бъде почти невъзможна на полярните ледени шапки или в безводни пустини.

За съжаление, в повечето “цивилизовани” западни култури, тревата и другите хранителни продукти, които сега се използват, за да се хранят домашни животни, предназначени за консумация от човека, рядко съдържат повече от следа от нитрилозит nitriloside, въпреки че те съдържаха, докато ботаници и биохимици започнаха да променят генетично  растенията ни. На свой ред това означава, че нашия вторичен източник на витамин Б17 (чрез месото в хранителната верига) бързо изчезва.

Докато Хунза или Eскимосите получават средна индивидуална дажба всеки ден между 250 и 3000 милиграма витамин Б17, Европейските народи хранещи се със “здравословни” модерни храни получават едва 2 милиграма.

Последствията от тези открития са умопомрачителни разбира се. Ако успяхме да контролираме скорбута преди векове, защо не можем да направим същото и за рака днес? Факт е, че най-вероятно бихме могли, ако нашите правителства го позволяваха.За съжаление повечето  „Правителства“ са се преклонили под натиска, упражняван от фармацевтичните мултинационални компании, американската администрация за храните и лекарствата (FDA), както и на Американската медицинска асоциация.

Всички те провеждат изключително успешни кампании на “плашене” , въз основа на факта, че витамин Б17 съдържа “смъртоносен” ​​цианид, удобно забравяйки, че витамин Б12 също съдържа големи количества цианид, но е свободно достъпен в магазините за здравословни храни в световен мащаб.

Витаминът Б17 Леатрил на Д-р Кребс  е получен от кайсиеви ядки и след това е синтезиран в кристална форма, използвайки негов ​​собствен уникален процес.Изведнъж американската FDA бомбардира медиите с една история за нещастна двойка в Сан Франциско, която се беше отровила от ядене на сурови кайсиеви ядки. Историята беше една от водещите новини в САЩ, въпреки че няколко подозрителни журналисти не успяха да установят самоличността на нещастната двойка, дори и след много упорити опити.

Но мултинационалната фармацевтична индустрия и FDA се стремяха към разплата в пълния смисъл на думата. От този момент нататък яденето на кайсиеви ядки или Б17 Леатрил стана синоним на извършване на самоубийство. Още през петдесетте години д-р Ернст Кребс доказа по възможно най-убедителен начин, че Б17 е напълно безвреден за хората. След тестване на витамина върху животни, той напълни голяма спринцовка с мега-доза концентриран Леатрил, който след това инжектира в собствената си ръка! Драстично може би, но авантюристичния д-р Кребс все още е жив и здрав и днес.

Витаминът е безвреден за здравата тъкан поради една много проста причина: всяка молекула от B17 съдържа една единица цианид, една единица от бензалдехид и две глюкоза (захар) .

За да стане опасен цианидът, е необходимо първо да се “отключи” (разгради) молекулата и той да са освободи. Трик, който може да се извърши само от един ензим, наречен бета-глюкозидаза, който е налице във всички части на човешкото тяло в малки количества, но в наистина огромни количества (до 100 пъти по-високи) само на едно място:- мястото на злокачественния раков тумор.

Така цианидът се освобождава само на мястото на рака с драстичен резултат, който става напълно опустошителен за раковите клетки, тъй като единицата бензалдехид се освобождава в същото време.

Бензалдехидът наистина е смъртоносна отрова, която действайки в синхрон с цианида, образува отрова 100 пъти по-смъртоносна, отколкото всяка от тях взета по отделно. Комбинираният ефект върху раковите клетки е най-добре да се остави на въображението. Но какво да кажем за опасността за останалата част от клетките на организма?

Друг ензим, rhodanese, винаги присъстващ в много по-големи количества, отколкото отключващия ензим бета-глюкозидаза в здравите тъкани, има способността лесно да разгражда цианида и бензалдехида в полезни за тялото продукти. Предвидимо може би, злокачествените ракови клетки не съдържат ваобще rhodanese , оставяйки ги напълно на милостта на двете смъртоносни отрови.

Posted on февруари 22, 2013

Джо Виалс – Joe Vialls

Bъзстановени чрез WayBackMachine Сайт