/Поглед.инфо/ След като стана ясно, че ляворадикалната партийна коалиция СИРИЗА завоюва 149 от общо 300 места в гръцкия парламент на проведените в неделя (25 януари) предсрочни парламентарни избори (за нея гласуваха 36,3% от избирателите), аналитиците се насочиха към прогнози какво ще бъде поведението на Гърция оттук нататък по отношение на Европейския съюз (ЕС) и Еврозоната. Несигурността доведе до колебания в курса на еврото спрямо долара. Но това са последици от изборната победа, за които се пише и ще се пише много в следващите дни, а може би и месеци. В настоящата статия няма да се занимавам с последиците от идването на власт на СИРИЗА, а с онова, което ѝ позволи да осъществи изборния си успех.

Някои казват, че СИРИЗА била популистка партия, защото обещавала всичко на всички. Това е неправилно. Една партия е популистка, ако обещава всичко на всекиго, но след идването си на власт „забравя” обещанията си. Ако обещава всичко на всички, но после изпълни обещанията си, то тази партия не е популистка, а националноотговорна. Разликата е в политическото действие, а то е последица от придобиването на властта. Затова с този въпрос не се занимавам – интересуват ме предпоставките за идването на СИРИЗА на власт, а не резултатът.

Ще очертая накратко онези предпоставки и фактори, които направиха триумфа на тази коалиция възможен. Може би българските „леви” политически субекти ще вземат пример в някои отношения от нея, а може и да се придържат към сегашната си линия и... да постигат резултати, различни от тези на СИРИЗА, но едва ли в положителен план.

На първо място, СИРИЗА постигна нещо, което е изключително важно за всеки избирател – да му се представи като „своя”. С други думи, гласувалите за СИРИЗА я възприеха като „гръцка” партия, т.е. като партия, която не се командва нито от Брюксел, нито от Вашингтон, а взема своите решения независимо от тях. Националният елемент е силно застъпен, в много по-голяма степен, отколкото при другите политически сили, които се състезаваха за гласовете на избирателите. Комунистите биват обвинявани, че служат на интересите на Москва, „Нова демокрация” – че обслужва интересите на ЕС и НАТО, други партии минаха под клеймото на „купени” било от едните, било от другите. СИРИЗА обаче успя да си изгради образа на „прогръцка” групировка, която не е подчинена никому освен на своя народ. От това имаха нужда гърците – да почувстват, че някой го е грижа за тях, а не за собствените му интереси, че не някоя външна сила ще решава как да се развива политическият живот в държавата, а те самите. Да не забравяме все пак и разочарованието от мерките, които Европейският съюз наложи на Гърция и които бяха неефективни, а по оценката на самите гърци дори „катастрофални” (да не говорим за загубите, които претърпяха гръцките селскостопански производители от санкциите срещу Русия). Връщането към суверенитета беше лозунгът, който даде на СИРИЗА голямата подкрепа, която наблюдавахме на изборите в неделя. Гръцкият народ (в голямата си част) просто се умори някой извън Гърция да решава съдбата му и когато видя в СИРИЗА възможност държавните дела да се решават от него самия, съвсем естествено отдаде предпочитанията си за нея.

Бившият гръцки дипломат и посланик, Леонидас Хрисантопулос смята, че победата на левите се обяснява с погубващата страната политика на ЕС.

„През последните четири години, опитвайки се да спаси Гърция, Европейският съюз на практика унищожи народа ѝ. Нито една от предприетите мерки не помогна. Сега в Гърция е същинска катастрофа, поради което оттук нататък очакваме само подобрение. Европейският съюз отдавна вече... съществува само заради европейските банки. Затова съм много радостен от промените и се надявам, че ще окажат влияние на цяла Европа.”

Много сходна позиция заема и професорът от Йоническия университет Уилям Малинсън, според когото външната политика на гръцките власти до изборите е допринесла за победата на СИРИЗА.

„Международната политика на Гърция оказа негативно влияние на обикновените хора и в това се крие ключовият проблем. Мисля, че партията СИРИЗА го разбира и затова зае твърда позиция по отношения на Европейския съюз.”

Впрочем пред БСП стои сходен проблем. За цъфналите след така наречения „преход” самоназоваващи се „демократи” тази партия обслужва интересите на Москва. За твърдолинейните поддръжници на „старата линия” БСП се е превърнала в послушно кученце на ЕС и НАТО. И така, между чука и наковалнята, колко са онези, които я признават за „пробългарска” партия, за такава, способна да застане и срещу едните, и срещу другите в защита на интересите на своя народ? В България се наблюдава същото разочарование от ЕС, същото негодувание срещу това някой друг да решава вместо българския народ, а и този някой друг е властови център извън нашата страна. Въпросът е защо у нас левицата не каже твърдо, че е с народа си и единствено с него, и не се разграничи от всички решения, на който и да било външен субект, които вредят на този народ. Защо не се заемат принципни позиции, защо не се отстоява твърда линия? Ако си сигурен, че защитаваш националните интереси, то ти трябва да можеш да ги определиш. А след като си ги определил, трябва да очертаеш и стъпките за постигането им. Щом си набелязал тези стъпки, то единственото националноотговорно решение е да ги следваш докрай, а не според това дали от Брюксел ти дават зелена светлина или не. Накратко, ако не покажеш на народа си, че си „неговият” политически субект, то не можеш да му се сърдиш, че не гласува за теб.

На второ място, СИРИЗА не се хвърли да хвали някакви въображаеми евроатлантически ценности. С позицията си по украинската криза, където защитават режима на киевската хунта, осъществяващ геноцид срещу собствения си народ, ЕС и НАТО тотално се дискредитираха и по отношение на правата на човека, и по отношение на пропагандираната от тях справедливост в международните отношения. Евроатлантическите ценности се изпразниха от съдържание. Много от гръцките партии не го осъзнаха и продължиха курса си „с ЕС в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност” (макар че от тези двойки, най-често се стига до второто поне при нас), а гръцкият народ вече не вярва на празни обещания и на политически декларации. Това ги обрече на провал, защото разминат ли се възгледите ти с тези на народа ти, то ти неизбежно губиш подкрепата му. У нас ситуацията не е много по различна. В голямата си част българският народ се е уморил от пропагандираните евроатлантически ценности, които, както казах по-горе, се лишиха от съдържание по време на украинската криза (или по-скоро това най-ясно пролича тогава, а процесът беше започнал и преди това). Докато „левите” партии у нас защитават сътрудничеството с ЕС и НАТО и подкрепят техните позиции, които уж се базирали на ценности, които реално не съществуват, то тези партии не могат да бъдат припознати като „свои”. Трябва да заемат ясна позиция, твърда и принципна – да разобличат лицемерието на ЕС и НАТО и да покажат колко извратена и деградирала е една „ценностна” система, която поставя добива на шистов газ и геополитическото противопоставяне срещу Русия над човешкия живот!

На трето място, СИРИЗА показа, че националните интереси са над всички други интереси. От това имаше нужда гръцкият народ, от това се нуждае всеки народ. Това, което е добро за народа е правилно, а онова, което е вредно за него – лошо. Затова сътрудничеството с Русия се разглежда от СИРИЗА като нещо необходимо. Нещо, за което няма да иска позволението на ЕС. От двустранните си отношения с Руската федерация Гърция винаги е имала изгода, която заради безумната външна политика на ЕС е крайно несправедливо да се отнема от гръцкия народ. Много сходна е ситуацията с проекта „Южен поток” у нас. Но СИРИЗА обещава суверенитет, който да гарантира националните интереси. Обещава, че решенията ще се вземат единствено въз основа на критерия „добруването на гръцкия народ”, а не с оглед интересите на чуждите държави.

„В средносрочна и дългосрочна перспективи ние сме длъжни да изработим и задействаме нови направления на гръцката външна политика отвъд пределите на ЕС. В частност правителството на СИРИЗА възнамерява да си сътрудничи във всички области от взаимен интерес със страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) и особено с Русия.

При това гръцко-руското сътрудничество няма да се ограничава само в областта на енергетиката. Трябва да помним, че гръцко-руските отношения са много по-дълбоки от настоящия дневен ред. Имаме обща религия, културни корени, исторически връзки, даже имената ни са в голяма степен еднакви. И всичко това ще послужи като основа на нашето взаимодействие. Смятам, че ще можем да изработим общи позиции в този нестабилен регион на света. Русия и Гърция могат да станат отлични партньори в обезпечаването на мира, сътрудничеството и стабилността.” – коментира Костас Исихос, член на политическия секретариат и ръководител на външнополитическия отдел на СИРИЗА.

Победата на левицата в Гърция се дължи на това, че СИРИЗА успя да се представи като „своя” партия, припозната от голям процент от гръцките граждани, успя да назове нещата с истинските им имена и да демаскира така наречените „европейски ценности” като изпразнени от съдържание, като вместо тях издигна на първо място гръцкия национален интерес, чиято защита неизбежно минава през възстановяването и укрепването на гръцкия суверенитет.

Къде е в България този субект, който да бъде припознат от левия електорат като „свой” и да брани неотклонно, заемайки твърди принципни позиции, интересите на целия български народ.

» СИРИЗА: тайната зад победата на левицата

» Украйна: Примирие няма, помирение – абсурд!

» Българският народ - дърво, което търси своя корен

» И „Новият път на коприната” ще ни заобиколи

» Ню Йорк каза „НЕ” на шистовия газ! А ние?

» Националната политика в областта на енергетиката... Ех, ако я имаше...

» Изборите в Украйна... Но коя Украйна?

» Големият реванш на нацизма в Украйна

» Киевската хунта жадува детска кръв

» Украйна: разпадът на една държава

» Македонският библейски мит за сътворението

» Една «вдъхновяваща» предизборна програма

» НАТО и разходите за отбрана или пътят към икономическата ни зависимост

» No pasarбn! 75 години по-късно

» Меркел и новите санкции срещу Русия

» Санкции и евросолидарност или «Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!»

» За санкциите срещу Русия и за нашето самоуважение

» Украинските войници: «Уморихме се от войната»

» Конфликтът в Украйна: САЩ и безграничното лицемерие

» Украйна: към предсрочни избори, но не и към демокрация