В последните дни ще настъпят времена тежки, защото хората ще са самолюбци, сребролюци, самохвалци, горделиви, надменни, хулители, към родителите непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочни, надути, повече сластолюбци, отколкото боголюбци, имащи наглед благочестие, но от силата му са се отрекли» (2 Тим. 3, 1-5).

Каквао изумително ярко, фотографски точно изобразяване на всичко това, което се случва в света, в наше време!

Но особено характерно за нашето време е това, за което пише св. Апостол Павел нататък: «Всички, които ще искат да живеят благочестиво, по Иисуса Христа, ще бъдат гонени, а злите хора и измамниците, ще преуспяват в злото, ще заблуждават другите и сами ще се заблуждават". (2 Тим. 3, 12-13)

И именно такова е положението в съвременния свят, и в личния, и в обществения, и в държавния живот, и даже - в църковния живот на всичките вероизповедания, или т.н. «деноминации».

Хората, искащи искрено да живеят по Христовите заповеди, са неудобни на съвременния свят, затънал дълбоко в тинята на сатанинското зло (макар и не всички да си дават ясна сметка за това). Такива хора са нежелателни, защото не вървят в крак с духа на времето и пречат на злите да вършат злите си дела.

И затова тях всячески ги мачкат, избутват ги встрани, и накрая започват срещу тях открити гонения, - особено ако не мълчат и се опитват да отварят очите на всички, за всичко случващо се в света, и неуморно разобличават тържествуващото зло. Защото за такива хора няма място сред злото, тържествуващо и празнуващо временните си победи сред хората... докато дойде нелицемерният Съдия – създателят на Мирозданието.

Много такива добри православни архипастири и пастири, и редови вярващи бяха унищожени в нашата нещастна Русия, от възтържетвувалото богоборческо зло. Същото продължава и днес - навсякъде в чужбина - и в православните и в не православните страни, и зад «железната завеса», и в страните на т.н. «свободен свят», - в различни варианти и форми, но с една и съща цел – да премахнат от лицето на земята всички, които стоят на пътя на злото. Защото всеки, който иска да живее благочестиво, според Христа, – такъв, стои на пътя на злите, и трябва да бъде унищожен морално и даже физически.

Не напразно Господ е предрекъл на учениците Си, а в тяхно лице, и на всичките Своим верни последователи: «В света ще имате скърби» (Ин. 16,33), и веднага ги утешава: «Но дерзайте, защото Аз победих света».

Колкото и да преуспяват злите хора и измамниците, в злото, часът им за разплата ще дойде, защото гибелта им не спи (2 Петър. 2, 3). И толкова по-страшна ще е разплатата за тях, колкото по-закоравели са в злото, оправдавайки се всячески за всичките си зли дела и престъпления, оставайки чужди за истинското и нелицемерно покаяние.

Наистина, колко е страшна картината, в това отношение!

«Злите хора и измамниците» все повече и повече преуспяват в злото, стремейки се да завземат напълно цялата власт, над целия свят. Държавната и политическата власт навсякъде е в ръцете им. Те контролират религиозния и църковния живот, и не допускат нищо, в каквото и да е отношение, да е против техните интереси. От тях зависият, и животът, и смъртта, и здравето на хората. Те здраво държат в ръцете си възпитанието на новите млади поколения, създавайки нужния им тип «нов човек» - безбожен и разчовечен. В техни ръце е капиталът, с помощта на който се разпореждат с материалното благосъстояние, и принуждават всички да са в най-тясна зависимост от тях, и като се вмъкват даже в душите, и сзнанието на хората, контролират мислите и чувствата им.

Тези зли измамници - истински престъпници, мястото на които в предишните времена е било в затворите, много ловко, по различни начини и със всякакви измами, завземат властта във всички области на човешкия живот, и я използват за собствените си цели, и за лични, користни интереси.

Тежката вина пред Бога, на тези зли измамници, многократно се задълбочава от това, че не само те вършат зло, но карат и другите, използавайки властта си над тях. Затова те, не само себе си мамят, но и другите заблуждават и съблазняват, забравяйки или не искайки да знаят, че за тях се отнасят думите Христови: «който съблазни един от тези малките, вярващи в Мене, за него ще е по-добре сам да си окачи воденичен камък на шията и да се удави в дълбините морски» (Мат. 18, 6), и «няма как да не дойдат съблазните, но горко на този човек, чрез когото идат». Тези хора, не само привикват да лъжат постоянно, но и другите учат на това, разпространявайки навсякъде лъжи.

Сеенето на лъжи става потребност и стихия за тях, извън която те не могат да живеят, защото тогава би трябвало самите те, коренно да се променят, и да се откажат от това, което им е станало втора природа.

За тях се отнасят думите на великия пророк Божий, Исая: «Горко на тези, които наричат злото - добро, и доброто - зло, и тъмнината считат за светлина, а светлината, за тъмнина, и горчивото считата за сладко, а сладкото за горчиво!» (Ис. 5, 20).

И под тяхното влияние мнозина, наистина започват да вярват на лъжата, което също свидетелства за приближаването на края, защото точно за това време св. Апостол Павел и пише на Солуняните: «И ще им изпрати Бог действие на заблуждение, така че те ще вярват на лъжата» (2 Сол. 2, 11).

Кой може да каже сега, че не е настъпило времето, когато толкова широко се разпространяват лъжи от всякакъв вид, и почти всички са готови да им вярват, особено, ако това е изгодно за земното им благосъстояние?

«Изглежда никога до сега бащата на лъжата – дяволът, не е изобретявал такива сплетни от лъжи, от всякакъв род, както в нашето време, когато отвсякъде се чуват толкова лъжливи думи за истина. И колкото повече се усложняват формите на обществения живот, толкова повече изникват нови лъжливи отношения, и цели учереждения, изцяло са пропити от лъжи. На всяка крачка се срещат великолепни здания, на фасадата на които е написано (реклама?): «тук е истината». Влизаш там, но не виждаш нищо друго, освен лъжи. Излезеш от там, и когато се опиташ да разкажеш за лъжите, от които се възмущава душата ти, - хората негодуват, и ти казват да им вярваш и да ги споделяш, без въобще да се съмняваш».

И наистина, какво виждаме и преживяваме в нашето време?

Буквално всичко е отровено от лъжата. Лъжи във взаимоотношенията между хората, лъжи в обществения живот, в политиката и в държавния живот. Но особено нетърпима и напълно недопустима е лъжата, там, където хората естествено търсят и искат да виждат само истината - в Църквата. А Църква, в която се провъзгласява каквато и да е лъжа, вече не е Църква!

Ето до къде доживяхме! Но горко на тези, които виждат това, но не искат да знаят, охотно прирявайки се със всякаква лъжа, и «към доброто и злото са срамно равножушни», защото ни очаква още по-голямо разпространение на злото, и концентрацията му в един човек – противника Христов – антихрист, за който ясно ни учи Слово Божие и Светите Отци на Църквата, защото тогава и ще дойде краят.

Нима ще останем равнодушни и към това, - какъв ще е краят за самите нас?

«Христос Възкресе от мъртвите, със смъртта си, смъртта победи, и на пребиваващите в горбовете, живот подари!» - все еще продължава да пее светата Църква, при всички богослужения, в продължение на четирдесетте дни.

А както ни учи Словото Божие: Щом - Христос воскръсна от мъртвите – значи и ние ще възкръснем с Него.

А какво ще стане с нас – после, ни е казал Самият Той, че след възкресението, за нас ще има само два пътя:

«Идва часът, когато всички които са в гобовете ще чуят гласа на Сина Божий, и вършилите добро ще възкръснат за живот, а вършилите зло ще възкръснат за осъждане» (Ин. 5, 28-29).

Кой от двата пътя ще е нашият? Какво ни чака: – вечен блажен живот или осъждане на вечни мъки?

Мислим ли за това?

А би трябвало! Защото това зависи от самите нас!