За постигане на световно господство САЩ трябвало да отслабят стария свят с нова световна война. И за целта решили да използват Германия, която била недоволна от огромните репарации и загуби на територии след Първата световна война.

САЩ са истинските създатели на фашизма
/и на Идил, и на Майдана в Украйна.../

Необходимо било да се възстанови военната мощ на Германия и да се постави на власт агресивно настроенно ръководство. Президентът на САЩ Уилсън поискал от колегите си на Парижката мирна конференция, да «проявят умереност» в претенциите си към Германия. Той предложил да се  разреши на Германия да има армия от 200 хиляди души, да внася оръжие и боеприпаси, и да и останат оръжия, достатъчни за въоръжаване на 60 дивизии.

Летото на 1924 г. проектът, известен като «планът Давос» (по името на председателя, подготвящ експертите на комитета, - американски банкер, директор на една от банковите групи на Морган), бил приет на Лондонската конференция. Този план предвиждал намаляване на половина, на репарациите и решавал въпроса за източниците на покриването им. Но главната задача била да се осигурят благоприятни условия за американски инвестиции, което било възможно само при стабилизиране на германската марка. За което планът предвиждал предоставяне на Германия, на голям заем от 200 милиона долара, половината от които идвали от банкерския дом на Морган. При това, англо-американските банки устанавлявали контрол, не само над преводите на германските плащаня, но и над бюджета, над системата на паричния оборот, и в значителна степен, над системата на кредитите в страната.

И самия Хитлер, на власт го издигнали САЩ. Американците даже вдъхновили Хитлера за бора срещу световното еврейство.

Хенри Форд публикувал книгата си «Световното еврейство» (Изследване на еврейския въпрос), переводът на чиито шест издания излязъл на много езици, а също и голям сборник материали «Еврейската дейност в Америка». 

1921 година Хитлер, следвайки съветите на Форд, предложил да се възпрепятства еврейската подривна дейност против нашия народ… чрез затваряне на проводниците й, в концентрационни лагери.

Духовната връзка между Форд и бъдещия германски диктатор се зародила много преди 1933 година. И тя се материализирала в умовете на милиони юноши и девойки в Германия. На Нюрнбергския процес, ръководителят на «Хитлерюгенд» Балдур фон Широк заявил на обвинителите, че той достигнал до нацизма благодарение на изданията на Форд.

В книгата «Майн Кампф» (1924 г) Хитлер цитира Форд с цели абзаци. Наверно затова тази книга е забранена по целия свят — та колкото се може по-рядко да се споменават американците, като подпалвачи на войни.

Форд поддържал Хитлер, не само на думи. През тридесетте години той ежегодно поздравявал «своя германски приятел» на рождения му ден, и при това му подарил 50 000 райхсмарки. По думите на американския военен историк Хенри Шнайдер, Форд помагал на германците да получават каучук, жизнено необходим за германската промишленост. И не само това, но още преди началото на Втората световна война, собственикът на автогиганта доставял на Хитлер военна техника, за което  в чест на 75-ата годишнина на Форд, фюрерът го наградил с «Големия кръст на Германския орел» — най-високата награда която можел да получи чужденец по това време, от нацистите… А германският консул отишъл до Детройт, за да окачи лично Златния кръст със свастиката на, гръдите на автомагната. Форд бил във въсторг от наградата.

За влиянието на Хенри Форда над Хитлер, много говори и фотографията на американския промишленик, висяща на стената в кабинета на фюрера.

Хенри Форд е частно лице. Но ето как са действали американските чиновници: 1922 г. Представител на  американското военно аташе в Берлин, Смит, се срещнал с германския генерал Людендорф. Генералът уверил САЩ, че Германия е готова да състави такова правителство, «което да е в състояние да унищожи марксизма» /въпреки че самите САЩ /Световното еврейство/ са създателите и господарите на марксизма, навсякъде по света, вкл. и в днешен комунистически Китай!!/ .  И правителството непременно ще е фашистко, уточнил генералът, защото «именно фашисткото движение трябва да е началото на националното пробуждане на Европа». В ролята на Германски Фюрер, на Смит бил представен Хитлер — ръководителят на неголямата, в то време, национал-социалистическа работническа партия на Германия.

След разговора с него, Смит стигнал до извода, че за ролята на диктатор в Германия, Хитлер е напълно подходящ. Този «баснословен демагог» и фанатик-антикомунист, безспорно е способен да осигури единството на германския народ, да възроди военната мощ на райха и да я насочи срещу СССР. «За Америка и Англия, — направил той втория си извод,  — би било много по-добре, решителната борба между нашата цивилизация и марксизма, да се проведе на германска територия, а не на американска и английска». /И не само това. Целта на Запада /т.е. на световното еврейство/ е била, да се предостави на болшевишкия СССР почти цяла Европа, както и станало с Източна Европа, вкл. Китай и Монголия!/

Вашингтон подкрепил това предложение. Така, още в началото на 20-те години, управляващата олигархия на САЩ вече била избрала за Германия фашистски режим и фюрера му — Адолф Хитлер. А също било определено полето на бъдещата кървава битка на народите.

Тузовете на американския капитал започнали обилно да финансират фашистската партия на Германия — като само през 1922 г. те и заделили 10 милиона долара. Съществена помощ й оказали и други чуждестранни магнати, и разбира се - германските финансово-промишлени кръгове. Хитлера го готвили за голямата политика, но докато в Германия царувал разцвет, неговата партия оставала в периферията на обществения живот. Положението резко се променило с началото на кризата.

От есента на 1929 г. след провокирания от „Федералния Резерв” /частна корпорация еврейски банки, начело с Ротшилд, маскираща се зад името – Федерален резерв!!/ крах на американската фондова борса, започнал да се осъществява третият етап от стратегията на англо-американските /юдо-сатанински/ финансови кръгове.

Федералният резерв и банкерският дом Морган решили да прекратят кредитирането на Германия, с което инспирирали банкова криза и икономическа депрессия в Централна Европа. Септември 1931 г. Англия се отказала от златния стандарт и съзнателно разрушила международната платежна система, с което спряла кислорода на Ваймарската република.

Затова пък с НСДАП се случило финансово чудо: септември 1930 г. в резултат на крупните дарения на Тисен, «Фарбениндустри» и Кирдорф, партията получила 6,4 милиона гласа, и заела второ място в Райхстага, след което се активизирали и /подобни/ щедри вноски от чужбина. Основно свързващо звено между най-крупните германски и задгранични финансисти станал Я. Шахт.

4 януари 1932 г. се провела среща между най-крупния английски финансист М. Нормана, с Хитлер и фон Папен, на която среща било сключено тайно споразумение за финансиране на НСДАП. На тази среща присътствали и американските политици, братята Далъс, за което не обичат да споменават техните биографи. А на 14 януари 1933 г. се състояла среща на Хитлер със Шрьодер, Папен и Кеплер, където програмата на Хитлер била напълно одобрена. Именно там бил окончателно решен въпросът за предаване властта на нацистите, и на 30 януари Хитлер станал райхсканцлер.

Есента на 1931 г. се провело съвещание на най големите финансисти на САЩ. На нея било решено, че е време да се предаде властта на нацистите Германии. В Берлин бил делегиран банкерът Уорбърг, където той се срещнал с Хитлер и Гьоринг. А на 27 януари 1932 г. се провело съвещание на Хитлер с представителите на германския /еврейски/ капитал. На съвещанието бил изработен план за съвместни действия.  Планът включвал: установяване на фашистка диктатура /национал-социалистическа власт/, изкорененяване на марксизма и форсирана подготовка за война. Което предрешило назначаването на Хитлер, на 30 януари 1933 г. за Райхсканцлер. Така бил завършен първият, и започнат вторият етап от подготовката на Съединните Щати за Втора световна война. За дипломатическа маскировка на целите си, в същото време САЩ официално обявили неутралитет.

Когато Хитлер отказал да плати репарациите, което естествено, поставило под въпрос изплащането на военните дългове, ни Англия, ни Франция не предявили претенции по повод на платежите. Нещо повече, - след пътуването на шефа на Райхсбанката, Я. Шахт в САЩ, през май 1933 г. и срещата му с президента и най-крупните банкери от Уол-стрийт, Америка заделила за Германия нови кредити, на обща сума 1 млрд. долара. А през юни, по време на посещението му в Лондон и срещата му с М. Норман, Шахт получил английски заем - 2 млрд. Долара, и намаляване, а после и прекратяване на плащанията по старите заеми. По този начин нацистите получили това, което не можали да получат предишните германски правителства.

Август 1934 г. американската «Стандард Ойл» получила в Германия 730 хил. акра земя и построила крупни нефтопрерабатващи заводи, които снадбявали нацистите с нефт. Тогава в Германия, от САЩ, тайно било доставено най-свременно оборудване за авиационните заводи, на които започнало производството на германски самолети. От американските фирми «Пратт и Уитни», «Дъглас», «Бендикс Ейвмъйшин» Германия получила много военни патенти, и по американски технологи се строил «Юнкерс-87». И към 1941 г., когато вече бушувала Втората световна война, американските инвестиции в икономиката на Германия били 475 млн. долара. «Стандарт Ойл» вложила 120 милиона, «Дженерал моторс» — 35, ИТТ — 30, а «Форд» — 17,5 милиона.

Най-тясното финансово-икономическо сътрудничество на англо-американските и нацистските делови кръгове бил фонът, на който през 30-те години се провеждала политиката на умиротворяване на агресора, довела до Втората световна война.

Когато Германия заявила претенциите си за Судетската област в Чехословакия, тя получила отказ: Чехословакия, с помощта на своите военни съюзници, СССР и Франция, била способна да даде достоен отпор на агресора. Но така, реализацията на плановете на САЩ би била заплашена. И в европейските събития веднага се намесил Вашингтон. Американският посланник в Париж, Буллит, предложил на правителството на Франция да откаже помощ на Чехословакия.  Държавният секретар на САЩ, С. Уеллъс заявил на премиера на Франция, Деладие, че Франция ще постъпи безрасъдно, ако се намеси във войната, заради Судетската област. И ако това се случи, заплашил той, САЩ няма да дадат на Франция «нито един войник и нито цент кредит».

Под масирания военно-политически натиск, правителство на Чехословакия капитулирало. И октомври 1938 г. Германия окупирала Судетската област, а през март 1939 г. — и цяла Чехословакия. Райхът предявил и претенциите си за Данциг. Полша решително ги отклонила. На помощ на Германия пак се притекли САЩ. Посланикът им в Париж, Бълит търпеливо разяснявал на полския посланик същността на въпроса: «Би било желателно за демократичните страни, работите на Изток да стигнат до разрешаване на спорните въпроси, чрез война между Германия и Русия». Война «дълга и изтощителна».

Сега САЩ разпалват нова световна война. Идил и /еврео/нацистска Украйна са изчадия на САЩ.

Евгений Калинин,
Центральное информационное агентство Новороссии
Novorus.info

Поздрави за г-н Симов.
Ако има възможност да прочете "Златото на Третия райх" от
Ханс Улрих фон Кранц, където на 73 и 74 страница се описва тайният меморандум на Уйлсън от 1919 год.