Христос изпратил великия светец Нектарий Егински да отслужи литургия в планинско село …
Вече ни беше известно, че свети Нектарий го почитат в Гърция като велик чудотворец, и даже имат пословица за него: ”Няма нищо неизлечимо за свети Нектарий”. Много чудеса ни разказаха за светеца нашите гостоприемни домакини от православния център „Солун”, а некои неща вече бяхме чули. Но ние чакахме да се изпълни предчувствието ни, че има още нещо не разказано и не описано. И в отговор на мълчаливата ни молитва, сестрата /монахиня/ отстави каната с кафе и седна до нас на потъмнялата, полирана от расата на монахините, пейка, на която вероятно е присядвал и самият светител Нектарий, и започна бавно да разказва.

 

- Преди неколко години жителите на едно от планинските села на остров Егина останали без свещеник, - сестрата направи дълга пауза и пое дълбоко въздух, като че се готвеше да изкачва невидима височина. – Времето си вървело, а нов свещеник все не назначавали. Накрая започнали Великите пости и селяните се разълнували. В Гърция, първата и последната седмица на Светата Четирдесетница, предприятията и училищата спират работа, и Гърция се моли. Навсякъде знамената се спускат в траур за разпънатия Христос и хората ежедневно стоят на дългите Великопостни служби, ходят в кръстоносни шествия из цялата околност, пазят строг пост, без елей /зехтин/, а мнозина и въобще не вкусват храна. И да останат в такова време без свещеник, за посетителите на църквата е нещо немислимо.
 
И като се посъветвали селяните решили да напишат молба до управляващия епархията архиерей. "Свети Владико, - молели жителите на селото, - пратете ни свещенник, макар и само за Страстната седмица и за Великден. За да можем достойно да с приготвим, да се покаем, да се помолим и радостно, заедно с целия свят да посрещнем Светлото Христово Възкресение. Не ни оставяйте сиротни, Свети Владико, и не забравяйте за нашата скърб. Изпратете ни свещеник, когото благослови Ваше Високо-преосвещенство".
 
Епископът прочел писмото и на близкото епархиално събрание, заедно с другите въпроси огласил молбата на миряните от Егинското селище: "Който може, нека отиде в това село?" Но всеки от присъствалите се оправдавал със заетостта си и излагал причини, поради които няма да може да отиде. После събранието минало на други въпроси и писмото на планинците било затрупано с други документи. И забравили за него, поради многото грижи и приготовления за приближаващия Великден.
 
Накрая настанал Великият Ден на Възкресението Христово, който в Гръция се посреща извънредно празнично и тържествено от всички. Православието е официална религия в Гърция, а там това е и държавен празник, който се празнува не само от църковната, но и от цялата правителствена йерархия.

Минала първата празнична седмица, епархиалните служители се върнали на работните си места и скоро архиереят открил на масата си ново писмо от планинското село. "Свети Владико! - писали селяните. – Нямаме думи да изразим цялата наша сърдечна признателност за Вашето пастирско съучастие и помощ към нашия приход. Вечно ще благодарим на Бога и на Вас, Свети Владико, за благоговейния свещенник, когото ни изпратихте, за да посрещнем Великден. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен слуга Божий..."
 
Затова, първото следващо епархийско събрание, архиереят започнал с въпроса: "Кой от свещенците е ходил в селото, от което на предишното събрание четохме писмо?" Всички мълчали и никой не се обадил. Настанало голямо недоумение и горещо любопитство овладяло свещенството. След неколко дни по каменист планински път на остров Егина се вдигали кълбета прах, защото към загадъчното село пътувал архиерейският кортеж. И за първ път в живота на това забутано село пристигал Владка с пищната си свита. Селяните ги посрещали с великденски колачи, с ракия и цветя, в пълен състав, от старо до младо, и тържествено ги завели до неголемия старинен храм.
 
Всичките гръцки свещеници се считат за държавни служители и всеки е дължен да оставя запис в специален църковен дневник, даже и да служи в храма само веднъж. Архиепископът почел най-почитаната храмова икона и веднага отишъл в олтара. И през отворените Царски Врата всички видели, как той взел дневника и се приближил до високия тесен прозорец. Прелистил набързо страниците и прокарал показалеца си по последния ред. "Нектарий, Митрополит Пентаполский" – било написано там, с красив почерк. Владиката изпуснал дневника и паднал на колене, там, където стоял.
 
Вестта за великото чудо, като гръм небесен поразила всички стощи в храма. Дългата звънтяща тишина била прекъсната от вълна емоционални възгласи. Хората падали на колене, въздигали ръце нагоре, прегръщали се, ридаели и гръмко благодарили на Бога и на свети Нектарий. И чак тогава всеки от присъстващите започнал да разбира, какво се е случило. Господ Вседържител чул въздишките на верните Си овце, оставени в тъга, в далчното малко селце, под върха на планината и им изпратил велик пастир от Царството Небесно.

 

Свети Нектарий

 

Владиката, поради земната си немощ забравил за повереното му малко стадо, но Владиката на Небето и Земята не го забравил. И сега те  вече знаели, какво е това - момент на Истината. Цялата седмица свети Нектарий /починал 1920 година/ бил телом заедно с простодушните пастири и семмействата им, служил в храма, водил ги в Къстните шествия, възгласял в нощните тържествени траурни шествия, епитафии от Гроба Господен, пеел с тях химни и молитви, утешавал и поучавал. Никога и от никого те не били слушали такива слова за Бога. Изглеждало, сякаш този старичък духовен учител, с мек глас, лично Го познавал /Бога/.
 
И чак сега народът разбрал, защо през цялото това време, неземна радост перепълвала сърцата им. Защо сълзите на покаяние и умиление текли като реки, и никой от тях не се въздържал и не се притеснявал. Защо не им се е яло и не им се спало, а само им се искало да се молят с този дивен и добродушен отец. Иконата на светеца Нектарий била в храма им на видно място, но никой от тях не го познал. Това Господ го е скрил от тях.
 
Христос изпратил светителя Нектарий да посрещне Великден с пастирите, не само за това, че месността е била в ”района на неговата отговорност”. Има си за това и други причини...

 

/Но за „другите причини”, т.е. за гоненията, оклеветяванията, наказанията и униженията на които е бил подлаган почти през целия си земен живот Митрополит Нектарий, както и за добротата и смирението му, и за заслужената, с търпението, добротата и делата му, народна любов, - четете продължението, в оригиналната публикация, на руски:

http://3rm.info/religion/56427-pashalnoe-chudo-ellady.html

 

 Превод - извадка, Григор Симов

ако гърците се молят много на Бога, то може и затова все да им се разминава финансовия колапс в който уж били изпаднали, и все намират начин да изплуват; Бог не ги оставя

Много интересна и красива история- в Гърция държавата с право се грижи за църквата,това рано или късно трябва да бъде направено и у нас!