Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2015 19:17 - Бомбардиращите и "бомбардираните", Дмитрий Стешин (журналист), Автор: worldissue
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2366 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В украинските социални мрежи прочетох такъв постинг на киевлянина Олександър Бабак: „Жители на Русия. Днес дъщеря ми прекара първия учебен час в бомбоубежището на училището. Моята дъщеря е на 7 години, тя учи в първи клас. Тя седеше на тъмно и с превръзка от марля на устата. С кукла в ръцете. Това бяха учения по гражданска защита. В обикновеното киевско училище, където учи моята дъщеря закачиха указател: „БОМБОУБЕЖИЩЕ“. За последно киевските деца седяха в бомбоубежища през 1941-а, когато самолети със свастика хвърляха бомби върху нашия мирен град. И знайте жители на Москва, Питер, Воронеж и други градове на Русия: моята дъщеря седеше на тъмно с кукла очаквайки бомби от вашите самолети. И знаете ли какво е най-страшното? Тя знае това! И никога няма да го забрави. Знайте — НИКОГА!”

А аз веднага си спомних как в събота, 14 февруари, се събудих в Горловка. Стоеше загадъчна тишина. Пушех на балкона, гледах как хората изнасят от съседния пететажен блок останките на стените на някакъв злощастен апартамент, обърнат с хастара навън от пряко попадение на снаряд. Остатъци от мебели, парчета пиано, разкъсан диван…

Закусихме (бяхме шестима), надянахме бронежилетките и започнахме един зад друг да слизаме по стълбите. Първи отворих желязната врата на входа и веднага я затворих – в този миг на двора падна първата мина. Около два часа, докато ни обстрелваха, не можехме да излезем навън. Седяхме под стълбището на първия етаж. За да си запълня времето, позвъних на военния лекар „Ангел”. В Горловка по време на обстрелите те работят вместо бърза помощ, а тъй като обстрелите са постоянно… разбрахте ме. „Ангелът” ми каза, че снарядите току що са уцелили катедралния храм на Горловка. Той бе на около 800м. Зарязахме всичко и хукнахме нататък.

Снарядите попаднаха в трапезарията на храма. Там ежедневно хранеха точно хиляда души — старци, чиито пенсии Киев отне преди шест месеца. Пак започнаха да стрелят по храма и ние се катурнахме към мазето – там бе помещението за молитви, като  първите христиански катакомби. Там на пода седеше момченце на около десет, а майка му го галеше по главата, когато горе бумтеше особено силно. И момченцето затваряше очи в някакъв блажен унес.

Следващата серия снаряди падна на около сто метра от храма, зад детската площадка, нацелвайки фасадата на ъгловата къща. Там на първия етаж имаше магазин за женски дрехи. Запомних как собственичката на магазина стоеше пред разрушения вход сред разхвърляните манекени и плачеше силно, треперейки с цяло тяло, а мъжът ѝ я прегръщаше и галеше по главата като дете. А наоколо продължаваха да падат снаряди…

Впрочем, обезпокоените киевски „просветени” това не могат да го разберат. Техните деца никога не са ги бомбардирали и никой няма намерение да го прави. За сметка на това те прекрасно знаят, кой НАИСТИНА бомбардира донецките, луганските и горловски деца. Не, не ги е срам за това, но те страшно се боят: ами ако един ден им се наложи да отговарят за това. Затова и разиграват поръчаната  от майдан-правителите виртуална истерия, вбивайки даже в мозъците на малките, че тях уж толкова жадува да ги бомбардира Русия…

За сметка на това в Горловка, Донецк, Луганск — в целия Донбас — и децата, и възрастните със сигурност ще запомнят не „учебните тревоги”, а истинските свирепи бомбардировки на украинските вояки. Завинаги ще ги запомнят. Ако оцелеят…




Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14951419
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930