Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2015 11:26 - Мюнхенският отшелник Тимотей. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3797 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 26.05.2015 01:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В Мюнхен по време на строителството на Олимпийското село, 1972 г. когато вече всичко трябвало да е готово, възникнали трудности с отчуждаването на неголям парцел земя. Трудностите не се удало да бъдат отстранени от представителите на Олимпийския Комитет, защото такава била Божията воля, понеже там се подвизавал православен подвижник - прозорливият старец Тимотей.

1990 година Василий Жданкин отишъл в килията на подвижника. Ето извадка от спомените му:
«...Вървя зад стадиона, в самото сърце на Олимпийското градче, и пред мен се открива следната картаина… Не вярвам на очите си, че изобщо може да има такова нещо. Посред цялото модерно великолепие, в дворче с оградка до коленете, стои проста къщурка, каквито има в Украйна, с параклис от дъски, с кръст на върха, украсен по детски …


image

Мюнхенският отшелник -
старецът Тимофей

Влизам в дворчето, чукам, и чувам «амин» – което значи, че може да влизам. От всичките ми сувенири, които бях донесъл, ми остана само едно боядисано яйце, (перашка) с образа на Пресвета Богородица. И понеже ми бяха казали, че землякът ми е християнин, затова го и понесох, като основателно предположих, че ще е подходящо. Отворих вратата и виждам в лекия полумрак, силуета на човек, но лицето му не се виждаше. И още преди да успея да го поздравя, той каза: «Влизай, Василий, сядай и разказвай, какво става там в Украйна». И аз в началото се учудих, но после помислих, че вероятно германците са предупредили дядката, че ще дойда, защото добре ме познаваха». И така, внимателно започнах да разказвам: Еми, храмовете отварят, строят нови. А той ме оглежда, от главата, до петите, а после каза: «Храмовете ви върнаха, но истина там вече няма». – «А в кои храмове има истина?» – «В тези, в които са опазили мощите на светците, и не са дали да ги изхвърлят. И в тези, които са построени от благочестиви ръце». После ме погледна и каза: «Ти така ли си ходиш, бос?». А аз, с гордост: «Да»... «Нищо, нищо, – каза, – ще се обуеш». А аз си помислих: «С каква ли пък власт може да ми заявява това?»» (По това време Василий бил последовател на П. Иванов: винаги ходел бос, във всякакво време, - с леко облекло, и гладувал. Но срещата му с православния подвижник преобърнала целия му живот. Днес Василий Жданкин изпълнява старинни православни песни.)
«Разговорът ни продължи и аз му подадох боядисаното яйце. Да бяхте видели, как се зарадва, как целуваше образа на Богородица и говореше: «Майчице родна…» Аз в началото се зачудих, защо ли целува картинката? А после, като се разплака, разбрах, че това го е засегнало дълбоко...»

 image


В онези години украинският певец Василий бил на гастроли в Германия, но след удивителната му среща с прозорливия старец, той намерил истинския път. И след почти 20 години Василий Жданкин разказа на читателите, на сайта «Православие.ру», за православния подвижник, подвизавал се в Германия (Разговора водеше Ирина Медведева.) Предлагаме на вниманието ви откъси от разказа:

 «1944 година той (отшелникът) воювал в Червената Армия. (Мобилизирали го към края на войната.) Когато германците вече отстъпвали, той попаднал в плен, но през нощта избягал от лагера. И нощем, по пътя му към дома, му се явила Света Богородица и казала: «За тебе няма път назад, ти трябва да отидеш в Германия и там да построиш църква». А той я замолил: «Майчице, аз имам жена и три деца, а с четвъртото дете е бременна…»
А тя казала: «Иди там, където те пращам, за децата не се тревожи». И той тръгнал с някакъв обоз, който отстъпвал с германците. В Австрия проверявали документите, а той нямал... Арестували го и го държали в затвора, около година, и не знаели какво да го правят... Разбрал, че положението му не е розово и решил да започне строг пост, докато не се реши съдбата му. И започнал да пости, без храна и вода. И постил двадесет дни. Мислел да продължава, защото вече бил „влязъл” в поста и се чувствал нормално. Но на двадесет и първата нощ му се явила Света Богородица и казала: «Прекратявай поста. Всеки трябва да носи кръста си, който е по силите му. Тебе скоро ще те пуснат – молитвата ти е чута, а мястото ти е в Мюнхен. А за всеки ден от поста си, ти преживя сто години»…
«И ето от този момент, – каза старецът, – аз вече знаех, кой и за какво идва при мене». Той вече притежавал прозорливост.

Пуснали го след два дни и той тръгнал за Мюнхен. А Мюнхен бил разбомбардиран. На празно място, в покрайнините на града, той започнал да строи къщичка и параклисче. Естествено, че се молел, и на молитвите му започнали да прииждат хора. И германци, и англичани, и американци, и какви ли още нямало там!
…Това било в американската зона. И той всичките ги привеждал в Православието. А в началото на 1970-те, там проектирали Олимпийско градче. Идват при него... от  Олимпийския комитет и казват: «Тази земя ни трябва, Ще ти дадем шикарна вила, на другия край на града». А той отговорил: «Мене Господ ме е поставил тука». Те се засмяли и си отишли. А той оградил мястото, 30 на 40 метра, и всеки ден обикалял оградката с кръстно шествие… Кръстен ход...

След неколко дни идват два булдозера да събарят къщичката му, но около нея вече се били събрали осемстотин негови духовни чада, от целия свят. В това число, и от Америка. Имало и дипломати, и юристи… Даже и някой от американския Конгрес. Скандал. От Олимпийския комитет разбрали, че нямат изгледи за успех и започнали да строят около дворчето. Така старецът се оказал в центъра на събитията. И, разбира се, стотици хора можали да общуват с него, по време на Олимпиадата 1972 г...»
За духовното си проглежане Василий разказа така: «Не разбирах какво става с мене и не усетих, как почнах да му се изповядвам. Всичко това беше толкова неочаквано и мълниеносно. А после той започна да ми разказва за моя живот, чак от самото ми детство. И чак тогава разбрах, че никой нищо не му е говорил за мене, и че това е нещо съвсем друго… 
Той каза: «Нали не живееш със осбствената си жена». А аз, действително, точно тогава оставих жена си…, защото, според системата на Иванов, ако жена ти не споделя възгледите ти, трябва да си намериш «духовна половинка»… И аз бързо намерих… Тя не беше «ивановка», но разбираше, че ако ме поддържа, всичко ще е наред. И аз започнах да се оплаквам от жена си, че е такава, онакава… А той се усмихва и каза: «Еми, жена». Т.е., какво може да искаш от нея? И от него се излъчваше такава любов, която с нищо не може да се сравни…
... Помня, че той седна пред фисхармонията и започна да пее някакви детски песнички за Бога… Свиреше си нещо и пееше, и беше толкова умилително.
…А и аз носех със себе си инструмент, и исках да му изпея нещо, като предварително се порових в паметта си, помня ли нещо свързано с християнството. И си спомних песничката за Киево-Печорската Божия Майка. Той послуша и каза: «Ти, като си отидеш у вас, кажи на своите украинци, че не трябва да се отделят от Русия». А защо, попитах го аз? – «В голямо семейство е по-лесно да се преживее». Даде ми книжка за древни подвижници, първите пустинници, и каза: «Иди си с Богом». А аз го попитах: «Може ли да идвам пак при вас?» – «Може, разбира се», отговори той и ми напомни молитвата «Богородице Дево, радуйся». Каза и, че трябва да постя, а аз му отговорих, че аз и така постя – три дни нищо не ям и не пия, по системата на Иванов, което вече беше определена степен на посвещаване. «Гладуването е от сатаната» - каза той. – «А с какво се различава постът от гладуването, попитах го аз?» – «В поста има молитва. Ако молитвата не живее в душата, там влиза сатаната».
След един ден прочетох на един дъх, цялата книжка… Побързах веднага при стареца и заявих: «Отче Тимотей, искам до попуча безстрастие». А той се смее, и аз го питам: «Защо се смеете, аз сериозно го искам». – «Попости, – каза, – четири дни за Христа, без храна и вода, а аз ще се помоля, и ти се моли, и може да се получи нещо». Аз си отидох и си мисля: каква безсмислица – четири дни да постя! А ми се е случвало, по шестнадесет дни нищо да не ям и да не пия… Но още първия ден така ме сви! И стомаха, и главата… Ввъобще, бързо разбрах, че това е нещо друго. И разбрах, с какво се различава поста, от гладуването.
… А и, както можех, се молех. На другия ден малко ми поолекна. («Богородице Дево, радуйся» и «Отче наш» ги помнех.). През нощта сънувах ужасни сънища. То беше нещо страшно. И след три нощи на «ужасии», четвъртата сънувам покойната си майка, която никога не бях сънувал, докато се занимавах с «ивановството». Тя ме благослови и ме целуна. И аз чувам глас, силен глас, който не знам защо, на немски ми каза: «Grоss Got» – «Велик е Бог», по-баварски. Това е баварско приветствие. И се събудих. На петия ден усещането е такова, че все едно нямам тяло, и като че ходя, без да се докосвам до земята. Обичах всички: и полицаите, и арабите, и негрите… И ми беше все едно, какво ям. Хапна нещо и се наям – не правех никаква разлика. Но ми стигаше за целия ден. А вечерта „осъдих” някого, и почувствах, като че кожата ми се свлича. Почувствах, как благодатта си отива. Защото, естествено, аз не бях готов за такова съсътояние, а просто старецът ми бе дал, да изпитам това, към което трябва да се стремя…
Отидох при него за трети път и чак тогава вече започнах да се интересувам, как е попаднал в Германия…
Помня, как ми го разказа, и като ме гледаше, ме попита: «А ти какво правиш тук?» А аз: «Така и така, дошел съм да изнасям концерт». – «Пари ли да печелиш?» – «Еми, да, и пари». – «Нямаш работа тука, – каза, – отивай си в Украйна». И ми нареди, да не стъпвам повече на Запад, и не само на Запад – но и въобще, в чужбина. А аз го попитах: «А при вас да не идвам ли?» – «Не трябва». В този момент при него влезе германка, която явно му чистеше и го переше… И ето че тази германка се прощава с мене и ми казва, на ухо (на руски): «При нашия отец, в килията му, всяка вечер има сияние». После излизаме с него от къщата, приближихме оградката, той ме прекръсти, а аз го помолих да ме изпрати още малко, защото исках да съм повече време с него. А той каза: «Не мога». – «Защо?» – «Изляза ли зад тази оградка – бесовете ще ме разкъсат». Така че, явно, оградата има и друго, особено предназначение...
Старецът Тимотей преобърна всичко в моя живот, и преди всичко, в мене.
Какво стана по-нататък? Върнах се при жена си. И естествено, започнах да мръзна, защото бесовете ме напуснаха, по молитвите на стареца. Бесовете излязоха, по неговите молитви, аз си обух краката, и започнах да ходя в църква, но само формално. Още ми беше трудно да отида на изповед... После тръгнах за Почаев и там срещнах друг старец, моя бъдещ духовник (Отец Димитрий – вече покоен) Отец Димитрий също веднага ме захапа.: «Ти брат, навярно си артист». Да, - казах: «Да, а на сцена пееш ли?». – «Да». «А хората ръкопляскат... и ти се радваш, нали?» – «Да». – «Не ти е там мястото, бягай от там». – «А защо? Аз такива песни пея…» А той: «Или душата ще си продадеш, или главата ще ти вземат». И ми забрани пеенето, за пет години.
Аз малко се разстроих от тези забрани и даже започнах да роптая: «А какво ще правя?» – «Учи се нещо да вършиш с ръцете си», – каза отец Димитрий... А моя отец имаше дърводелска работилница, но не ме пускаше там, понеже се боеше, да не се нараня...
И ето ме, че вървя по коридорите из монашеския корпус, целият разбит, а главата ми се пръска от мислене. Нямам никакви спестявания... И ето насреща ми монаси водят едно старче, което се оказа отец Богдан, сега вече – схиархимандрит Тихон. Аз се приближих към него за благословение. Той ме благослови, погледна ме и каза: «Ти брате, наверно си дърводвлец». А аз го питам: «От къде ви дойде пък това?» – «Нещо така ми се стори», - рече той и продължи нататък...
След две седмици владиката Августин Лвовский ми предложи да пътувам до Гроба Господен в Йерусалим. Естествено, безплатно. А на мен първата ми мисъл беше: «А нали старецът Тимотей ми забрани да излизам в чужбина». Но после се успокоих: «Щом владиката благославя, и то, за такова свято място…» Но в деня на отпътуването ми, моя отец се парализира и умираше. Разбира се, никъде не отидох. Той почина и остана дърводелската му работилница...
Е, в началото, първите неколко месеца, аз само хабех дърветата, после започна да излиза по нещо, а след половин година ме извикаха в женския манастир в град Кременец…
Започнах да правя киоти на икони, а след известно време си купихме нова къща, но там нямаше дърводелска работилница.

В началото се поубърках, но тогава отец Геннадий ме покани на Рождественски /коледни/ четения. (Отец Геннадий Ботенко, бе настоятел на храма на Архангел Михаил в Киев)
... Аз още нямах пари, а сме в нова къща, и всичко трябва да се доработва… А как да ида до Москва?! И точно тогава владиката Сергий, нашият епископ Тернополский и Кременецкий, ме покани за коледното празненство в епархията. Казаха ми, че участието ми ще е без хонорар, а само пътя ще ми платят. И аз си казах: «На мен ми забраниха да излизам на сцена, но, първо, самият владика ме кани, а и второ, нищо няма да ми плащат, и покупко-продажба фактически няма да има. Значи, може и да изпея нещо». И така, отидох и изпях.
Седя след изпълнението си, пия чай на масата и мисля: «Явно няма да се получи да отида до Москва». И ето че идва при мене млад човек и ми подава плик с пари, и бързо си отива. В плика имаше 200 долара – доста пари за онова време. И аз реших, че трябва да тръгвам за Москва. И от тогава отново започнах да участвам в концерти, но вече в друго качество. Само се стараех да спазвам, да не излизам на светска сцена и на телевизия...
След случилото се с пътуването ми до Йерусалим, аз се опитах да ида до Света Гора - Атон. Но и този опит приключи също така плачевно: изгубих всичките си документи. А последният опит беше, когато ме поканиха в Сърбия. И аз си рекох: «Това вече не е чужбина, а са наши хора»... Извадих виза, купих билет и се приготвих... Но влиза в стаята жена ми, и виждам, че нещо не е наред. «Какво има?» – питам. А тя: «Вася, само да не ме биеш... Изпрах задграничния ти паспорт». И това вече ми беше достатъчно…»

2005 година Василий узнал от приятел, който чул съобщение по радио «Свобода», че старецът - отшелник Тимотей починал, на възраст 112 години, в деня на празнуването Покрова на Пресвета Богородица.

Продължение от разказа на Василий Жданкин: «Историята имаше продължение. В Москва, на трапеза при отеца Артемий Владимиров, срещнах жена, която била протестантка и живеела в Германия. Нея старецът Тимотей я отпратил при отец Николай Гурянов, на остров Залит…
Ясно е, че само по духовен начин старецът е можел да знае за него. Ни радио, ни телефон имаше той. А парцелът му земя не беше никак узаконен. И то, в един от столичните градове на Германия… А същата година, на Успение имах концерт в село край Кременец. Организатор беше местен фермер. Той ме взе направо от концерта, за да ме закара до влака, защото трябваше да ида в Москва. И ето че по пътя той започна да ме разпитва, как съм стигнал до Православието и защо съм напуснал сцената, и други подобни, понеже той бил мой стар почитател и следял изявите ми още от 1980-те години. Разказах му за стареца Тимотей, а на него очите му се ококориха, и ми каза: «Днес чух по радиото, че някякъв немец подарил на Русия парче земя в центъра на Мюнхен. Излиза че "тази земя трябва да принадлежи на Русия, защото там е живял руски светец"».

И още един интересен факт... Старецът Тимотей и сега ми помага… Аз се обръщам към Господа така: «Господи, по молитвите на Твоя старец Тимотей, помилуй ме грешния»».

logoslovo.ru/forum/all_1/topic_12131/




Гласувай:
7
0



1. nikikm - Щом можа
25.05.2015 21:31
да ме просълзи! Че се сетих и за Дядо Добри.И за днешните свещеници,които не вярват и за търговията в църквите и за това,че не можеш да намериш свещеник,който да те разбере и да си поговориш с него и...Господ да ни пази!
цитирай
2. gizdashki - Слава на Бога!
07.06.2015 00:18
За Него всичко е възможно.
цитирай
3. danailvdimitrov - чудни са твоите угодници Боже
05.08.2015 20:26
по техните молитви преживяваме и ние грешните и недъгавите....
цитирай
4. danailvdimitrov - чудни са твоите угодници Боже
05.08.2015 20:30
по Твоята веблика милост и по техните молитви преживяваме и ние грешните и недъгавите....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14950646
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930