Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2015 13:10 - Офика-дървото на късмета, калината, мукината
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2855 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

image

Офиката (Sorbus aucuparia) е позната още като дървото на късмета. Много често това красиво дърво е наричано калина, но всъщност не е и в предния постинг аз ви разказах са него. Понякога и на офиката казват самодивско дърво. Сега може да видите разликата между офиката червената калина.
Дивата Офика се среща в почти всички наши планински и предпланински райони. Тя расте по плодородни кафяви горски почви и обикновено ще я видите сред широколистните и смесените широколистно иглолистни гори. Обича влажния планински климат и затова тя не "слиза" по-ниско от 900 м над м. в. Офиката е листопадно дърво със строен ствол и сиво зелена до сива гладка кора-само при старите дървета тя е плитко и надлъжно напукана.

image

Човекът обаче я е пренесъл по-близо до себе си, като създал култивирани сортове и я сади по булеварди и паркове.

image

Клоните й образуват яйцевидна и рехава корона. На височина офиката стига до 15 м. Тя се отличава с добре развита коренова система, която дава много коренови издънки.

image

image

Късно напролет, към края на май, офиката разцъфтява и клоните й се обкичват с бели цветове, събрани в едри щитовидни съцветия. Цветовете са двуполови, правилни и са устроени по същия начин, както цветовете на дивата круша или дюлята.
image

image

Ще я разпознаете лесно по листата й, всяко с дължина около 5 см.За разлика от тези на калината те са сложни нечифтоперести, съставени от 11,13 или 15 отделни листчета и са елипсовидни или ланцетни, остро назъбени и приседнали. Горната им повърхност е матово зелена, а долната - сивозелена и покрита с белезникави власинки. 
image

image

Опрашените от насекомите цветове завързват и още в края на август се появяват плодовете на офиката. По тях безпогрешно ще разпознаете този вид. Плодовете са топчести, с месеста оранжево-червена обвивка и образуват красиви кичури, които с яркия си цвят привличат погледа отдалеч. Ботаниците наричат тези плодове лъжливи ябълковидни - в месестата им част са разположени няколко гнезда с ципести стени, които всъщност представляват ендокарпите на плода. В тези ципести гнезда (ендокарпи) са разположени няколко плоски тъмнокафяви семенца. Плодовете на червената калина и офиката трябва се берат и ползват само след пълното им узряване, след осланяване. Напълно узрелите плодове се берат през септември до ноември и даже през декември. Добре е да се изчака да мине първата слана, за да омекнат  и тогава по-лесно съхнат, освен това добиват по-приятен вкус. Най-добре е да се берат, а не да се ронят отделните зърна. Няколко учени твърдят, че семената на офиката са опасни, защото съдържат отровната парасорбинова киселина и амигдалин, а при разграждането му във водна среда се получава отровната циановодородна киселина и те ни съветват да се изваждат семената от плодовете преди употреба за лечебни цели. Други учени твърдят, че плодовете със семената са безвредни след осланяване, но не бива да се консумират в сурово състояние без специална термообработка-запарки и отвари. При всички случаи трябва да се консултираме с фармацефт. Не вярвайте на сайтове, в които ви съветват да си ги държите сурови в стъклен буркан буркан в хладилника и час по час да си похапвате до десетина плодчета на ден.

image

Oще от времето на Хипократ за лечебни цели се използват събраните в пълна зрелост диворастящи плодове, а днес се използват и плодовете от култувираните офики, както свежи, така и изсушени в сушилни при температура отначало 35—40°С, а след това 55—60°С.  Цветът им е червен или оранжев, а вкусът горчивокисел.

Съдържание. Плодовете имат богато съдържание на витамини. Според последните проучвания плодовете на офиката съдържат вещества като танин, сорбитан (нискоградусов алкохол), ябълкова киселина, лимонена киселина, кехлибарена киселина, тартарикум, сорбинова киселина, витамин С, амигдалин, етерични масла и пигмента антоцианин.

Основно действие. Противоревматично, адстрингентно и диуретично.Плодовете на дивата офика подпомагат съсирването на кръвта, подсилват имунитета. Офиката прочиства червата, действа антисептично, разхлабващо, спира кръвотечението, стимулира лимфите.

Приложение: Билката се прилага при висок холестерол в кръвта, хронично възпаление на черния дроб,  катари на горните дихателни пътища, високо кръвно налягане, глаукома, еластичен колит, диария, хемороиди, бъбречни заболявания, диабет, ревматизъм, растройства на уринарния киселинен метаболизъм, менструални смущения, алкализиране на кръвта, подобряване обмяната на веществата, както и при дефицит на витамин С. Настойки са използвани като гаргари при възпалено гърло, промивки при хемороиди или силно вагинално течение.

Експериментални данни. Препаратите от офиката намаляват мастите в черния дроб и холестерина в кръвта. Те не са токсични (Шнайдман, Л. О. Растительные ресурси, 7, 1971). Освен това в офиката е установена естрогенна активност. Проучено е влиянието на офиката върху кръвното налягане. Установен е хипотензивен ефект, по-малък от 30%, с трайност, по-малка от 30 мин. Сиропът, приготвен със сок от пресни, добре узрели плодове, се употребява като леко лаксативно средство, като диуретично и за лечение на ревматични болки (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.2. С., Наука и изкуство, 1973). За лечение на ревматизъм и болести на белите дробове се прилага отвара от плодове, изсушени на слънце, а за лечение на хемороиди се предпочита сок от пресни плодове.
Някои автори препоръчват офиката и най-вече нейните плодове като адстрингентно средство. Изследвано е влиянието на билката върху възрастни хора с трудно лечими стомашно-чревни разстройства. Резултатите дават основание за твърдението, че офиката е особено полезна билка при такива болни.

В българската народна медицина плодовете на офиката се употребяват за лечение на диарии и дизентерии. Плодовете на растението се прилагат при бъбречни заболявания. Използуват се и като диуретично средство, и при възпалителни процеси в стомашно-чревния тракт. Препоръчват се и за гаргара при възпаление на фаринкса и ларинкса.


image

Начин на приложение. Една супена лъжица от плода, леко счукан, се залива с 400 г вода и се поставя да ври 5 минути. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти преди ядене (Исаев, И., И. Ланджев, Г. Нешев. Билките в България и използуването им, III изд, С., Земиздат, - 1977). По-добре действува отварата, като се приготви по следния начин: 1 супена лъжица плодове се сваряват 5 минути в 200 г вода и киснат 4 часа; отварата се пие на 3 пъти по 50—70 г ; 500 г плодове и 50 г захар, сварени на каша — по лъжичка няколко пъти дневно (при нефролитиаза).

Чай от дива офика
Чаят от изсушени и стрити плодове на дива офика може да се използва за гаргара при пресипване, при стомашни проблеми и подути лимфи. Вътрешното приложение на тинктура от пресни плодове на офика действа благоприятно при увеличени лимфни възли, лимфодемия и други лимфатични заболявания.


image

Още интересни приложения:
Плодът действа леко слабително, но от друга страна се употребява против диария, при болки в корема, туберкулоза, пневмония, плеврит. От плодовете след като измръзнат и омекнат варят мармалад. Неосланените плодове са отровни, особено ако са сурови. Цветът се пие в вид на чай при възпаление на белият дроб. Цветът се бере май-юни, като се хваща кичура леко с едната ръка, а с другата се отрязва с ножица съвсем късо, така, че щитът да се разпадне на отделни цветчета, които се събират в плитки кошници. Това рязане е по-добре да става в къщи където цветът по не се мачка. Сушене:гроздовете се окачват на тел, канап, най-добре е в затоплено помещение, докато зърната изсъхнат добре след което се оронват от чепките. В сушилня да не се сушат при температура  70 гр. С. Повече вижте тук:
 
http://indigota.com/index.php?topic=3572.0#ixzz2IBRugVg8

image

Не бива да бъркаме офиката с нейната родственица  мукината (Sorbus aria) Различават се особено по формата на листата, които са единични и целокрайни в долната третина и достигат до 10 см.,  а плодовете са по-едри, видно от горната и долна снимки.

image

image

С нея офиката често прави естествения хибрид: Sorbus aucuparia-Sorbus aria, който се среща в Ст. планина, Пирин и Ср. Родопи- видно на последната снимка.

Oще едно интересно приложение на офиката:
Сорбиновата киселина E 200 представлява безцветни и слаборазтворими във вода кристали. Получавала се е от сок от офика (на латински Sorbus, от там идва и наименованието й). Използва се като консервант в хранителната промишленост (за удължаване срока на годност на продуктите).

 

Е 200 (Сорбинова киселина) е добавка с изкуствен произход и ниско ниво на опасност. В хранителната промишленост се използва като консервант. Срещани наименования: сорбинова киселина, Е 200, sorbic acid.

 

Е 200 се характеризира с противомикробни свойства, не е токсична или канцерогенна. В разумни количества, действа благоприятно върху човешкия организъм: повишава имунитета и помага за детоксикацията на тялото.В хранителните продукти, концентрацията на добавката трябва бъде от 30 до 300 грама на 100 кг готова продукция.Храни и напитки, съдържащи сорбинова киселина: сокове, безалкохолни напитки, сладкарски и хлебни изделия, колбаси, кондензирано мляко и др.Е 200 е най-широко използваната добавка в хранително-вкусовата промишленост, поради факта, че е безопасна за човека.
Според някои източници, може да предизвика кожни раздразнения и обриви, унищожаване на витамин В12.

Забранена е за употреба в Австралия.


Снимките съм подбрала от различни места в нета.
www.youtube.com/watch

 Който иска да си направи справка за друга билка, може да потърси тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/03/29/.1011011
 


  Нагоре



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28319082
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031