Братя, стойте далече от псевдоапостолите католици, които се стремят да ви отместят от непоклатимия камък на Христовото учение, на който стоите здраво. Слушайте Мойсей и Пророците, слушайте Апостолите и Учителите – мъжете богопросветлени! Пазете Евангелието, каноните и догматите на Светите Събори, завещанието и ученията на Отците на Църквата, и към тях се придържайте, за де не сгрешите! „И Ангел от небето да ви благовести различно от това, което ние сме ви благовестили, анатема да е“.

Ангелите на мрака от Рим, Доминиканците, Йезуитите и представителите на другите ордени на Западната църковна йерархия, са мракобеси. Анатема на тях, защото друго ви благовестят, а не това, което Апостолите и Отците на Църквата наша са ни благовестили – Евангелието на Евангелията, от устата на Христа.

НОВОВЪВЕДЕНИЯТА НА ПАПИСТИТЕ

1) На вярващите ясно е било благовестено, че Светият Дух произхожда от Бога-Отца, а тези ангели на мрака благовестят: “и от Сина“. Първият Вселенски събор казва в Символа на Вярата, че Светият Дух изхожда от Бога-Отца, а това сборище на хитреци богохулства: „от Бога-Отца и от Сина“. Свещеният Събор предава на анатема в всички онези, които посмеят да добавят и най кратка дума към Символа на Вярата, а тези безсрамно искат да добавят към лицето на Бога-Отца, също, и Сина, и Логоса, като лице, от което изхожда Господ. Богоносните Отци на Църквата едногласно и единодушно ни учат, че Единствената причина за всичко е Бог-Отец, а тези новоизявени Отци, поправяйки старите, учат, че първопричината е не само Бог-Отец, но и Синът. Светите Отци казват, че единственото начало, причината и източникът на божеството е Бог-Отец. А папистите добавят: „не само Бог-Отец, но и Синът“. Отците на Църквата са казали: духът на Сина, кзаваме, а не казваме, от Сина. А папистите казват и от Сина.

2) Отците на Църквата, на Вселенски Събор установили, Римският Папа да има право на църковно управление, както и другите Епископи, само в рамките на своята епархия, но папистите разпространяват властта си над всички крайща на земята. И ако беше възможно, те биха възнесли папата и над месечината (както пише в историята за александър Македонски), съжалявайки че папската власт не обхваща целия всемир.

3) Отците на Църквата казват, че над ключовете небесни (т.е властта за опрощаване или не-опрощаване на греховете) имат власт, освен Христос, и Апостолите. А папистите твърдят, че ключовете небесни бил получил единствено Петър, и ги бил предал само на Папата. И Папата, по тяхно мнение, е по-високо от облаците, по-високо от Синода и е самвластен управител на Църквата. А съгласно Деяния на Апостолите, Петър е участвал като равен член в Съборана на Апостолите.

4) Отците на Църквата обясняват, че в израза „на този камък ще изградя Църквата Си“, камъкът е Христос и вярата в Него, а папистите възразяват и казват: „Камъкът е Папата“.

5) Отците на Църквата от самото начало отслужват тайнството Евхаристия, с квасен кляб, а папистите използват тънки палачинки, подобия на хлеб.

6) Отците на Църквата заповядали, по стара традиция, за молитва, свещениците да добавят към виното топла вода, а папистите се отказали да използват топлината.

7) Светите отци са ни оставили неоспоримата последователност, да считаме, че претворяването на Светите Дарове е извършено, след призоваването на Светия Дух и благославянето на Светите Дарове. А при папистите, напротив, претворяването се извършва след произнасяне думите на Спасителя: „Примите, ядите“.

8) Светите отци никога не са помисляли и не са говорили за очистителен огън, след смъртта. В недрата на земята, редом с вечната геенна огнена, папистите разпалили нова пещ на чистилището, която принася даже повече приходи в хазната на алчните понтифици, отколкото тигела и на най-богатите златари.

9) Светите Отци, следвайки думите на Евангелето, посочват насладата на блажените, и адските мъки на осъдените, до второто Пришествие на Христа. А Папистите, седящи в кресла на съдии, преждевременно и неправомерно си присвояват правата на съдии, докато неосъждащия никого Бог-Отец, е предал целия съд на Сина Си. А папистите, едни считат за блажени и праведници, а други осъждат, както си искат, без да чакат съда на небесния Съдия. И при наличието на толкова догмати в учението на Христа и на Църквата, те открито благовестят противното на това, което благовестят Апостолите и Светите Отци. Нима не е очевидно, че представителите на Западната църква умишлено искат обновления и по въпросите на вярата, понеже самите те често въвеждат нововъведения в обличането и в морала си? Изглежда на тях въобще не им харесва нищо старо, и те, дръзките, искат да установят закони, противоположни на законите на Светия Дух. Нима е останало нещо старо, кето те да не са изменили? Какво е останало още непроменено и непоколебимо?

10) Каква власт са имали архиереите в самото начало? Не са ли имали само духовна власт? Да. Но вече отдавна техните архиереи смесват духа с материята, а църковното с политиката. Слушайки думите „Кесаревото кесарю, а Божието Богу“, те си просвояват, и Божието, и Кесариевото, т.е. и управлението над душите, и над телата. И епископи, и крале, и тирани, - в едната ръка държат жезъл, а в другата меч. И като чудовищните хипокентаври и трахелати, съвместяват в себе си и едното, и другото, и нямат ни една главна същност.

Уви, тези самите, които са били назначени да принасят безкръвната жертва, осъществяват външната власт и се смесват с човешка кръв. Бог обичал Давида, за когото казал така: „Намерих мъж, според сърцето Си, Давид, който ще изпълни всичките ми желания“. Но Господ не искал Храмът да бъде въздигнат от него, поради една единствена причина, че бил изцапал ръцете си с кръв. Затова изграждането на Храма се паднало на кроткия и тих цар Соломон. А щом пролялите кръв не са достойни да построят материален Храм и да създадат каквото и да е ръкотворно за Бога, не се ли отнася това, още повече, и за живия храм на неръкотворното човешко тяло? Кое е по-важното – храмът или Дарът, освещаващ храма?

11) Но има ли въобще нещо, което да е било оставено от Западната църква, без обновленчества? Каноните, установени от Апостолите и от Светите Събори, позволяват на свещениците, живеещи в света, да встъпват в законен брак с жена. А те забраняват брака за свещениците в света.

12) Законът не позволява да са свещенослужители, тези, който са извършили убийство или са падали в плътски грехове, а те им позволяват.

13) За добър ред и подобаващ скромен вид, се е утвърдил похвалният обичай, църковните служители и монасите, да не стрижат косите си и да пускат бради. Климент Александрийски нарекъл това „свещенно украшение“. А при тях, свещениците и архиереите бръснат даже и мустаците си, и излагат пред погледа ни бръснатата глава на Латинската църква.

14) Църквата е определила, че Епископ, по време на литургия, не може да ръкоположи повече от един епископ и свещеник. А те ръкополагат по петнадесет и повече (вижте снимката - в оригиналната публикация!).

15) По традиция, строящата се църква трябва да е обърната на изток, и на там трябва да сме обърнати по време на молитва, като да сме обърнати към древното ни Отечество (Едем), откъдето сме отпаднали. А те обръщат храмовете си, на където им е угодно.

16) По традиция, в църквата може да има само един олтар и всеки ден да се принася само една безкръвна жертва. А те в храмовете си строят много олтари и във всеки от тях, в един ден, отслужват много литургии.

17) По традиция, трябва да се почитат нарисувани икони, а те се покланят на изваяни идоли.

18) Дева Мария ние изобразяваме в благопристоен вид, с достоинство в изражението на лицето й, в скоромно облекло, според старите обичаи. А те я изобразяват, по гнусен начин, във вид на различни статуи. Лицето й покриват с белила и я обрамчват с къдрави, навити коси. Продупчват ушите и и окачат скъпоценни обици. На врата й слагат златна огърлица със скъпоценни камъни. Обличат я безпорядъчно, с неблагопристойни одежди. Европейците често внасят нововъведения в женското облекло и представят непорочната и пречиста Богородица (Господи помилуй!), като сластолюбива Афродита.

19) Използавала ли е когато и да било християнската църква, зпочвайки още от апостолските времена, та и до сега, тръби, рогове, китари, флейти, барабани или каквито и да било други музикални инструменти, по време на служба? Кога, по време на изпълнение на божествените химни, се е допускало участие на музиканти, евнуси и сценични актьори, да славят Бога с театрални, сладострастни и неблагопристойни песни? Обаче те използват всичко това и са превърнали храмовете си в театри.

20) Да погледнем с каква дивна загриженост и колко разумно Църквата е наредила отгоре, за разделеното присъствие на мъжете и жените в църквата, за да не се допуснат съблазни и безредие, каквито се случват при събиране на мъже и жени. А те, действайки преднамерено и дръзко, въпреки всичко хубаво, каквото има при нас, нарушили и този порядък, и много близко доближават лесно възпламеними кълчища, към огъня, по време на молитва.

21) Замислете се малко и за другите различия. Задължителните за спазване закони на Църквата забраняват: а) да се коленичи в събота, а те коленичат, б) да се пости в събота, а те посят, в) да се нарушава срядата и петъкът, а те ги нарушават, г) да се употребява за храна кръв, удавнина и нечиста храна, а те употребяват, д) да се сключва брак меду лица имащи кръвно или духовно родство, а те сключват, е) да не се отива на Свето Причастие, при наличие на тежки грехова, а те ги причастяват.

22) Христос заповядал на вярващите да се причастяват с Кръвта и Тялото Му.., а те не причастяват миряните с Пречистата Му кръв.

23) За да не оставят непокътнато и непоколебано ни едно от основополагащите и най-необходими за спасението, таинства, каквото е и Кръщението, което всички апостоли, синоди и отци на Църквата, са учили да се извършва с трикратно потапяне на вярващите във водата, те само поръсват отгоре с вода.

24) И не миропомазват веднага кръстения, но пренебрегвайки миропомазването, пренебрегват с това и слизането на Светия Дух. Така кръщението се извършва само с вода, но не и с Дух. И ако говорим за истинско кръщение, то там, където ги нямя съставните части на Кръщението и го нямя знака на тридневното пребиваване в гроба и възкресението на Спасителя, там очистването на душата не може да е съвършенно и не може да има сила.

ЖУРНАЛ 1

ВОАНЕРГЕС

 - СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ СИН НА ГЪРМОТЕВИЦАТА -

ЮЛИ – АВГУСТ 2014
 

манастирът Есфигмен

Света Гора – Атон

http://www.esfigmen.ru/journal.php

Превод от руски, Григор Симов

Господи, благослови!