Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2015 09:48 - Подариха ли САЩ атомната бомба на СССР? (из "Спорът за Цион", Дъглас Рид) Автор: bgman13
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2590 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През май 1942 г. някой си капитан Джордж Р. Джордан започва служба на летището в Ню Арк, щата Ню Джърси. Той е моболизиран офицер от запаса, участник в Първата световна война и не забравя добрия съвет, даден му от сержант в Тексас през 1917 г. при началото на неговата служба: "Дръж си ушите и очите отворени, устата затворена, и записвай всичко което видиш." Последните думи, по мнение на автора на тези редове, подаряват на потомството най-удивителното от всичко написано за Втората световна война. 
Капитан Джордан е задължен да се яви на служба в "Депо на Обединениете нации №8", както в заповедта му е наречено летището в Ню Арк. Организацията, известна като "Организация на Обединените нации" е създадена три години по-късно, с други думи, вече има място за изпреварване на събитията, разобличаващо намеренията на хората, стоящи на власт. Когато започва службата си като офицер за свръзка, капитан Джордж няма ни най-малка представа за тази власт, която Съветите вече притежават в Америка, но три събития му отварят очите. През май  1942 г. пасажерски самолет от американските въздушни сили закача при излитането си крилото на среден бомбардировач, предназначен за предаване на съветското правителство по по лендлиза. Разядосания съветски офицер, който е там за да приеме доставката поисква американските въздушни сили повече изобщо да не се допускат на летището. Като чува отказа, съветският офицер казва, че той ще "позвъни на мистър Хопкинс" и след няколко дни пристига заповед от Вашингтон, от Ведомството, че цялата гражданска авиация повече няма право да ползва летището. След този случай капитан Джордан започва да води обстоятелствен дневник, благодарение на който успява после (когато целият свят узнава за съществуването на "атомните бомби") да докаже, че през 1942 г. от летището в Ню Арк са изпратени в СССР графит, алуминиеви тръби, метлите кадмий и торий (материали необходими за изграждането на атомен реактор) на обща сума около 15 милиона долара. 
По това време "Проектът Манхатън" (за производството на първата атомна бомба) се счита за толкова засекретен, че неговия ръководител, генерал-майор Лесли Гроус, по-късно свидетелства, че без неговото лично разрешение не се предава нито един документ, даже на самия президент Рузвелт. Когато капитан Джордан прави своите записки в своя дневник той няма представа какви са всичките тези материали, доколкото нито за "Проекта Манхатън", нито за "атомните бомби", той все още не чува. 
Последва и втори случай, когато ролята на съветските офицери отново се набива в очите му.  ...
По това време на капитан Джордан става ясно, че изпращането на материалите за Съветския съюз излиза далече извън пределите на това, което се прикрива от официалните условия на лендлиза ("Правителството на Съединените щати ще продължи да снабдява СССР с такива отбранителни материали, отбранително оборудване и отбранителна информация, които ще бъдат допуснати... от президента за снабдяване и предаване") и че се доставят колосално количество материали, нямащи никакво отношение към "отбраната", а предназначени единствено да усилят мощта на Съветския съюз след войната.  ...
През 1943 г., когато океанските конвои започват да понасят големи загуби в резултат на подводната война, значителна част от доставките по лендлиза вече се пренасят по въздушен път за което при Големите Водопади в щата Монтана е оборудвано специално летище, а капитан Джордж е назначен тук на длъжността "изпращач на лендлиз". Заповедите от Управлението на американската авиация на САЩ отново го определят като "представител на Обединените нации", макар и такава организация все още да не съществува. Когато пристига на мястото, където трябва да служи, той получава президентска инструкция за "изпращане на руски самолети" в която се казва:"...на първо място да се обезпечава обслужването, оборудването и изпращането на руски самолети, като им се дава предимство даже пред самолетите на въздушните сили на САЩ." Тук той отново се натъква на това колко голяма е била "властта на Съветите" - съветският офицер, сътрудничещ с него преценява, че неговия чин е прекалено нисък и ходотайства да бъде произведен в чин майор. Производството веднага се състоява и полковник Котиков собственоръчно закачва новите звездички на пагоните на майор Джордан - епизод, вероятно единствен в американската военна история. 
Скоро майор Джордан забелязва, че през "тръбопровода за Москва"постоянно преминава голямо количество здраво затворени и запечатани със съветски печати куфари с неизвестни за него съдържание. По това време неговите подозрения достигат крайната си степен и той използва подходящ случай (и единствената възможност в неговата власт - да изпраща и да задържа пилотираните от американци самолети по лендлиза на последната им спирка във Феърбанкс, Аляска) за да се промъкне през кордона от въоръжени съветски чекисти в един от самолетите и да провери съдържанието на един, май че 18-тия от общо 50те куфара. За съдържанието му той прави и съответния запис в дневника си. Сред многото листи, планове, писма и чертежи той установява две интересни находки, които няколко години по-късно се оказват напълно съответстващи на разобличената през 1948-156 г. картина на съветския шпионаж и заговор в Америка. Едната находка представлява няколко папки на Държавния Департамент с печат на всяка папка. На една от тях стои надпис "от Хис", на другата пише "от Сайр". До този момент майор Джордан не среща тези имена, но по-късно те стават известни на цял свят - единият от тях е водещия сътрудник на Държавния Департамент на САЩ, осъден за шпионаж в полза на СССР (Алджър Хис), а другият е висш чиновник в същия този Държавен Департамент и се оказва замесен в това дело. В папките има копия на секретни донесения на американските дипломати в Москва, изпратени по дипломатическата поща за Вашингтон, сега те се изпращат обратно на тези от които трябва да се пазят. 
Втората находка е още по-важна и тя продължава да засяга съдбата на всеки жител на Запада, все едно, че е направено в този миг. Това е писмо, адресирано до съветския народен комисар по външната търговия Микоян и майор Джордан успява да препише част от него: "...беше дяволски трудно да изкопча всичко това от Гроус" (Гроус е ръководител на проекта за атомната бомба). Писмото е подписано "Х. Х.", а към него са приложени плановете за атомната установка в Ок-Ридж в щата Тенеси и машинописни донесения с печат "За Хари Хопкинс". Донесението изобилства с думи напълно непонятни за майор Джордан, а той си ги преписва за да може да си изясни значението им по-късно. Сред тези думи били "циклотрон", "протон", дейтрон" и фрази от рода на "освободената при разцепването енергия" или пък "стена с дебелина пет фунта от олово и вода за задържане на летящите електрони". Както ние вече отбелязахме, мистър Хопкинс е "неизбежен фаворит на Рузвелт", "специален съветник на президента" и "второто по значение лице в Съединените щати". 
В продължение на ред години след Втората световна война на обществеността в Англия и САЩ се внушава от ръководителите на тези страни, че най-добрата защита против нова война е атомната бомба в ръцете на Запада. На 23 септември 1949 г. Съветския съюз взривява своя собствена бомба, което не удивлява никой от хората, които внимателно следят хода на събитията. Майор Джордан сметнал, че повече не трябва да пази мълчание и се обръща към един от сенаторите, който от своя страна е дотолкова озадачен от чутото, че подбужда известния радиокоментатор Фултън Люис да разгласи цялата тая история. По такъв начин, а после и благодарение книгата на майор Джордан, всичко това става известно и служи като тема за обсъждания в Конгреса, през декември 1949 г. и през март 1950 г. Пресата задружно извращава важността и съдържанието на разобличенията така, че както и във всички подобни случаи не последват никакви сериозни мерки. Не е направено нищо за да се предотврати същото в една бъдеща война. 
През 1944 г. майор Джордан, още по-обезпокоен от това което успява да види, се опитва да се срещне с главния офицер по свръзките за лендлиза към държавния департамент, но е пресрещнат от един младши чиновник, който му казва: "Прекалено старателните офицери много лесно могат да се окажат някъде из островите в Тихия океан". Скоро след това майор Джордан е преместен от летището , където дотогава служи. В своята книга Джордан привежда пълните списъци от доставки по лендлиза, на това, на което успява да направи копия по време на своята служба като офицер за свръзка. В тях се включват всички химикали, метали, и минерали, необходими за изработването и работата на атомен реактор, а някои от тях даже са пригодни за изработването на водородна бомба. Списъците на материалите изпращани в Съветския съюз включват берилий, кадмий, кобалтова руда, и нейния концентрат (33 600 фунта), металът кобалт и кобалтови късове (806 941 фунта), металът уран (2,2 фунта), алуминиеви тръби (12 776 472 фунта), графит (383 482 фунта), торий, нитрат на урана, окис на урана, уранов оксид, алуминий и сплави (366 738 204 фунта), алуминий на блокове (13 744 709 фунта), а също така и на листи (124 052 618 фунта), бронзови и месингови слитъци и блокове (76 545 000 фунта), бронзови и месингови проводници (16 139 702 фунта), бронз и месинг на листи (536 632 390 фунта), изолиран меден проводник (399 556 720 фунта) и така нататък...
Списъците включват също и "следвоенното снабдяване на Русия" (според характеристиката на генерал Гроус), като например нефтопреработвателен завод, ковашко оборудване и резервни части... стругове... оборудване за консервни заводи, за фабрики за млечни продукти...



Гласувай:
2



1. truthful - Това е едно от многото доказател...
27.09.2015 12:31
Това е едно от многото доказателства, че САЩ и Русия(преди СССР) са една и съща страна на злото, само че с РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ!! Тези две сили само имитират ПРОТИВОБОРСТВО и зад него източват трилиони долари, злато, печелят територии и недвижима собственост. Ако не харесваш единия избираш съответно другия, НО И ТОЙ Е СЪЩИЯ ВЪЛК, че и по-голям! Така двете сили управляват света, и ще го управляват до като останалите народи не спрат да са им слуги.
Примери за кооперацията САЩ - Русия(СССР):
1969 г. САЩ не кацат на Луната - СССР знаят това, но мълчат. В замяна изнасят 5 пъти повече газ за загниващия капитализъм в Западна Европа.
1989 г. умишлено се предава СИВ и Варшавския договор и неговото население на голямата демокрация САЩ и ЕС.
2001 г. Русия много добре знае какво се е случило на 11/9/2001г но мълчи упорито, и ... тайно прави паметник, скрит зад висока стена и охраняван от САЩ за този "трагичен ден".
2002 г. Русия умишлено не спаси 123 моряка от Курск, само и самао да не кажат, че подводницата е торпелирана от американска такава, при все че е имало 100 % шанс да бъдат спасени.
Русия много добре знае къде е Безименния остров, какво има на него и какво се прави с него, но отново мълчи!?
2014г . Русия много добре знае какво се е случило и с двата малайзийски самолета, благодарение на радара си в Армавир, засичащ обекти на 6000 км радиус, но отново мълчи
и много други...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317886
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031