Парижките терористични удари странно съвпаднаха с настъпващия прелом на сирийските фронтове.

Още от времето на гибелта на кораба «Луизитания» политиката на отделните страни и на цели континенти се управлява с помощта на локални, ярки и жестоки събития.

Пътническият лайнер, когото всички много отдавна позабравиха, бил торпилиран от германска подводница, през май 1915 г. Загинали 1198 пътници, от които повече от сто били граждани на САЩ. И всичко това довело до влизането на САЩ в Първата световна война, на страната на Антантата. Пепелта от пътниците на «Луизитания» туптяла в сърцата на всеки обикновен американец и викала за отмъщение.

Такова отмъщение изисквала и странната трагедя в Пърл-Харбър, която логично довела до включване на САЩ във Втората световна война, която на Запад, не се стеснявали да наричат - «Продължение на Първата световна война». После, като от самосебеси се случил крахът на колониалното устройство на света, доларът станал световна валута, а САЩ се превърнали в главната държава - хегемон…

А всичко започнало с пътническия кораб, пътуващ по маршрута «Ню Йорк - Ливерпул», със всичките си бордови илюминации. Лайнерът потънал само за 18 минути, понеже превозвал особено опасни взривни вещества, за което някак си се притеснявали да говорят в началото на 20-ти век. Но не се стеснявали да влязат във война на друг континент… Не напомня ли това историята с “кулите-близнаци“ 2001 г.?

Серията тер.актове в Париж също се случиха дяволски навреме, именно в момента, когато в Сирия започна да се пропуква фронта и на най-упоритите и боеспособни ислямисти. И ставаше напълно очевидно, че следваща на ред е така любимата на Запада «умерена опозиция на кървавия режим на Асад» - Свободната Сирийска армия... Затова не трябваше да се отлага.

След кървавата и, някак си, инфернално-безсмислена авантюра в Либия, за Франция беше трудно да обясни, за какво и е сега и война в Сирия. А и на останалата Европа също не беше ясно.

Миналата зима искаха да сведат до гражданите директивата за “нуждата от война“, по обичайния начин — като разстреляха редакцията на «хумористично» списание. Резонанс имаше, но някак си, без нужните изводи. Европейските политици съобразиха, че ги въвличат в нещо не много ясно, и затова просто постояха на улицата, хванали се здраво за ръце (според сценария), стараейки се да не мигат, за да не развалят груповата снимка. А после се разотидоха.

Следващия път организираха «великото переселение в Европа на ползватели на Туитър и Фейсбук, бягащи от Авганистан, “заради войната в Сирия“, подпалена от кървавия Асад“. Надявам се, че на никого не е нужно да се обяснява, как с помощта на соц. мрежите се насочват тълпи бежанци към Европа? Но пак никой нищо не разбра, и не направи.

Сега, предполагам, през почивните два дни, европейският електорат, с помощта на медите, ще бъде доведен до точката на кипене, и още в понеделник евробюрокраите ще започнат да приемат нужните решения. И най-предвидимото решение, което се вижда и с просто око, ще е — спешно да се окаже помощ на «добрата сирийска оппозиция». И Западът в Сирия, пропуснал студените закуски, ще успее да се вреди за «горещите». Като с откриването на Втория фронт. Помните ли, как три години с ленд-лийзовски консерви хранеха кървящия СССР?

Но, щом във войната се получи прелом, и се появи вероятност, танкове Т-34 да започнат да бълват дим по бреговете на Гибралтар и Босфора, - веднага на френските плажове, кто хлебарки плъзнаха нашите американски съюзници, бързащи да грабнат своето парче. А хората в тези комбинации, не са нищо повече от боклук.

 

http://rusvesna.su/recent_opinions/1447518483

 

Превод, Григор Симов

точно,кратко и ясно.

Разбира се че е точно така. какво са там някакви 100 или 200 души. Избиха си ги техните.

Замисълът е далеч по-голям от това. Евреите и Израел ,колкото и да искат,не могат да се справят с арабите .Могат да печелят малки войни,но победа която да им даде възможност да подсигурят мирно съществуване на Израел ,те не могат да извоюват.Такава победа би променила арабите и би смазала исляма или поне войнстващия ислям за много дълго време.
И така -търси се някой по-голям дето ще може.Само ,че този или блаженно дреме в момента обвит в розови /често с леко гейски оттенък/ сънища или онзи се занимава с разни периферни дела -Украйна например.За да се събуди за война и да си спомни старите рефлекси на убиец е нужно нещо мащабно,което да го разклати отвътре достатъчно дълбоко.И да се почувства застрашен екзестенциално, иначе няма да започне да убива както в по-стари времена.Арабите ,в повечето случай са по-обикновенни хора,вярващи на ходжите си. Ревнаха "Аллах акбар" и тръгнаха на джихад и да се разселват дето не им е мястото.Те не прозряха накъде ги водят толкова умело.