Какво се случи с онзи народ, който претърпя стоически петстотин години черно робство, съхрани се, умножи се, възроди се, въстана и се освободи? Какво остана от онези мъже, които гледаха семействата си, уважаваха жените си, превзеха непревземаеми крепости, спечелиха обречени битки и смаяха света с чудесата от героизъм по време на войните? Къде са онези скромни, мълчаливи и трудолюбиви жени, които плетяха дрехи, готвеха, чистеха къщите си, раждаха по седем, осем деца, работеха на нивата и в двора заедно с мъжете? Къде са онези семейства, които оставяха зад гърба изгорените си къщи, преселваха се на другия край на България с многобройната си челяд и започваха всичко наново?

Как за няколко поколения нашият народ напълно се измени?

Какво ни направи слаби?! Какво се скъса?! Какво се промени?!

Какво ни липсва?!

Отговорът е само една дума. Дума, която съдържа цялата вселена в себе си, която е всичко – началото и края.

Липсва ни Бог!!!

Нашите предци не се страхуваха, защото знаеха, че Господ е тяхна крепост и защита. Те знаеха, че имат нещо безценно, нещо което повечето други народи нямат – Православната църква и Новият Завет на Бога с нея!!! Дедите ни осъзнаваха смисъла на вярата и на човешкият живот. Те не взеха чалмата въпреки, че пред тях деряха живи децата им. Те не смениха вярата си за никаква друга, не изпаднаха в ерес или в отчаяние, защото помнеха Завета на пазителя на България свети Иван Рилски: “... И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.”
Предците ни знаеха, че отстъпят ли от православието, те отстъпват от Бога, от Неговия Син и Светия Негов Дух, и обричат душите си на сатана.

"Общество, състоящо се от хора, без вяра в Бога и безсмъртието на душата, е почти като стадо диви зверове, макар и надарени с разум, които винаги са готови да се терзаят и изтребват един друг." Макарий, Митрополит Московски (1, 15).
.....

.facebook_1451640712814.jpg 46K Виж Сканиране и изтегляне

Статията е хубава, но не съм съгласен с твърдението за безсмъртието на душата, което всъщност е луциферианско.

Според Библията, когато умре, човек не усеща, не изпитва, не мисли и не прави абсолютно нищо. Информацията за него е при Бога, но той е мъртъв и физичекси и духовно. Мъртвите не съзнават абсолютно нищо. Когато Бог възкреси мъртвите - светиите при неговото второ пришествие, а непокаялите се грешници 1000 годинми по-късно за Божият съд, ще използва тази нформация. Ще ги пресъздаде наново - светиите за вечен живот, а беззакониците за вечна смърт.

"и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал." (Еклесиаст 12:7).

Тялото отново се превръща в пръст, а духът се връща при Бога, Който го е дал. Духът на всеки човек, който умира - независимо дали праведен или грешен - при смъртта му се връща при Бога.

Духът, който се връща при Бога при смъртта е дъхът на живота. Никъде в цялото Божие Слово "духът" няма живот, мъдрост или чувства, след като човек умре. Той е "дъхът на живота" и нищо повече.

Тялото, отделено от духа /"дъха"/, е мъртво." (Яков 2:26).
"докато диханието ми е в мен и Духът Божий /"дъхът, който Бог му дава," / - в ноздрите ми." (Йов 27:3).

Хората не отиват нито в небето, нито в ада след смъртта си. Те отиват в гробовете си да дочакат деня на възкресението.

А виж, за юдеите душата е нещо неясно и съмнително, и за това те, в абсолютното си мнозинство, са безскруполни и безнравствени материалисти.

Душата е смъртна като тялото. Тялото без жизненото дихание на Бога не може да фунционира ако и да е съвършенно здраво.

Според Библията и Божиите пророчествата за последните времена, Божия Син ще възкреси мъртвите светии при своето второ пришествие и заедно със живите светии ще ги облече за един миг в нетление, след което те ще посрещнат Господа във въздуха. Няма да слизат на Земята нито Бог нито светиите. В същото време живите непокаяли се грешници,оито не са повярвали в Спасителят и Неговият принос към спасението на светиите, ще бъдат покосени от Божията слава и техните тела ще се стелят от единият край на Земята до другият и край. Няма да има кой да ги оплаква и погребе. Ще бъдат за тор по повърхността на Земята. Бога ще се върне със светиите в Божието царство, където им е приговил обиталища, за да разгледат делата на грешниците. Това ще продължи 1000 години. През това време сатана е вързан за Земята (бездната), където няма да има кой да изкушава и мами.
След като минат тези хиляда години, Божият Син заедно със светиите ще се завърне за трети път на Земята, за да възкреси мъртвите грешници и за да ги осъди. След което ще ги унищожи завинаги в огненото езеро заедно със сатана и неговите паднали ангели, така сякаш никога не са същестували. Когато съдът приключи Бог ще сътвори ново Небе и нова Земя и ще живее и царува със светиите до веки веков.

Това ни казва Библията. Светиите ще имат реални функционални и нетленни тела в Божието царство. В Билията никъде не пише за безсмъртието на душата. Това са езически измислици.

Бяхме силни когато живеехме без Бог, без цар, без господар. Тогава имахме армия и турците (мюсюлманите) се страхуваха от нас. Превратаджиите от 1989 г върнаха бог-а и резултата е на лице. УДРЯТ НИ ПО ЕДНАТА БУЗА - НИЙ ДАВАМЕ И ДРУГАТА. За сегашното дередже на Българският народ е виновен бог-а. Нямаме армия, нямаме защита. Мюсюлманите не се страхуват вече от нас и ни завладяха.

Именно светата Православна вяра ни е създала като народ с велика история, книжовност и култура, и именно тя ни е съхранявала през вековете и по време на турското робство. За съжаление след 1944 г. масата от народа се отрече от вярата си и вместо на Бог започна да служи на мамона. Днес всички виждаме последствията от 72 годишния безбожен режим - тотална морална и духовна деградация и разруха.
Най-великата истина за България: "ИМА ПРАВОСЛАВИЕ В БЪЛГАРИЯ, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ - НЯМА БЪЛГАРСКИ НАРОД" /митрополит Климент Търновски - Васил Друмев +1901 г./