Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 14:16 - „Стратегическа дълбочина“- Манифест за Велика Турция
Автор: maev Категория: Политика   
Прочетен: 3541 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2016 15:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

...И аз в началото смятах, че това е учебник, едно сухо академично творение, написано от човек с харизма...  почти колкото на Херман Ван Ромпой.. . Да, ама не! Разбрах че съм попаднал не нещо съвсем различно и вълнуващо! -   МАНИФЕСТ! Манифест за Велика Турция!

Проф.Ахмет Давутоглу споделя своите мисли, своята стратегия и логика, своите виждания за света... От гледна точка на Турция. 

И чудно! – няма нищо секретно!   

Как Турция да заеме своето достойно място в света? – Неe! -  твърде завоалирано звучи. Казано е по-направо:
     Как Турция да изпълни ролята си на Велика държава и Супер сила - роля, която й се полага по право!

Един турски професор излага по един невероятно романтичен и също толкова прагматичен начин своите мечти, и те кани да помечтаеш заедно с него. 

Но това не е онова мечтане в сладникавите турски сериали. Книгата е мобилизиращо послание към всички, които се идентифицират по някакъв начин с: 

-          Турция, "първата държава възникнала в резултата на борбата срещу колониалната система, страната на която са завещани, най-съществената част от древното наследство на човешкия род и най-изящните постижения на Ислямската цивилизация";

-          Ислямския свят и Ислямската цивилизация, които са мнооого повече от "пространството от Адриатика до Китай, чийто апогей са Османската държава и Монголската (Моголската- така го казва авторът) империя;"

-           носталгията към романтичните времена на "Османската империя,  най-дълго просъществувалата империя в света, осигурила хармония между различни народи и култури и „Пакс Отомана“ – най-дълго (500години – за сравнение много превъзнасяния Пакс Романа е само някакви си 200г) просъществувалия мир в света" (все според автора – старая се да предавам коректно смисъла, макар да не цитирам дословно). 

Усещаш се некомфортно?!...  Щото изобщо не се идентифицираш с нищо от изброеното?... Даже всичките тези неща са ти противни и отблъскващи?! Защото за теб Пакс Отомана си е едно Турско робство, Исляма е агресивна смазваща религия (това разбира се,  важи за всяка религия, когато се почувства достатъчно силна), а днешната ислямистка Турция (с ислямистко управление) е доста далеч от антиколониалните и същевременно модерни, прозападни идеи на Кемал Ататюрк – всъщност неговият колосален принос е много фино и внимателно неглижиран от автора… 

…Споко!...

Тази книга може да ти бъде много интересна, а защо не и полезна. Тя може да те изкара от тясната черупка на комплексираното българско мислене. И дори само това да е – ще бъде невероятно много, като знам какво е средностатистическото, форматирано българско мислене. (съдя по себе си) 

Никой не те кара да се съгласяваш с това, което ти се поднася като безспорна истина. Самият автор в началото дефинира до къде се простира обективното разглеждане на нещата (събитията от историята, съвременната международна конюнктура, различните геокултурни дадености) и от къде неминуемо започва субективното им разбиране и осъзнаване. Можеш сам да прецениш, дали самия той успява да спази дефинираните от самия него граници. Например има места, където по 2-3 пъти на страници се пише за сръбския геноцид в Босна (не че го отричам), но няма да намериш и дума за геноцида на младотурското управление  над Арменците, които макар и по-умни от нас, не са успели да осъзнаят щастието и хармонията да живеят в  „Пакс Отомана“. Можеш ако искаш да се съгласиш с автора че САЩ са унищожили сръбската ПВО правейки си някакви сметки, а не като първосигнално отмъщение за сваления СТЕЛТ.(аз пък ще си вярвам в първосигналните инстинкти на САЩ , както и на Русия, и по-малко в тяхната пресметливост) 

 Четейки изложението на един турчин, от гледна точка на Турция, можеш да си представиш, как изглеждат нещата от гледна точка на България – е ние си знаем, колко сме зле. Но четейки тази книга го усещаш с всяка своя клетка! 

Всичко в теб крещи: „Как можахме да се докараме до тук!“ 

Болката е невероятна, но все пак е по-добре, отколкото да не усещаш нищо! А предполагам, че много от нас са докарани до положение да не усещат нищо. 

Отговаряш си и на въпроса защо няма подобна книга за България, написана от българин.  Е, да... Иска се смелост.(дупе, или както е модерно сега да се казва  - топки)... Пък и да има такова нещо то ще е засекретено с девет грифа, щото би ни скарало с всички съседи. Ще се иска още по-голяма смелост от този който ще го разсекрети.
… 

Подходът на Давутоглу е научен, материалистичен, не му е чужда диалектиката (геополитическа диалектика), теорията за формата и съдържанието и връзката между тях ( напр. несъответствието между определените от конюнктурата след Втората световна война полотически граници и сфери на влияние, и реалните геокултурни, цивилизационни очертания), за количествените натрупвания, които водят до ново качество (развитието и увеличаването на влиянието на Турция на изток, което придава на страната мощ и възможности за проникване на запад – описано в възприетата от автора „теория за лъка и стрелата“ ), връзката между закономерността и случайните явления и събития (обръща особено внимание на конюнктурата, като възможност за осъществяване на стратегическите цели с тактически действия) ….

 Направо можеш да си помислиш, че проф.Давутоглу е ученик на Маркс – смелост, прямота, ясен език,  логично подредена мисъл, ясни дефиниции и понятия, изложени в началото, систематизирано подреждане на приоритетите. Винаги се прави исторически, геокултурен анализ, като постепенно се достига до предлагане на съвсем конкретни понякога виждания за даден регион  - разбира се за това как Турция да увеличи влиянието си там, което да доведе до увеличаване на нейната мощ.(за понятието мощ пък е дадена математическа формула – мехлем за математически маняци, като мен)  Следвайки неговите разсъждения читателят сам стига до заключението, което в края на всяка глава е формулирано: какво ще стане ако се следват препоръките, и какво ще се получи, ако управляващите се отдадат на пасивно следване на събитията, или пък се водят от първичните си инстинкти. 

Дефинират се ясно „реалполитиката“, и т.н. „идеалистичен подход“ в политиката  - значението на второто не се отрича, напротив – за автора е важно да се използват всички възможни средства за максимално постигане на целта - Турция да заеме своето достойно място в света.(стр.344 „Значението на идеалистичния подход, е че въпреки демократичното говорене, което стана популярно и се превърна в основно легитимиращо средство,  международните организации все още имат олигархична структура, лишена от представителност и изключваща възможността за по-широко участие“

Към тези всички възможни средства, или както той ги нарича „инструменти“ бих причислил и Ислямизма. Защото синът Давидов (Давутоглу) в никакъв случай не може да се нарече религиозен фанатик. В книгата му липсват каквито и да било религиозни изцепки, споменаване и уповаване на Аллах, на Пророка Мохамед и др. 

На пръв поглед професорът е просто един патриот. Но размаха на неговите мечти го прави завършен интернационалист! 

Не може да не се запиташ, кой е този човек, на пръв поглед изключително сдържан,... който умее да говори почти без никакви гримаси?...  Не може да не си дадеш сметка че ТОЙ определя външната политика на Турция от много години насам, борейки се с първосигналната емоционалност на харизматичния си президент Ердоган, която никак не се връзва с хладнокръвната рационалност, препоръчвана при предприемане на всеки тактически ход. Всъщност той сигурно е пречислил тези качества на президента, към т.н. конюнктура – даденостите, които не могат да се променят, а просто да се разглеждат като възможности, като добри или не толкова добри карти, които трябва да се изиграят по най-добрия начин в полза на Великото Отечество.   

И това, че книгата е излязла за сефте през 2001г., ни дава прекрасната  възможност да проверим, доколко Давутоолу успява, като външен министър и премиер, особено в сегашния контекст на Сирийската криза. Доколко сегашната ситуация (почти дередже), в която се намира Турция е преднамерено търсена, или е плод на конюнктурата породена от импулсивността на шефа му и  действията на големите играчи, сред които страната му се стреми да бъде равностоен, а в бъдеще и фактор с решаващо значение… И не само за региона на Близкия изток, смятан от Давутоглу за „заден двор, хинтерланд“, регион върху който Турция  има изконно право на влияние и намеса.

Някои от тези ходове са добре обмислени и определено имат за цел да поставят нещата и играчите на точните им места в изключително сложната обстановка: обстрела на кюрдите (съюзници на САЩ срещу ИД) през лятото на 2015г, свалянето на руския Су през есента на 2015, изнудването на Европейската баба за 3млрд евро – като за начало… Смели ходове, някои от тях много рисковани -  но без риск няма победа. 

По дързостта на действията си и неглижирането на международното право (присвоявайки си права и отговорности, които никой никога не й е давал), Турция вече конкурира Русия и дори САЩ. Във всеки случай тази прекрасна страна в т.ч. чрез премиера Давутоглу все повече заявява своя интерес и показва твърда решимост да го отстоява. 

Както казват руснаците „Хотеть не вредно“ (не е вредно да искаш). А класикът е казал  „Едно е да искаш, друго е да можеш…. “ 

В случая е важно, че проф.Давутоглу в своята уникална книга прави своите мечти да изглеждат реални и изпълними в обозримо бъдеще, което със сигурност е вдъхновяващо за голяма част от турците. В това отношение той продължава щафетата от Тургут Йозал – един голям турчин от близкото минало, преобразил страната си за много кратък период от време. 

В книгата се отпряват преки послания към различни групи хора, които автора идентифицира като „наследство от Османската империя, към които Турция е натоварена с определена отговорност” – малцинствени групи в различни страни с турски или тюркски произход (в турския език, това е едно и също), туркоезични, или  с ислямско вероизповедание.   

Лирическо отклонение 1: Разбира се и България има доста голямо наследство от Османската империя, от което не трябва да се срамува – ценя турците те са част от нашия народ – баща ми и дядо ми се отнасяха към тях с уважение и се гордееха че разбират и говорят езика им. Но България има и друго наслество от Отоманската империя – стотиците хиляди българи, от Бесарабия, Запорожието, Приднестровието, Банат, Крим, Румъния, Унгария,  и къде ли още не... принудени да напуснат родните си места за да се спасят от изтребление.  Това второто наследство, не е предмат на резглеждане и анализ на тази книга, за разлика от първото. Край на ЛО1.     

Дали сегашната турска политика е чист авантюризъм, или поредица от внимателно обмислени рационални ходове, предстои да видим.Във всеки случай кризата в Сирия, например,  е предизвикана не от САЩ, както обикновено се твърди, а на първо място от Турция. … Не е трудно да попрегледаме двустранните отношения от последните 10-15г… А също и отношенията с Ирак.  И да си зададем въпроса: „КОЙ има полза?“…

Можем също така да си зададем въпроса, „кой има полза?“ от предишни кризи на Балканите и в Кавказ… Въпреки, че автора много убедително „доказва”, какви огромни загуби в икономическо и геостратегическо отношение е претърпяла Турция и Ислямската общност от Кризите в Югославия, Войната в Залива и разпадането на СССР.  Разбира се ударението пада на големите възможности, които предлага конюнктурата след Студената война и които трябва да се използват максимално. 

Ако Турция по някакъв начин излезе победител от Сирийската криза, това ще означава, че „лъкът е опънат“ и стрелата рано или късно  ще бъде изстреляна. Въпрос на време. Нещата могат да излязат от контрол и за нас българите, живеещи  в страната от „най-близката териториална област“, ще настъпят времена на изпитания. 

Защото твърде олигавената фраза, типична за  идеалистичния подход  „мирно съвместно съществуване“ от времето на Студената война, вече няма никакъв смисъл. Стр.367 „В исторически план нито един народ не е осигурил гаранции за независимостта си чрез благоволението и протекциите на друг народ“ - Една сурова истина, която за нас българите би трябвало да има мобилизиращо въздействие. Ако няма значи сме мъртви! 

И макар авторът малко по-нататък да казва: „Страданията на един народ не бива да се пренебрегват за сметка на стратегическите планове на други народи“(367 – по повод на събитията в Босна) това не бива да ни кара да си правим някакви илюзии, че става въпрос за друго освен за страданието на турския народ или за народите от т.н. наследство на Османската империя (в смисъла в който Давутоглу го разбира).  Типичен пример, за народ който не престава да понася удари и страдания са подложените на разделение, геноцид и откровено изтребване кюрди. 

 

Опитвам се да разбера правилно автора, защото има места, където той е различен – говори, като представител на идеалистичния подход:  "Както Рурският басейн превърна конкуренцията между Германия и Франция в сътрудничество в рамките на ЕС, така Черно море трябва да се разглежда, като пространство на общите турско-руски интереси..."333

...и ето това например:

"Поддържането на стабилността и равновесието в световната система е изключително трудно, когато в глобален мащаб разпределението на доходите е изкривено до крайна степен, когато гладът обхваща цели континенти и се превръща в колосален проблем,... когато чрез манипулации и използване на финансови инструменти е възможно да бъдат прехвърлени огромни ресурси и източници на национална мощ."344

Едва ли само аз виждам тук един друг Ахмет -  модерност, разум, и една невероятна страст, един бунт към несправедливото устройство на света, обхванат от оковите на империализма. 

Също и тук: "За да може Турция... да играе ролята на мост между Изтока и Запада... тя трябва да има чуждо на психологическите рефлекси и приемливо за двете страни поведение, отличаващо се с увереност, последователност, трезва рационалност и силно чувство за културна принадлежност."314  Какво противоречие между предписанията на теоретика и първосигналната реактивност на сегашния президент на Турция! 

А тук той констатира, като че ли с разочарование : "В повратния момент на сблъсъка на тези геополитически и геокултурни интереси,... международното право е пожертвано в полето на реалполитиката. "348(фразата е по повод на войната в Югославия)  

После разбираш, че това се използва от политика, неоосманист, като допълнително аргументиране на „правото на Турция да се намесва” и да оказва влияние, там където сметне за необходимо:

„Не трябва да се забравя, че съдбата на Османската империя беше решена на Балканите. Ако Турция не успее да създаде трансгранична сфера на влияние на Балканите, тя няма да бъде авторитетен фактор от международен и регионален мащаб” 383 

...

Турция не престава и никога няма да престане да се намесва във вътрешните работи и да дестабилизира – там където й се позволява. В книгата на Давутоглу тази намеса, това влияние се нарича „отваряне на Турция” към света, запълване от страна на Турция на „геополитическия и геокултурен вакуум”, „използване на конюнктурата” „ използване на „вътрешата геокултурна динамика и интерактивност” в определени страни и региони. 

Когато един толкова интелигентен човек, голям ерудит, учен (е не толкова учен, че да се надява да бъде избран за Доктор Хонорис Кауза на някой БГ университет), мисли и действа по такъв, настъпателен,  агресивен начин, когато средствата губят значението си за него, а на преден план излиза целта, която трябва да е НОВ АПОГЕЙ на Ислямската цивилизация, това действа зле – човек се хваща че започва да губи доверие към учените.

Отварянето на Турция към Запада и към света – една фраза взета от идейлистичния подход и поставена в контекста и духа на книгата всъщност означава отваряне на една Голяма уста, която с лекота би погълнала дребни вкусотийки, като Балгария....

        Но това е просто ей така – попътно. Това изобщо не е ГОЛЯМАТА ЦЕЛ, която се манифестира в този труд! 

ГОЛЯМАТА ЦЕЛ е нещо много по-мащабно (стратегически дълбоко), бих казал необозримо. Нейното истинско осъществяване, започва едва от там, до където е стигнала Османската империя в апогея си – Виена. 

Не случайно друг турски професор казва: „Като погледна от минаретата на Истанбул виждам ... Виена.” – в смисъл, че според него, до Виена просто няма нищо значително, нищо, което което си заслужава, или което би могло да се сравнява с уникалния град на Босфора и със значимостта и величието на Турция.

Оптимистичното е:  че една доста голяма част от турците, са далеч от тези виждания, макар правителството ръководено от Ахмет, да полага усилия техният глас да не се чува. Защото той, Ахмет, е и си остава непоправим мечтател- за единство в мисленето и действието за преодоляването на т.н. „криза на идентичността“ и раздвоението на обществото в Турция. 

Ако нещо ме кара да се възхищавам от турците, това е тяхната борбеност и непримиримост… Въпреки ексцесиите и насилието, драстичните нарушения на човешките права, корупцията и какво ли не…, Турция е една модерна държава, защото интелигентните и модерно мислещите хора не престават да се борят…

И най-важното – това е страна с едно много развито и чувствително ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.(особено в сравнение с Балгария и някои европейски страни).

 



... Е... тук ще приключвам - мога да пиша още много за тази уникална книга.
Но просто ще препоръчам да се прочете!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255863
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031