Това се случило в средата на 80-те години на миналия век. Приятелят ми Евангелос решил да посети Света Гора, но задълженията му никак не му оставяли свободно време.

Трябва най-накрая да отида! - решил Евангелос. Оставил всичко и тръгнал. Но и по пътя към Атон гледал да уреди некои работи и между другото, като се отбил в една таверна, на кафе, “случайно“ срещнал свой стар приятел, който, като разбрал къде отива Евангелос, се натъжил, понеже и той самият имал намерение, ако не да отиде, то поне да подари нещо на атонските монаси, но все отлагал за друг път.

Скоропослушница

Това все го измъчвало и използвайки случая, помолил приятеля си, ако може да занесе на Атон неколко негови вълнени одеала, които, така или иначе, не можел, и едвали ще може, да продаде.


Одеалата се оказали единайсе. Евангелос не бил очарован от предложението на приятеля си, защото ще трябва да носи на ръце този товар. Но нямало как да му откаже, взел одеалата и мислел, как по-бързо да се отърве от тях, още в първия манастир!



Който е ходил на Атон, знае, че първите спирки на фериботите са на пусти пристанища, от които манастирите са доста отдалечени. Например, от пристанището на манастира Хилендар, до самия манастир има около петнайсе километра. А от следващото пристанище, до най-близкия манастир Зограф, разстоянието е около 4 километра. А и от следващото пристанище, до манастира Костамонит е далече. И чак от следващото пристанище, манастира Дохиар е само на 5 минути път, пеша. Там слязъл Евангелос, и само след неколко минути вече чукал на вратата на монаха, чието послушание е, да се грижи за столовата и за посещаващите манастира, богомолци.

 

- Какво искате? - неприветливо промърморил монахът през полуоткрехнатата врата. Евангелос помислил, че е прекъснал молитвата или съня на монаха, и явно не е дошъл в подходящо време.

- Нося ви 11 вълнени одеала, - казал Евангелос. Казано ми е да ги предам като подарък, в някой от мансатирите на Атон.


Вратата се затворила и зад нея се дочул неясен шепот, а веднага след това, и гръмко ридание, и вопли, през сълзи. Евангелос се поотдръпнал от вратата и се чудел какво ли става?! След миг вратата се отворила, на прага застанал заливащият се в сълзи монах, с ръце на гръдите, все едно молел прошка за странното си поведение.



- Вчера помолих Скоропослушницата, - хлъцайки едва изговарял монахът, - да помогне, да намерим одеала за празника, защото не ни достигат за 11 легла, за да можем да настаняваме богомолците, защото очакваме да са много... И точно - единайсе... Разбирате ли?!

Евангелос нищо не знаел, - ни коя е тази Скоропослушница, ни защо трябва толкова да се съсипва от плач монахът, заради този подарък.

Евангелос бил за първ път на Света Гора и в манастира Дохиар, и до тогава никога не бил чувал, че в този манастир се намирала знаменитата чудотворна икона - Богородица «Скоропослушница», наричана така, защото незабавно или много скоро изпълнявала молитвите на молещите я за помощ. Не станала изключение и молитвата този монах, който се тревожел за недостигащите 11 одеала.


Някой може да каже, че е съвпадение или случайност. Но, както се казва, - който вярва в случайности, той не вярва в Бога. А освен това, подобните чудестни случаи са толкова много, че няма да стигне хартията, да се опишат. Не случайно на тази икона на Богородица са дали името «Скоропослушница»!

 

Разказвам ви този случай, не за да убеждавам скептиците, а за да стане известно поредното чудо на «Скоропослушницата»...



Игорь Борисович Пшеничников

 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14204/

 

Превод, Григор Симов

Така е, който вярва в случайности, той не вярва в Бога.
Вашето трудолюбие да ни информирате е недостижимо!

Избранней от всех родов Божией Матери и Царице, скоропослушливо внемлющей молитвам смиренным, и токи целебныя изливающей верным от иконы Своея святыя, благодарственное приносим пение: Ты же, всемилостивая Заступнице, преклонися благоутробно к гласом нашим хвалебным, и от всяких бед свободи ны, зовущия Ти: Радуйся, всеблагая Скоропослушнице, прошения наша во благо исполняющая.