667-ма г. по време на война със сирийците бил пленен и затворен в крепоста на град Самара, на река Евфрат. Дълго вехнел той в тъмницата и размишлявал, за какви ли грехове е подложен на това наказание Божие. И си спомнил Петър, че някога имал намерение да остави света и да отиде в манастир, но така и не го извършил. Тогава започнал да спазва в тъмницата строг пост, усърдно се молел, и молил свети Никола Чудотворец за застъпничество пред Бога. Свети Никола се явил на сън, на Петър (бъдещия, свети Петър Атонски) и му дал съвет да призовава на помощ свети Симеон Богоприемник. Свети Никола още веднъж му се явил насън, като укрепвал затворника в търпение и надежда. Третия път той му се явил наяве, заедно със свети Симеон Богоприемник. Свети Симеон докоснал с жезъла си, веригата на Петър, и железото се разтопило като восък. Вратите на тъмницата се разтворили и Петър излязъл на свобода. Свети Симеон Богоприемник станал невидим, а святи Никола изпроводил Петър до границата на гръцката земя. И като напомнил за обета му, свети Никола също станал невидим.

За да получи монашески образ, (бъдещият) свети Петър Атонски отишъл в Рим, край гробницата на апостол Петър. Свети Никола не го оставил и там без помощта си: той се явил насън на Римския Папа, разказал му, как бил освободен Петър от плен, и наредил на Папата да постриже в монашество бившия затворник.

На следващия ден, пред многолюдния народ, по време на Богослуженето, Папата силно извикал: «Петре, от гръцката земя, дето свети Никола те освободи от тъмницата в Самара, ела при мене». Свети Петър застанал пред Папата, който го постригал в монашество, пред гробницата на апостол Петър. Папата учил (бъдещия) свети Петър Атонски на правилата на монашеския живот и го държал край себе си. После с благословение отпустнал свети Петър, да иде тем, където Бог благоволил да го насочи.

Свети Петър Атонски се качил на кораб, плващ на изток. Корабоначалникът, по време на едно спиране на кораба, промолил свети Петър да отиде да се помоли в един дом, където стопанинът и всичките му домашни лежали болни. И свети Петър ги изцелил с молитвата си.

На сън, на свети Петър му се явила Пресветата Богородица и му показала мястото, където той трябва да живее до края на дните си – Света Гора - Атон. Когато корабът плувал покрай Атон, той се спрял от самосебе си. Свети Петър разбрал, че на това място трябва да слезе, и слязъл на брега. Това се случило 681 година. Преподобният Петър прекарал в пустинни места из Света Гора 53 години, без да види ни един човек. Облеклото му изтляло, а косите и брадата ну израснали и покрили цялото му тяло, вместо одежди.

В началото преподобният Петър многократно бил подлаган на бесовски нападения. Като се стараели да принудят светията да напусне пещерата, бесовете приемали образи, ту на въоръжени воини, ту на свирепи зверове и гадини, готови да разкъсат отшелника. Но с горещи молитви към Бога и Света Богородица, преподобният Петър побеждавал бесовските нападения. Тогава врагът започнал да действа с хитрост. Веднъж той му се явил във вид на дете, изпратено при него от родния му дом, което през сълзи молело преподобния да остави пустинята и да се върне в дома си. Преподобният се просълзил, но без колебание отговорил: «Тук ме е довел Господ и Пресвета Богородица, и без Нейно позволение, няма да си тръгна». Като чул името на Божията Майка, бесът изчезнал.

След седем години бесът застанал пред преподобния във вид на светъл Ангел и казал, че Бог му заповядва да иде в света, да просвещава и спасява нуждаещите се от неговото ръководство, хора. Опитният подвижник пак отговорил, че без повеление на Божията Майка, няма да напусне пустинята. Бесът изчезнал и повече не посмял да се доближава до преподобния.

Божията Майка се явила на преподобния Петър на сън, заедно със свети Никола и казала на мъжествения отшелник, че всеки 40 дни, Ангел ще му принася Небесна манна. И от тогава преподобният Петър постел 40 дни, а на четирдесетия ден се подкрепял с Небесна манна, и получавал сила за следващото 40-дневно въздържание.

Веднъж един ловец, гонещ елен, видял гол човек, обрасъл в коси и препоясан през бедрата със шума. Той се изплашил и тръгнал да бяга, но преподобният Петър го спрял и му разказал живота си. Ловецът поискал разрешение да остане с него, но светията го изпратуил да си ходи. Преподобният Петър дал на ловеца една година, за самоизпитание и му забранил да разказва за срещата си с него.

След година ловецът се върнал с брат си, който бил обзет от бяс, и с другим спътници. Когато влезли в пещерата на преподобния Петър, видяли, че той вече се е представил пред Бога. Ловецът с горчив плач разказал на спътниците си, за живота на преподобния Петър, а брат му, само щом се допрял до тялото на светеца, получил изцеление. Преподобният Петър умрял 734-та година. Светите му мощи се намирали на Атон в обителта на свети Климент. По время иконоборчеството те били скрити, а 969 г. били пренесени във Тракийското селище Фотоками.

С името на преподобния Петър Атонски е свързан свещенния завет на Божията Майка за нейния земен жребий – Света Гора - Атон, който и до сега си остава в сила: «В Атонската Гора ще е покоят му, която Ми е жребий, даден Ми от Сина и Бога Мой, където отреклите се от света, и заели се, според силите си, с духовни подвизи; с вяра и любов, и от душа призоваващи Моето име, да прекарват тамо временното си житие, без печал, и за Богоугодните си дела, ще придобиват живот вечнен: защото много обичам това място и искам там да се умножат монашестващите. И по милостта на Моя Син и Бог, това място няма да се разори во веки, ако те опазят спасителните заповеди; и ще ги разпространя в Гората, на юг и север, и ще я овладеят, от край, до край, и имената им ще направя хвалени по цялата вселена, и ще защитя тези, които търпеливо се подвизават в постничество»

 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14669/

 

Превод, Григор Симов