Днес в Русия има около 2 милиона староверци. Цели села са привърженици на старата (неподправена православна) вяра, а много живеят и зад граница, - в съседни страни, в Южна Европа, в англоговорещите страни и в южна Америка. Въпреки малобройността им, съвременните старообрядци остават твърди в убежденията си, избягват контакти с никонианците, пазят традициите на предците си и всячески се съпротивяват на «западните влияния».

 

 

Реформите на (евреина) патриарх Никон и зараждане на «разколничеството»

 

Различните течения, които можем да обединим с термина «старообрядчество», имат древна и трагична история.

 

 

В средата на 17-ти век патриарх Никон, с подкрепата на царя, направил религиозна реформа, уж, с цел да приведе богослуженията и некои обряди, в съответствие със «стандартите», приети в Константинополската Църква (както днес се приемат - новият календар и екуменизма, а също - “стандартите“ на НАТО и ЕС!!). Реформите трябвало уж да повишат престижа, и на Руската Православна Църква, и на руската държава.

 

 

 

Но старообрядците счели редакцията на църковните книги и унификацията на богослужебния ред, за кощунство.

 

Какво конкретно било направено с тази реформа? Измененията утвърдени (буквално – с огън и меч) 1656 и 1667 години, за невярващите могат да изглеждат доста незначителни. Например, бил редактиран «Символът на Вярата»: за царството Божие се предписвало да се говори в бъдеще време, от текста било премахнато или променено определението за Господа, а името на «Исус» оттогава трябвало да се пише с две «и» - «Иисус» (според новогръцкия образец). Никон отменил малките земни поклони, а традиционното кръстене с два пръста, т.н. «двупръстие» заменил с «трипръстие», а «двойното» алилуйя, с «тройно». И Кръстните походи никонианците започнали да провеждат срещу слънцето.

 

 

Били направени изменения и в обряда Евхаристия (Причастие). Реформата предизвикала постепенно изменение и в традициите на църковното пеене, и в иконописта.

 

Реформаторите-никонианци наричали защитниците на традициите и каноните на Руската Православна Църква, «разколници», и ги приравнявали с «еретиците». А привържениците на традиционната вяра наричали себе си «древноправославни християни» или «староверци». «Старообрядци» е компромисен термин, въведен в употреба през 19-ти век, от светски автори...

Трябва да се отбележи, че в некои източници наричат «староверци» и хората, изповядващи дохристианска религия (езичество). Но без всяко съмнение, Староверци са само христианите старообрядци. Недовослтвото на старообрядците подкопавало основите на държавата, затова, и светските, и църковните власти подлагали опозиционерите на гонения. Лидерът им, протопоп Авакум, бил изселен, а после изгорен. Същата съдба постигнала и много от неговите последователи. А освен това, (поради страшния терор срещу тях) в знак на протест, старообрядците устройвали масови самоизгаряния. Разбира се, не всички били толкова фанатичи.

От централните области на Русия, староверците бягали в Поволжието, зад Урал, на Север – в Сибир, а също в Полша и Литва. При Петър I положението на старообрядците малко се подобрило. Те били с ограничени права, и трябвало да плащат двойни данъци (като християните в “Турската“ – еврейска империя!), но можели откри да изповядват вярата си. При Екатерина II на старообрядците било разрешено да се завърнат в Москва и Санкт-Петербург, където те основали най-големите общини. В началото на 19-ти век правителството пак започнало да «затяга гайките». Но въпреки притесненията, старообрядците в Русия преуспявали...

А болшевиките не правели разлика между ново- и старообрядци (и еднакво унищожавали всички). На вярващите пак се наложило да емигрират, но този път, предимно в Новия Свят. Но даже и там те съумяли да запазят националната си идентичност. Културата на старообрядците е доста архаична. Те не бръснат брадите си, не употребяват алкохол и не пушат. Много от тях носят традиционното си облекло. Староверците събират древни икони, преписват църковите си книги, учат децата си на славянско писмо и знаменно(?) пеене. Въпреки отричането на прогреса, староверците често успяват в предприемачеството и в селското стопанство... Те са много упорити, издържливи и целеустремени хора. Преследванята на властите само укрепвали вярата и закалили духа им...

 

http://fb.ru/article/163053/staroobryadtsyi---eto-kto-staroobryadtsyi-i-staroveryi-raznitsa

 

.......................................

 

 

...Телевизор не гледат, нито децата, нито възрастните: «Прекалено много мърсотия може да се попие от него». А и много време отнема, което може да се посвети на полезна работа.

 

Питам ги, разрешават ли староверците на децата си да учат по-нагоре, висше образование.

– Който иска, той учи, забрани няма, но трябва само да се избягват излишествата. А и ние не се натискаме много да учим. Ето изучили сме топора (секирата), и от топора живем. Дядото научил бащата, бащата – нас, и това е нашият университет. А които са се изучили, но не умеят нищо, са в голям стрес. Ето сега, жени, завършили университети, а са безработни и са продавачки по лавките.

Бях чувал, че староверците се отказваат от пенсии и заплати, но отец Николай пояснява, че такъв строг ред има само у староверците -безпоповци (безпоповци са, защото още навремето са им избили поповете). «А ние, – казва, – не сме толкова строги, - получаваме и заплати, и пенсии. Но, разбира се, - считаме го за греховно. Ето например, моите баба и дядо се отказали от пенсите, и до края на дните си, живееха от своя труд. Или братът на дядо, също не получава пенсия, но има голямо стопанство...» +

 

Разговорът се прехвърля за староверците-безпоповци. Самите те, както е известно, не контактуват с външния свят, и нищо не разказват за себе си, а отец Николай знае не малко за тях. И разказва:

– Безпоповците се делат, основно, на странници и странноприемци. Странници са тези, които нямат пари и паспорти, и цялото си време прекарват в странстване и молитви. А странноприемците им помагат, и им осигуряват всичко необходимо. Познавам бабичка, която живее от пенсията си, и всеки ден продава пирожи на гарата, а целия й доход от търговията отива в скита (малък манастир) на староверците. И самата тя мечтае да отиде там, но за сега разбира, че без нея те ще пропаднат...

При това, всичко, което е взето от странноприемеца, странникът трябва да го отмоли. Това са ритуално чисти хора, които не могат да се хранят заедно със светски хора, много се молят, обличат се в особени дрехи, и общуването им със светски хора се свежда до минимум или изобщо се прекъсва. Странничеството е път за избрани. А странноприемците правят компромис, понеже все още са в падналия антихристов свят. Странниците живеят в монашеските си килийки, и ако при нужда изобщо излизат в света, те се отбиват при странноприимници...

Начина си на живот безпоповците сверяват с «Кормчията» (ръководство), което е сборник от канонически правила. И ако трябва да разберат, да речем, може ли да използват двигател за лодка или компютър, те прелистват «Кормчията» и търсят, има ли в него забрана за ползване на техника.

В последно време за безпоповците е все по-трудно да запазват вярата си, в «девствена чистота». Цивилизацията се промъква все по-близо, и те са принудени да напускат облагородените от тях места. Идват старци и ги отвеждат към красноярската тайга. Ловци ми разказваха неотдавна, че намерили в Асиновския район, Томска област, две староверски селища. В тях не живеел никой, но се остава с чувството, че стопаните са го напуснали едва вчера: на прозорците висели чисти перденца, леглата били акуратно оправени, всичко било подредено и изчистено...

 

http://www.sovsekretno.ru/articles/id/1321

 

Превод (извадки, от горните два сайта) Григор Симов