Свидетели сме на мащабна революция, не само в икономиката и политиката, но на първо място, в духовната сфера. И колкото повече укрепва новият световен ред, толкова повече се проявява религиозният му характер.

 Ако преди, световните финансови елити действаха под знамето на хуманизма, просвещението и рационализма /т. е. с чисто светски мироглед/, днесн тази декорация се разпада като гнила тъкан, и през нея прозира истинската същност на убежденията, на «господарите на света», на явното и съзнателно богоборчество.

Че сегашната борба е с религиозен смисъл и подплата, ясно показват действията на световните политици.

Преди Западът се представяше за борец с «безбожния комунизъм» и с «ислямския фундаментализъм», а сега той, най-после, открито назова името на истинския си враг – Православието.

Така, един от главните привърженици на асоциирането на Украйна с Евросъюза, шведският министър на външните работи Карл Билдт неотдавна заяви, че за последните неколко години Русия уж се била променила, в лоша посока. Ако първото десетилетие след разпада на СССР, властта показвала стремеж към западните ценности и се опитвала да ги внушава на населението, - съвременното руско ръководство се солидаризирало с гражданите си, и затвърдило острата си опозиция на Запада.

«Путин, – каза Билд, – демонстрира привъженост, не към общо-световните, а към православните ценности, а Православието е по-опасно от исламския фундаментализъм и е главната заплаха за Западната цивилизация, в т.ч. и защото се опитва да регламентира семейните отношения и е враждебно към педерасите и ”трансгендерите” (каквото и да значи тази им сатанинска безсмислица!)». Т.е. Факторът на «ислямския фундаментализъм» вече не върши работа, и е започнанала тотална демонизация на Русия.

Това беше потвърдено и на септемврийската среща на НАТО в Уелс. Западният алиянс определи страната ни (Русия), като ИДИЛ (Ислямска Държава Ирак и Левант), и като основна заплаха за сигурността на Запада.

На 15 сентември генсекът на НАТО Фог Расмусен в изказването си в брюкселския «Център Карнеги» разясни тази стратегическа позиция, като заяви, че те били в предверието на нова битка – между толерантността и фанатизма, между демокрацията и тоталитаризма, между отворените и затворените общества.

Заявленията на западните политици нагледно илюстрират събитията в Украйна, чиято уникалност е в новия нацизъм, във вид на грандиозна химера, обединила нацисти, либерали, окултисти, екуменисти, паписти и протестанти.

Независимо от формалната им принадлежност, към една или друга конфесия, партия или секта, - всичките тези хора имат еднаква представа за бъдещия нов световен ред и за методите на построяването му. И религията им е една: - религия на тоталната власт... И техният главен враг е – Руската Православна Църква и Руският свят.

И като свалиха маската на добропорядъчността, глобалните елити преминаха към откровено (юдейско-еврейски! Г.С.) нацистски, безчовечни методи на управление. Това, което виждаме сега в Украйна, не е рецидив на нацизма, а е част от последователно осъществяван стратегически план: именно така си представят процеса на установяване на новия световен ред, най-големите финансови кланове. Нацизмът (еврейски, по същество!), демонстриращ зловещи инфернални (низши, демонични) прояви, е част от  съвременния западен мироглед. С това се обяснява мълчанието на западните политици, правозащитните организации, римския папа и другите «миротворци», за въопиющите военни престъпления, които се вършеха и се вършат пред очите ни, в югоизтока на Украйна.

Но понеже става дума за богоборчески мироглед, значението на извършваното световно преустройство може да се разбере само в светлината на Откровенията на свети Йоан Богослов. Старецът Паисий Светогорец така казваше за световната война: «Днес да се четат пророчества е, като да се чете вестник: толкова ясно е написано всичко». И наистина, в светоотеческите тълкувания на Откровението на Йоана се дават доста актуални пояснения.

Нашите богослови казват, че установяването на властта на антихриста ще се предшества от активни отстъпления (от вярата и от Бога), при което материализмът и безбожието ще бъдат заменени от нови форми на мистични вярвания, които ще принудят народите да вземат идващия световен управник, за свърхчовек (антихрист).  До времето на неговото появяване, материализмът и атеизмът ще изгубят актуалността си, а ще господства демонически мистицизъм или окултизъм, заедно с крайна развратеност и безнравственост. И на тази почва ще се появи антихрист, чиято популярност ще се основава на това, че в периода на социално-икономически и политически хаос, той ще се обяви за възстановител на историческата държавност, и ще се представя за консерватор, контра-революционер. Но в действителност, целта му ще е още по-революционна. Програмата на антихриста ще е магическа  мисия, понеже същността на властта му ще е в магическо-мистичената част на управлението, а декларираното (мнимо) държавно възстановяване ще е само средство, за тази цел.

Преди беше трудно да си представим, как може да стане това. Но сега с изобретеняването на информационно-цифровите технологии, глобалните елити получиха реални инструменти, позволяващи им да поставят хората под свой контрол, използвайки окултни методи за управление.

Вече не става дума за индивидуално развращаване и за идеологическа обработка на отделни човешки групи и класи, а за опит за създаване на глобална антицърква (и с тази цел се организира „всеправославният събор в Крит!). Затова в последно време забелязваме нашествие на окултизма, във всички сфери: в икономическата, финансовата, политическата, управленческата, в сферата на образованието и културата (в киното, музиката, литературатавна телевизията и естрадата). Открито се натрапва луциферианска символика. Всичко е насочено към фундаментално изменение на човешкото съзнание, към  преустройство на душата му, в крайна сметка, към разчовечаване на човека.

Никакъв просветителски или хуманитарен проект не е способен да се справи с такава задача, но и да обявят открито за окултното съдържание на мирогледа си, глобалните елити за сега не могат. И затова днес, под маската на «еволюция» на хуманизма, пред очите ни се осъществява неговото унищожение. Заменят хуманизма с трансхуманизъм, който си провъзглсява за цел, не развитие на скритите в човека възможности, а надминаване на самата човешка природа...

Като мине през стадия на трансхуманизма, човекът трябва да се превърне в «постчовек». И това се планира да се постигне с помощта на най-новите научни нано-, био-, информациони и когнитивни технологии, които днес са в основата на функционирането, на информационното общество.

Хуманизмът обявява за висша ценност «правата на човека». А сега в «правата на човека» е включено правото на тотална трансформация на човека, на неговото надживяване (т.е. ликвидиране). Затова вече, не само християнството, но даже и просветителският хуманизъм, не се вписва в плановете на създателите на «глобалното управление».

«Постчовекът» или «свърхчовекът», според разбирането на трансхуманистите, ще е, пълен с имплантанти, безполов киборг, размножаващ се с изкуствено оплождане. Главните преследвани цели са, – постигане на безсмъртие (биологическо и «цифрово» т.е. виртуално) и създаване на «свърхразум», в сравнение с който човекът ще се окаже низше същество.

Тансхуманизмът е широко движение (в него участват хора от разни групи, – от атеисти, до окултисти, мормони и псевдобудисти), но водеща роля в неговото разпространение играят явни богопротивници. Неслучайно най-видният трансхуманист Макс Мор е  нарекъл една от своите програмни статии «За слава на дявола». (В нея е изложена старата теософско-гностическа идея за борбата на «светлоносеца» Луцифер /сатаната или дяволът/, против Демиурга, който уж бил създал несъвершен свят и бил потопил човека в мрак и невежество).

Трансхуманистическият проект води началото си от окултните светогледни системи, основаващи се на лъжеучението - кабала, на гностицизма, индуизма, будизма и други древни източни религии.

За православните вярващи е очевидна инферналната (низша - демонична) същност на този мироглед. Затова главният удар трябвало да е насочен срещу Православието, но ударът се нанася, не явно, а скрито. Първо, чрез разкол на Православния сват, и главно – на Православния Руски свят. И второ, – чрез размиване на православния светоглед, на всички нива (от догматиката, до етиката). В частност, това се прави и с приемането на универсалния принцип за толерантност, записан в приетата 1995 г. от ЮНЕСКО «Декларация за принципите на толерантността». Този документ натрапва «отказ от догматизъм и от абсолютизация на истината», и вместо това, за единствена норма се обявяват международните актове в областта на правата на човека.

Така че, ако христианските ценности противоречат на приетите международно-правни (дяволски) закони за правата на  човека, те трябва да бъдат отхвърлени. И ние виждаме, че приетите в последните години декларации и резолюции на международните организации в областта на правата на човека (Декларациите от 2008-ма и 2011 г. за правата на човека, сексуалната ориентация и гендерната идентичност, и многобройните резолюции на Съвета на Европа), са абсолютно несъвместими с нормите на християнската етика.

В действителност, толерантността стана средство за реализация на старата масонска формула «ред, чрез хаос». Както е писал Уго Порсиати, един от висшите посветени, «девизът - ред, чрез хаос, е синтез на масонската доктрина, и е инейната главна тайна. Той означава, че към новия световен тред може да се стигне само чрез изкусно организиран безпорядък».

При което, на размиване и разрушаване подлежи всичко: икономиката, финансите, държавният суверенитет, системата за управление, системата на образованието, науката и културата. Трябва да бъде нарушена догматиката и етиката на християнството. Затова сега се опитват да смесят и «размият» християнството, сред другите религии /използвани на този етап, за подкопаване на вярата в истинския Бог – Творец, а в последствие, и те да бъдат премахати/.

И именно в това е смисълът на глобализацията: – в тоталното размиване, в разрушението и в утвърждаването на хаоса. Глобализация не създава нов ред, а задачата й е чисто деструктивна (и в неразбирането на това е – коренната грешка на тези, които, поради невежеството си, я поддържат).

Крайният резултат от този процес ще е - всеобща криза, по време на която и трябва да се появи този, който ще се представи (ще бъде представян) за Спасител, и ще установи нов ред.

Затова трябва да сме трезви и бдителни, и да укрепваме във вярата!

19.04.2015
Ольга Четверикова

http://www.blagogon.ru/digest/593

Превод, Григор Симов