Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Как евреите изгубиха Господнята молитва? Брат Натанаил ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.08.2016 09:44 - Как евреите изгубиха Господнята молитва? Брат Натанаил Капнър, евреин, православен монах, проповедник

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 1813 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.08.2016 10:08

Израснах като евреин, 50-те години, в смесен район с три църкви - католическа, лютеранска, презвитерианска, - и синагога.

Спомням си една неделя как лютеранският пастор провеждаше евангелизация, от врата, на врата, и попита дали може да дойде, да "се помоли за нашето семейство."

Баща ми изглеждаше неспокоен, но не можеше да откаже на пастора, и накрая каза: - "нека идва".

Той беше облечен в черна роба, с бяла яка, и голям кръст на врата си. И се държеше много странно.

Ние сме евреи, а лютеранският пастор изведнъж падна на колене в средата на нашата всекидневна и започна да се моли, "Отче наш, който си на небето" ... и след това, "прости ни греховете."

Знаех Господнята молитва, понеже сме се молили с нея, в държавното училище, всяка сутрин.

В обществените училища тогава и ние евреите се молехме с Господнята молитва, заедно с нашите християнски съученици.

Всичко това престана, когато стигнах 6-ти клас.

Никога няма да го забравя.

Аз се прибрах от училище един ден, баща ми гледаше новини, обърна се към мене, и каза:

"Вижте я? Това е Maдлин Мъри. Тя е атеист, а участва в молитвата в училище." - Това не ми харесва.

Но в синагогата се считаше, че това е нещо добро, докато не дойде "отделянето на църквата от държавата" и евреите вече не трябваше да се молят с християнска молитва.

А аз не виждах нищо (специално) Християнско в молитвата, с изключение на частта, "прости ни греховете," тъй като за нас евреите, греховете са различни, от представите на гоите - езичници.

Ние имахме наш собствен набор от грехове, и се помолехме за тях, само в деня - Йом Кипур, а езичниците се молят всеки ден, за техен си набор от грехове.

Бях дете тогава и какво можех да знам?

Знаех само, че Господната молитва ми харесва, и се чувствах добре, като се молех в училището, защото тя, сякаш ни свързваше всички заедно, и ми беше мъчно, че я прекратиха.

Всичко това криех в себе си, но усещах тъга.

Ние евреите изгубихме Господнята молитва, а тя беше единствения ни шанс, да се доближим до Христа. А аз останах с много празна религия.

Тази празнота не си отиде, докато самият аз не прегърнах Иисуса, десет години по-късно.

В юдаизма има десет правила (минян) за еврейската молитва. А в християнството има едно правило: - да бъдем с Иисуса и Неговия Отец, който е на небето, - во веки.

Що се отнася до Медлин Мърей, може би Бог ще се смили над душата й, за да не стигне до много лош край.

Нагоре