Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 12:29 - ДИАЛОГ С АТЕИСТ– Архимандрит Епифаний Теодоропулос, pravoslavie.ru, svedokverni
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1276 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.11.2016 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Предлагаме на вниманието ви диалог с прочутия подвижник на Църквата, от 20-ти век, Стареца Епифаний Теодоропулос. В този интересен и полезен текст можете да видите пример за водене на разговор, за премерено отношение, изпълнено с любов, без никакви негативни чувства към съговорника, който има друго мнение. Освен това, текстът е много полезен, понеже предлага аргументи, на които атеистите, на практика, не могат да отговорят.

* * *

Веднъж архимандрит Епифаний разговарял с трима гости в дома си. Единият от тях бил атеист – комунист. В това време дошел още един посетител, който казал, че цяла Атина била облепена със снимки на Мао Це Дун, с надписи: ”Слава на велиия Мао!” Става дума за деня, когато починал китайският диктатор.

И по този повод Архимандрит Епифаний казал: Ето каква е ситуацията, чеда. Атеисти няма, има само идолопоклоници, които свалят Христа от престола на сърцето си и на Негово място поставят своите идоли. Те казват: ”Слава на великия Мао!” Избирай, кого обичаш повече.

Атеистът: Вие старче също ибирате своя наркотик. Единствената разлика е, че вие го наричате Христос, а други го наричат Алах, Буда и т.н.

о. Епифаний: Чедо мое, Христос не е наркотик. Христос е Творец на вселената. Единствено Той премъдро управява всичко – от множеството безбройни галактики, до най-малките частици на микросвета. Той е дал живот на всички нас. Той е, Който те е довел в света и ти е подарил толкова свобода, че да можеш и да се съмняваш в Него, а и да Го отхвърляш.

Атеистът: Старче, ваше право е да вярвате във всичките тези неща. Но от това те не стават истина. Имате ли вие някакви доказателства?

о. Епифаний: Ти мислиш ли, че всичко това е приказка?

Атеиста: Разбира се.

о. Епифаний: А ти имаш ли доказателства, че всичко това е приказка? Можеш ли да докажеш, че това в което вярвам е лъжа?

И понеже атеистът мълчал и не знаел какво да отговори, отец Епифаний продължил: Нищо не ми отговори, защото нямаш никакви доказателства. А това значи, че ти вярваш, че това са само приказки. Аз ти говорех, като вярващ човек, когато се позовавах на Бога, а ти, макар че отхвърляш моята вяра, по същество, вярваш в безверието си, което е очевидно, след като не можа да ми приведеш доказателства. Между другото, трябва да ти кажа, че моята вяра не е нещо спонтанно, а има определени надприродни (свърхестествени) събития, на които тя се основава.

Атеиста: Почакайте! Ако ще говорим за вяра, какво ще кажете, например, за мюсулманите или будистите? Защото и те, също говорят за вяра. И те имат високи морални норми. Защо вашата вяра да е по-добра от тяхната?

о. Епифаний: Как мислиш, дали критерият за истинитост ще е достатъчен за разсъждаване по този въпрос? Защото истината, разбира се, е една: не може да има много истини. Въпросът е, кой следва истината. И това е най-важното. Същността е в това, не чия вяра е по-добра или по-лоша, а коя единствено е истинна.

Съгласен съм, че и другите вери също имат морални учения. Нормално е, обаче, християнската моралност да е несравнимо по-висша. Обаче, ние вярваме в Христа, не заради Неговото морално учение, не заради Неговата заповед „обичайте се един-други“, не поради Неговата проповед за мир и праведност, не за свобода и равенство. Ние вярваме в Христа, защото Неговото пребиваване на земята е било съпроводено от свърх-естествени събития, които са показвали, че Той е Бог.

Атеиста: Слушайте, аз също мисля, че Христос е бил уважаван философ и велик революционер, но хайде да не правим сега, от Него, Бог.

о. Епифаний: Чедо мое! Всички големи неверници в историята са се спъвали именно в това. На всички тях, като кост в гърлото им засяда, именно, фактът, че Христос е Бог. Много от тях са били готови да кажат на Господа: ”Недей да казваш, че ти си въплътен Бог, а кажи само, че Си обикновен човек и ние ще сме напълно готови да те обоготворим. Защо искаш да си въплътен Бог, а не - обожаван човек? Ние сме готови да Те прославяме и да те обявим, за най-големия, от всички хора, за най-светия, най-моралния, най-благородия, единствен и неповторим. Нима това не ти стига?”

Ернест Ренан, диригентът на хора на отстъпниците, се обръщал към Христа със следните думи: ”Хиляди години светът се е възхищавал от Тебе”; ”Ти си крайъгълен камък на човешкия род, и ако некой премахне Твоето име от света, той ще разклати основите на света” и ”за много векове между синовете човешки, не се е родил ни един, който да може да Те недмине”. И именно тук се спъват Ренан и неговите последователи, защото следващото им изречение е: ”Но ти, не си Бог!”

И те, нещастните, не могат и да си представят, че всичко това е истинска, неописуема трагедия! Пред тях се изправя най-сериозната дилема: Въплътен Бог ли е Христос, и само поради това, наистина, е най-моралната, най-святата и най-благородна фигура в човешкия род; или Той не е въплътен Бог, и в такъв случай, Той не може да е нито едно, от горе написаното. И всъщност, ако Христос не е Бог, тогава ние говорим за най-страшното, най-жестокото и най-отвратителното същество, в историята на човешкия род.

Атеиста: Какво говорите?!

о. Епифаний: Точно това, което чу! Това може да ти се струва тежко твърдение, но е абсолютна истина. И ще ти кажа защо, ако ми позволиш да те питам: какво казват за себе си всичките велики хора, какво мнение има те, за себе си?
- ”Най-мъдрият сред хората” Сократ е казвал: ”Знам само, че нищо не знам”’. Всичките видни хора от Стария и Новия Завет, от Авраам и Мойсей, до Йоан Кръстител и Апостол Павел, описивали себе си, като ”пръст и пепел”, ”непотребни”, ”грешни”, и т.н. А колкото и да е чудно, при Иисус виждаме напълно обратното! Казвам, ”колкото и да е чудно”, защото, какво би било по-природно и логично за Него, да има подобно мнение за Себе си. Защото, бидейки най-извисен и най-голям от всички останали, Той би трябвало да има много по-смирено и скромно мнение за Себе си, бидейки морално най-съвършен. Той би трябвало да надмине в самобичуването и смирението, всички които са живяли, от както светът същевствува, та до края на времената.

Но ние виждаме точно обратното!

Преди всичко, Той казва, че е безгрешен. „Кой от вас ме упреква в грях?“ (Йоан. 8:46), „...иде князът на този свят, но в Мене той няма нищо“ (Йоан. 14:30). После, Той извежда още по-висока представа за Себе си: „Аз съм светлината на света“ (Йоан. 8:12), ”Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан. 14:6). А освен това, Той иска също и абсолютна преданност към Него, засягайки чак и най-светите човешки отношения, като казва: „Който обича баща си или майка си, повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря, повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Мт. 10:37). Той иска чак и мъченичество от Своите ученици, заради Неговото учение: „Пазете се от човеците, защото ще ви предадат на съдилища, и по синагогите си ще ви бичуват. И пред старейшини и царе ще ви извеждат заради Мене… И ще предаде брат брата на смърт, и баща сина си; и ще въстанат децата срещу родителите си и ще ги избият. И всички ще ви мразят заради Моето име; но който претърпи до края, той ще се спаси... И не бойте се от тези, които убиват тялото… А който се отрече от Мене пред хората, ще се отрека и Аз от него... Който пази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живот си, заради мене, ще го намери“ (Мт. 10: 17-18, 21-22, 28, 33, 39).

И сега ще те питам аз тебе: нима някой се е осмелил да изисква към Себе си любов, до самоотричане от собствения му живот? Нима някой е обявявал себе си, за абсолютно безгрешен? Нима някой друг се е осмелил да изрече думите. „Аз съм истината...“! Никой и никъде! Само Бог има право да направи това. Можеш ли да си представиш, Маркс да каже подобни неща? Нали ще го вземат за полудял и никой не би поискал да го следва!

А сега си представи, колко хора са жертвали всичко за Христа, чак и живота си, след като повярвали на думите, които е казал Той! Ако думите Му не отговаряха на реалността, тогава Иисус би бил най-презряната личност в историята, - довела толкова много хора, до такива огромни жертви! Нима обикновен човек, колкото и велик, важен и мъдър да е, заслужава такива невероятни жртви? Не. Няма! Това може да се случи, само ако Той е Бог! С други думи, - който и да е друг, обикновен човек, който започне да иска от своите последователи, подобна жертва, би бил най-мразената личност в историята. А Христос е искал, и е получавал (такава жертва). И независимо от ‘самовеличаенето’ Му, Той е бил определян от страна на онези, които отричат Неговата божественост, за най-благородната и най-свята фигура в историятя. Такива хора постъпват нелогично, като се отнасят рационално към Христовите изисквания и към неговата святост, но те биха имали право да говорят за Изтъкнатото му място в историята, само ако признаваха, че Той е Бог! В противен случай, както вече казахме, Той би бил, не най-святата, а най-отвратителната фигура в историята, бидейки причина за огромните жертви, които са принесени в името на лъжи. По такъв начин, божествеността на Христа се доказва от страна и на онези, които Го отричат – и то на основата на техните собствени описания, на Неговата личност!

Атеиста: Това, което вие казахте сега, прави голямо впечатление, но това са само предположения. Имате ли някакви исторически факти, които да потвърждават Неговата Божественост?

о. Епифаний: Още в началото казах, че за доказателства на Неговата Божественост служат Свърхестествените събития, които са се случили по времето, докато Той е бил тук на земята. Христос не е спрял само с обявяването на гореспоменатите истини, а е потвърждавал твърденията Си и с чудеса. Той е правел така, че слепи да проглеждат, парализирани да ходят, нахранил е пет хиляди мъже и множество жени и деца; Той е заповядвал на природните стихии и те са му се подчинявали; Той е възкресявал мъртви, един от които е бил Лазар, който е съживен 4 дена след смъртта му. Но най-поразителното Му чудо е било Неговото собствено възкресение. Цялото здание на християнството се основава на факта, на възкресението Му. И тово не е мое предположение. Апостол Павел е казал: „А ако Христос не е възкръснал, напразна е нашата вяра“ (1 Кор. 15:17), Ако Христос не е възкръснал, тогава всичко се руши. Но Христос е възкръснал и това значи, че Той е Господар на живота и смъртта, което значи, че е Бог.

Атеиста: Вие видяли ли сте това? И как можете да го вярвате?

о. Епифаний: Не, аз не съм видял, но са видели други – Апостолите. Те са го видели, чрез познати трети лица, и са ‘подписали’ своите свидетелства със собствената си кръв. А както е общоизвестно – свидетелстването с живота е най-възвишената форма на свидетелстване. Защо ти не ми доведеш некой, който да каже, че Маркс е умрял и е възкръснал, и че той е готов да жертва живота си, свидетелствайки за това? И ако направи това, аз, като почтен човек, ще му повярвам.

Атеиста: На това мога да ви отговоря, че хияди комунисти са убити и загинали за своята идеология. Защо вие не приемете и комунизма, по същия начин?

о. Епифаний: Ти сам си одговори. Комунистите са загинали за своята идеология. А не, за реални събития. Лъжите лесно могат да проникнат в идеологията, а за човешката душа е свойствено да се жертва за идеали, в които вярва; ето защо има толкова много комунисти, които са умрели за своята идеология. Но това няма да ни принуди да приемем тази идеология, за нещо истинско. Едно е да умреш за идея, друго е, - за събитие. Апостолите не са умрели за някаква идея. Даже не и за – „Обичайте се един, други”, или което и да е друго морално учение на християнството. Апостолите са умрели за свидетелстването, за свърхестествените събития. И като казваме ‘събитие’ ние разбираме, нещо което е фиксирано с нашите физически сетива и е прието чрез тях. Апостолите са пострадали мъченически за това „което сме чули, и сме видели с очите си, което видяхме, и ръцете ни пипнаха“ (1 Йоан. 1:1). И разбира се, тука сме принудени, както е забелязал Паскал, да признаем, че или апостолите са били въведени в заблуждение, или че нас са ни излъгали, или че са ни казали истината.

Да разгледаме първия случай. Апостолите не е можело да бъдат излъгани, защото всичко което са казали, не са го научили от други хора. Те са свидетелствали за онова, което са видели с очите си и са чули с ушите си. Освен това, никой от тях не е бил готов психически, да възприеме случая с Възкресението. А точно обратното, - били са много недоверчиви. Евангелието напълно разкрива духовното им състояние, и показва, че те не са вярвали на твърденията на хората, които вече били видели Христа, възкръснал.

И още нещо. Какви са били Апостолите, преди Христос да ги призове? Нима са били амбициозни политици или творци от философските и социални системи, които са искали да завладеят човешкия род, за да задоволят своите фантазии? Съвсем не. Те са били неграмотни рибари. Единственото нещо, което ги е интересувало е, да уловят неколко риби за да прехранят семействата си. Затова, след разпъването на Господа, те чак се върнали към рибарските си лодки и мрежи, независимо от всичко, което са били видели и чули. С други думи, тези хора не са имали никаква нагласа, за онова, което последвало после. И чак след деня Петдесетница, когато получили сила свише, те станали учители на вселената.

Да разгледаме и втория случай: че те ни лъжат. А защо биха ни въвеждали в заблуждение? Какво биха получили от такава лъжа? Пари ли, или положение? Или слава? Който лъже, той предполага за себе си някаква печалба. Но Апостолите, проповядвайки разпънатия и възкръснал Христос, са си подсигурили гладуване, жажда, голота, нападения от разбойници, пребиваня, затвараня, и на края, смърт. И всичко това, за да ни излъжат, ли? Да се съгласим с това, би било, несъмнено, глупост. Следователно, Апостолите не са ни излъгали. И така стигаме до третото твърдение, че: те са говорели истината.

И искам да наблегна, че евангелистите само са записвали автентичните евангелски събития. Те описват събитията и само събитията. Те не допускат никакви лични разсъждения, никого не хвалят, нито критикуват, те оставят събитията да говорят сами за себе си.

Атеиста: А защо вие изключвате възможността, че в случая с Христос, може да става дума само за клинична смърт? Тези дни писаха, как в Индия закопали някого и след три дни го изкопали, и той бил жив.

о. Епифаний: О, нещастно мое дете! Сещам се за думите на блажения Августин: „О невярващи, вие всъщност, не сте толкова недоверчиви, но сте по-доверчиви от всички. Вие възприемате най-невероятни неща, най-ирационални, най-противречиви – само за да отхвърлите чудото!“ Не, чедо. Това не е било случай на клинична смърт. Преди всичко,  ние имаме свидетелството на римския капитан, който е уверил Пилат, че Христовата смърт е била напълно очевидна. После, нашето Евангелие казва, че в деня на Възкресението Си, Господ бил видян да разговаря с двама свои ученика, отиващи в посока на Емаус, който бил на повече от 10 километра, от Йерусалим. Можеш ли да си представиш някого, който би могъл да издържи всичките мъчения, на които е бил подложен Христос, и накрая, три дни, след ‘клинична смърт’ отново да се появи? При всички случаи, би трябвало 40 дни да му се дава с лъжичка пилешка супа, за да може да отвори поне очите си, да не говорим, да ходи и да разговаря, все едно, че нищо не му се е случвало!

Що се отнася до този индиец… Доведи го тука, да го бичуваме с бич, с много върви, на чиито краища са нанизани остри частици от кости. Доведи го тука, да го бичуваме, а после да му сложим търнен венец на главата, да го разпънем, да му дадем да пие жлъчка и сирище, да прободем ребрата му с копие и да го отнесем в гроба. И чак тогава, ако се върне от мъртвите, можем да разговараме.

Атеиста: Нека да е и така, но всичките свидетелств, на които се позовавате вие, са от Христовите ученици. Има ли някакви други свидетелства, които произлизат извън кръга на Неговите ученици? На пример, некои историци, които биха могли да потвърдят Христовото въскрсение? Ако можете да ми приведете такива, аз ще повярвам на това, което казвате.

о. Епифаний: Нещастно мое дете! Ти сам не схващаш, какво говориш. Ако имаше някакви историци, които да са били свидетели на възкръсналия Христос, те биха били принудени от видяното, да повярват в Неговото възкресение, и така  ще се наредят сред верните, и ти ще се отнесеш към твърденията им, също, както се отнесе към свидетелствата на Петър, Йоан и другите. Може ли да си свидетел на Христовото възкресение и пак да не си християнин? Ти искаш пиле, изпечено на ръжен от восък, което, при това, и да пее. Това просто не е възможно да се направи!

Между другото, подсещам те – понеже питаш за историци, че единствените автентични историци са апостолите. Но имаме и доказателства, каквито ти искаш – някой, който не е от кръга на Неговите ученици, - това е Павел. Той не е бил Христов ученик; нещо повече, неуморно е гонел Христовата Църква.

Атеиста: Говорят, че Павел бил получил слънчев удар, който му е причиил халюцинации.

о. Епифаний: Дете мое, ако Павел е имал халюцинации, тогава по време на халюцинациите, в съзнанието му би изплувало онова, което е било в неговото подсъзнание. А това са, на първо място, еврейските Патриарси и пророци. И по време на халюцинациите, той би видял Авраама, Якова или Мойсея, а съвсем не Иисуса, Когото той е считал за лъжец и демагог! Можеш ли да си представиш, че вярваща православна бабичка, на сън или в бълнуване, би видяла Буда или Юпитер? Не. Тя най-вероятно би видяла Свети Никола или Света Петка, защото вярва в тях.

И още нещо. В случая на Павел, както пише Папини, ние имаме следващия удивителен феномен. Първо, изненадващото му обръщане – в един миг, - от безверие към вяра, без преходни стадии. Второ, - твърдостта на вярата му, без колебания и без съмнения. И трето, - фактът, че неговата вяра се запазила през целия му живот. Ти вярваш ли, че всичко това може да се случи, след слънчев удар? А ако не вярваш, тогава трябва да признаеш чудото. И ти би трябвало да знаеш, че за хората от неговото време, Павел е бил редко образован човек. Той не е бил посредствен човек, нито пълен невежа.

Ще добавя и още нещо. Днес, чедо, ние живеем в изключително време. Ние преживяваме чудото на Христовата Църква. Когато Христос е казал за Своята Църква, че и „вратите на ада няма да й надделеят“ (Мт. 16:18), Неговите последователи са били съвсем малко. Почти 2000 години са минали от онзи ден. Създавали се царства, забравяли се философски системи, рушили са се светски теории, а Христовата Църква остава неразорима, въпреки непрестанните жестоки гонения, които е понасяла. Нима това не е чудо?

И последо. В Евангелието от Лука е написано, че когато Богородица посетила Елисавета, след Благовестието, тя поздравила Богородица с думите: „Благословена си Ти между жените“ (Лк. 1:42)! А Божията Майка й от одговорила: „Величай душо Моя Господа… от сега  ще ме облажават всички родове“ (Лк. 1:46, 48). Коя е била Богородица в онова време? Само една неизвестна щерка на Назарет. Дали са Я познавали мнозина? За времето минало от тогава, колко царици са били забравени, колко имена на изтъкнати жени са изтрити, колко майки и жени са изчезнали в забрава? Кой се сеща за Наполеоновата майка или за маката на Александър Велики? Почти никой. Но, милиони уста по целия свят, и през всички векове, са почитали тази скромна щерка на Назарет, ”Честнейшая херувим и славнейшая, без сравнения, серафим“. Нима ние хората от 20-ти век, живеещи с тази надежда и в тази епоха, не потвърждаваме истинността на думите на Божията Майка?

Същото се отнася и за едно от ‘второстепенните’ пророчества Христови: когато Той се спрял пред дома на Симона, дошла жена и изляла на главата Му скъпоценно миро. И тогава Христос казал: „Където и да се проповядва това евангелие, по целия свят, ще се споменава и това, което тя направи“ (Мт. 26:13). Нека поразмислим, дали кръгът на Неговите ученици, в това време, е бил достатъчно голям, за да може да каже някой, че те сами, със собствените си сили, са осигурили изпълнението на това пророчество? Особено такова пророчество, което, според стандартите на съвремения свят, е без голямо значение за повечето хора.

Това чудеса ли са или не. Ако можеш, обясни ги. А ако не, тогава ги признай за чудеса.

Атеиста: Трябва да призная, че вашите аргументи са доста силни. Междувременно, исках да питам за още едно нещо: не ви ли се струва, че Христос е оставил делото Си незавършено? Поне, само с това, че ни е изоставил. Не мога да си представя Бога, Който би останал равнодушен за страданията на човешкия род. Ние, тука, доле, изнемогваме, а Той тамо, горе, остава равнодушен.

о. Епифаний: Не, дете мое, не си прав. Христос не е оставил делото Си незавършено. Напротив, това е единственият случай в историята, за който всеки може да е сигурен, че Неговата мисия е изпълнена, дотолкова, че нищо повече не може да се каже или направи. Даже и най-големият между философите, Сократ, който е дискутирал и учил през целия си живот, и на края съставил прочутата ‘Апология’, пак е имало какво още да каже, стига само да е живял по-дълго. И само Христос – за само три години проповядване – е научил на всичко, което е трябвало да научи, и е направил всичко, каквото е трябвало да направи, и накрая казал (на Кръста): „Свърши се вече.“ Това е още един пример за Неговото божествено съвършенство и власт.

Що се отнася за изоставянето, което спомена, мога да разбера твоята тревога. Защото без Христа, всичко би било театър на безумието. Без Христа хората не биха били в състояние нищо да обяснят: защо, например, има тъга, неправда, неуспехи, защо има болести, защо, защо, защо… Хиляди ‘защо’. Потруди се да схванеш! Човек не е в състояние да изрече всичките тези ‘защо’ с ограничената си логика. И само чрез Христа, всичко може да се обясни. Всичките тези изкушения (тук на земята) са само за нашата подготовка, за вечността. И може би тогава ще се удостоим да получим отговор от Господа, на некои от тези, много ‘защо’.

Чедо, Христос нас никога не ни е изоставял. Той винаги е с нас, като Помощник и Защитник, до края на времената. И ти ще го разбереш, чак, когато станеш искрен член на Неговата Църква и се удостоиш с Нейните Тайни.

29 октомври 2016.

 

http://www.pravoslavie.ru/41658.html


http://www.svedokverni.org/dijalog-sa-ateistom-arhimandrit-epifanije-teodoropulos/

Превод от сръбски, Григор Симов




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314851
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031