Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2016 12:24 - ЯВЯВАНЕ НА ПОЧИНАЛИ ХОРА. От интернет
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1560 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

На 28 февруари 1831 г. (19-ти век) починал в Москва генерал Степан Степанович Апраксин. На младини той за кратко се запознал с княз Василий Владимирович Долгоруков. Двамата служели в един полк: първия -- в чин - полковник, втория -- майор. Долгоруков умрял 1789 г. в пълна бедност, така че нямало средства за погребението му. Другарят му Степан Степанович Апраксин уредил за своя сметка погребението и отпяването на княза; така, той изпълнил последния си дълг, като към роден брат.


На третия ден след погребението -- починалият Долгоруков се явил на своя благодетел. Тайнственният гост ПРЕДСКАЗАЛ на сърдечно-болния си другар -- ДЪЛЪГ и Благополучен жвот на земята, и обещал пак да му се яви – не много преди кончината му. След този случай Апраксин бил особено внимателен към нуждите на бедните и се радвал всеки път, когато му се представял случай за благотворителност.

Минали 42 години, и верният на обещанието си, княз Долгоруков -- ВТОРИЧНО посетил стареца-генерал. Преди всичко, князът припомнил, кой е, и за благодеянието, което му било оказано преди много години, а после убеди приятеля си – да се ГОТВИ за смърт. Обещал след двадесет дни, още веднъж да го посети, -- три дни преди смъртта му, и излязъл от стаята. Апраксин повярвал на думите на задгробния вестител: изповядал се, причастил се и се осветил с елей. Три дни преди смъртта си, той повикал при себе си, за през нощта, един свой прител.


В единадесет часа, през нощта – се явил Долгоруков и започнал разговор с Апраксин. Присъстващият приятел, после разказвал, че по врее на разговора на Апраксин с Долгоруков, той чувствал неволен Страх, и макар че не виждал явилия се княз, но гласа му чувал добре. След три дни Апраксин -- починал.


Предсказание за раждането на бъдещ монах

Монахът затворник Георгий разказва в записка, намерена сред документите, след смъртта ну,  следния факт. «Когато всички почивали в мирна тишина, в най-глухите часове на нощта, и майка ми спяла в леглото си, изведнъж цялата и стая се озарила в светлина. Отворила се вратата, увеличила се светлината, и й се явил свещеник, бившият й духовник, който бил починал, три години, преди това, и носел в ръцете си икона. Тихо се приближил до леглото, благословил с иконата, пребиваващата в радостен трепет, и в страх, своя духовна дъщеря, и й възвестил жадуваните думи: «В името на Отца, и Сина, и Светого Духа. Бог ще ти даде син, Георги. Ето ти и иконата на светия великомъченик Георги».

Неописуемо зарадвана от Божието благословение, тя целунала светия образ и поставила иконата в божницата (домашния иконостас). С това, видението приключило.
Дивното предсказание се сбъднало, Анна родила син Георги. Историята на чудното явяване, затворникът - монах Георгий завършва с думите: «Аз имах щастието да чуя всичко това, лично, от своята родна майка».


КОНЧИНАТА НА ХРИСТИЯНСКИ ОТРОК.

През шеесетте години (на 19-ти век) живеех в село Красное в имението на Раевски, със сина си Виктор, - разказва 65 годишната бабичка Бернаскони. – Той беше забележително дете, подвижно, умно, развито, не според годините си. При това, се отличаваше с голямя вяра в Бога и много се молеше. Всички около него го обичаха, вкл. и простолюдието. Когато навърши 5 години, заболя тежко от дифтерит. Една сутрин ми каза: «Е, мамо, аз трябва днес да умра, затова ме изкъпи, за да мога да се явя чистичък пред Бога». Аз започнах да му възразявам, че от къпането може да му стане по-зле, че може да се простуди, но той настойчиво искаше да се изкъпе, и аз отстъпих на молбата му, -- умих го, облякох го в чисто бельо и го положих в креватчето. - А сега мамо, ми дай иконичката, която толкова обичам, -- поиска той, и аз изпълних молбата му.

Мамо, дай ми по-бързо свещичка в ръката, сега ще умра, -- искаше детето, и аз запалих восъчна свещ, и му я сложих в ръката. «Е, сега вече прощавай, мамо!» – бяха последните му думи: той затвори очи и веднага почина. За мене загубата на детенцето ми беше безизходно нещастие, - плачех денем и нощем, и в нищо не намирах утеха.


Но ето че веднъж, зимата, като се събудих сутринта, чух от лявата страна на леглото си, гласа на моя син Виктор, който ме викаше: «Мамо, мамо, спиш ли?» Поразена, аз отговорих: не, не спя, и обърнах главата си натам, от където се чу гласът, и – о чудо! – видях моя син, стоящ в светло облекло и тъжно гледащ към мене.


Изглеждаше, че светлината излиза направо от него, защото в стаята беше толкова тъмно, и иначе нямаше да мога да го видя. Той стоеше толкова близо до мене, че първият ми порив беше, да се хвърля към него и да го притисна до сърцето си; но щом ми се мярна тази мисъл в главата, той веднага ме предупреди: «Мамо, не ме пипай – НЕ ТРЯБВА да ме пипаш». И при тези думи се отдърпна малко назад.

Аз започнах да му се любувам, мълчаливо, а той в това време каза: «Мамо, ти все плачеш за мене, - защо плачеш? На мене, тук при Бога, ми е много хубаво, но още по хубаво би ми било, ако ти, по-малко плачеше. Не плачи мамо». И изчезна.


ОЖИВЯЛАТА ПОКОЙНИЦА.

В град Рославъл Смоленска губерния живееше бедната дворянка Окнова, която имаше собствен дом. След дълго боледуване тя умря; положили я в ковчег, и на третия ден, събралите се свещенци се готовели вече да пренасят тялото й, от дома, в църквата, когато, за общо изумление, тя се повдигнала в ковчега и седнала. Всички изпаднали в ужас, но когато се уверили, че е жива, извадили я от ковчега и пак я сложили в леглото. Болестта й, след оживяването, не преминала, и оживялата живяла -- още неколко години.


Аз, като бях в Рославъл 1836 г., слушах от всички за това необичайно събитие, ходих при нея в дома й, и я намерих, вече обхваната от паралич; тя ми разказваше следното:
«Когато умирах, видях себе си възнесена нагоре във въздуха и бях представена на някакво страшно Съдилище, предполагам, митарство, където стоях пред някякви страшни мъже, пред които беше разтворена голяма книга; съдиха ме много дълго: през това време бях в неописуем ужас, и когато сега си спомням, пак треперя; там ми показваха делата ми, извършени още от младостта, и даже тези, за които бях напълно забравила и не ги считах за грехове.

Но, мисля, че по милост Божия, бях простена за много неща и вече се надявах да бъда оправдана, когато един страшен мъж строго започна да иска от мене отговор, защо съм възпитала ЛОШО сина си, та той паднал в РАЗВРАТ и гине от своето лошо поведение. Аз със сълзи и трепет се оправдавах с непослушанието на сина си, и че той се разврати, когато беше вече пълнолетен. Дълго продължаваше съдът за сина ми, като не приемаха, ни молбите, ни воплите ми; накрая, страшният мъж се обърна към друг един, и, каза: отпуснете я, за да принесе покаяние и да оплаче, както следва, греховете си.

Тогава един от Ангелите ме побутна и аз почувствах, като че пропадам надолу, и като оживях, се видях лежаща в ковчега; около мене горят запалени свещи и пеят свещеници.

И не толкова строго ме съдеха за другите грехове, -- казваше тя, -- колкото за за сина ми, и това мъчение беше най-тежкото».


Превод от руски, Григор Симов

(За съжаление, при копирането и запазването на текста, съм изпуснал адреса, от който съм го копирал, за което се извинявам!)




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14940113
Постинги: 3855
Коментари: 6839
Гласове: 7745
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930