Шест признака, по които по-лесно може да оценявате новите законопроекти и реформаторски инициативи, както и вече приетите, които пагубно влияят на целия ни живот.

Надяваме се тези признаци да помогнат на честните хора, по-успешно да откриват разрушителните процеси и по-осмислено да им се противопоставят. Знаенето на симптомите помага за поставянето на диагноза, а правилната и своевременна диагноза е залог за успешна борба с болестта.

И така:

Основните хуманитарни средства за разрушаване на суверенитета са: унификацията, примитивизацията, антипатриотизмът, разрушаването на традиционните човешки основи, содомизацията и сатанизацията.

Има и такъв ефективен начин за манипулиране: искаш ли да внедриш някаква гадост — казвай, че това е обективен и неизбежен процес. Неизбежността произтича от обективността, и да се бориш с такъв процес е глупаво и безполезно.

Преди двадесетина години, когато в масовото съзнание се насаждаше понятието «глобализация», нас ни уверяваха, именно, че процесът е объктивен, и да му се съпротивяваме е безсмислено. А напротив, трябвало да я приемем, да се устроим и переустроим.

Но сега, с изменението на политическата ситуация, завесата леко се приповдигна. И се изясни, че «обективността» и «неизбежността» произлизали от съвсем субективното решение на нашите елитарци, които искат да станат част от световна държава, погазвайки суверенитета на страната.

Товая стана ясно, не случайно, а понеже западните глобализатори поставиха ребром въпроса: «Ако искате да се включите и вие, — раздробете страната си. Цялата, в прекрасния нов свят, няма да я вземем, а само на части»!

И ето тук, мненията на върха се разделиха. Колкото и да са били привързани, към западния начин на живот, у вземащи сериозните политически решения, този път надделя патриотизма, защото повтарянето съдбата, на СССР, не вдъхновява всички.

И започна постепенно, не лесно и външно, почти не забележимо, преориентиране. Не беше ясно, колко щеше да продължи латентният период, но нашите западни партньори, като видяха, че жертвата им се изплъзва, тръгнаха към изостряне на ситуацията и ни устроиха «внезапна проверка» с грузинско-осетинската война 2008 година.

А след година, лятото на 2009 година, Путин, разглеждайки изложба на Илия Глазунов, изпрати на нашите западни партньори и на руските им контрагенти, съвсем ясно послание.

Спирайки се пред картината със символичното название «Вечната Русия», той посочи фигурите на първите руски мъченици Борис и Глеб, и каза:

«Борис и Глеб, макар и да са светци, не е трябвало да предават страната, без бой. А те, просто легнали и чакали, кога ще ги убият. Това не може да е пример за нас».

И по вълната от възмущения, която не закъсня да се надигне, стана ясно, че посланието му, е постигнало целта. И времето минало от тогава, показа, че делата, не се разминават с думите му. Русия нямя да я предадат на заколение.

В много сложните условия, все пак се удаде да укрепим нашата отбраноспособност и да започнем да възстановяваме промишленността и селското стопанство.

Въпреки санкциите и падането цените на нефта, на Русия се удаде да не се срине в дефицит и хиперинфлация.

Но има области, в които видими смислови изменения, за сега не се забелязват. А тези области са, не по-малко важни, от военната област. Макар и на някои, горе на върха, тези области и да не им се струват толкова важни, щом до сега ръцете им не са стигнали до тях. - Имаме предвид сферата на образованието, културата, семейната политика и т.н.

Но за да се постигнат в тези области, дълбоки идеологически промени, не е достатъчно а се сменят кадрите, макар че, според Сталин, «кадрите решавали всичко». Къде, къде по-важно е, да се разбира глобалната същност на политиката, в гореизброените сфери...

1.    Унификацията

Понеже ще е световна държава, там трябва да има единни закони, стандарти и норми. Ако много се увлечем по реформите «приближаващи ни към цивилизования свят», трябва ясно да съзнаваме, че ни подтикват, да изгубиме суверенитета си и да се подчиним на правила, които, не ние установяваме, а онези, които е прието да наричаме, обобщено, международна олигархия (т.е. световното еврейство), и които считат Русия, (т.е. нас) за основен геополитически противник.

Талантливият съвременен философ А. С. Панарин, в книгата си «Реваншът на историята» пише:

«…културното многообразие има такова голямо значение за оцеляването на човечеството, както и разнообразието на видовете в живата природа. И ако това разнообразие изчезне, тогава човечеството, попаднало в капана на глобалната криза, няма да има в запас, спасителни алтернативи».

Авторът говори също и за закона, който открил в средата на ХХ век, основателят на кибернетиката, английският учен Ешби:

«В обобщената му формулировка, този закон гласи: нивото на разнообразие на елементите, съставящи системата, определя нивото на нейната стабилност… Колкото по богати на разнообразие са елементите на сложната система, толкова по-стабилна е тя…

И колкото по-беден е състава на системата, толкова по-бързо тя се разпада, - и от сравнително слабо неблагоприятни за нея, условия, и от всяко външно въздействие».

Нека видим, какво е реформата на образованието, методично провеждана в последните 20 години, от министрите-западняци? Това е постепенен демонтаж на уникалната съветска школа, давала фундаментално образование на всички ученици (в сравнение с днешното състояние! - Г.С.). На офицялното откриване на сайта «Глобалното бъдещо образование» професорът от Московската школа за управление «Сколково», Павел Лукша, заяви:

«Класическото образование не удовлетворява нуждите на постиндустриалното общество… расте търсенето, не на набор от общи знания и умения, а само на строго определени навици».

В областта на вишето образование вече се премина към Болонската система, която е единно образователно пространство за европейските страни. Основните й принципи са:

— дипломи, признаваеми във всичките тези страни;
— система с две нива (бакалавър и магистър);
— въвеждане във вузовете на общоразбираема система за натрупване на учебни часове, което осигурява на студентите свобода на прехвърлянията. Т.е. унификация на учебните програми.

Единият държавен изпит (ЕГЭ) — също не е наше национално изобретение.

Системата за защита правата на детцата, наречена «ювенална юстиция» е типичен глобалистски стандарт. И думите за някаква национална специфика, са само за отвличане на вниманието.

Ювеналните закони, са правила, написани, като под копир, но всички те са част от основната идея. А идеята е, че децата не принадлежат на родителите си!

Те са собственост на държавата, и според ювеналните закони, децата може лесно да се отнемат, практически от всяко семейство (Например, в Швеция, от семействата вече са иззети 25 % от децата!), и да се предават за ”възпитание” на други хора (педераси, лесбийки и всякакви измислени, но привилегировани) уроди, но не и да останат при родителите си).

При това, активно се развива практиката за международно усиновяване, в рамките на които децата, иззети в една страна, масово се пренасочват в друга. А по-нататъшната глобализация, предполагаща отслабване суверенитета на отделните държави, неминуемо ще доведе до появата на някакъв наддържавен орган,  овластен с пълномощия в сферата на «защитата правата на детето».

За  сега още няма международни организации с такива пълномощия но, явно, не случайно Комитетът по правата на детето при ООН, макар и все още да е, де-юре, само експертна общност, - се опитва да натрапва на суверенните държави, своите препоръки, във вид на директививни изисквания.

А комитетът на ООН зо ликвидация на всички форми на дискриминации на жените, вече не веднъж иска от различни държави, да въведат права: на «лесен и бърз аборт», на занимание с проституция, достъп на непълнолетните момичета, до сексуално образование, до контрацептиви и аборти.

«Напразно ще търсите тези права в Конвенцията по ликвидация на всички форми на дискриминация, на жените, — каза председателят на организацията „За права на семейството“ Павел Парфентев, — там няма такива. Тези „права“ и последващите от тях, „задължения“ на държавите участнички, ги породи с интерпретациите си, самият Комитет, без да има никакво подобно право».

Павел Парфентиев много точно е схванал глобалистската същност на ставащото, и го нарекъл «международна диктатура под егидата на международното право».

2.    Примитивизацията

Към най-важните глобалистски тенденции, в сферата на образованието, културата, семейната политика и други, се относится примитивизацията. Прието е да се счита, че това се върши умишлено, понеже оглуплелите хора по-лесно се управляват. Да, така е, но има и обективен фактор, понеже примитивизацията е естествено следствие на унификацията.

А какво е унификацията? Това е усреднение, подвеждащо всички под общ знаменател. И за да се постигне това, трябва да се отхвърлят подробностите и своеобразието, или — всичко, което излиза извън общия ред. Но точно това «всичко» и определя неповторимостта на дадена култура, народ или страна.

Но ако се отхвърлят детайлите, ще остане само гол скелет – шаблон...

Жаргонът, на който сега се изразява младежта, е несравнимо по-примитивен от литературния руски език. Тестовете за проверка на знанията са също толкова примитивни, в сравнение с класните съчинения, и децата, оценявани с тестове, в мнозинството си, се оказват неспособни, що годе свързано да изразяват своите мисли.

А нима не е примитивна ювеналната идеология? Зловещо примитивна е! Тук вече се примитивизиат, не само национално-културните особености, а още по-дълбоките, общочовешки, - присъщи на целия човешки род (качества и особености). Отношенията между хората, и самите хора, се принизяват до най-простите схем и до роботоподобните същества.

Майките, ридаещи, за отнетите им деца, се обявяват за луди. С отнетите деца, които плачат и искат да си отидат в къщи, работят специално обучени психолози, които настройват децата против родителите им, и се стараят да им изтрият спомените за семейството. А ако не им се удаде да изтрият спомените им, и те продължат да тъгуват за дома си, тях също ги обявяват за побъркани и им предписват съответно ”лечение”.

Кръвното родство е някаква тайнствена, неразривно здрава връзка (а тя живее в човека, даже когато му се струва, че вече е прекъсната). И тази най-силна връзка в света, която не можеш да купиш за никакви пари, изобщо не се взема предвид (от адептите на ювенализма).

Къде по-важни за тях са, новозалепените тапети и играчките, «в достатъчно количество», йогуртите и прасковите в хладилника. За какво ли едноклетъчно нищожество трябва да считаш човека, за да поставиш на първо място, такива примитивни критерии за «семейно благополучие»!

И в какви двуноги рептилии трябва да се превърнат сътруднците на ювеналните структури, за да не се съмняват в подобни жизнени приоритети…

3.    Антипатриотизмът

За успешното реализиране на глобалисткия проект, е напълно задължително да се подтисне патриотизмът, понеже именно той е опората на суверенитета. Не случайно по време на перестройката, толкова се стараеха да дискредитират чувството за патриотизъм, буквално искаха да го изгорят с нажежено желязо, и внушаваха, че патриотизмът уж бил последното прибежище за негодника.

Властта не посвещаваше народа в своите далеко отиващи планове за колонизация на страната, но готвеха почвата, доста усърдно. Стигна се до там, че в 90-те години, думата «руснак» беше фактически табу, и тези, които имаха мъжеството да нарушат това табу, ги обявяваха за шовинисти, за «червено-кафяви», за антисемити —  и направо, за злодеи.

Но този номер, не мина: доста фундаментална, и доста дълбока е тук «любовта към родното огнище». Може би е и съвсем неизкоренима.

 И затова, вместо думата ”патриот”, ругателна стана думата ”русофоб”.  Затова сега у нас, даже отявлените либерали и русофоби, публично се кълнат в горещата си любов към Отечеството.

Но, разбира се, не може да се каже, че всичко е розово. За съжаление, патриотичната риторика, в много случаи, служи за димна завеса. Типичен пример е вездесъщата ювенална юстиция. Ако поначало я внедряваха, показвайки като пример «успешния западен опит», сега вече я внедряват, даже още по-агресивно, като за заблуда, вече споменават за лошата Ювенална Юстиция на Запад, за разлика на по-добрата, която ние ще създадем.                                 

Истински чиновнически патриотизъм, а не показен, е недопустим за глобализаторите, понеже той пречи за унификацията. А хората обичат някого или нещо, именно, заради неговите особенности и неповторимост, за това, което го няма у никой друг (а в случая с патриотизма), и — никъде.

4.    Разрушаване на традиционните за човека основи

Но глобалистският проект не се задоволява с разрушаването само на национално-културните особенности и традиции на различните страни и народи. Той иска да разруши всичко традиционно, включително и представата за полова принадлежност и даже за принадлежността към човешкия род.

Всичко трябва да е друго и ново, не такова, каквото го е създал Господ. От тук са и мантрите, че сега децата били други, други били възрастните, други били представите и понятията, други били чувствата. С една дума, друг е живота.

Каквато и област да вземем, навсякъде се виждат опити за построяване на «прекрасен нов свят». Реалната икономика се подменя с надувни финансови балони. Страните, не поставили преграда за генно-модицифицираните семена, много бързо се оказват без нормален, векове съхраняван и преумножаван семенен фонд.

По този начин, не само се подкопава продоволствената сигурност, но и бързо намалява биоразнообразието, в т.ч. и полезните почвени бактерии, което води до деградация на почата и до влошаване състоянието на околната среда. И съответствено, се променя и пейсажа. И всичко става друго.

И природната храна, в страните, където е разрешено генното модифициране, неизбежно се подменя със сурогати. А и самите опити за генни модификации изглеждат, меко казано, странно. Ту в доматите внедряват ген на риба, то в пшеницата, ген на скорпион, а в българските чушки — хлебарка.

Фактически се разрушават нерушимите прегради между растителния и животинския свят, конструира се някаква принципно нова (паралелна) реалност.

За това, че в не далечно бъдеще, хората ще бъдат изместени от киборги, апологетите на глобализацията говорят вече, като за нещо, вече решено и неизбежно. Огромни пари се влагат в опити за създаване на такова «пост-човечество».

А докато тече процеса, подготвят хората психологически, за тотално разрушаване на живота, с някакви междинни «модификации»: еднополови бракове, еднополови родители, сто вида различни гендери и трансгендери, премълчаване или оскверняване на класците, създаване на фалшива история, не само, умишлено бъркаща хронологията, но и отхвърляща самите основи и представи за изявените личности и за най-важните събития.

Куликовската битка, била, виждате ли, съвсем на друго място, а не на Куликово поле. А главният и герой, благоверният княз Дмитрий Донски, — съвсем не бил герой, а воювал на страната на татаро-монголите. Не го измисляме, а текстуално предваме това, което нееднократно сме слушали от хора, объркани от подобни «научни открития». И такива фокуси се правят не само с нашата история.

Политикът-консерватор Патрик Бюкенън, в книгата си «Смъртта на Запада» привежда огромен брой примери за «войната с миналото», подета от глобалистите в Америка. Той пише за пренапиване на учебниците, за унищожаане на паметници на изявени личности и на исторически деятели, за забрани на книги (например, «Приключенията на Хъкълбери Фин» бяха премахнати от училищната програма, заради «расизъм»).

«Унищожете записите за миналото на народа, оставете го да живее в невежество за делата на предците — и изпразнените съдове на душите, лесно ще могат да се запълнят с нова история. Развенчайте народните герои — и ще демонизирате целия народ», — казва Бюкенън и добавя, че войната с историята върви и в Европа.

И целта и е — подронване на националното единство на всяка страна и унишожаване на патриотизма.

5.    Содомизацията

Най важната отличителна черта на глобалистския проект, е стремежът за създаване на общество, «обзето от секса» и пропагандата на най-различни сексуални перверзии. Т.е. превръщане на света в глобален содом.

А содомизацията, без преувеличения, е смътоносно опасна. Не само поради повишения риск от заразяване със СПИН. И даже не само защото еднополовите връзки не дават потомство и водят към измиране и изчезване на човешкия род.

Содомизацията е страшна, главно, поради противоестествеността си. «Ген на хомосексуалността» не е открит. Нито едно изследване не приведе убедителни доказателства, за наличие на генетичен фактор в развитието на хомосексуализма, а точно на мита за вродеността му, се гради политиката за легализация на този порок.

Содомизацията изкривява природата на чловека, отношенията с околните, основите на семейството, а, следователно, и основите на обществото, което закономерно води към хаос и разрушаване на държавите.

Именно затова, политическата върхушка в САЩ /стремяща се към световно господство, с установяване на «ред, чрез хаос»/, тръгна към световна поддържка на содомитите и обяви защитата на правата им, за свой приоритет, който трябвало да е «над националните култури и социалните традиции» (изказване на вице-президента на САЩ Джо Байдън, 2014 г).

В такъв геополитически контекст, да се свежда проблема с  извращенията, изключително към личната свобода на човека, в която никой не може да се меси, — значи, да се реже клона, на който седим, понеже нашите противници са избрали пропагандата на содомизма, за един от основните инструменти за разрушаване на държавата ни.

И не може да ни е все едно, ако сме граждани. А още повече, ако сме политици.

6.    Сатанизацията

И последният, но най-важният признак на глобалното общество, е сатанизацията, която сега придоби доста открити черти. До неотдава сатанизмът обличаха в окултния камуфаж на т.н. «движение Ню-Ейдж» (- ”представителната” религия или идеология на глобалистите и глобализма).

Преди, причастността към сатанизма можеше да струва кариерата на човека, и само представители на ”бохемата”, и то далеч не всички, си позволяваха да не скриват зловещите си пристрастя. Но сега настъпи нов етап.

Модата на сатанизма се разпространява все по-широко и по-широко. Правителството на Обама разреши да се провеждат в американските училища, факултативни занимания по сатанизъм. В държавните училища, учебниците по тази «дисциплина» ще се финансират от държавата (а християнските  молитви, и християнството, изобщо, отдавна са забранени в американските училища, - а и навсякъде!).

Главата на църквата на сатанистите Люсиен Гривз изрази благодарност на президента и правителството на САЩ за съчувствието към интересите на американските сатанисти.

А 2014 година Гривз обяви проект за защита на децата от психическо и физическо насилие в училищата, като - «въспирането» и телесните наказания, които още са разрешени в много американски штати.

Напомняме, че в основата на борбата за забрана на физическите наказания на детцата, в световен Мащаб, стоят педофилите, и те винаги започваха точно с призиви за забрана на телесните наказания в училищата (и в семействата. Защото забрана на „забраните” и наказанията, води директно до всепозволеност и до невъзможност за каквото и да е положително възпитание на децата!!)

На 25 юни 2015-г.  в Детройт тържествено откриха паметник, изобразяващ сатаната, в когото с любов гледат момче и момиче. А както, вероятно знаете, в сатанинските секти се практикува педофилия и жестоки убийства на деца!

Изборът на града не е случаен, не само защото в Детройт е роден самият Гривз. Детройт, който до неотдавна, беше един от най-крупните центрове на американската автомобилна промишленост, падна жертва на политиката за глобализация, предвиждаща масово закриване на промишлените предприятия в САЩ и Европа, и пренасянето им в страните от третия свят.

И сега, този град-призрак (с 80 000 разрушени здания!), се опитва да продава своите развалини на Холливуд, за снимане филми, на мрачни антиутопии. В този град, от неотдавна се появи обичаят да се празнува «Нощта на дявола», когато веселящите се, подпалват изоставените здания.

И този празник се „празнува” в навечерието на Хелоуин, който църквата на сатана провъзгласи за свой празник, който според тях свидетелствал за властта на дявола в света. (Спомнте си думите на Христос: „Княз на света е дяволът” и „Светът лежи в зло”!!
И обръщението Му, към еврейските първенци: "Ваш баща е дяволът, и вие неговите похоти искате да изпълнявате, а той беше убиец, от самото начало, и в него истина няма, защото е лъжец и прародител на лъжата... (по памет! Г.С.)

Макар и в руската научна литература сатанизмът да се отнася към «радикално агресивните» религиозни учения, в Русия, за разлика, например, от Киргизия или Казахстан, сатанизмът не е забранен със закон. Наказуеми са само откровено престъпните действия на сатанистите: убийствата, вандализма и т.н.

При такъв подход, е трудно да се определят масщабите на явлението. Но само по отделните случаи на (случайно разкрити) ритуални убийства, географският размах впечатлява, - защото обхваща фактически, цялата наша огромна страна: Москва и Московская область, Санкт-Петербург и Ленинградская область, Мордовия, Татарстан, Хакасия, Краснодарский, Красноярский и Хабаровский края, Воронеж, Нижегородская, Самарская, Тульская, Челябинская, Ярославская области…

Нека направим равносметката. Ние отделихме само най-съществените признаци на глобализацията в хуманитарните области: - унификацита, примитивизацията, антипатриотизма, содомизацията, сатанизацията, и - разрушението на традиционните основи на човечеството.

Предлагаме ви този труд, не от любов към публицистичното творчество, а за да ви послужи за критерий, по който по-лесно можете да оценявате новите законопроекти и реформаторски инициативи, както и вече приетите такива, които пагубно влияят на целия ни живот.

Надяваме се тези критерии да помогнат на честните хора, по-успешно да откриват разрушителните процеси и по-осмислено да им се противопоставят. Знаенето на симптомите помага за поставяне на диагноза, а правилната и своевременна диагноза е залог за успешна борба с болестта.

Ирина Медведева, Татяна Шишова

http://rusvesna.su/news/1481780791

Превод, с малки съкращения, Григор Симов