Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2017 11:45 - Кървавият Великден 1993 г. Филм за Оптинските новомъченици и явяването на единия от тримата убити монаси, пред група богомолци.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1564 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2017 00:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Свидетелство на голяма група богомолци, пътували за Оптинската Пустиня с автобус, през нощта, 18-ти, срещу 19 април, 2003 г. в навечерието на Лазарева събота, когато се навършвали 10 години от убийството на трима монаси: йеромонах Василий, монах Трофим и монах Терапонти.

Една година след това чудно явление, същата група богомолци, пак тръгнали за Оптина, за да разказват за това чудно явление. Във филма последовтелно се дава думата на почти всичките свидетели. Но тук, ще преведем само ключовите моменти и факти, от разказите на преките свидетели, предимно – жени, всичките от град Тула.

 

"Пристигнахме в Оптина в 3 и 15, сутринта. Аз бях на първата седалка и просто гледах през прозореца. Видях, как с лека походка, от към гората, идва свещеник или монах, облечен по монашески, само с подрасник, без никакви дипълнителни дрехи, и си помислих, - как не му е студено, защото навън беше доста студено. Той вървеше и непрестанно кадеше. Пред нас и след нас имаше други автобуси, но той резко се обърна и тръгна към нашия автобус. Покади предното стъкло, дойде до вратата, покади и нея. Отвориха му, и той някак радостно каза: - „Мир вам“! Ние седехме и не знаехме как да отговорим, а той каза: - „С миром принимаем, - повторете и вие“! И ние повторихме: - С миром принимаем...

Той влезе в автобуса... Премина веднага към средата и се спря ето пред тази седалка. Тук преди това, седеше дъщеря ми, но и стана малко лошо и се премести най-отпред. И седалката остана празна.

Монаха ни попита: - „От къде идвате“? - От Тула, казахме ние. А той каза: - Много хубаво, че именно днес, на този ден, сте дошли тук при нас. Тези светци, при които сте дошли, ще се молят за вас и за роднините ви, род след род, “до скончания века“, а на страшния съд Христов, ще са ваши ходотаи (защитници). А после ни попита: - “Знае ли некой за матушка Семфора?“ И с голяма любов започна да разказва накратко, житието на матушка Семфора. Той ни разказваше за голямата и вяра в Господа, и как пред очите и убивали с камъни родния и брат, и искали от нея, да се отрече от Христа. И когато все още било възможно да остане жив, за последен път я питали: - „Откажи се от Христа“, но тя казала - не. Тогава пред очите и, го доубили, като първомъченика Стефан, и той се възнесъл в Райските обители, а матушка Сепфора била гонена цял живот.

Той каза, че матушка Сепфора стои до престола Божий, моли се за Русия и е покровителка на Тулска и Калужка области.

После започна да говори за нашия (тогавашния) Патриарх Алексий, и каза: Нашият Патиарх Алексий е мъченик. Молете се за него! Каза го с голяма любов, към този човек, а аз бях чувала за този патриарх, не много добри работи и трудно възприемах това. Но той го каза с такава любов, с такава дълбока убеденост, че аз, даже когато сега стоя в храма и чуя за Патриарх Алексий, прекръствам се и му се покланям.

Отеца спря за малко и като помисли, каза: - “Молете се за цялото му обкържение“, - при което очите му бяха много тъжни, все едно е погребал някой близък (понеже е виждал близката му мъченическа смърт)! Отеца каза, че трябва да се молим и за Путин, и за неговото обкържение!?

 

Да (след думите на отеца) аз изпитвам дълбоко уважение към патриарх Алексий, и ако ми каже некой, нещо лошо за него, просто няма да повярвам, до края на живота си. Такава убедителна беше интонацията на гласа на монаха. Но да се молим и за Путин..., на мен, - разбирате ли, ще ми е доста трудно.

После той каза, за какво са били избрани двата народа, - еврейският и руският. Еврейският народ бил избран, за дълбоката вяра в Бога, и той с ръката си прокара линия, от горе, надолу, т.е. от небето, до земята. Това звучеше, като поучение, сякаш от горе ни свеждаше това знание. А руският народ бил избран, за широката си и добра душа, и той прокара с ръка, хоризонтална линия. Така се получавала пълнота на вярата, а сборът от двете линии, - вертикалната и хоризонталната, образува кръст.

 

После той с много гояма любов говори за Божията Майка. Когато говореше, впечатлението беше, че сякаш говори „свише“. - “Само да знаехте, колко ви обича, всички вас, Божията Майка“, - и го казваше, като очевидец, като че самият е бил при Престола Божий и е видял, как Света Богородица се моли за всички нас. - „Хората никога няма да разберат, колко обича тя, целия човешки род. Тя обича всеки, тя се моли, не само за всички нас, но и за всеки от нас, и иска всеки от нас да се съедини с Христа“.

По нататък той каза, да се молим на Света Богородица, всеки ден, в 10 ч. вечерта. Некой от богомолците попита, - а по кое (часово) време? А той каза: - „по което време живеете“.

- „Ще настане такова тежко време, когато цяла Русия ще застане на колене, пред Божията Майка, и ще Я моли, за застъпничество и помощ“. Богомолците попитаха: - Пред коя икона да се молим? И той каза: - „Пред Държаавната“!

После го питаха, - „а коя молитва да четем (да казваме)? А той каза: „Покаянната. Кой, както може. Добре е – на колене. А може и кръстообразно, на пода, както са го правели древните светци“ /и даже каза, да носим в себе си будилниче/.
Понеже явно ще са толкова тежки времената, - които се молят на Света Богородица в 10 вечерта, всичките тези хора, ще са като под особен покров на Божията Майка.

 

По-нататък той каза: Неотдавна при нас идваха от ФСБ (Федералната Служба за Сигурност) и пред всичките светци, когато старците директно ги питаха, те не можеха да лъжат и казаха, че вече са готови всичките затвори. И Соловецкият манастир е напълно зарешетъчен, и само за два дни, той може отново да стане концлагер. За всеки от нас, вече са готови всички списъци, и само за два часа, ще е готов нов АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ. Единствената удържаща сила е Света Богородица, която се моли със всичките светци, пред Престола Божий, за спасението на наша Русия. Имаше още и такива думи, че Русия, ще изиграе своята решаваща роля, в историята на цялото човечество.

А за “края на света“ той каза така: Край на света ще има, но той на никого не е открит. А животът на земята ще продължава още, - род, след род.

Когато си тръгваше, каза: - Христос Возкресе! А ние не очаквахме това, и малцина му отговориха, и то доста тихо. Той пак каза: - Христос Воскресе, - и всички отговориха, - Во истина Воскресе! И когато трети път каза: - Христос Воскресе, - тогава с още по голяма сила, всички пак отговорихме: - Во истина Воскресе!

 

До тук, за краткост, обобщих думите на неколко жени, а сега продължавам с неколко допълнителни думи, на мъж от същия автобус: ... Аз седех назад и му виждах само силуета. После той мина малко назад в автобуса. Направи ми впечатление, как дъхът на тамяна се разпространи по целия автобус, и ясно се чувстваше, че този аромат е някак неземен...

 Аз не спех, и много добре помня, че преди да спре автобуса ни, ние никого не сме задминавали. От двете страни на пътя имаше сняг. Монаха видях чак тука, на неколко крачки от автобуса. А автобуса стоеше на същото място, както сега. И на около 5 крачки видях монаха. Спомних си, че той се молеше и вървеше някак радостен, и със същата радост, той започна да кади челното ни стъкло. После мина от страни и аз казах на шофьора, - Отвори вратата! Той отвори вратата и включи осветлението. Осветлението беше нощно, но достатъчно, за да виждаме човека. Той стъпи на степенката и каза: - Мир вам!... И със стремителни крачки премина към средата на автобуса. Помя, че той през целия си път, непрестанно кадеше и непрестанно говореше, с радост, без да спира и за минутка. И веднга попита: - “От къде идвате?“...

...Когато тръгна към средата на автобуса, аз станах и тръгнах след него, и застанах зад гърба му. Той кадеше, а аз го гледах в гръб. Отеца благослови с кръста си, целия автобус. В началото всичко беше както обикновено, но постепенно неговата радост, като че ли се изливаше от него, и все повече ни обземаше и нас, и се увеличаваше, като снежна топка.
И докато на излизане не каза, - Христос възкресе, - ние нищо не го питахме и седехме като замръзнали. Когато слезе от автобуса, аз го следях с поглед, и точно пред дома на матушка Мария, премина бариерата, сякаш се “пронесе“, и аз повече не го видях. И си помислих, виж отеца, как бързо ходи, сякаш се носи... Това е което мога да засвидетелствам искрено и от душа, че всичко действително беше така...

...Изведнъж виждам, пъртина и по пътечката върви отец с кандило, с такава походка, че вместо една крачка, прави две, - такава една летяща походка. И с някакво красиво молитвено песнопение, много широко кадеше, с такава благодат, с радост и ликуване. И изведнъж той забеляза нашия автобус. И само докато мигна, ето отеца вече е пред нас и кади предното стъкло. След още миг, той вече кадеше вратата, влезе в автобуса и всички приветства...

 

Като приближавахме Оптина, ме обзе познатото чувство на благодат. Гледам небето, някак необикновено лазурно. Нима в такъв ден, днес, няма да има никакъв знак. И изведнъж, без да успея да разбера, какво се случи, - виждам, там, където са гробовете на убитите братчета, една свещ се запалва в небето, с ярък пламък, и изгасна, втора свещ, малко по-високо, - гори, гори и загасна. И трета свещ, по същия начин. Аз не успях да се опомня, а само разбрах, че Господ ми показа нещо, и че се бе случило някакво чудо. Питам жената край мене, видяла ли е нещо, - тя казва, не. И аз си помислих, че явно не трябва да говоря за това, за да не изкушавам хората. Но рекох да питам отеца, какво ще каже за това нещо, и казах: Отче, може ли да се поинтересувам, да попитам... А отеца вече излизаше от автобуса и отговори: - "Нищо не трябва да се интересуваш и да питаш!"...

 

...Пътувахме нощем, някъде дремехме, но повечето се молехме през целия път. Пристигнахме в някакво сънно състояние, и изведнъж влиза свещеник /аз не видях, нито как е ходел, нито как е чукал на вратата/, каза - „Мир вам“ и застана точно тук, пред мене. Не можех да го погледна в лицето. Не зная защо, но цялата бях обзета от трепет, и само усещах, че от него излиза някакво неземно благоухание. Той говореше много ясно и разбираемо, все с такива думи, които веднага се възприемаха. Вече всичко беше разказано до тука, и аз със всичко съм съгласна, но на мене най-много ми се запечата в паметта, как той говореше за Божията Майка. Че тя обича своя син, и нас, с такава любов, която ние не можем и да си педставим. При нас, на земята няма такава любов, с каквато Света Богородица обича всички нас.
Отеца казваше, че ще са пости, ние ще се молим на колене, и ще ни се яви Богородица, в 10 ч. вечерта, и всичките нечисти сили веднага ще отлетят, ще ни оставят и всичко наоколо ще засвети...

Аз отивах в поклонническо пътуване, за първи път. Дадоха ни някаква книжка да прочетем, но по пътя така и нямаше време да я разгледаме добре. Аз просто я попрелистих, но вече имах представа, че отиваме при новомъчениците, видяхме и снимките им, но тогава не ми се запечатаха в паметта, за да ги запомня добре. Казаха ни и, че трябва да вземем благословение за пътуването, а аз недоумявах, как ще стане, но все пак взехме благословение от отец Виктор. А когато пристигнахме и стоехме тук, край Оптина пустиня, аз не видях как той е дошел, зашото мястото ми е такова, а го видях, чак когато минаваше край нас. А когато каза - „Христос воскресе“, и ние отговорихме, аз се позачудих, защо казва „Христос воскресе“, когато до възкресение има цяла седмица, че и повече!...
В 10 ч. Вера ми каза, - това е отец Терапонти. И когато отворих книжката и видях снимките на тримата новомъченици, и над всеки от тях пишеше - Христос воскресе, Христос воскресе, Христос воскресе, - това за мене беше, като парола, и веднага познах отец Терапонти. За отец Терапонти не се знае много. За него споменатат, като за тих, мек човек, молитвеник. Срещата с него била, като среща с ангел, - спомнят си братята. Той бил толкова кротък в думите и постъпките си, че при вида му душата започва да се кае...

По време на проповедта му, думите му не бяха нещо, което може да се измисли, а бяха свързани и достигаха до всеки от нас. Докато той говореше, ние се кръстехме... А кой би накарал противната сила, да подтиква хората да се кръстят. Какъв дух ще ви каже: молете се на Богородица, всеки ден в 10 ч.? Неговата реч (проповед) беше толкова компактна и дълбока, така я беше подредил, че не можеше, а и нямаше нужда, да се зададе никакъв въпрос...

 

 image

 Три монаха, три светилника, три мъченика:

https://www.youtube.com/watch?v=m9uKlvyaZVw

 

Явяването на мъченика Терапонти:

https://www.youtube.com/watch?v=YMC760LXv-8


 Извадки. Превод, Григор Симов


 image

 Двамата монаси са убити, докато бият камбаните,

а третия, малко след това

  

 

 image

 Монахът мъченик Терапонти, който се явил на тулските богомолци

 
 

 image

стенопис

  




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314642
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031