Божието възмездие

«Когато беше обновленчеството, и обновленецът, Патриархът Йерусалимски Константин, прие молитвено общение с нашите обновленци, и потвърди обновленческиия лъже-събор, - дойде Великден (1923-та година) и той се спусна в Гроба Господен /стражата турска го провери, да не носи кибрит, и че нищо скрито няма в него/, пуснаха го стражите в Гроба Господен и го заключиха, дадоха му само снопче свещи и нищо друго. И той започн а да се моли. В двенадесет часът, огънят не слезе! Моли се, моли се, а огъня го няма, и край. Турците се ядосаха, извлекоха го от там и го убиха. Разкъсаха го пред очите на всички, като еретик. Започна следствие и узнаха, че той е бил обновленец, имал връзки с московските обновленци, които, като разколници, бяха без благодат. Така, тази година православните не получиха Благодатния Огнън».
Така пише старецът Самсон (Сиверс). Как да разбираме това? Огънят не слязъл? А нали казват, че, когато това се случи, ще настъпи Краят на Света!

А случвало ли се е това, и преди? Оказва се,че се е случвало.
Английският историк Стивън Рансимън пише за гоненията на православните, след превземането на Йерусалима от кръстоносците 1099 година. Факти от хроника на западната църква: «Неудачно започнал първият латински патриарх Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците, от принадлежащите им части, от Храма на Гроба Господен, после започнал да мъчи православните монаси, за да научи, къде крият Кръста и другите реликви… След неколко месеца Арнолд бил сменен на престола, от Даймберт от Пиза, който отишъл още по-далече. Той се опитал да изгони всичките местни християни, даже и православните, от Храма на Гроба Господен, и да допуска там, само латинци, и искал изобщо да ги лиши от църковните им сгради в Йерусалим и около него… Но скоро последвало Божие възмездие: - 1101 г. на Велика Събота, не се изпълнило чудото на слизането на Светия огнън, докато не били поканени да участват в този обряд, източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да се върнат правата на местните християни…»

И Огоънят пак започнал да слиза, но само по молитвите на православния първойерарх.

Русският игумен Даниил, посетил светите места 1106-1107 години, свидетелства: «Тогава, внезапно и засия светата светлина в Светия Гроб, и от Него блестеше ярко сияние». *(«На Велики Петък, след вечернята, избърсват Гроба Господен, измиват кандилата и ги пълнят с ново, чисто масло… Оставят кандилата не запалени и запечатват Гроба, в два часа през нощта. И гасят всичките лампади и свещи, по всичките църкви в Йерусалим.

В този петък, и аз недостойния, отидох при княза Балдвин (краля Балдуин I) и му се поклоних до земята. Той ме повика при себе си, с любов, и каза: «Какво искаш, руски игумене?» Той (беше) мъж добродетелен, доста смирен, и никак не горд. И аз му казах: «Князе мой, и господарю мой! Моля те, заради Бога и заради руските князе: заповядай, и аз да поставя своя лампада на Гроба Господен, от името на цялата Руска земя!»

Тогава той сериозно и с любов ми разреши да поставя лампада на Гроба Господен, и изпрати с мене, мъж, своя най добър слуга, при иконома на църквата, на светото Възкресение, и при човека, който държеше ключа от Гроба. И ключарът ми отвори светата врата, нареди ми да си сваля обувките, и така, бос, ме въведе, само мене, в Светия Гроб Господен, с кандилото, което носех, и ми каза, да го поставя на Гроба Господен. И аз я поставих, с грешните си ръце, там, където са лежали пречистите крака на Господа нашего Иисуса Христа. Във Велика Събота, в шестия час на деня, пред църковата на Светото Възкресение се  безбройно множество народ; жители на тази земя и пришълци от всички страни: и от Вавилон, и от Египет, и от всички крайща на земята. И всички тези хора стоят със незапалени свещи и чакат отварянето на вратата. Чакат и поповете и всички хора, докато дойда князът с дружината; и тогава отварят вратата църковни, и влизат хората в църквата, в теснота и голямо притискане. И всичките тези хора в църквата и извън нея, не говорят нищо друго, освен «Господи помилуй!» И цялото това място гърми от воплите на хората. И ручеи сълзи се проливат от верните хора. И тогава, даже с каменно сърце, човек, се просълзява. Защото всеки се вглежда в себе си, спомня си греховете и си казва: «Нима заради моите грехове, няма да слезе Светата Светлина?» И така стоят всичките верни хора, в сълзи и със съкрушени сърца. И самият княз Балдвин стои със страх и смирение голямо, и руеи чудно текат от него.

Всичките три врати на Гроба бяха запечатани с царски печат. И когато настъпи осмият час на деня, започнаха от горе православните попове и черноризците, и всичките духовни мъже, да пеят вечерня, на Гроба, и пустинници много имаше там… И така всички пееха, а аз стоех и внимателно гледах към вратата на Гроба.

И когато мина деветия час и започнаха да пеят проходната песен «Господу поем», тогава внезапно дойде не голяма градушка от изток и застана над непокритата от горе църква, и заваля не много силен дъжд над Гробом свят, и ни намокри добре нас, стоящихте край Гроба. И тогава внезапно от Гроба Господен засия светлина свята, и излезе блясък страшени светлина от светия Гроб Господен. И тръгна епископ с четирима дякони, и отвори вратата на Гроба, и взе свещ от княза Балдвина, и с нея влезе в Гроба, и първо запали свещта на княза от тази свята светлина.

Светата Светлина не е като земния огън, но свети чодно, необикновено и другояче; пламъкът й е красив, като киновар, и свети съвсем неописуемо.

И така всички хора стоят с горящи свещи, и вопият гръмогласно: «Господи помилуй!» с радост голяма и с веселие. Такава радост не може да има човек, при друг случай, каквато радост бива тогава у всеки християнин, видял святата Светлина Божия.

И си тръгнаха от църквата с горящи свещи и с радост голяма, пазейки всеки своите свещи, да не ги изгаси вятъра. И от тази свята светлина запалват кандилата в своите църкви, и завършват пеенето вечерно, всеки у дома си. Тогава и ние с игумена и с братията тръгнахме към нашия манастир, носейки горящите свещи, и там завършихме вечерното пение, и се разотидохме по килиите си, хвалейки Бога, дал ни на нас недостойните, да видим таз благодат Божия…»)...

Не много отдавна се запознах с Юри Леонидович Вдовиний, бившим сътрудник на Руската Духовна Мисия в Йерусалим. По деликатната тема, за несхожденито на Благодатния Огън той се интересува отдавна. Знаенето на арабски език му помогнало много, да събере от местните жители, трохи от свидетелства, че подобен случай действительно е имало 1923 година. Турците заклали, не само патриара, ни и архиереев, които напълно очевидно не били угодили Богу. И след това клане, да се възстанови йерархията помогнали хиротониита, извършени от епископите на РПЦЗ (Руската Правослвана Църква извън СССР)...
..................