...Днес се стараят да разрушат вярата, и за да рухне зданието на вярата, безшумничко вадят от него, камъче по камъче. Но за това разрушаване са отговорни всички, - не само тези, които разрушават, но и ние, които виждаме, как се разрушава вярата, и не полагаме усилия, да я укрепим. Впоследствие тези развратители умишлено ще ни създадат още повече трудности и ще се озлобят на Църквата и на монашеството. В сегашната ситуация може да се противостои само духовно, а не по-светски.

Бурята ще се усили още малко, ще изхвърли на брега целия боклук, всичко ненужно, а после положението ще се проясни. И едни ще получат наградата си, а другите ще си платят дълговете. Сега има много такива, кито се стремят да разложат всичко: семейството, младежта, Църквата. В наши дни, да се мисли за народа е изповедание, защото държавата воюва против божественния закон. Законите, които приемат, са насочени против Закона Божий.

Ние сме отговорни за това, да не дадем на враговете на Църквата, да разложи всичко. Макар и на мен да ми се е налагало, да слушам даже свещеници, да казват: «Вие не се занимавайте с това, не е ваша работа!» Ако те с молитва бяха стигнали до такова състояние, да не се грижат за нищо, - аз бих им целувал краката. Но не, - те са безразлични, понеже искат да са доби със всички и да живеят, тананикайки си.

Безразличието е непозволително даже за светските хора, а още повече за духовенството. Честният духовен човек, не трябва да върши нищо, с безразличие. «Проклят творяй дело Господне с небрежением», – казва пророк Йеремия… Сега е война, духовна война, и аз съм дължен да съм на предната линия. Толкова марксисти, толкова масони, толкова сатанисти и всякакви други има около нас!

Колко бесновати, анархисти и прелъстени има… Аз виждам, какво ни очаква нас, и затова ми е мъчно… Духът на топлохладност господства, мъжество съвсем няма! Ние накрая се повредихме! Как ни търпи още Бог? Сегашното поколение е поколение на равнодушието. Не са воини. Мнозинството стават само за паради.

На безбожниците и хулителите дават думата по телевизиите, а Църквата мълчи и не отлъчва богохулниците. А би трябвало да отлъчва такива. Нека не чакаме, некой друг да извлече змията от дупката, та ние да сме в безопасност. Лошо е, да се мълчки от безразличие. Лошо е, че даже и хора, имащи нещо в себе си, започнаха да охладняват и да казват: «Нима мога аз да променя тази ситуация»? Ние сме длъжни с дързновение да изповядваме вярата си, защото, ако премълчим, ще носим отговорност.

В тези трудни години всеки от нас трябва да прави това, което е възможно, а невъзможното да оставяме на волята Божия. Така съвестта ни ще е спокойна. Ако ние не се противопоставим, тогава от гробовете ще се вдигнат нашите предци... Ако християните не станат изповедници и не се противопоставят на злото, разорителите ще обнаглеят още повече. Но сегашните християни не са бойци.

Ако Църквата мълчи, за да не влезе в конфликт с държавата, ако митрополитите мълчат, ако мълчат монасите, кой тогава ще говори? Нерадивото духовенство приспива народа и го оставя така, както е, за да не се тревожи. «Виж, – казват, – в никакъв случай не казвай, че ще има война, или Второ Пришествие, и че затова трябва да се готвим за смърт». За да не се развълнували хората!

А други, от грешно разбрана доброта, казват: «Не изобличавайте еретиците, че са в прелест, за да покажем нашата любов към тях»... Но ако аз избягвам вълненията, за да не нарушавам плътския си покой, значи съм равнодушен към светинята!

Духовната кротост е едно, а мекостта от равнодушие, е съвсем друго. Некои казват: «Аз съм християнин и затова трябва да съм радостен и спокоен». Но това не са християни. Това е равнодушие, това е светска радост. Този, в когото присътстват тези светски начала – не е духовен човек.

Духовният човек е целият в болка. На него му е мъчно за това, което се случва и го боли за хората. И именно за тази болка ще му се въздаде божествено утешение

http://3rm.info/publications/61835-ne-molchite-ne-boytes-govorit-pravdu-prp-paisiy-svyatogorec.html

Превод, Григор Симов