Светците ни чуват и помагат, но само ако молбите ни, не са в наша вреда. Особено върви на новоначалните. Аз неколко пъти се убеждавах, че който, даже и без особена вяра, за първ път в живота си се обръща за помощ към светец, помощта идва много скоро.

С художника Валери Б. се случи следната история. Изчезна му любимото куче, а дългото търсене остана безрезултатно. Той и във вестниците пускаше обяви, и по телевизора, на лентата за обяви, пробягваше неговият вопъл за помощ, и с молби за помощ облепи всичките стълбове и стени в своя квартал.

Накрая една баба, съседка, го посъветвала да отиде в църква и да се помоли на Флор и Лавър...

Валери послушал бабата, само поради безизходното положение. Той не бил църковен човек, но какво да прави, след като опитал всички средства... Останало му само да се надява на чудо.

Без особена вяра за успех, отишъл в Останкинската черква и започнал да пита, къде е иконата на Флор и Лавър. Свещницата му обяснила, че нямат такава икона в храм, а и по цяла Москва едва ли ще открие.




Тогава свещопродавачката го посъветвала да се помоли пред иконата на Вси Светии. Купил Валери две дебели свещи, запалил ги пред иконата на вси светии и започнал да моли Флор и Лавър, да му помогнат да си намери кучето.

След ден-два му звъни някой, от някое предградие. Може би от Ногинск, и му предложил изгодна поръчка за картина. Той седнал в електричката и отишъл на сто километра, да не изпусне поръчката. И още щом излязъл на предгаровото площадче, от към търговските редици се стрелнало към него мъхесто куче. С оглушителен писък то се хвърлило на Валери, скачало високо и близвало лицето му. Неколко търговки приближили замаяния Валери. Нямало никаква нужда да питат, негово ли е кучето. Търговките се оказали още по-изненадани от него. Една от тях казала, че кучето тъгувало и виело денонощия наред, и те не можели с нищо да го успокоят. То не искало да отиде с никого, а стояло на едно място и гледало пристигащите пътници.
— Ние, целия търговски колектив, се молехме на Флор и Лавър, да открият стопанина на кучето. Ето тези тухли, край които са подредени лавките, това са основите от разрушената черква на Флор и Лавър. И на тях се молехме.

А когато щастливият Валери, съпровождан от своя приятел, - намереното куче, наближавал дома си, го спрял милиционер.
— От къде имате това куче? — попитал подозрително той.

На Валери хич не му се обяснявало, още повече на милиционер, но все пак се наложило да каже, че то е негово, и не го е откраднал, а се било изгубило и дълго го търсел. А сега го води в къщи, по-бързо, да го нахрани и изкъпе.
— Но то беше в Ногинск, — заявил стражът на реда.
А Валери, не повярвал на ушите си, и го попитал

— А вие от къде знаете за Ногинск?
— Как откъде, като сам го откарах там. То престоя у нас в отделението 2 дни.  Нищо не яде и само вие. И аз реших да го откарам при тъщата, сред природа...

Та, наистина не зная, как бихме живяли ние, без чудеса. У нас в Русия всичко си е — чудеса. Само преди някакви си 10-15 години изглеждаше, че Русия е загинала. Но не, — още живеем. Крадат миллиарди, а страната се съвзема. Не е ли чудо това?!...

 

Извадка от:
http://3rm.info/publications/40919-esche-raz-o-chudesah.html

 

Превод, Григор Симов