В едно от пътуванията ни, на междинна гара, свободното място в нашето купе зае свещеник грузинец. И както обикновено се случва, скоро се започна разговор, и моя баща попита отеца, защо отива в Тифлис.

«Отивам да се видя с отец Йоан Кронщатски. Чух за пътуването му по Каявказ и разбрах, че ще престои седмица и повече в Тифлис. Не мога да пропусна случая, да се видя пак с моя благодетел», - отговори свещеникът.


Да си призная, в онези години, бях чувал за Йоан Конщадски, но поради малолетността ми, не бях обръщал особено внимание на разговорите на по-старите, и сега за първ път, с интерес изслушах простичкия разказ, който порази и разввлнува детското ми въображение, до толкова, че и до сега не мога да го забравя.

«Преди неколко години», - започна да разказва случайният ни спътник, - «ми се наложи да пътувам до Санкт-Петербург. Синът ми завърши в Тифлис семинария, като един от първите по успех, но не пожела да следва духовна академия, а реши да се яви на конкурс, за Технологическия Институт. Поиска ми се и на мене, поне веднъж в живота да видя столицата, и ето че тръгнахме, стария и младия, от няшия планински край, за съвременния Вавилон.

В началото всичко беше наред, синът ми издържа изпита и беше приет в института. Аз разгледах всичките главни забележителности и със спокойно сърце се готвех да си тръгвам, - оставаше само да внеса таксата за учението на сина ми и да го снадбя с пари за обзавеждане и преживяване, докато успея да му изпратя ново парично подкрепление. И точно тогава започнаха моите мъки.

Бяхме се настанили със сина ми, в скромна стаичка, в района на Забалканския проспект. Парите си държех на дъното на стар, но солиден куфар, с надеждна ключалка. Там бяха всичките ми нужни за това пътуване, пари, вкл. за завръщането ми у нас. Там трябваше да има около 500 рубли, които пазех като зеницата на окото си. Можете да си представите учудването, уплахата и мъката ми, когато, пет дни преди предполагаемото обратно пътуване, отворих куфара, а парите ги нямаше. Изчезнли от заключения куфар... Стопанинът на мебелираната стая се ужаси, сам отиде в полицията, разпита прослугата, направи претърсвания... но всиччко беше напразно. Това явно беше работа на «специалисти».

А положението ми беше отчайващо. В Петербург нямах никой познат. Нямаше с какво да се прибера в къщи, а и сина да оставя без грош, в чужд град, не можех. Тичах до Консисторията, в Светия Синод, но никъде не срещнах съчувствие. А може би, не ми вярваха... Бях съвсем паднал духом. Отидох в Казанския събор (храм). Помолих се на Богородица. Поплаках. Наминах пак в Синода, а там един чиновник, да му даде Бог здраве, - каза: «Вие, отче, напразно идвате при нас. Нищо няма да получите тука. Ако изобщо някой помогне на Вашето дело, това ще е само протойерей Йоан Сергиев». - «Кой е тоя?» - попитах го аз. «Ах, да, вие не сте тукашен, и още не сте чули за него: - Това е настоятелят на Андреевския събор в Кронщат. Отидете при него, той вероятно няма да откаже да ви помогне».

Улових се аз за този съвет, като удавник за сламка, и още същата вечер тръгнах за Кронщат. Намерих събора към обед. Съборът беше огромен, а народ нямаше много. Застанах в ъгъла, а сърцето ми все едно котки го дращат. Излезе отец Йоан на амвона, един такъв, благ и светъл, и в събора изведнъж стана по светло. А през Царските врати, гледам, служи и идва към мене свещеник: «Заповядайте отче в олтара, отеца настоятел ви кани». А мене ме обзе горещина, като жар. Влязох в олтара, отец Йоан ме посрещна ласкаво, и след обичйното приветствие, ме помоли да служа заедно с него: «Съслужи с мене, отец Ражден». Чувате ли, направо по име ме нарече, отец Ражден..., а името ми е, такова..., грузинско..., сред руските светци не винаги се среща..., а той направо: «отец Ражден» (Ражден е грузински светец, паметта му се чества на 3-ти август). Аз толкова бях поразен, че за малко да припадна. Но, не се реших да го попитам. Виждах, че е светец...

Облякох се аз... съслужих с него, за нищо друго не мислех, и за грижата си забравих... Чак после, след обеднята, когато ме поведе отеца, да ми покаже своя страноприемнически дом, където обиколи болните, благославяше ги и ги ободряваше, над некои се молеше, на някои отделяше пари, - а аз си мислех: «Как ще му кажа за своята мъка?»... и не се решавах.. а и нямаше никакво удобно време, защото него, все едно, го разкъсваха на части...

Накрая той приключи обиколката и се готвехме да излизаме от там, а срещу нас някакъв дебел човек, вероятно търговец, видя отеца и падна в краката му: «Благодаря ти отче, мой роден, оздравя дъщеря ми, оздравя, а всичките професори, чудом се чудят»... Отец Йоан го вдига, а той му подава пакет: «Ето ви, отче, за добри дела...».

И какво мислите? Отеца взе пакета, обърна се към мене, узмихна се и каза: «Отец Ражден, мисля че това на вас по-ви трябва сега, повече, отколкото на мене», и ми даде пакета. А мъжът завика: «Отче, какво правите, та там има 500 рубли, нали за добри дела ги давам»... Отец Йоан строго го погледна и твърдо каза: «Точно така, за добри дела. А защо мислиш, че аз ги давам, не за добро дело?». Мъжът се смути..., а аз не мога и да ви опиша състоянието си... понеже бях напълно замаян... И се свестих чак от думите на отеца: «Е, отче Ражден, хайде сега с мене, да пийнем чай».

«Да, няма какво да говоря, той е светец», убедено завърши разказвачът: «Провиденец. И по име ме нарече... и за нищо не ме попита... и сумата беше точно, колкото беше нужна... Как сега да остана в селото си и да не отида да го видя, и още веднъж да му благодаря? Нали и синът ми отдавна вече е инженер, в Юзовка служи»...

Това беше първият разказ за отец Йоан Кронщатски, чут от мене, още в детството ми.

 Източник: "Православный воин"

 http://3rm.info/religion/12403-rasskaz-o-svyatom-pravednom-ioanne-kronshtadskom.html

Превод, Григор Симов