Сега пред всеки от нас стои изборът, как да се отнасяме към тази система, която по Божие допущение ни е налегнала? Ако не може да я спрем, на държавно, и даже на семейно, ниво, и не можем да се борим с нея, защото във всяко семейство сега е разкол, - и в отношенията, и във възгледите, и във възприятията, - тогава всеки от нас, лично, не само има право, но е и дължен да се откаже от тази система.

И след като тя ни поглъща, и щом изцяло ни оплита, с (дяволските си) номера, с банкоматните и с електронните лични карти, - тогава, неизбежно, цялата ни душа загива. Затова, когато системата ни притиска и всеки момент ще ни е, какво да правим? Като не можем да я преборим, понеже това е по допущение Божие, тогава да бягаме ли от нея, както е казал преподобният Ефрем Сирин, - да се крием в планини, в прщери и пропасти, и в клисури. За сега е по-добре, в нещо като общини, извън мегаполисите, а после както даде Бог.

Ако Господ допусне гонения и изпитания, или лагери, - какво от това, нима ще сме първите, нито ще сме последни. Всичко ще понесем с помощта Божия. За нас най-важното е, да не предадем Господа, и да не отстъпим от него. Над всичко ще е Неговата силна ръка, над всички, които Го изповядват и вървят след Него и след всичките новомъченици, и след Царя – Отец. Господ на всички ще даде подкрепата и силата Си Божествена. И така ще спасяваме душите си, заедно със всичките новомъченици, и всички, които искат да угодят на Бога, в тези последни антихристиви времена. А отчаяние и мъст, не трябва да има.

Макар че мнозина казват: - „Какво правиш ти? Разбираш ли, към какво призоваваш хората? Само помисли, какво се крие зад твоите предложения! Ти насочваш хората към гладна смърт. И изобщо, щом си подхванал такова дело, щом проповядваш такива идеи, - къде е гаранцията, че всичко ще е така? И че ще издържиш всичките тези изпитания?..

На такива хора, ще отговоря така: Господ, когато пращал апостолите да проповядват, по цялата Римска империя, не им казал, че ще живеят в царски палати, че ще проповядвал, качени на коне, че хората ще ги възнасят на щитове, обкържени от воини. И че ще им предоставят всичките пътища и площади за проповядване. Не. - Той им казал само: - “Пращам ви, като агнета сред вълци“. И апостолите, въпреки обещанието, че ще бъдат заклани заради Неговото име, отивали с радост на Евангелската проповед, без да мислят, че някога Римската империя ще стане Християнска, и че всичките царе и велможи, постепенно ще се обърнат към Христа и ще приемат Светото Кръщение. Тяхната задача била друга, - да спасят поне една душа! Те изпълнявали заповедтта Божия, ходели и проповядвали Светата Троица и въплъщаването на Сина Божий.

Така и за нас, отстраняването от тази система и спасението на душите ни, чрез изповедничество, или с бегство, е изпълняване на заповедта, дадена ни в Евангелието, да се покаем. И с тази заповед ние, не само

спасяваме своите души, но благовестиме Христа Бога, който е бил с нас, е, и ще бъде, во веки веков. И когато околните хора видят, че ние понасяме всичко това, заради Христа, и Той ни помага, така с живота си, ние ще продължим проповедтта Евангелска. И всеки, който е от Бога, т.е. от Истината, ще се вразумява, ще се отказва от тази система, от дяволските номера, и ще идва при Бога, като отхвърля цялата тази мерзост. И ще застават хората, на пътя за Голгота. И с което е започвало християнството, - с Голгота, - с нея и ще завърши, за всеки от нас, за всеки! И слава Тебе Господи, ако ние избираме този щастлив, радостен и славен път, към Кръста Христов. И дай Боже всички ние да преминен по този път, без да се уплашим от козните и съблазните на този сват, без да се уплашим от надругателствата над всички нас, защото и Господ Бог е бил бит, оплюван и поругаван. Защото делото Христово е дело и на всеки воин, във всички времена, при всички обстоятелства. И ако такива работи стават и сега, това значи, че и ние вървим по същия път, след Христа.

 

Извадка от:

https://www.youtube.com/watch?v=aZPgyeBXIuk

 

Превод, Григор Симов