Отидохме с моя приятелка при отец Йона, да ни благослови да отидем в Почаев. А той каза: "Идете гълъбчета, идете, там е Самата Майка Божия, - ще поработите в трапезарията". А ние тогава изобщо не знаехме, какво е това. Пристигнахме там, и когато дойде време за обед, ни казаха къде дават храна, а там много, много народ чакаха да похапнат. И ние застанахме в редицата да чакаме. И излиза от кухнята един работник и казва: трябват ми две жени за миене на съдовете, и сред цялата тълпа, посочи нас - двете: - "ти и ти". И ние, разбира се, отидохме, работихме и на децата носехме, - нещо по-избрано, - нали там Божията Майка управлява. Но за нас мловерните, токущо начинаещи във вярата, ни беше чудно, че това предварително ни го беше казал отец Йона, в Одеса...
- "Ние трябва все повече да се укрепваме във вярата (казваше отеца), да се каем за всичко, да се молим на Бога и да се трудим, като в известана молитва: "Господи, поможи, - но и ти самият, не лижи"! Труд и молитва трябва да съпровождат православните хора. Трудът и молитвата са двете ни крила"
- "Дойдоха при отец Йона, богати хора (разказва младо момиче) и казват: - Отче, нашия син е инвалид. Лекарите казаха, че никаква надежда няма. Той е глухо-ням, в инвалидна количка.
А отеца го погледна и каза: - "Ще проговори... и ще проходи".
Но отче, помолете се за него, ... ние изобщо не знаем, какво да правим!
Отеца стана, гледа в небето и се моли, а момчето стана от инвалидната количка и каза: - "Мамо, мамо, прибери количката, в нея не ми е удобно". А майката, в шок, казва на детето: - "Клекни на колене пред отеца"! 
Отец Йона го погали по косичката и каза: - "Не благодарете на мене, а на Бога благодарете"!

Веднъж дойдоха група поклонници, беше зима, сняг, виелица, студ. Отеца беше в олтара, поменаваше имена, на проскомидията, и ми каза: - "Ела с мене, да ме съпроводиш до "аптечката" (тоалетната), по нужда. Свали расото и кръста си, и само с подрасник излезе отеца в големия студ, а навън сняг и лед. Излязох и аз с него, а един архимандрит каза: - "Къде е тъгнал Йона, така съблечен. Утре ще се разболее!"
Отеца излезе, групата поконници го наобиколи, той не можа да премине, и започна да им разказва половин час, как да се спасяват. Започна да ги вразумява, да им разказва истории. Аз тогава бях още послушник, зъбите ми така тракат от студа, че ще се изпочупят, целия трепех, и се чудех, как на отеца не му е студено, и каква е тази благодат? Как не замързва? Приближих се до него, и почувствах топлина.
А сутринта се разболя архимандритът, дето каза, че отец Йона утре ще се разболее.


В килията на отец Йона дойде рабът Божий Александър, бивш подполковник от КГБ, а сега монах на Атон, и пита отеца: - "Отче Йона, защо никъде не видях отец Сергий (послушникът, който разказва горния, и този случай)?"
- "На него току що му направиха операция от язва на стомаха, с перитонит, но ще живее". 
 
Дойдох аз в съзнание, след опойката, а там надошли много мои близки, и всички плачат. Лекарят им казва, че са направили всичко възможно, изчистили гнойта, но вече били започнали необратими процеси. 
- До като издържа сърцето му, ще живее.

Лекарят идваше всеки ден, и сам сменяше превръзките. И аз оздравях, след перитонита и операцията на стомаха.
...........
Момченцето на сестра ми обичаше да си играе, като въртеше ръчката на една кухненска машина, за нарязване на полодове. Сестра ми шиеше на машина, и изведнъж чухме, че момчето силно извика, понеже ножът на машината дълбоко разрязал ръката му. Затичахме се в кунята, а там всичко в кръв. Момчето плаче а сестра ми силно вика: - "Веднага в болницата, веднага в болницата, да го зашиват"! А аз: - "Никаква болница. Аз ще го карам при отец Йона. Само при него, и никъде другаде.
Превръзваме ръката му с бинт, а после и с парцали, но къвта все тече и тече. И ние тръгнахме към естонския манастир, в който тогава отеца се подвизаваше. Това беше преди 16 години. Пътуваме ние, а аз се моля, както отеца ме е учил: Отче, помагай! Отче, направи каквото можеш!

Влизаме в двора на манастира, а отеца тъкмо отива към трапезарията. Аз притичах към него, водя момчето и викам: - Отче, помагай! Момчето си поряза силно ръката. Отеца го погледна и каза: - "Нищо му няма, до сватбата ще зарасне", - и целуна момчето.
А аз грабнах детето, уплашена, да не му изтече много кръв, понеже сестра ми, ми го повери, - отиваме в колата, включих осветлението и постепенно разрязах превръзките, които още не се бяха слепили. А раната, - все едно някой я беше зашил....

...............
И още неколко поучения от светия отец Йона Одески, за семейството и абортите

- "Аз бях девето дете в семейството, майка ми ме родила на 45 години. Тя ми казваше: - "Аз не съм правила аборти, и на баща ви не съм изневерявала, и зная, че и той не ми е изневерявал". 
Ето как живееха старите хора, и на училище не са ходили, но ходеха на църква и знаеха всичките закони Божии, и нас добре възпитаха."
....................

"Дойде при мене позната жена и казва: - "Отче Йона, доведох мъжа си, едва го доведох. Не иска да ходи на Църква, едва се съгласи сега да дойде. Казах му: - ела при отец Йона, той ще те посъветва".
Тази жена я познавах, и заня, че вече бе направила 5 аборта. Започнах да я изповядвам, и й казвам: - "Ти си убийца. А тя: - "Не, аз никого не съм убила".
А тя, едва ли без мъжа си е направила тези аборти. Затова, те и двамата са виновни, и ще трябва да отговарят.
Затова я питах: - "Тебе майка ти не те е абортирала, и си станала жена. А е можела да те абортира. Съжалила те, а вие не сте пожалили децата си. И колко деца сега имате: - "Един син, на 16 години", - казва. Но за 16 години е трябвало да имате повече деца. Казвате, че живеете за децата си, а сте ги убили".

Отеца казваше, че убийството на деца в утробата е страшен грях. Добри хора, погледнете в интернет. Заглавието е "Безмълвен вик". Работата е там, че душата на човека се дава при зачатието! И това вече е жив човек. А вие мислите, че когато правите аборт, това е просто операция. Но това е убийство на деца!


Извадка от: https://www.youtube.com/watch?v=1mCr1JGuGnQ - (втора част)

Ето адресите и на:
- (първа част) https://www.youtube.com/watch?v=YtfpljfBoWs
- (трета част)  https://www.youtube.com/watch?v=6x2jRdoL28I


Превод, Григор Симов