ТРЕЗВЕННИЧЕСКИ  БУНТОВЕ  В  РУСИЯ, 1858 – 1860 г. каквито не са виждани другаде в света, и за които учебниците мълчат.   

  1858-1859 г. антиалкохолен бунт обхванал 32 губернии. Повече от 2000 селища, от Полша до Волга въстанали против насилственото алкохолизиране на нацията. Хората рушели кръчмите, пивоварните и вин.заводите, и отказвали безплатната водка. Те искали да се затворят кръчмите и да не ги съблазняват. Но царското правителство по най-жесток начин потушило въстанието. В затворите вкарали 111 хиляди селяни, а около 800 били зверски бити и закарани в Сибир…

    За тази истинска война не пише в учеблиците, макар да си е било истинска война, с оръдейни залпове, съдилища, загинали и пленени, с победители и победени, със съдилища над победените, с празненства за победителите и с обезщетения за загубите на търговците (евреи), изплащани от победените селяни.

    Тази война често наричали «трезвенически бунтове», понеже селяните отказвали да купуват вино и водка, и на общоселски събрания давали дума, да не пие целото село.  Те не искали, на техния гръб да печелят онези 146-тима, в чиито джобове се стичали парите от продажбата на алкохола из цяла Русия. Търговците (евреи) откупили правото да продават алкохол, буквално натрапвали алкохола на беззащитните селяни, и ако някой не искал да пие, той пак трябвало да си плаща определената му "квота" алкохол, понеже такива правила били издадени тогава. В онези години в Русия било наредено, всеки мъж да бъде записан (закрепостен) към определена кръчма, и ако той не изпивал определената му норма, и парите от продажбите се окажели недостатъчни, - недостигащите пари, кръчмарите вземали от семействата на подвластните им местни селяни. А които не желаели или не можели да платят, ги насичали с камшици (кнутове), с нанизани режещи и пробождащи остриета, - за назидание на останалите.

    Където доста хора се пропивали, търговците вдигали цените. И в края на краищата на селяните и дотегнало да хранят тарикатите - готовнци, и започнали да бойкотират търговците на вино.

    Селяните се отдърпнали от кръчмите, не толкова за икономия, защото трудолюбивите стопани виждали как част от съселяните им, един по един започнали да стават заклети пияници, за които вече нищо друго, освен пиенето, не било мило. Така страдали и жените, и децата им. И за да прекратят разрастването на пиянството сред съселяните си, те на всеобщи събори на общината решавали, и давали дума: "в селото никой да не пие".

    Тогава търговците понижили цените, но работягите не откликнал на «добротата» им. Затова, тарикатите търговци обявили, че започват безплатно да раздават водка. Но и на това хората отвърнали твърдо: «Не пием!» На пример, в Балашовска околия, Саратовска губерния, декември 1858 година, 4752 човека се отказали от употребата на алкохол. И пред всички кръчми ппоставили караули от народа, които да пазят, никой да не купува алкохол, а нарушителите, по решение на общинския съд, глобявали и даже наказвали с бой. Към земеделците се присъединявали граждани, работници, чиновници и дворяни. Подкрепяли трезвостта и свещенниците, благославяйки миряните за отказа им от пиянството. И това, не на шега изплашило виноделците и търговците на алкохол, и те се оплакали на правителството.

    И, март 1858 година министрите на финансите, на вътрешните работи и на държавните имущества издали укази, да се забрани...  трезвеността!!! На местните власти предписали, да не допускат организиране на дружества за трезвеност, а съществуващите дружества, както и наредбите за въздържане от алкохол, да се унищожат, и повече да не се допускат.    
И тогава, в отговор на забраната на трезвеността, през Русия преминала вълна от погроми на кръчми. Месец май 1859 г. в западните части на Русия започнали бунтове и погроми. Селяните разбивали питейните заведенияа. А през юни бунтът стигнал чак до бреговете на Волга. 24 юли 1859 года, във Волск,  трихилядна тълпа разбила сергиите на винения панаир. Кварталните надзиратели и полицаите, мобилизирали инвалидните групи и войници от 17-а артилерийска бригада, и напразно се опитвали да смирят бунтуващите се. Въстаналите разоръжили полицията и войниците, и пуснали от затворите, осъдените преди това дейци за трезвеност. И чак след неколко дена дошлите от Саратов войски въвели ред, като вкарали в затвора 132 човека. Всички тях ги осъдили само по показанията на пияниците в кръчмите, като обвинили подсъдимите за разхищаване на вината. Но бунтовниците разгромявали кръчмите и сергиите, но не пиели виното, а го изливали на земята. Историците отбелязват, че не бил намерен ни един случай на кражба, а парите от касите били разгабени от самите служители на питейните заведения, които приписвали вината на въстаниците.    
От 24 до 26 юли, из Волския окръг били разбити 37 питейн заведения, и за всяко от тях, от селяните събрали големи глоби за възстановяването им... А участвалите в трезвенническото движение войници лишили от ордените и нашивките за безупречна служба, били ги групово, по 5 пъти, и ги осъдили на каторжна работа, 4 години да работят безплатно в заводите (на евреите).    
Тогава, по цяла Русия били осъдени, на затвор и каторга, 11 хиляди човека. Много селяни загинали от куршумите на войниците, понеже им било наредено да стрелят на месо. И по цялата страна вървяла разправа над осмелилите се да протестират, против принудителното алкохолизиране на народа. Съдиите свирепствали. Заповядано им било, не просто да накажат бунтовниците, но да ги накажат така, че да е за пример на другите, та и да не помислят да се обявяват за трезвеници, и да се организират, без официално разрешение»...    
...Трезвениците тогава трябвало да решават почти неразрешимата задача: как да преодолеят съпротивата на властите, поддържащи, не трезвостта, която е основата на държавната мощ, а кръчмарите, които макар и да пълнели с пари държавната хазна, но водели страната към неминуема гибел.   .................................................    
Това беше глава от книгата "Ти уважаваш ли ме?", на саратовския краевед, члена на съюза на писателите в Русия, Владимир Илич Вардугин.      
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_21296/
      Превод, Григор Симов