„……Разбрах от интернет, че журналистът Ангел Бончев подготвя книга за непознатия за нас светия Никифор Прокажения, и то в един критичен момент, когато светът е обхванат от коронавирус и хиляди умряха, покосени от тази „нова чума”. Обадих му се по телефона и той ми разказа накратко страдалческото му житие и тежкия кръст, който му е бил отреден. Бях много тревожна и притеснена в седмиците преди това от всичко, което  се чуваше по медиите, но в този момент изпитах утеха, особено когато научих, че свети Никифор се е явил на мъж в Гърция, за да вдъхне кураж и готовност да помага на хората срещу това зло. Тъй като до този момент нямах много  информация за житието му, акатист, молитви, аз се утешавах с малкото, което вече знаех и си казвах, че светецът ще помогне, имах вяра, че ще е с нас, чувствах го близък. Плаках цяла нощ, молих му се, размишлявах върху случващото се по света и случаите на заразени, които нарастваха всеки ден и в България. След 4 часа същата нощ заспах омаломощена. В съня ми ме посети той – свети Никифор Прокажения. Веднага го познах. Видях го в черното му расо, изправен, държеше златен кръст в дясната си ръка. Обърна се към мен с думите: „Предупреди всички християни да ми се молят, но многократно. Да четат и деветдесетия псалом. Лекарство има и това е светото причастие. Има и билка, която да пиете, това е мащерката, тя убива вирусите. И в никакъв случай да не забравяте да посещавате Божия дом в този труден момент, защото там няма никаква зараза и никой не може да се инфектира.”  Това беше първата вечер. Следващата нощ той дойде отново и каза този път, че много християни са му се помолили, защото и по социалните мрежи се разпространи за явяването му в Гърция. Освен за християните, ми каза и синът ми да му се моли, но не само веднъж, както му се бил помолил еднократно, това не е достатъчно. „Трябва много пъти”, повтори светията. На другия ден попитах детето ми: „Ти колко пъти се моли на свети Никифор?”, а той отговори, че само един път сутринта. Обясних му, че не е достатъчно.


Третата поредна вечер пак го видях. Но този път най-важното, което разбрах, е, че България ще бъде запазена от вируса. Обърнах се към него с въпроса: „А цяла България ли ще бъде запазена?” Той ми каза: „Да!” В този момент видях страната ни като на карта, а той, застанал над нея, над Южна България, и по-точно някъде над Пловдив. И каза: „Камбаните се чуха, камбаните се чуха, камбаните се чуха!” Попитах: „На Пловдивската епархия ли камбаните?” „Да!”, съвсем кратко и  утвърдително каза той. След това се издигна на небето и със златния си кръст в ръка благославяше отгоре. От самия кръст се спусна светлина и озари цялата държава. Последното, което каза ,беше: „Ще отмине!” Заръката му беше и да направя едно петохлебие за българския народ.


След всичко това у мен настъпи огромна промяна – на успокоение и сила, които ми вдъхна свети Никифор Прокажения Чудотворец, в разрез с паниката, която е обхванала всички по света и у нас…..“


В.К.

Може да се обръщате към издателя на книгата Ангел Бончев със всякакви въпроси за свети Никифор Прокажения Чудотворец, за книгата, за икони с неговия образ и поръчки, на тел. 0898802638, както и на angelbonchev111@gmail.com 




Извадка от: https://dobrotoliubie.com/2020/03/22/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/




ТРОПАР НА ПРЕПОДОБНИЯ НИКИФОР ПРОКАЖЕНИ, ГЛАС 4
Пло́ти твоея́ прокаже́ние/ мужему́дренне, я́ко И́ов, претерпе́л еси́, Ники́форе,/ ри́зу же души́ твоея́ све́тле очи́стил еси́,/ соверше́нне же на ле́ствицу доброде́телей восше́д,/ по́двиги твои́ми жи́тельства А́нгельскаго дости́же,/ непреста́нно Бо́гу поя́:// Тебе́ сла́ва подоба́ет, Тро́ице Единосу́щная.