Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 г., отн. поведението на Червената армия в България. “На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти и без съответното оформяне на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем в домовете на хората в градове и села с цел грабеж, а внякои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така напр. в с Дивдядово, Шуменско, наред с другите хора е убит и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голямо смущение сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”. Ама си ги е бивало освободителите, а?!

Дълго време официозната историография у нас твърдеше, че именно “братушките” са ни опазили от териториално осакатяване след края на ВСВ. Всъщност по време на следвоенните мирни конференции и преговори точно САЩ и Великобритания ни спестяват тази злочеста съдба. Именно те са категорично против откъсването на Пиринска Македония от България и даването й на Югославия. Малко по-късно обаче, под внушението на Кремъл, БКП извършва чудовищно национално предателство, развивайки бурна дейност за денационализирането на Пиринско и присъединяването му към тъмницата на народите – Югославия.
С тази цел именно ръководителите на двете държави са привиквани и инструктирани в Москва, като българските вождове щателно изпълняват всички възложени им поръчения. Слава богу, че отношенията между Сталин и Тито много рязко се изострят, което води до провал на идеята… Случаят обаче е използван от Кремъл, за да се освободи от малцината му неугодни актьори на българската политическа сцена – Трайчо Костов и др. Обвинени в антисъветска дейност и връзки с английското и югославското разузнаване, те биват зверски изтезавани и избивани от “инструкторите” на НКВД под командването на главния съветник на нашенското МВР – ген. Чернов. Поведението на тези палачи възмущава дори Вълко Червенков, който се моли на Москва да ги отзове незабавно.
Сталин милостиво скланя да изпълни тази коленопреклонна молба, но на освободеното място изпраща друг кръволок – ген. Филатов. Същият е настанен в кабинет непосредствено до този на българския министър, като на практика изземва неговите пълномощия. Вълната от политическо насилие продължава, като се съсредоточава върху “прочистването” на българската армия от “Вражески елементи”. И затворите започват да се пълнят с бивши “Партизански командири” и да се огласяват от техните вопли …
Хвала на таквиз Освободители. 

В светлата седмица - анти-руска жлъч.
Има такова писмо на Димитров, но тук ми изглежда малко редактирано, преувеличено.
А българофобията на Чърчил е всеизвестна. На него дължим бомбардировките, а на Сталин (чрез Рузвелт) - спирането им. Да, Сталин е искал ПРИЗНАВАНЕ НА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ. Защото НИКОЯ ИМПЕРИЯ не е желала да има нация-ОБЕДИНИТЕЛ на Балканите. Защото едни обединени Балкани биха били НОВА ИМПЕРИЯ със столица Константинопол, т.е. НОВ СЪПЕРНИК на СТАРИТЕ империи, пряк наследник на РИМ. А ние сме били най-вероятният обединител, след Шипка, Сливница, Одрин и Дойрян… На възраженията на наша делегация, че няма македонска нация, Сталин е отговорил, че е нямало и Азербайджанска нация, но Съюзът я е създал. Така е било. Иначе, без азерско самосъзнание, те щяха да имат ТУРСКО такова... Тоя свят е по-сложен от черно-бялата картина на лошите комунисти и добрите западняци. А нашите "предатели" са нямали НИКАКЪВ ШАНС да се противопоставят на Сталин. Единственият тогава гарант, че няма Пловдив да стане гръцки, а София - сръбска. Това за застъпничеството на САЩ и Англия в наша полза, си е ЧИСТА ИЗМИСЛИЦА, фейк, както се казва сега на клюките.