Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10 15:12 - Открито писмо на монах Гавриил към Светия Кинот на Света Гора. До всечестния Свещен Кинот
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.10 10:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всепреподобни, благословете! Смиреният монах Гавриил, по милостта на Христа и страннолюбието на Пречистата Богородица, старец на светата келия на преподобния отец Христодул Патмоски, към манастира Кутлумуш, с болка в сърцето и тъга в душата, смирено заявявам пред Всевиждащия Спасител наш Христос и Покровителката на Света Гора - Атон, Предстоятелката наша и Ваша, Богородица, следното:

  Тъжно и същевременно, смущаващо е, да осъзнаваме, че съвременната Света Гора, от люлка на Православието и цивилизацията, от ковачница, създаваща велики подвижници, преподобни светци, мъченици и изповедници на нашата Православна вяра, - много се измени, като се насочи към светското, глобализма и екуменизма, и се започна безжалостно преследване (от страна нa силните манастири) срещу нежелаещите да вървят покорно по хлъзгавия път, водещ към погибел.

  Днес Света Гора ни е почти чужда и неузнаваема, послушна на чужди, светски заповеди, които винаги са антиправославни. А това всява сред нас, небратски раздори и разногласия, и жестоко отношение на по-силните, към младите и към престарелите монаси, които се противят на новите светски идеи и модели на поведение, с които вече открито се стремят да изменят Православната вяра и Светото Предание на нашата Църква.

  И затова по актуалните и главни проблеми на Православната вяра, Света Гора, не само спокойно мълчи, но и съдейства за разпространяването на глобализма и екуменическия дух, - чужд неуместен и пагубен за неизменния път, който е следвала нашата Православна Църква. Разбира се, голяма е скърбта и на верните християни, виждащи, как се руши последният оплот на Православието. Аз много се страхувам, че ако не оздравеем и не се оправим от тази духовна летаргия, рискуваме да изгубим нашето спасение.

    Разбира се, това не се отнася за всички Свети Манастири и не за всичките монаси в Атон, а главно, за основните административни органи на Атон, - Светият Кинот и Светата Епистасия. Действително, в киновиите, скитовете, келиите и манастирите има некои монаси, които са против процеса на глобализация и екуменизма, което им носи притеснения, заплахи и гонения. Последното е свързано и с това, че светогорските манастири през последните десетилетия приеха в редовете си нови поколения монаси, които имат малко общо със старите отци, и обикновено нямат сериозно богословско и, особено, догматическо образование, а най-главното е, че изоставят аскетиката.

  Но понеже това може да се приеме за неоснователно разглаголстване за (мнима) опасност, за да потвърдя гореизложеното, ще ви приведа позицията, която Света Гора зае (въвеждайки в съблазън нашите верни братя миряни), а и некои характерни факти, които доказват правотата на моите твърдения.

  А) На Критския Събор (юни 2016 г.) представители на Света Гора (явно, подложени на натиск от някакви не църковни сили) отхвърлиха Изключителността на нашата Православна Църква, и казаха (о безумие!) че нашата Църква не притежава цялата Истина (т.е. у нас не е Всецелият Иисус Христос, както Той Сам е говорил за Себе Си, че Той е Пътят, Истината и Животът), но противно на това, в което е вярвала, в което е учила и с което, по чудесен начин е живяла 2000 години нашата Православна Църква, сега ние уж все още търсим тези истини.

  На този "Събор" Истината бе отхвърлена от хора, и стана малка «истина», имаща само относително значение (а това е пълна апостасия)! Така ние, православните християни, признахме (в интерес на международните кръгове на Новия Световен Ред), че сега и ние притежаваме само част от «истината», както и всичките други еретические общности, наричащи себе си, християнски "църкви". 




  И в резултат на това признание, излиза че:

  а) ние вече няма да наричаме еретиците, - еретици...

  б) че «истината» е нещо, което все още търсим...

  В последния случай, ние може накрая и да открием тази относителна "истина"...  в лицето на Антихриста! В ума не се побира, че ние отидохме на този «събор», за да се секуляризираме, официално да се откажем от Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква, и да се уподобим на една от многото "църкви", все едно и ние сме една от тях.

  Б) Тъжно е, че игуменът на Светия манастир Ставроникита, архимандрит Тихон присътства и участва в този «събор». Очевидно, за да се покаже, че и Света Гора е съгласна с тайните им интриги. И за да не помисли някой, че той се е озовал там случайно, и евентуално, не по своя воля, той написа и писмено заявлвние.

  В) В подтвърждение, че участието му е било със знанието на Светия Кинот, бе написано и одобрено ""Въззвание на Света Гора" (17 / 30-062017), в което се казва, че «няма причини за безпокойство» поради «събора» и неговите решения, и така се създаде впечатление, че Светият Кинот ги приема.

  Този факт бе неприятна изненада за нас, светогорците, а също и за верното православно духовенство и за братята миряни по целия свят, които до този момент основателно ни считаха за надеждни хранители на законите на нашата непорочна Православна вяра. Така Света Гора престана да претендира за тази своя характеристика, и вече, без никаква съпротива се насочи по хлъзгавия път на глобализацията.

    Г) Това наше безкритично отношение към Критсия "събор" започна да дава «плодове», които накратко са такива:

  а) Даруване "автокефалия" от името на Вселенския Патриархат, на разколници и еретици и самосвети, нямащи канонично ръкополагане, отлъчени от Църквата, анатемосани - без църковно общение с тях, и непоменавани, лица в Украйна. б) В следствие на гореказаното имаме молитвено общение и съслужение (с гореизброените украински разколници,) както с отделни йеромонаси, така и с настоятелите на манастира Ксенофонт, архимандрит Алексий; на манастира Пантократор, архимандрит Гавриил; на настоятеля на новото братство (претендиращо за) манастира Есфигмену, архимандрит Вартоломей; игумена на манастира Симонопетра, архимандрит Елисей и настоятеля на Големия манастир Ватопед, архимандрит Ефрем.

  Споменах тези игумени, понеже техният личен избор има сотерологически последствия за подчинените им!

  в) Антиканоничната съвместна молитва на мюсулманското гробище в Трапезунд (Трабзон), което извърши през октомври 2018 г. настоятелят на атонския манастир Дионисиат, архимандрит Петър, заедно с имама на тази област, за душата на дядото на предприемача - мюсулманин Ефкан Башкан, и

  г) Антиканоничната съвместна молитва на игумена на манастира Ксенофонт, архимандрит Алексий, на 12-11-2019 с папските еретици в абатството Нотр-Дам де Сен-Реми в Рошфор, където бе отслужена вечерня, по латински обряд, в катедралата на този манастир.

    Д) Света Гора в последните години бе подлагана на сериознен натиск от страна на местните, но главно на чуждестранни държавни дейци и международни екуменически центрове, за да измени Православната си идентичност.
    Но от едно зло произлизат хиляди. А злото беше "съборът", и от него са последствията.

    Всичко гореизложено вас не ви вълнуваше, нито ви безпокоеше, нито даже ви учудваше. И вие не изразихте даже тактични възражения, относно споменатите събития. А обратното, с извънредно, небратско настървение вие преследвате и наказвате вашите братя и сестри во Христа, младшите иеромонаси и монаси (от вашето настървение падна и моята "патерица", - моя послушник, който ми прислужваше).

В какво беше големият им грях, който ви накара да се превърнете в палачи?
В това, че горките се осмелиха да изпълнят очевидния си дълг. Понеже всеки монах (и разбира се - светогорец) е дължен, преди всичко, да е изповедник на вярата, и да е неин пазител, когато в нея се допускат промени, и тя съзнателно се унищожава.

В края на краищата, четенето на 118-ти псалом, през цялата седмица, ни призовава, да не забравяме: свидетелствата, заповедите, оправданията, престъпленията, съда, причините, пътищата, постановленията и закона Господен. Тези оправдания Господни трябва винаги да са пред очите ни, - ако не ги четем само за да допълним ежедневното си литургчно време.

  Нашите братя се сражават и се подлагат на несправедливи гонения и преследвания, само по една причина, че без да очакват нищо друго, освен угаждане на Бога, подлагат себе си на възмездие и изгнание...




  В заключение на това послание ще приведа съответни извадки от Новия Завет, с цялото уважение към вас, но в същото време, изразявам своята скърб, от това, че забравяме, че всички, без изключения, ще застанем, искаме или не, вярваме или не, пред Съда на Праведния и Неподкупен Съдия, Господа наш Иисус Христос, където не влияят никакви човешки сили и замисли!

  "Блажени изгонените за правда, защото тяхно е Царството Небесно" (Мат., 5:10).   "Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат сещу вас лъжовно, каквато и да е лоша дума, заради Мене" (Мат., 5:11).   "Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (2 Тим., 3:12).   "А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани" (2 Тим., 3:13).




  Следователно, гоненията и обвиненията в несъществуващи непослушания, от страна на нашите очевидно лъжовни братя (на тях им трябва да намерят разумна причина за гоненията), са Кръстът и цената, която трябва да платят за своите действия и думи, йеромонасите и монасите, които са възлюбили, повече от благополучието на своята смъртна плът, Господа Искупителя и нашия Бог, Иисус Христос, които се стремят само към Господа, сражавайки се на дело за Православната Му Църква...




  Завършвам, повтаряйки това, за което говорех неколко пъти в последно време. Расколците в Украйна няма да се спасят, а ще попаднат в ада. А и които манастири (светогорски или не) са ги приемали, сътрудничили им, или са се молили или общували с тях, те също няма да се спасят и също ще попаднат в ада.  45-тото апостолско правило гласи:

  "Епископ, или презвитер, или дякон, молил се с еретици, веднага да бъде отлъчен. А ако им позволи да извършат каквото и да било, като служители в църквата, да бъде низвергнат". [4]. Съгласно това Правило, всички, които са съслужил и са се молили заедно с разколници, с отлъчени и низвергнати (?). И съгласно 2-то правило на Антиохийския Събор, те са извън църковно общение: «...Да не им бъде позволено да имат общение с отлъчени от общение... Още и който епископ, или презвитер, или дякон, или който и да е от клира, се окаже в общение с отлъчени от общение: да бъде и той извън общение църковно, като причиняващ объркване в църковните чинове".




  Со голямо почитание и уважение, Монах Гавриил Старец на Светата Келия на преподобния Христодул, към Патмоския манастир Кутлумуш.

    Превод, Григор Симов, от сайта "logoslovo.ru" 

  (Тоичния адрес, изглежда, не съм записал!?)  



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13905198
Постинги: 3723
Коментари: 6700
Гласове: 7622
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031