Разказвам история, която преживяхме аз и моя приятелка, преди самото Рождество 2008 година. С Лена запланувахме много важно пътуване до Москва, в което имахме много големи надежди. В такива случаи, когато искаме да посетим някоя значима светиня, ние обикновено винаги се стараехме да получим благословение свише. 


Костромската земя е много богата на такива места, а Лена решително искаше да отидем именно в Богоявленско-Анастасииния женски манастир, в който е една от най-почитаните икони на Богородица — «Феодоровская». Да се поклоним, да се помолим и да изпросим от Нея помощ за бъдещите трудности. За което, всяка от нас си имаше свои сериозни причини А напред ни чакаше неизвестността.
Автобусът по разписание беше в 8.30, вещите ни отдавна бяха готови — време имаше достатъчно, та рано сутринта да отидем в манастира. Но, за наше съжаление, свободни таксита нямаше. Никой от операторите не приемаше заявки за близките часове. Време за чакане имаше само два часа, и за нас беше станало съвсем късно. Бяхме много разстроени, не много гладко започваше нашето долгоочаквано пътуване…А колко наши душевни надежди бяха свързани с това отиване, и колко вълнения. Сами на себе си се чудехме и роптаехме: защо трябваше за последния момент да оставяме толкова важно нещо?  

Аз продължавах машинално да набирам номерата на местните таксита, но отвсякъде едно и също — пълен отказ. Минутите течаха, и до автобуса оставаше съвсем малко. Лена притихна някъде навътре в апартамента. И изведнъж в слушалката, на въпроса ми за свободно такси, женски глас звънко отговори:   — Секунда…Да, момиче, Вашето повикване е прието, диктувайте номерата на блока и входа, колата ще дойде до пет минути. Къде отивате?  


Не вярвайки на ушите си, извиках Лена, и двете за миг се облякохме, грабнахме багажа си, слетяхме по стълбите навън, а таксито вече чакаше пред входа.   нахвърляхме тежичките си чанти в багажника, натъпкахме се в купето и започнахме бързо да обясняваме на шофьора, че първо трябва да отидем за 20 минути в Богоявленския храм, а после веднага на автогарата.   Гледаме, той изглежда някак странно, като шашнат. Като че страшно е учуден от нещо. И преди да тръгнем от мястото, той ни разказа следното:   — Момичета…. Вярвате или не?… Нещо невероятна става… Чакам на площада Сусанин (в град Кострома). Може да се каже, дремя в колата… И изведнъж задната врата скъкна… Поглеждам назад — Старче… С бяла брада… Благообразен и някак, с много правилно лице… Но облечен в някакви странни дрипи… дълги до земята…И, някак тихо ми казва: «Синко… Трябва да отида до детската поликлиника, в квартала на въртолетчиците. Ще уважиш ли стареца, а?»  


Ние с Лена затаихме дъх, да не изпуснем некоя дума. А таксиджията, сякаш изобщо не ни забелязваше. Като че витае някъде другаде.   — А аз му казвам: «Ти какви ги дрънкаш дедо, не знаеш ли че е шес, сутринта? Всичко е затворено…» А той: «Трябва, — казва». «Е, щом трябва, тогава да тръгваме… » «Така стигнахме някак до поликлиниката… Мъгла… Светофорите едва се виждат… А като стигнахме поликлиниката, му казвам: «Ето дедка твоята болница». Обръщам се — а в колата няма никой… Разбирате ли?… — Какво ще кажете?…»


Тогава накрая мъжът ни изгледа много внимателно и сериозно:   — «И веднага ми съобщават по радуиостанцията, адрес, където чакат свободна кола… А аз виждам, че това е точно зад поликлиниката… Такива ми ти работи, момичета»…   И чак тогава потеглихме…   А моята Ленка се наведе към мене и ми шепне в ухото:   — «Знаеш ли какво правех, докато ти звънеше за такси? Молех се точно на свети Никола…» — тук и двете онемяхме, и още веднъж превъртахме в главите си разказа на таксиста за необикновения му клиент.   Така стигнахме първо до катедралния Богоявленски храм, в който, трябва да кажем, че и тасиджията също влезе и целуна светините, и после даже отказа да ни взима пари, като стигнахме автогарата А после и до самата Москва — всичко мина леко и незабележимо, като по кадифе… И някъде в душата си разбирахме, че — «Днес всичко ни върви»…   Слава Богу за Всичко!


Светлана Статуева   


Превод, Григор Симов, от:  


https://3rm.info/publications/83047-vazhnaja-poezdka-rasskaz.html